Р Е Ш
Е Н И Е
№ 811
гр. Русе, 26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7590 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Изложени са твърдения, че ищцовата страна се е снабдила срещу ответника
със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 1688/19 г. по
описа на РРС за сумата от 3805,83 лв.-главница по Договор за
потребителски кредит № **********/17.03.2017 г., 809,02 лв.-договорна лихва за
периода 25.08.-26.10.2018 г., 298,92 лв.-лихва за забава за времето 25.08.2018
г.-11.03.2019 г., със законната лихва върху първата стойност от 22.03.2019 г. и
198,28 лв.-разноски по делото, като актът бил връчен на длъжника в хипотезата
на чл.47 ал.5 от ГПК.На 18.11.2019 г. им било връчено указание да предявят
претенциите си по общия исков ред.
Твърдят, че на
17.03.2017 г. между тях и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит
№ ********** за сумата от 5100 лв.Съгласно чл.7 ал.1 от контракта, към
отпуснатия кредит била включена еднократна такса за оценка на риска в размер на
688,38 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит.Страните се
съгласили тя да се финансира от кредитора, а потребителят да я възстанови
заедно с уговорените месечни вноски по
погасителния план.Сочат, че съгласно чл.7 ал.2 от договора, отпуснатият кредит
бил преведен по банкова сметка ***.По споразумение между страните, с оглед
заявеното от кредитополучателя желание да сключи застраховка ”Живот” в размер
на 636,48 лв., ищецът превел тази сума по сметка на избрания застраховател.Така
общото крайно задължение станало 9 229,57 лв., разсрочено на 31 погасителни
месечни вноски от по 288,42 лв. и последна изравнителна вноска от 288,55 лв.В
чл.9 страните постигнали съгласие лихвеният процент, с който да се олихвява
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, да е в размер на
28,36 %.
Твърдят, че
ответникът пропуснал да изпълни три последователни падежирали задължения,
съгласно погасителния план към договора-на 25.08., на 05.09. и на 25.10.2018 г.
В този случай
в чл.16 ал.2 от контракта било предвидено
настъпване на автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното
задължение на клиента.Независимо от това, на последния било изпратено
уведомление, че кредиторът е в правото си да търси цялото задължение.Според
разпоредбите на чл.25 т.8-т.11 (вкл.), страните се съгласили, че взаимната им
кореспонденция ще се изпраща на адресите за контакти, посочени в договора.При
промяна на последните, съконтрахентите
поели задължение да се уведомят писмено. Твърдят, че дружеството изпратило до
ответника уведомление за предсрочна изискуемост до адреса, посочен в договора.Документът
бил връчен на адресата.Плащане не последвало.Искат да се признае за установено
по отношение на ответника, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело №
1688/2019 г. по описа на РРС.Претендират разноски за двете производства.
Ответникът А.И.А. не взема становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, с оглед
направеното от ищеца искане по чл.238 ал.1 от ГПК, намира, че следва да
постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения :
В едномесечния преклузивен срок
насрещната страна не е представила отговор на исковата молба, не се явява в
първото съдебно заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането
му в нейно отсъствие.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1688/2019 г. по описа на
РРС, в полза на ищеца в настоящото производство е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за сумите визирани по
исковата молба, със
законна лихва върху главницата от 22.03.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника
в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на кредитора, че може в
1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.Разпореждането е
връчено на страната на 18.11.2019 г.Исковата молба, въз основа на която е било
образувано настоящото дело, е постъпила по
пощата на 16.12.2019 г., предвид което претенциите са допустими.
От друга страна са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл.131
и чл.140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.С оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства,
съдът намира, че следва да уважи претенциите така, както са предявени.
В тежест на ответника са
направените от насрещната страна разноски за двете производства.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.А., ЕГН **********,***, че дължи на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
сумата от 3 805,83 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски
кредит № **********/17.03.2017 г., договорна лихва за периода 25.08.–26.10.2018
г. в размер на 809,02 лв.,
обезщетение за забава за времето 25.08.2018 г.–11.03.2019 г. от 298,92 лв., със законната лихва върху
главницата от 22.03.2019 г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
под № 775 от 25.03.2019 г. по ч.гр.дело № 1688 / 2019 г. по описа на РРС
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********,***, да заплати на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, сумата от 353,95 лв.- разноски по делото, както и
сумата от 198,28 лв.-разноски по ч.гр.дело № 1688/2019 г. по описа на РРС.
Решението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :