Р Е Ш Е Н И Е
№ 2397
гр. Пловдив, 21.12.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд - Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
ноември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2. Мария Николова
при
секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора Илияна Джубелиева, разгледа
докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 2742,
по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив
в ЦУ на НАП, чрез юрк. К., срещу Решение № 1617/26.09.2023, постановено по АНД
№ 4498/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено
Наказателно постановление № 710805-F690970/04.07.2023г.
на началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Империум
2002“ЕООД, с ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък добавената
стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н 18/1.12.2023г. Касаторът счита, че
оспорваното съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно. Подържа се, че в
случая не следва да се обосновава незаконосъобразност на НП с Решение от
04.05.2023г. на СЕС по дело С-97/21. Твърди се, че не е налице кумулиране на
санкция, тъй като с налагането на две мерки се преследват различни цели. Обосновава
се законосъобразност на НП. Иска се отмяна на оспорваното решение и
потвърждаване на издаденото НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът
- „Империум 2002“ЕООД, с ЕИК ***, изразява становище в съдебно заседание за
неоснователност на касационната жалба. Моли съда да я отхвърли и да присъди
разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната
жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.
Разгледана
по същество касационната жалбата е неоснователна.
С
обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на „Империум 2002“ЕООД, с ЕИК *** затова, че на 15.12.2022г. при
извършена проверка в обекта на дружеството е установено, че като задължено лице
по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. е допуснало нарушение на наредбата
и е извършвало продажба на стоки без функциониращо фискално устройство,
вградено в електронния автомат на самообслужване, към момента на проверката.
Районен
съд Пловдив е счел, че наказателното постановление е незаконосъобразно с оглед
на наложената ПАМ по Заповед № ФК-437-0118453/22.12.2022г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. РС се е аргументирал с Решение от
04.05.2023г. на СЕС по дело С-97/21 и е отменил НП.
Решението
е правилно.
Настоящата
съдебна инстанция изцяло споделя изводите на РС Пловдив и съобразяването му с
Решение от 04.05.2023г. на СЕС по дело С-97/21, поради което изцяло препраща
към мотивите му на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и същите изцяло дават
отговор на възраженията по касационната жалба.
С
процесното наказателно постановление е наложена имуществена санкция за
нарушение, за което е наложена(изпълнена) принудителна административна мярка
със Заповед № ФК-437-0118453/22.12.2022г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. Съдът при отмяна на НП, се е съобразил изцяло с
мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 4 май 2023 г.
по дело С-97/21, като е отчел от събраните по делото доказателства
обстоятелството, че за извършеното административно нарушение на търговското
дружество е била издадена и изпълнена ПАМ.
Заключението
на Съда по конкретно преюдициално запитване е обвързващо и създава задължение
за неговото спазване, защото в обсъжданото производство Съдът на Европейския
съюз не упражнява консултативна, а решаваща функция - постановява решение,
което има обвързващ характер.
По
изложените мотиви настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
В
полза на касационния ответник следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в пълния поискан размер от 800 лв. (на осн. чл. 18 ал. 2, вр.
чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения), съобразно представените доказателства за
уговорения и заплатен адвокатски хонорар. Тъй като същият е определен в близък
до минималния размер по приложимата Наредба, възражението за прекомерност на
касатора е неоснователно.
Водим
от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1617/26.09.2023, постановено по АНД № 4498/2023 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
Осъжда
Национална агенция по приходите да заплати на „Империум 2002“ЕООД, с ЕИК ***,
разноски по делото в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.