РЕШЕНИЕ №
06.02.2020 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на тринадесети декември
две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: И. Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1531 по описа на съда за 2019 г.
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 127 от СК, предявен от И.Й.Н. ***
срещу П.Г.С. ***, с предмет упражняването на родителските права върху общото им
дете *** П.С., родена на *** г.
Иска
се възлагане на упражняването на родителските права върху детето на ищцата и
определяне на местоживеенето на детето при нея, определяне на режим на лични
отношения на ответника с детето – всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца и 14 дни през лятото, и осъждане на ответника да заплаща издръжка в
размер 250 лв. месечно, считано от предявяването на иска.
Ответникът
предявява насрещен иск за възлагане на упражняването на родителските права на
него и определяне на режим на лични контакти – всяка първа и трета събота и
неделя, 20 дни през лятото, 10 дни през зимата и три дни на Коледа или Нова
година, както и в деня след рождения ден на детето, тъй като детето имало
интерес от възможно най-пълноценен контакт с майка си, макар според ответника
тя да била по-скоро заплаха за него и извършител на домашно насилие. Иска се
осъждането ѝ да заплаща издръжка в размер 140 лв. месечно. предвид липсата
ѝ на постоянни доходи. Прави се искане и за привременни мерки по всички
въпроси.
Ищцата
счита, че ответникът няма нужните качества, за да се грижи за детето – той има
склонност към насилие, ревност и контрол, осъждан е за нанасяне на телесна
повреда, отделно от това има склонност към хазартни игри и свързаното с това
разпиляване на имущество.
Ответникът
счита, че ищцата не е подходяща да отглежда детето, тъй като тя не полага
достатъчно старателно грижи за него, бие го, поради което то самото желае да
живее с баща си и неговите родители, а и няма необходимите битови и материални
условия.
Постановена
е привременна мярка, по силата на която майката да упражнява родителските права
до приключването на делото.
По
делото се установява следното:
Страните
са живели на съпружески начала в дома на родителите на ответника и са се
разделили през м. март 2019 г. Първоначално детето е било взето от майка си при
напускането на общото жилище, но месец по-късно бащата го е завел отново там и
към настоящия момент детето живее при него, а той е подпомаган в отглеждането
му от своята майка. От този момент детето е имало няколко срещи с майка си.
След
постановяването на привременната мярка детето е продължило да живее при баща
си, като той не се е съобразил с постановената мярка и е отказал да предаде
детето – по данни на майката първоначално е заявил, че през лятото ползва
времето, което му е отредено по силата на мярката, а по-късно – с обяснение, че
майката и нейният настоящ партньор бият детето.
От
събраните до момента доказателства няма данни някой от родителите да е с
недостатъчен родителски капацитет. Има обаче събрани данни за това, че през
месеца, в който детето е живяло с майката в гр. Пазарджик, то е контактувало и
с баща си и с баба си, докато бащата, макар да не пречи на ищцата да се среща с
детето си, поставя условия за начина на осъществяването на контактите и
времето, в което те се осъществяват, и създава ограничения пред останалите близки
на майката да виждат детето.
И
двамата родители са трудово заети – майката работи на смени в заведение за
хранене с месечно възнаграждение около 680 лв., а бащата – като багерист
(машинист на ПСМ) с основно трудово възнаграждение в размер 603 лв. месечно,
като не е спорно, че той и семейството му не са съществено материално затруднени,
по делото се изтъкват твърдения за играчките и вещите, които се купуват на
детето, и пр.
Изслушано
е вещо лице психолог, което е дало заключение за отношението на детето към
всеки от родителите, за нивото му на внушаемост и манипулативност с оглед възрастта,
както и за това, дали детето възприема майка си като заплаха и физически
насилник. Вещото лице е категорично, че не е наблюдавало признаци на страх и на
тревожност у детето при общуването му с майката, налице е известно отчуждение
между двете, но то не е резултат на физическо насилие, а най-вероятно на
комплексни фактори – средата, поведението както на майката, така и на бащата и
разширеното семейство. Вещото лице обяснява също, че на тази възраст повечето
деца са внушаеми и че е важно да не им се внушава, че са обект на физическо
насилие, когато такова насилие няма.
Изслушано
е и самото дете в подходяща обстановка в т.нар. синя стая без непосредственото
присъствие на страните и съда. В разговор със социалния работник детето
обяснява, че иска да се вижда с майка си, но не и да живее при нея – иска да
продължи да живее с баща си, тъй като мама „е най-нахалната“ и не иска да вижда
детето. То споменава също, че майката не е дошла на рождения му ден и на детето
е било обяснено, че майката не иска да дойде, а го е излъгала, че ще дойде
(обяснението на майката обаче е, че на нея не и се позволява достъп до детето
от страна на бащата и неговите родители).
Съдът
намира, че ако упражняването на родителските права бъде възложено на бащата, ще
се създаде сериозна опасност отчуждението му от майката да се задълбочи. Още
към момента на разглеждането на делото има белези за поведение на бащата и
неговите родители, което цели в една или друга степен подобно отчуждаване –
непозволяване на детето да прекара с майката по-дълго време и без бащата и в
същото време обяснения пред детето, че майката сама не желае това; повтаряне и
внушаване на детето, че то е бито от майката, като силно и постоянно се
преекспонират вероятно действителни, но единични случаи на удряне, настъпили
назад в миналото, и пр.
При
майката и нейното семейство поне за момента не се забелязва аналогична
склонност да бъде отделено детето от бащата и неговите роднини – вярно е, че
всъщност майката и близките ѝ не са и имали такава възможност предвид
това, че детето почти не е прекарало с тях някакво време след раздялата. Но
докато по отношение на бащата данни за действия, целящи отчуждение от другия
родител, вече са налице, не може предварително да се предполага, че по същия
начин би постъпила и майката. Към момента по-скоро може да се направи извод в
посока на това, че детето ще запази в най-голям обем отношенията си и с двамата
родители, ако родителските права се упражняват от майката, а не от бащата, независимо
от изразеното от детето при изслушването желание (което обаче е видимо повлияно
в някаква степен от внушения на възрастните в семейството на бащата), и
независимо от това, че детето е живяло в дома на баща си, допреди родителите му
да се разделят, и е свикнало с него като със свой дом.
При
решаването на делото в този смисъл следва като допълнително съображение да се
вземе предвид и полът на детето, което е момиче.
И
двамата родители работят и нямат задължения за издръжка към други ненавършили
пълнолетие деца. С оглед ниската възраст на детето от една страна и наличието
на постоянен, макар и невисок доход на бащата, от друга, издръжката следва да
се определи в размер 180 лв. месечно.
Няма причина да не се запази
определеният с привременната мярка режим на лични отношения на бащата с детето.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Предоставя
упражняването на родителските права върху детето *** П.С., ЕГН **********, на
майка му, ЕГН **********, като местоживеенето на детето да бъде при майката в
гр. Пазарджик, ул. „***“ № 130, ет. 8, ап. 35.
Определя
режим на лични отношения на П.Г.С., ЕГН **********, с дъщеря му *** П.С., както
следва: бащата да взема детето всеки първи и трети петък, събота и неделя от
месеца от 16,00 ч. в петък до 19,00 ч. в неделя, както и 30 дни през лятото и 5
дни през зимата, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Осъжда
П.Г.С., ЕГН **********,***, да заплаща на дъщеря си *** П.С., ЕГН **********,
чрез нейната майка И.Й.Н., издръжка в размер 180 лв. месечно, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от предаването на детето
от бащата на майката, като отхвърля иска за разликата над 180 до 250 лв.
месечно, както и изцяло – за времето от подаването на исковата молба до
предаването на детето.
Отхвърля иска на П.Г.С. срещу И.Й.Н.
за възлагане на него на упражняването на родителските права върху детето *** П.С.,
определяне на режим на лични отношения на майката с детето и осъждане на
ответницата да заплаща за детето месечна издръжка в размер 140 лв., считано от
датата на предявяване на първоначалния иск (12.04.2019 г.).
Осъжда П.Г.С. да заплати по
сметката на Пазарджишкия районен съд сумата 259,20 лв., представляваща държавна
такса върху размера на издръжката.
Осъжда П.Г.С. да заплати на И.Й.Н.
сумата 705 лв., представляваща направени от нея разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: