ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 234
гр. Перник, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500107 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 260212/13.01.2022 г. на С. А. Д. против
определение № 262849/17.12.2021 г. по гр.д.№ 9293/15 г. по описа на ПРС, с което е
оставена без уважение молбата й за освобождаването от внасяне на държавна такса по
частна жалба с вх.№ 277039/26.10.2021 г. Жалбоподателката моли въззивния съд да
отмени обжалваното определение и вместо него да се постанови друго,с което да се
уважи молбата й за освобождаване от заплащане на държавна такса по подробно
изложени в частната жалба съображения. Приложени са писмени доказателства.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти,
приема следното:
Предмет на настоящото въззивно производство е Определение № 262849 от
17.12.2021 г. Районен съд – Перник, постановено по гр.д. 9293/2015 г. Частната жалба
като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна
против подлежащ на обжалване акт, е допустима. Разгледана по същество, частната
жалба е основателна.
Производството по гр.д.№ 9293/2015 г. на Районен съд – Перник е приключило с
влязло в сила Решение № 1012/2017 г., в изпълнение на което жалбоподателката е
депозирала молба за издаване на изпълнителен лист. С молба от 03.09.2015 г. С.Д. е
поискала издаденият в нейна полза изпълнителен лист да бъде допълнен с посочените
в молбата суми. С разпореждане № 273332 от 03.09.2021 г., постановено по същото
дело, Районен съд – Перник е отхвърлил искането.
В законоустановения срок по чл.275 от ГПК, С.Д. е депозирала частна жалба с
вх. № 277039/26.10.2021 г. срещу постановеното разпореждане. С молба с вх. №
277040/26.10.2021 г. е направила искане да бъде освободена от държавна такса и
1
разноски поради липса на средства, като е приложила декларация за материално и
гражданско състояние и справка от „Агенция по заетостта“ гр.Перник. С
разпореждане от 27.10.2021 г. на жалбоподателката е указано да представи
доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК. В изпълнение на дадените
указания, с молба с вх.№ 278180/13.12.2021 г. жалбоподателката е представила отново
вече представените Декларация за материално и гражданско състояние и справка от
„Агенция по заетостта“ – гр.Перник, като в допълнение е приложена медицинска
документация, установяваща здравословното състояние на С.Д..
С обжалваното Определение № 262849 от 17.12.2021 г. Районен съд – Перник е
приел, че молбата за освобождаване от такси и разноски е неоснователна, доколкото от
представените доказателства се установява, че жалбоподателката се намира в
граждански брак, като тя и съпругът й не получават доходи, притежават жилище в
режим на СИО и лек автомобил. Съдът е приел, че липсвали данни към момента на
депозиране на молбата по чл.83, ал.2 от ГПК дали жалбоподателката се намира в
трудова заетост, както и каква сума й е необходима за заплащане на медикаменти във
връзка със здравословното й състояние. В заключение, съдът е приел, че не може да се
направи категоричен извод, че С.Д. е материално затруднено лице и не може да
заплати държавна такса, поради което е оставил без уважение искането и е разпоредил
на жалбоподателката на основание чл. 261, т.4 във вр. с чл.275, ал.2 от ГПК да внесе
сума в размер на 15,00 лв. по сметка на Окръжен съд – Перник във връзка с частна
жалба с вх. № 277039/26.10.2021 г.
Окръжен съд - Перник намира тези изводи в обжалваното определение за
неправилни. Разпоредбата на чл.83,ал.2 от ГПК предвижда възможност да не се внасят
такси и разноски в производството от физическите лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценката си относно искането за
освобождаване от такси и разноски съдът следва да се съобрази с примерно посочени в
разпоредбата на чл.83,ал.2 от ГПК обстоятелства като доходи на лицето и неговото
семейство, имущественото му състояние, семейно положение, здравословно състояние,
трудова заетост, възраст, както и с други констатирани обстоятелства. В конкретния
случай следва да се има предвид, че ищцата макар да е в трудоспособна възраст,
безспорно същата е с установено влошено здравословно състояние и не притежава
имущество, от което да се издържа. Настоящият състав не споделя извода на
първоинстанционният съд, че притежаваното имущество в режим на СИО от
жалбоподателката може и следва да бъде осребрено или да послужи като обезпечение
за отпускане на кредит с цел заплащане на такси и разноски в производството. В
Определение № 430 от 02.11.2010 г. по гр.д. № 356/2010 г. ВКС е постановил, че
фактът, че лицето притежава жилище, не може да се свърже с възможността да се
разпореди с него, за да набави средства за внасяне на държавна такса. Институтът на
освобождаване от държавни такси и разноски цели да даде възможност за защита на
лични или имуществени права и на лица, чието материално положение не позволява
поемане изцяло или частично на разходите на съдебното производство. Преценката на
съда се извършва въз основа на декларираните обстоятелства, обуславящи
невъзможността да се поемат съдебни разноски, като тежестта на доказване на липсата
на „достатъчно средства“ е изцяло за молителя (опр. № 361/05.10.2020 г. по ч. гр. д. №
2725/2020 г., IV г. о., опр. № 148/21.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2309/2020 г., I г. о., опр. №
316/17.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2337/ 2020 г., IV г. о. на ВКС и др.). Съдът е следвало да
съобрази наличието на представена декларация за имотно и гражданско състояние,
която скрепена с наказателна санкция за деклариране на верени данни, сама по себе си
2
има доказателствена сила за изложените в нея обстоятелства и е достатъчно основание
съдът да формира извода си дали молителят отговаря на изискванията по чл.83, ал.2 от
ГПК.
С оглед горното съдът намира частната жалба за основателна, а атакуваното с
нея определение на РС - Перник за неправилно, поради което същото следва да се
отмени и следва С.Д. да се освободи от заплащането на държавна такса по въззивна
частна жалба с вх.№ 277039/26.10.2021 г. Делото следва да бъде върнато на същия
състав на Районен съд – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 262849/17.12.2021 г., постановено по гр. д. №
9293/2015 г. по описа на Районен съд – Перник, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК С. А. Д., ЕГН ********** от
заплащане на държавна такса в размер на 15,00 лв. за подадената от нея въззивна
частна жалба с вх.№ 277039/26.10.2021 г. по гр.д. № 9293/2015 г. по описа на Районен
съд - Перник.
ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Перник за продължаване на
съдопроизводствените действия по администриране на частна жалба с вх.№
277039/26.10.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3