Р Е
Ш Е Н
И Е
№
491
гр.
Перник, 20.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 25.09.2019 г., ІІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело №
00419 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивни жалби от Л.З., Г.З., И.С., Ц.В., Е.Б., З.К.,
Н.С., Е.Е., В.А., В.К., М.С., Ж.З., В.Б., И.И., В.Г., Д.М., Л.В. и Г.Ф. против решение № 440/17.05.2018
г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 627/11.04.2019 г., постановени по гр. дело №
3146/2017 г. по описа на РС – Перник, с които са отхвърлени
исковете с пр. осн. чл. 108 ЗС на
жалбоподателите-ищци срещу Г.В. за собственост по наследяване и давностно владение на имот - празно дворно място, находящ се в с. ***, общ. Перник, представляващ парцел VI, отреден за имот с пл. № 203 в кв. 13
съобразно рег. план на селото, утвърден със Заповед № III
-363 от 25.06.1964 г. и изменен със Заповед № 2269 от 31.07.1991 г. с посочена площ по скица, от
които 30 кв. м. с неуредени регулационни сметки при граници: улица, парцел
I-228, парцел II-228, парцел VIII-225 и парцел XV-203 по регулационния план на
селото, и предаване на владението на същия имот от
ответника, както е отхвърлено и искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на
нотариален акт за собственост върху недв.имот придобит по
регулация № 168, т.ІІ дело № 1126/14.05.1991 г. – в частта му по пункт 2 –
относно празно дворно място цялото от 548 кв. м. при съседи: от
две страни н-ци на С. З., от две страни
собственика и улица, което място се придава от имот пл.№ 203-бивша собственост
на н-ци на С. З.. В жалбите се поддържа недопустимост на решение № 627/11.04.2019 г. в
частта за отхвърляне искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като е налице
формирана и изразена воля на съда по него с първоначалното решение №
440/17.05.2018 г. – недопустимо е пререшаването на пр. спор от съда в
посочената част, след като е налице вече постановен съд. акт, обжалван надлежно
пред възз. инстанция. В останалата част се твърди
неправилност на решенията, като са развити подробни съображения във връзка с
оплакванията за незачитане
на задължителна сила на влязло в сила решение, превратно обсъждане на част от
събраните доказателства, необсъждане на други релевантни такива и незачитане на
законовата уредба за наличието на приложена регулация и възможността за
обсъждане на възражение за нищожност на административен акт, оспорен по съдебен
ред. Иска се отмяна на решенията с
решаване на спора по същество от въззивния съд като
исковете бъдат уважени, както и присъждане на разноски и пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият
е подал отговор, в който по подробно изложени съображения поддържа становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на
чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Доводите в жалбата за недопустимост на допълващото
решение № 627/11.04.2019 г. в
частта за отхвърляне искането по чл. 537, ал. 2 ГПК са неоснователни, доколкото дори и да е налице повторно
произнасяне по това искане, то не е довело до промяна на първоначалното решение
и до пререшаване на спора по същество. Така или иначе искането по чл. 537, ал. 2 ГПК има характер на законна
последица с акцесорно значение, и изходът по искането
е обусловен от изхода по главния иск.
Съдът при въззивния
контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Установява
се, че ищците
са наследници на С. З. И., починал ***, като с нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание на
наследство и давностно владение № 95, том 3, дело № 1536/1997 г.– същите
са признати за собственици на по 1/6 ид.части от имот: празно дворно място, находящ
се в с. ***, общ. Перник, представляващ парцел VI, отреден за имот с пл. № 203 в кв. 13
съобразно рег. план на селото, утвърден със Заповед № III
-363 от 25.06.1964 г. с площ от 6454,5 кв.м, от които 30 кв. м. с
неуредени регулационни сметки при граници: улица, парцел I-229, парцел II-228, парцел VIII-225 и парцел XV-203.
С нот. акт № 135, том 7, дело № 2052/1968 г. от 20.12.1968г. ответникът Г.А.В. е признат за собственик чрез обстоятелствена проверка на следния имот: празно
дворно място, находящо се с.***, общ.Перник от 308 кв. м. цялото 790 кв.
м. без придаваемите се по регулация 482 кв. м.
представляващо парцел VI-227 кв.13 по плана на с.***, общ.Перник при граници:
Б.Л.Г., Т.Т.Т., С. З. В. от две страни, Д.В.К. и Г.А.В..
С нот. акт № 168, том 2, дело № 1126/1991 г. от 14.05.1991 г. ответникът Г.А.В. е признат за собственик по регулация на следните
имоти: 1. празно дворно място цялото
от 30 кв. м., при съседи: собственика от две страни, И.В., което се придава от имот
пл. № 228 /бивша собственост на на-ци на И.В./ и 2. празно дворно място цялото
от 548 кв. м., при съседи: от две страни н-ци
на С. З., от две страни собственика и улица, което място се придава от
имот № 203 – бивша собственост на н-ци на С. З., като
придаваемите се места са придобити по силата на
утвърдения със Заповед № III-363/1964 г. РП на с.***, общ.Перник. В
нотариалния акт е посочено, че е издаден на осн. чл.
134 ЗТСУ по повод искането на общински народен съвет отправено с писмо №
153/30.04.1991 г. на ОбНС - Перник и приложената към
него служебна скица, като стойността на придаваемите
места е внесена на правоимащите бивши собственици в
ДСК с касови бележки № 386/29.04.91г. и № 386/29.04.91г.
От
първоначалната и допълните съдебно-технически експертизи, приложените към тях
скици и протокол
на комисията по чл. 265 ППЗСТУ от 04.03.1991 г. на ОбНС
Перник се установява, че по дворищната регулация по плана
от 1964г. на
с.***, общ.Перник,
утвърден със заповед № III-363 от 25.05.1964г., част от имот пл. № 203 с площ
от 548 кв.м, собственост на н-ци на С. З. се придава
към парцел VI- 227 в кв. 13, собственост на Г.А.В.. С протокола от 04.03.1991 г. е извършена оценка на празно дворно място с площ от 548 кв.м., което се
отчуждава от имот пл. 203 и се придава към парцел VI- 227 в кв. 13, за който протокол са уведомени собствениците
/връчен лично на всеки от тях съгласно приложените 7 броя разписки/, заплатени са по сметка на същите на 30.04.1991 г.
в ДСК Перник със заверително писмо № 386/30.04.1991г. за всеки един – общо 7
броя. За уреждане на
регулационните сметки е издадено писмо № 772 от 25.06.1991 г. на ОбНС Перник, от което е видно, че регулационните сметки за
парцел VІ-227 са уредени. След
като и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си
на собственост върху имота, разпределението на доказателствената
тежест при оспорването се извърша по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като
всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на
съответното придобивно основание (ТР № 11 от
21.03.2013 г. на ВКС, ОСГК).
Съгласно
чл.39 от ЗПИНМ (отм.) в сила към дв. рег. по плана от
1964г., съответно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.) в сила към издаване на горецитираните нотариалните актове, дворищнорегулационният
план е имал пряко и непосредствено вещноправно
действие за придадените към парцели части от имоти и с влизането му в сила
собствеността върху същите се е придобивала от собственика на парцела към който
се придават, поради което и ответникът, като собственик на парцела, към който е
придаден имот пл. 203 с площ 548 кв. м, е станал собственик на придаденото
място от влизане в сила на плана от 1964г., съгласно чл. 39 от ЗПИНМ (отм.).
Условният характер на преминаване на собствеността се свежда до
приложението на регулацията - след заплащане на обезщетението за отчуждения
имот на правоимащия по определена процедура,
включваща назначаване на комисия за извършване на оценка на придаваемите
части, съобщаване на оценката, възможност за обжалването й по съдебен ред и
съответно заплащане на обезщетението чрез ДСК /чл. 111 и чл. 112 ЗТСУ (отм.),
във вр. с чл. 279 - 284 ППЗТСУ (отм.)/, за да
възникне възможността за законния ред за заемане на придаваемите
части, посочен в чл.114 ЗТСУ /отм./ и чл.279 ППЗТСУ /отм./. Фактът, че
регулационните сметки са уредени, се доказва от издадения нот.
акт № 168, том 2, дело № 1126/1991 г. от 14.05.1991 г., установяващ внасянето на сумата на придаваемо се по регулацията място от имот пл. № 203 с площ
от 548 кв.м към парцел VI- 227 в кв. 13 по рег. план
от 1964г. и което обстоятелство е условие за заемане на имота и издаване на
нотариалния акт, съгласно чл. 114, ал. 1 и чл. 134, ал. 2 ЗТСУ (отм.). В тази
връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 134, ал. 2 ЗТСУ (отм.) за
недвижими имоти, придадени по дворищно-регулационния план към парцели на други
физически или юридически лица, и за частите в мястото на образуван по регулация
общ парцел, нотариусът издава нотариален акт, след като условията за заемане на
имота са изпълнени, съобразно преписката на общинската администрация, която
трябва да съдържа данни за влязлата в сила оценка и за внасяне на стойността по
сметка на правоимащите (чл. 282, вр.
чл. 273, ал. 2 ППЗТСУ (отм.). Данни за обезсилване на този акт съгласно чл. 136
ЗТСУ (отм.) липсват, а и няма такива твърдения. От приложените по делото заверително писмо №
386/30.04.1991г. за заплащане стойността на придаваемите
се по регулация места и писмо № 772 от 25.06.1991 г. на ОбНС
Перник, посочени в нот. акт № 168, том 2, дело № 1126/1991 г. от 14.05.1991 г., също се доказва, че ответникът е изпълнил
условията на чл. 114, ал. 1 ЗТСУ (отм.), респ. чл. 279 ППЗТСУ (отм.) за
обезщетение на правоимащите, и следователно страните
са си уредили отношенията във връзка с регулационните сметки. Като последица от
това при условието на чл.33, ал.2 от ЗТСУ /отм./- доказано обезщетяване,
регулационният план от 1964г. се счита за „приложен”. За това е без значение,
че регулационният план е одобрен при действието на ЗПИНМ (отм.) /дадените в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС разяснения дали рег. план
е приложен се отнасят не само към дворищнорегулационните
планове, изработени при действието на ЗТСУ
(отм.), но и към тези, които са приети при действащите преди това закони –
включително и ЗПИНМ (отм.) - Решение № 286 от 7.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1242/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 200 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 439/2010 г., I г. о., ГК и др./, тъй като е отпаднало прекратителното
условие за преминаване на собствеността, като за това е без значение дали
ответникът-собственикът на парцела към който се придават реално е заел тези придаваеми части след заплащане на обезщетението или не
/достатъчно е само обезщетението да е изплатено/. Дори да е допуснато закононарушение
при одобряването на регулационния план от 1964г., той се счита за приложен
/парцелните граници съвпадат с имотните/ и закононарушението се санира, като това е пречка за изменението на плана по реда
на чл.32,ал.1, т.5 от ЗТСУ /отм./, което изрично е посочено в цитираната норма.
Със заповед № 2269 от
31.07.1991 г. на осн. чл. 32, ал. 1, т.
5 ЗТСУ е одобрено изменението на дв. рег. на
парцели VIII-225, X-203 и VI-227, при което парцел VI се отрежда за имот пл.сн.
№ 203, т.е. става VI-203 в кв. 13 по плана на с.***, общ.Перник. Заповед № 2269 от
31.07.1991 г. е била обжалвана от ответника Г.А.В.
в частта, с която е изменена дв. рег. на парцел
VІ-227, при което парцел VІ - 227 се отрежда за имот пл. № 203 и става
парцел VІ-203, като с влязло в сила на 26.03.1992г. решение № 79/26.03.1992 г. по гр.дело № 3/1992 г. на ОС- Перник жалбата
е отхвърлена. Следователно ответникът не само е участвал, но и самият той е
инициирал
пряк съдебен контрол и е обвързан от съдебното решение, което следва и от чл. 302 от ГПК, поради което е
недопустимо в производство по предявен иск за собственост срещу ответника, гражданският съд в
настоящото производство да упражни върху заповедта
косвен съдебен контрол за
нищожност и материална незаконосъобразност по
реда на чл. 17 ГПК. Следователно съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.)
собствеността върху парцел VI-203 в кв. 13
е придобита от собственика на парцела към който се придават, поради което и
ищците, като собственици на имот пл.сн. № 203, към
който е придаден парцел VI-227 са станали собственици на придаденото място
съгласно изменението на дв. рег. със заповед № 2269 от
31.07.1991 г., като вещноправното
действие е настъпило с влизане в сила на 26.03.1992г. на решение № 79/26.03.1992 г. по гр.дело №
3/1992 г. на ОС - Перник. При
това положение са приложими дадените в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС разяснения относно понятието "приложена
регулация" в хипотезата, при която дължимото обезщетение за придадените към
парцела части от съседен имот е било изплатено, респ.
в хипотезата когато дължимото обезщетение не е било изплатено, но
придадените части са били заети по установения
в закона ред и владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10
години. Във всички случаи възможните способи по ЗТСУ (отм.) за приложението на регулацията следва да са налице до изтичане на 6-мес. срок от датата на влизане в сила на
ЗУТ – 31.03.2001г., предвид § 6, ал. 2 и § 8, ал. 1 ПЗР на ЗУТ. При неспазване на срока, отчуждителното
действие на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни
планове отпада - § 8, ал. 2
ПЗР на ЗУТ. По делото не са представени доказателства от ищците за
обезщетяването на ответника по съответната процедура /включваща назначаване на
комисия за извършване на оценка на придаваемите
части, съобщаване на оценката, възможност за обжалването й по съдебен ред/ и
съответно заплащане на обезщетението на ответника за придадените части до
31.09.2001 г., като жалбоподателите-ищци не излагат и твърдения
в тази посока. Дори ищците да са установили фактически действия по заемане на придаваемите части или т.нар. завземане, не са основание да
се счита, че изменението на регулационния план от 1991 г. е приложен независимо
от продължителността им, доколкото считано от 26.03.1992г. до 31.09.2001 г. е изтекъл
по-малък период от изискуемия от чл. 33, ал. 1 от ЗТСУ
10-годишен срок. Още повече, че единствено фактическите действия по заемане на придаваемите части, не са основание да се счита, че
регулационния план е приложен независимо от продължителността на владението. То би имало значение и при кумулативно доказано
законосъобразно заемане на спорната част - чл. 33, ал. 1
ЗТСУ (отм.), каквато доказателства липсват по делото. При това
положение на основание § 8, ал. 1
ПЗР ЗУТ следва, че отчуждителното действие
с изменението на дв. рег. от 1991
г. автоматично е отпаднало с обратна сила /ТР № 3/2010 г. на ОСГК на
ВКС/ и имотните граници са възстановени съобразно РП от 1964 г. Това означава,
че ищците са загубили собствеността върху процесния
имот въз основа на придаване по неприложената регулация, предвидено с изменението на дв. рег. от 1991
г. и по силата на закона собствеността на придадената част се
възстановява/връща в патримониума на собственика на
имота, от който са отчуждени/осъществено придаването - този на ответника.
Основанието
на иска е и придобиване на процесния имот по давност за
периода до 2015 г., която може да бъде зачетена след 01.01.2001
г., защото до 01.01.2001 г. е в сила старата редакция
на чл. 59 ЗТСУ, съдържаща абсолютна забрана за придобиването по давност на реално
определени части от парцели, независимо дали тези части съответстват на
изискванията за минимални размери на площ и лице, при което теклата до
изменението на нормата давност по отношение на такива реални части не се
зачита. След като е налице законова забрана за придобиване по давност
на процесния недвижим имот за посочения период, това само по себе си е
достатъчно да отрече легитимиращо действие на издадения в полза на ищците нот. акт № 95, том 3, дело № 1536/1997 г. за собственост върху процесния имот на
основание на наследство и давностно владение. Дворищнорегулационен план, приет по реда на ЗТСУ и неприложен в
сроковете по § 6, ал. 2
и 4 от ПР на ЗУТ, поради което е отпаднало отчуждителното
му действие, не съставлява правно основание, годно да прехвърли собственост по
смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, поради което е без значение добросъвестността на
ищците. Предвид това и правните последици, които чл. 79, ал.1 ЗС свързва с
непрекъснатото владение, продължило най-малко 10 години, са могли да настъпят
най-рано на 01.01.2011 г. За придобиване по давност е
необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като следва да има
траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението
вещта да се държи като своя. В тази връзка в първоинстанционното
производство са разпитани свидетели при оглед на имота, чиито
показания са отразени и в приложените към съдебно-техническите експертизи скици.
Съвкупната
преценка на гласните доказателства мотивират настоящият въззивен
състав да приеме, че ищците не установяват при условията на пълно и главно
доказване твърдението си за осъществено явно, трайно, непрекъснато и
необезпокоявано, без случаен характер владение точно на процесния
имот в пространствените му граници в 10-годишен срок, предвид
липсата на категорични доказателства за упражнявано от ищците владение на процесния имот. Доколко са налице такива данни в показанията на св. В.С., С.Г., А.С.
и С. З.,
то показанията на св. С., Г. и С. са общи и декларативни, а всичките, както и показанията
на св. З. /като св. С. и З. са роднини на ищците/ противоречат на показанията
на свидетелите Л.С. и А.З. /без родство със страните/. Последните двама
установяват, че ответникът Г.А. ползва мястото от 15 – 20 години, коси го и
ползва сеното за стоката; не са видели наследниците на С. З. да ползват това
място. Освен това показанията на св. на ищците така както
са отразени от техническата експертиза показват, че същите не са отнасят за
осъществено владение точно на процесния имот, а като
ползване на неопределена площ от по-големия имот с пл. № 203. Изнесеното от св. С., Г., С. и З. сочи за осъществявани от ищците откъслечни фактически действия върху процесния имот, но при противопоставяне на ответника. Тези изводи се обосновават както от действията на ответника по провеждане на процедура по трасиране,
получаване на строително разрешение за ограда - № 246 от
17.08.2015 г., което не е било обжалвано от ищците и е влязло в
сила и поставяне на ограда от ответника, така и от водените от ответника съдебни производства по обжалване на Заповед № 2269 от
31.07.1991 г., които преценявани с останалите данни по делото, изключват
спокойния и несъмнен характер на владението на
ищците,
а оттам и обективния факт на владението, респ. намерението за своене
по см. на чл. 69 ЗС. В показанията на ангажиранте от ищците свидетели липсват данни от кога точно
е началният момент на владението, респ. да е бил манифестирано от ищците на
ответника посредством ясни и недвусмислени действия - поставянето на ограда,
недопускането му до имота и т.н. и това да е било очевидно за ответника. Действията на ищците върху процесния имот показват по-скоро стремеж за извличане на естествени плодове
за колкото се може по-продължително време, отколкото намерение за придобиването
му и носят белезите по-скоро на търпими действия,
отколкото владелчески.
Доколкото е доказано от двама от ищците декларирането точно на процесния имот и заплащането на данъци точно за него, а не
за друг /в приложените декларации е посочен парцел 203-229, съответно парцел
203, 204 и то индивидуализирани по плана от 1964г./, само по себе си това
обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за придобиване по давност, при
отсъствие на убедителни доказателства за осъществяването на обективния и
субективен елемент от фактическия състав на владението. Съдът ги цени доколкото
са относими към факта на простото държане на имота,
представляващи действие на управление и не установява намерението за своене. В тази връзка следва да се обърне особено внимание,
че презумпцията на чл. 69 ЗС не се отнася за държателя, а за този,
който по недвусмислен начин е доказал, че е установил владение. Законовото
предположение е в смисъл, че установеното владение се счита, че е за владелеца,
а не за другиго, а не, че установилият държане е владелец до
доказване на противното. Точно тези признаци на
владението, ищците, които носят тежестта да го докажат чрез пълно главно доказване, не са установени.
С оглед
на всичко изложено следва извод, че ищците не са доказали правата си на
собственост върху процесния недвижим имот на заявените
с исковата молба придобивни основания. Поради липсата
на доказана материалноправна легитимация за ищците,
предявеният иск по чл. 108 от ЗС следва да бъде отхвърлен без съдът да разглежда
втората и третата предпоставки по ревандикационния
иск - владее ли ответникът процесния имот и дали това
става с правно основание. По същите причини, не следва да се обсъжда
възражението на ответника, че е придобил собствеността върху процесния имот по давност. При неоснователност на
иска по чл. 108 ЗС, на отхвърляне подлежи и акцесорното
искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нот. акт № 168, т.ІІ дело № 1126/14.05.1991 г.
– в частта му по пункт 2.
С оглед
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено включително и в частта за присъдените
разноски, правилно разпределени между страните, съгласно правилото на чл. 78,
ал. 3 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателите
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемият
претендира и доказва разноски пред въззивната
инстанция общо от 400 лв. – заплатено адв.
възнаграждение (съгласно представените доказателства, включително в договора за
правна защита и съдействие е отбелязано, че уговореното адв.
възнаграждение за въззивната инстанция е платено
изцяло и в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед неоснователността на
жалбата, жалбоподателите му дължат изцяло.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 440/17.05.2018 г., допълнено по реда на
чл. 250 ГПК с решение № 627/11.04.2019 г.,
постановени по гр. дело № 3146/2017 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА
Л.С.З., ЕГН **********, Г.С.З., ЕГН **********, И.Б.С.,
ЕГН **********, Ц.Б.В., ЕГН **********, Е.Д.Б., ЕГН **********, З.Д.К., ЕГН **********,
Н.З.С., ЕГН **********, Е.А.Е., ЕГН **********, В.А.А.,
ЕГН **********, В.К.К., ЕГН **********, М.В.С., ЕГН **********,
Ж.И.З., ЕГН **********, В.И.Б., ЕГН **********, И.К.И., ЕГН **********, В.К.Г.,
ЕГН **********, Д.Ф.М., ЕГН **********, Л.Д.В., ЕГН ********** и Г.Д.Ф., ЕГН **********
– всичките със съдебен адрес: *** /чрез адв. Н.Й.Х./,
да заплатят на Г.А.В., ЕГН ********** ***, сумата 400 лв. – разноски по въззивното производство пред Окръжен съд - Перник.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.