Определение по дело №743/2018 на Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София, 07.02.2019г.

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 07.02.2019г., в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

                                                              ЧЛЕНОВЕ: И. Георгиев

Димитър Цончев

 

разгледа в.гр.д. № 743/2018 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Подадена е частна жалба от Г.М. срещу определение № 680/27.09.2018г., постановено по гр.д. № 670/2018г. по описа на РС- Елин Пелин, с което производството е прекратено с мотиви за недопустимост на предявения от М. иск по чл. 2б от ЗОДОВ поради непровеждане на административната процедура по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, явяваща се абсолютна процесуална предпоставка за неговото предявяване.

Жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд, довели до постановяване на обжалваното определение. Счита, че същите са правилни единствено в частта им, касаеща иска за обезщетение на вреди, претърпени от забавено правосъдие. Същевременно, изтъква, че освен този иск е предявил и иск за обезщетение за вреди, причинени му от отказ от правосъдие. Счита, че с обжалваното определение районният съд неправилно е прекратил производството изцяло. Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата – П.н.Р.Б. – е депозирал отговор в едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Анализира разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ и счита, че предвидените в тях предпоставки не са налице, поради което ЕПРС правилно е прекратил производството по жалбата. Намира, че единственият редовно предявен иск от М. е бил този по чл. 2б от ЗОДОВ, а районният съд правилно се бил произнесъл именно по него. Моли съда да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение. Претендира разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.04.2106г. Г.Д.М. е подал искова молба до СРС, в която е описал обстойно хронологията на събитията, свързани с нанесен му побой от страна на две лица, сезирането на РПУ – Елин Пелин и последващите дeйствия на прокуратурата. Сочи, че РП- Елин Пелин отказала да образува наказателно производство, който отказ бил потвърден от Софийска окръжна прокуратура, но бил отменен от Софийската апелативна прокуратура по негова жалба. Така, РП- Елин Пелин образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител, което впоследствие било прекратено. На по- късен етап, прекратяването било отменено и производството продължило своя ход, но било спряно. След поредно обжалване, съдът отменил постановлението за спиране на наказателното производство. Единият от извършителите на деянието бил привлечен като обвиняем, признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Ищецът сочи, че така наказателното производство продължило близо три години, през които била осуетена възможността му да получи справедливост, а той изпитвал усещане на безсилие, обезверяване, депресия и др. Счита, че наказателното производство не е било проведено в разумен срок, в резултат от което той претърпял неимуществени вреди – страх, унижение, безсъние, безапетитие, депресия, безпомощност. Изтъква, че крайният съдебен акт доказал правотата му, но прокуратурата не подвела под отговорност останалите участници в нанесения му побой, което квалифицира като неизпълнение на законово закрепено задължение и отказ от правосъдие. Поддържа, че разследването е протекло извън всякакви законни и разумни срокове. Претендира обезщетение от ответника – П.н.Р.Б. – в размер на 5500 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен отказ от правосъдие, както и обезщетение в размер на 5500 лв. за претърпени неимуществени вреди от неразглеждане на делото в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Постъпил е отговор на исковата молба, в който се съдържа възражение за неподсъдност на делото, както и искане, същото да бъде изпратено по подсъдност на РС- Елин Пелин.

С определение № 333464/.07.02.2018г. СРС е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС- Елин Пелин.

Този съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да заяви изрично, дали е инициирал производство по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ и дали е налице приключила административна процедура по глава 3-а от ЗСВ във връзка с искането за заплащане на обезщетение.

В отговор на дадените указания ищецът е подал писмена молба, с която е заявил, че не е инициирал производство по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ.

Констатирайки този факт, ЕПРС постановил обжалваното в настоящото производство определение, в което е изложил съображения, че, по аргумент от чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ е обусловена от предходно провеждане на административна процедура по реда на глава 3-а от ЗСВ и липса на постигнато споразумение. Поради неизпълнение на тази предпоставка, съдът е приел иска за недопустим и е прекратил образуваното по него производство.

При тези данни съдът намира, че частната жалба е частично основателна, поради следните съображения.

Изложените от районния съд аргументи следва да бъдат напълно споделени по отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 2б от ЗОДОВ. След като законодателят е предвидил, че гражданите и юридическите лица могат да предявят такъв иск по приключени производства само след като е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение, това условие се явява абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Щом в случая тя не е налице, правилно ЕПРС е преценил, че искът е предявен преждевременно, поради което е недопустим. Прекратявайки производството по него, тези съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази му част.

Основателна, обаче, е жалбата срещу прекратяването на производството по предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отказ от правосъдие. Видно от последните два абзаца на обстоятелствената част на исковата молба, ищецът изрично е разграничил вредите, които е претърпял в резултат от забавено правосъдие и в резултат от отказ от правосъдие. В съответствие с това разграничение е и петитумът на исковата молба, с който се претендират отделни обезщетения за двете групи вреди. При тези данни следва да се приеме, че действително е бил предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отказ от правосъдие. Такъв иск е по принцип допустим, тъй като съгласно съдебната практика (Определение № 435 от 11.07.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 212/2011 г., IV г. о., ГК, Определение № 111 от 9.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6711/2014 г., I г. о., ГК, Определение № 383 от 12.06.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3266/2013 г., III г. о., ГК, Определение № 220 от 15.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 23/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 660 от 15.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4215/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 3655 от 26.05.2017 г. на СГС по гр. д. № 4102/2015 г.) държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, независимо дали така предявеният иск попада в приложното поле на специалния ЗОДОВ или за него следва да се прилагат общите правила на деликтната отговорност по чл. 45 – 49 от ЗЗД и чл. 7 от Конституцията на Република България. Преценката за приложимия закон е въпрос на процесуална легитимация и правна квалификация (арг. от мотивите към т. 2 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, Определение № 66 от 10.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 32/2015 г., 5-членен с-в, ГК , Определение № 132 от 21.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 442/2018 г., IV г. о., ГК). Наистина, в случая ищецът (както в заглавната, така и в петитумната част на исковата молба) е квалифицирал претенцията си по чл. 2б от ЗОДОВ, което е неправилно, тъй като този нормативен текст предвижда единствено отговорност на държавата за вредите, причинени от забавено правосъдие, но не и за вреди, причинени от отказ от правосъдие. Това, обаче, не дава основание да се възприеме посочената от ищеца правна квалификация, тъй като определянето на правилната такава е правомощие и задължение на съда въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения. Ако последните са формулирани неясно или противоречиво, или ако ищецът ги свързва с неправилна правна квалификация, съдът може да остави исковата молба без движение и да му укаже да отстрани тези недостатъци. При това наистина е възможно да се окаже, че ищцовите претенции (макар и формулирани по различен начин и като различни такива) по същество произтичат от едни и същи фактически обстоятелства и се свеждат до един иск, независимо че според ищеца те пораждат различни правни последици и съставляват отделни основания за предявяване на самостоятелни искове. Без да се изясни този въпрос, обаче, няма основание да се сподели крайния извод на първоинстанционния съд, че в случая предявеният иск е само един и че той е с правна квалификация чл. 2б от ЗОДОВ, респ. че същият е изцяло недопустим поради непровеждане на административната процедура по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. А дали релевираните от ищеца актове, действия и бездействия действително са се осъществили, дали те действително съставляват отказ от правосъдие, дали ангажират отговорността на посочения ответник и дали обуславят присъждане на обезщетение, е въпрос по съществото на спора.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено в съответната му част, а делото – да се върне на Елинпелинския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. и като се прецени необходимостта от изясняване на фактическите основания на иска и правилната му правна квалификация.

Така мотивиран, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 680/27.09.2018г., постановено по гр.д. № 670/2018г. по описа на РС- Елин Пелин, В ЧАСТТА МУ, с която е прекратено производството по иска с правна квалификация чл. 2б от ЗОДОВ.

ОТМЕНЯ определение № 680/27.09.2018г., постановено по гр.д. № 670/2018г. по описа на РС- Елин Пелин, В ЧАСТТА МУ, с която е прекратено производството по иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претендиран от ищеца отказ от правосъдие.

ВРЪЩА делото на Елинпелинския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претендиран от ищеца отказ от правосъдие, при съобразяване с мотивната част на настоящото определение.

В частта, с която се потвърждава определение № 680/27.09.2018г., постановено по гр.д. № 670/2018г. по описа на РС- Елин Пелин, настоящото определение може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчване на препис от него.

В останалата част определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                      2.