№ 842
гр. С., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Темислав М. Димитров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100504834 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „А.С.-С.“ АД срещу решение №
20001888/10.01.2022 г. по гр.д. № 21783/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 66 състав, в
частта, с която са уважени предявените от Б. А. Т. искове с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ, като жалбоподателят е осъден да заплати в нейна полза сумата в размер на
14065 лв., ведно със законната лихва от 16.03.2017 г. до погасяването, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука от 16.03.2017
г., призната с разпореждане № 20553/04.04.2017 г. на ТП на НОИ С., както и сумата в
размер на 2074,80 лв., ведно със законната лихва от 16.03.2017 г. до погасяването,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби, разноски за
лечение, причинени от трудова злополука от 16.03.2017 г., призната с разпореждане №
20553/04.04.2017 г. на ТП на НОИ С..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцата Б. А. Т. е предявила насрещна въззивна
жалба срещу същото решение в частта, с която искът за заплащане на обезщетение на
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 14065 лв. до сумата в размер на
19065 лв.
1
Жалбоподателят „А.С.-С.“ АД твърди, че решението в обжалваната част, с която
исковете са уважени, е неправилно. Поддържа, че по делото не е установено
уврежданията, претърпени от ищцата, да са вследствие на трудова злополука. Оспорва
размера на дължимите обезщетения, като твърди освен това, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата. Ето защо, моли решението, в частта, с която
исковете са уважени, да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноските.
Ответникът по жалбата Б. А. Т. счита същата за неоснователна, а решението на
СРС – правилно в обжалваната от ответника „А.С.-С.“ АД част.
Жалбоподателят Б. А. Т. твърди, че решението в обжалваната част, с която искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
14065 лв. до сумата в размер на 19065 лв., е неправилно. Поддържа, че с оглед
събраните по делото доказателства справедливото обезщетение за неимуществени
вреди, които са в резултат на процесната трудова злополука, е в размер на 20000 лв.,
като след приспадане на заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 935 лв.
същото е в размер на 19065 лв., до която сума искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен. Ето защо, моли решението в обжалваната
част да бъде отменено и искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
да бъде уважен за разликата над сумата в размер на 14065 лв. до сумата в размер на
19065 лв. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата „А.С.-С.“ АД счита същата за неоснователна, а
решението на СРС – правилно в обжалваната от ищеца Б. А. Т. част.
Третото лице помагач на страната на ответника „А.С.-С.“ АД – ЗК „Л.И.“ АД,
счита, че жалбата на „А.С.-С.“ АД е основателна, като моли решението в обжалваната
от ответника част да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. А. Т. с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на
сумите, както следва: сумата в размер на 25000 лв. – частичен иск от сумата в размер
на 30000 лв., ведно със законната лихва от 16.03.2017 г. до погасяването,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова
злополука от 16.03.2017 г., призната с разпореждане № 20553/04.04.2017 г. на ТП на
НОИ С.; сумата в размер на 2074,80 лв., ведно със законната лихва от 16.03.2017 г. до
погасяването, представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени
загуби, разноски за лечение, причинени от трудова злополука от 16.03.2017 г., призната
2
с разпореждане № 20553/04.04.2017 г. на ТП на НОИ С..
Ищцата – Б. А. Т., твърди, че с ответника е била в трудово правоотношение по
трудов договор № 4/02.04.2001 г., по силата на което е изпълнявала длъжността
„отчетник, счетоводство“, с място на работа – „Сервизна база – гр. Димитровград“.
Сочи, че на 16.03.2017 г., около 08,05 часа, е претърпяла трудова злополука – при
придвижване през обществен парк по обичайния път при отиване от основното място
за живеене до работното място е паднала, усукала е десния си глезен, вследствие на
което е получила множество счупвания на подбедрицата на десен долен крайник.
Увреждането е признато за трудова злополука с разпореждане № 20553/04.04.2017 г. на
ТП на НОИ С.. Вследствие на увреждането се е наложило ищцата да претърпи два пъти
оперативни интервенции – за поставяне на плака и махане на същата, като е била в
състояние на временна неработоспособност за дълъг период от време. Изпитвала е
силни болки в областта на десния крак, не е могла да го използва по време на
възстановителния период, в резултат на което е имала нарушение на съня, изпитвала е
притеснение, напрегнатост и раздразнителност, имала е нужда от съдействие за
изпълнение на ежедневните дейности, включително и битово-хигиниенните такива.
Наложило се е да посети курс по рехабилитация и физиотерапия. В резултат на
трудовата злополука е претърпяла имуществени вреди – под формата на разходи за
лечение и възстановяване, и неимуществени вреди – болни и страдания. Ето защо,
предявява посочените искове.
С обжалваното решение искът за имуществени вреди е уважен изцяло, а искът за
неимуществени вреди – до сумата в размер на сумата в размер на 14065 лв. Присъдена
е и законната лихва върху дължимите обезщетения от датата на увреждането –
16.03.2017 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно наличието на трудова
злополука и размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
За основателност на исковете следва да се установи: наличие на трудово
правоотношение между страните по делото, трудова злополука, претърпяна от
работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, като увреждането
следва да е настъпило при или по повод изпълнение на възложената от работодателя
работа или при изпълнение на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в
интерес на работодателя, или по време на почивка, прекарана в предприятието;
настъпване на имуществени вреди под формата на претърпени загуби, както и
размерът на вредата, претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинна
връзка между трудовата злополука и вредите.
Не се спори между страните, че между тях е съществувало безсрочно трудово
3
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „отчетник,
счетоводство“. Това обстоятелство се доказва и от приетите по делото трудов договор
№ 4/02.04.2001 г. и допълнителни споразумения към него.
От ищцата е подадена в НОИ декларация за трудова злополука с вх. №
389/03.04.2017 г. В декларацията ищцата е посочили, че на 16.03.2017 г., около 08,05
часа е претърпяла трудова злополука – при придвижване през обществен парк по
обичайния път при отиване от основното място за живеене до работното място е
паднала, усукала е десния си глезен, вследствие на което е получила множество
счупвания на подбедрицата на десен долен крайник
С разпореждане № 20553/04.04.2017 г. на ТП на НОИ С., на основание чл. 60, ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) декларираната злополука е призната за
трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че злополуката е станала по време
на обичайния път при отиване от основното място на живеене до работното място, при
което в резултат на падане пострадалата Б. А. Т. е получила счупвания на
подбедрицата на десния крак. Тези констатации са установени въз основа на протокол
№ 4/03.04.2017 г. Няма данни посоченото разпореждане да е обжалвано, поради което
следва да се приеме, че същото е влязло в сила.
Предвид горното, съдът намира за доказано обстоятелството, че на 16.03.2017 г.,
около 08,05 часа ищцата Б. А. Т. е претърпяла трудова злополука – при придвижване
по обичайния път при отиване от основното място на живеене до работното място е
паднала, усукала е десния си глезен, вследствие на което е получила счупвания на
подбедрицата на десен долен крайник.
От представената по делото пред първата инстанция епикриза от 22.03.2017 г. се
установява, че на 16.03.2017 г. ищцата е претърпяла оперативна интервенция, като е
поставена реконструктивна плака. Съгласно представените фактура №
**********/16.03.2017 г. и касов бон, стойността на същата е 2040 лв. Видно от
фактура № **********/22.03.2017 г., ищцата е заплатила на лечебното заведение
допълнително и сумата в размер на 34,80 лв. – потребителска такса. Няма спор между
страните, че извършването на посочените разходи от ищцата е за лечение на
процесните увреждания.
Следователно по делото по безспорен начин е доказано, че в причинна връзка с
трудовата злополука се е наложило извършването на лечение на ищцата, за което
същата е заплатила сумата в размер на 2074,80 лв.
Съгласно т. 7 от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, когато се
търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена
храна, чужда помощ и пр., следва да се събират доказателства за необходимостта от
такива разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер.
4
Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото е доказано, че ищцата е
извършила реално разходи за лечение в размер на 2074,80 лв. за закупуване на
реконструктивна плака и за заплащане на потребителска такса, до която сума искът по
чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени загуби вследствие на
трудовата злополука се явява основателен.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.М.И. –
съпруг на ищцата. От показанията на свидетеля се установява състоянието на ищцата
непосредствено след настъпване на инцидента, като свидетелят сочи, че ищцата е
изпитвала силна болка, била е пребледняла. Наложило се е оперативно лечение на
ищцата, след което същата е била настанена в болница. Възставителният период е
продължил дълго, като се е налагало ищцата да приема множество медикаменти. Не е
била подвижна, което е налагало да бъде подпомагана в ежедневните си дейности от
свидетеля И., включително при къпане. Използвала е помощни санитарни средства,
тъй като през деня е била неподвижна, а свидетелят И. е бил на работа, поради което
не е могъл да помага при ставане и придвижване. Възстановителният период е
продължил около десет месеца, като за период от около четири месеца ищцата не е
излизала от дома си, била е раздразнителна, не е могла да спи, напълняла е.
Впоследствие ищцата е била на рехабилитация.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че ищцата е получила следните травми – закрито счупване на дясна
подбедрица, което се квалифицира като тежко счупване. Ищцата е изпитвала силни
болни в първите 15 дни след операцията, а общо болките са продължили около шест
месеца, което е наложило приемането на обезболяващи медикаменти. След операцията
на ищцата на 16.03.2017 г. е била поставена гипсова имобилизация за четири месеца,
а първите три дни е била на постелен режим. За период от около 10 месеца ищцата не е
могла да използва функционално десния си крак. След посочения период няма трайни
последици за физиологичния статус от процесната травма, въпреки което е необходимо
десният крак да не се натоварва, тъй като могат да се получат т.нар. „ревматоидни“
болки
От представените болнични листи се установява, че ищцата е била в отпуск
поради временна неработоспособност в дълъг период от време - от 16.03.2017 г. до
09.01.2018 г. С експертно решение на ТЕЛК от 11.01.2018 г. ищцата е освидетелствана,
като е посочено, че е временно неработоспособна, и е дадена препоръка за
трудоустрояване.
Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото се установява по безспорен
начин от обсъдените по-горе писмени доказателства, свидетелски показания и приетата
съдебно-медицинска експертиза, че в резултат на процесната трудова злополука
ищцата е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
5
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания и битови неудобства. Следва да се отчете
обстоятелството, че периодът на възстановяване от претърпяното от ищцата увреждане
е сравнително дълъг, съдейки от заключението на приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза, и периода, в който ищцата е бил в състояние на временна
неработоспособност – около 10 месеца, като през цялото време ищцата е изпитвал
болки и страдания, за което сочи свидетелят И.. Трябва да се има предвид и
обстоятелството, че към настоящия момент е налице пълно възстановяване на ищцата,
но е възможно при по-голямо натоварване същата да изпитва болки в увредения крак.
На следващо място, претърпените от ищцата болки са били интензивни в началния
период веднага след настъпване на трудовата злополука, което се доказва от
показанията на свидетеля И., който сочи, че когато е видял ищцата същата е била
пребледняла и е изпитвала силна болка при движение на крака. Следва да се отчете и
обстоятелството, че ищцата се е отчуждила от средата си, спряла е да излиза, станала е
раздразнителна, не е могла да спи, нуждаела се е от помощ за изпълнение на
ежедневните си дейности от битов характер, което говори за изживени от нея
психически страдания.
Отчитайки всички тези критерии, настоящият съдебен състав намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в
размер на 20000 лв., от която следва да бъде приспаднато на основание чл. 200, ал. 4
КТ заплатеното на ищцата застрахователно обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 935 лв. Следователно, дължимо обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 19065 лв.
Следователно, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,
с която искът по чл. 200, ал. 1 КТ за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 14065 лв. до сумата в размер на 19065 лв., като в полза на ищцата Б. А. Т. следва да
бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
14065 лв. до сумата в размер на 19065 лв., т.е. още 5000 лв., както и в частта, с която в
полза на ответника „А.С.-С.“ АД са присъдени разноски над сумата в размер на 263,05
лв. до сумата в размер на 484,65 лв.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на въззивника -
Б. А. Т. – адв. Я. Д., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
158,19 лв. за първата инстанция, както и сумата в размер на 800 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК „А.С.-С.“ АД следва да бъде осъдено да заплати
6
в полза на СГС сумата в размер на 200 лв. – държавна такса във връзка с въззивната
жалба на Б. А. Т..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20001888/10.01.2022 г. по гр.д. № 21783/2020 г. по описа
на СРС, II ГО, 66 състав, в частта, с която искът по чл. 200, ал. 1 КТ, предявен от Б. А.
Т., ЕГН ********** срещу „А.С.-С.“ АД, ЕИК **** за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над сумата в размер на 14065 лв. до
сумата в размер на 19065 лв., както и в частта, с която в полза на ответника „А.С.-С.“
АД са присъдени разноски над сумата в размер на 263,05 лв. до сумата в размер на
484,65 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А.С.-С.“ АД, ЕИК ****, да заплати в полза на Б. А. Т., ЕГН
********** на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата над 14065 лв. до сумата в размер на
19065 лв., т.е. още 5000 лв., ведно със законната лихва от 16.03.2017 г. до погасяването,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова
злополука от 16.03.2017 г., призната с разпореждане № 20553/04.04.2017 г. на ТП на
НОИ С..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20001888/10.01.2022 г. по гр.д. № 21783/2020 г.
по описа на СРС, II ГО, 66 състав, в частта, с която е уважен предявеният от Б. А. Т.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, като „А.С.-С.“ АД, ЕИК
**** е осъдено да заплати в полза на Б. А. Т. сумата в размер на 2074,80 лв., ведно със
законната лихва от 16.03.2017 г. до погасяването, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – претърпени загуби, причинени от трудова злополука от
16.03.2017 г., призната с разпореждане № 20553/04.04.2017 г. на ТП на НОИ С..
ОСЪЖДА „А.С.-С.“ АД, ЕИК **** да заплати в полза на адв. Я. Д. Д. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 158,19 лв. – допълнително адвокатско
възнаграждение за първата инстанция, както и сумата в размер на 800 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „А.С.-С.“ АД, ЕИК **** да заплати в полза на Софийски градски съд
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 200 лв. – държавна такса във връзка
с въззивната жалба на Б. А. Т..
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – ЗК „Л.И.“ АД,
на страната на въззивника – „А.С.-С.“ АД.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред Върховния
7
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8