О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №  460

                     

                                  гр.Кюстендил  27.07.2018 г.

           

                       В   и м е т о   н а   н а р о д а

           Кюстендилският окръжен съд НАКАЗАТЕЛНА колегия в открито  заседание на двадесет и седми юли  две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                     СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: М.С.

                                                                            Г.К.

 при секретаря М. С. и с участието на прокурора от КнОП  ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова НОХД №  401/2018 г. по описа съда и, за да се произнесе, взе предвид:

     Определението се постановява по реда на чл.270 НПК по  молба вх.№ 5571/20.07.2018 г., постъпила по образуваното на 19.07.2018 г. НОХД № 401/2018 г. по описа на КнОС. Молбата е подадена чрез адв.Д.М., защитник на подсъдимия по НОХД № 401/2018 г. А.Д.А., с искане за изменение на взетата по отношение на него  МН”домашен арест” в друга по-лека мярка за неотклонение по съображения за разколебано обосновано предположение за авторството, липса на реална опасност от извършване на друго престъпление и че само тежестта на престъплението не е основание за продължаване на тази мярка за неотклонение. Моли се за изменение на МН”домашен арест” в една от алтернативно предвидените в чл.58 НПК. Доказателства с молбата не са представени.

      В о.с.з. новоупълномощения защитник адв.Е. П. поддържа подадената молба за изменение на МН и  моли за уважаването й по развитите в нея съображения, както и по изложени в о.с.з. подробни съображения за това по причина належащо лечение извън дома, като се представиха медицински документи, за което действащата МН  не е адекватна, както и че въпреки извършените до момента престъпления от А., които са различни от процесното обвинение, няма опасност той да извърши други престъпления и няма опасност да се укрие или да осуети разследването .

    Молителят-подсъдим разви съображения за необходимост от лечение с физиотерапия извън дома му поради болки в рамото, както и необходимост от посещение на зъболекар, за което бил насочен пир посещението на специалисти от Спешния център

     КнОП оспорва молбата и моли за оставянето й без уважение по развити в съдебно заседание съображения за липса на основания за исканото изменение на МН.

      Подсъдимият А. в последната си дума моли съда да му определи друга МН, като няма никакви претенции каква да бъде тя.

      КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и на база събраните до момента доказателства намери молбата за допустима , но за неоснователна, по следните съображения:

      Подсъдимият А.Д.А. е привлечен за обвиняем  по ДП № 18/2018 г. по описа на РУ МВР-Кюстендил, пр.№ 60/2018 г. по описа на КнОП с Постановление на КнОП от 9.01.2018 г. за престъпление по чл.354 а ал.1 изр. 1 предл.ІV НК, - за това, че на 8.01.2018 г. в гр.Кюстендил, в апартамент № 8 и мазе № 8 на ул.Димчо Дебелянов бл.1 ет.3, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество-канабис.

      С влязло в сила Определение на 18.01.2018 г. на КнОС, постановено по ЧНД № 24/2018 г. по описа на КнОС по отношение на А. е взета МН”задържане под стража”.

      С влязло в сила на 29.03.2018 г./ на л.217-219 от т.ІІ на ДП/ Определение на КнОС, постановено по ЧНД № 165/2018 на КнОС е оставена без уважение молба на А.А. за изменение на взетата му първоначална мярка за неотклонение по съображения за липса на предпоставки за изменение на тази МН в по-лека такава поради наличие на предпоставките по чл.63 НПК. Тези извода са споделени с потвърждаващото Определение на САС от 29.03.2018 г., постановено по ВЧНД № 439/2018 г./ на л.222-223 от том ІІ на ДП/.

    С Определение от 26.04.2018 г. на КнОС, постановено по ЧНД № 232/2018 г./на л.240-243 от том ІІ на ДП/е била оставена без уважение поредна молба на А. за изменение на МН в по-лека. Това определение о било изменено с Определение на САС от 8.05.2018 г./ на л.247 и сл. от том ІІ на ДП/, постановено по ВЧНД № 598/2018 г., като взетата МН по отношение на А. е изменена от”задържане под стража” в „домашен арест”, като е определено мястото на изпълнението й – гр.Кюстендил, кв.*** бл.*** вх.*** ет.*** ап.***. Съображенията на въззивния съд за определяне на тази по-лека МН са свързани единствено със здравословното състояние на А. и изведените от него наименовани в определението хуманни съображения, а именно – неговото освидетелстване от съдебен психиатър като лице с емоционална нестабилност, имащо поведенчески проблеми от детска възраст и му е било назначено медикаментозно лечение. Посочено е още, че разследването не е водено ритмично и не се налага лицето да бъде непрекъснато на разположение на разследващите органи в мястото за задържане под стража, макар и към този момент срокът на задържането да не може ад ес характеризира като неразумно продължителен.

    Настоящото НОХД № 401/2018 г. по описа на КнОС е образувано на 19.07.2018 г. по внесен ОА , входиран в КнОС с вх.№ 5544/18.07.2018 г., срещу молителя-вече подсъдим А.Д.А., ЕГН **********,*** и неговата баба А.Г.П., ЕГН **********, от с.гр. за извършено в съучастие престъпление по чл.354 а ал.1 изр.1 предл.ІV алт.1-ва във  вр. с чл.20 ал.2 НК НК – за това, че на 8.01.2018 г. в съучастие като съизвършител, А.А. е държал с цел разпространение, в недвижими имоти на два различни адреса в гр.Кюстендил, високорискови наркотични вещества -  амфетамин с нето тегло 39,86 г. на стойност 1195 ,80 лв. и коноп/марихуана/ с общо тегло 8,47 г на стойност 50,82 лв., без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП.

   В с.з. се представиха медицински документи в подкрепа на наведените доводи за здравословно състояние на молителя, които са: Медицинско направление от 3.07.2018 г.   за физикална и рехабилитационна терапия, с посочена в него диагноза”мононевропатия на горен крайник, неуточнена”; Медицинско направление от 28.05.2018 г. за специалист очни болести с посочена диагноза в него”конюнктивит”, като и двете направления са издадени от ОПЛ;  Рецепта от ОПЛ д-р Милчо Милев от 3.07.2018 г. за изписан медикамент”диазепам”; Фиш за спешна медицинска помощ от 10.07.2018 г. прави впечатление, че като адрес на ломитебля и в двете направления е записано ул.Димчо Дебелянов № 1 ет.3 ап.8, а в рецептата и фиша от  Спешна помощ е записан адреса по местоизтърпяване на домашния арест.

  При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Съгласно чл.270 ал.1 НПК въпроса за изменение на мярката за неотклонение може да се постави  по всяко време на съдебното производство, като ново искане по МН в съответната инстанция може да се прави при промяна в обстоятелствата.   Т.е. предмет на настоящото производство е съдът да направи преценка дали от момента на определяне на действащата МН”домашен арест” до настоящия момент е настъпила промяна в някое от обстоятелствата, при които тази МН е определена.      

   Настоящият състав приема, че искането за изменение на МН е направено при липса на данни за промяна на обстоятелствата, при които е определена МН”домашен арест” с определението на САС от 8.05.2018 г. и намира доводите в молбата за изменение на тази МН за неоснователни. Съображенията за това са следните:

   Неподкрепено с никакви доказателства е твърдението в молбата на подсъдимия А., че било разколебано обоснованото предположение за участието му в извършване на престъплението, за което е обвинен. Относно твърдението в молбата, поддържано и в с.з. от адв.П., че при извършване на обстоятелствен анализ на доказателствата отделно и в тяхната съвкупност следва да се заключи, че обоснованото предположение за авторство е силно разколебано и дори отпаднало съдът намира за необходимо да посочи, че такъв обстоятелствен анализ, въпреки промяната в чл.270 ал.1 НПК, съдът дължи във финализиращия съдебното производство съдебен акт. Но към настоящия момент, непосредствено след приключване на ДП и образуване на делото в съда по внесения ОА о, преди насрочване разпоредително заседание, наличните доказателства в тази фаза на процеса не разколебават обоснованото предположение за съпричастност на А. към деянието, за което му е повдигнато обвинение в наличния ОА. Защото, за да е налице обосновано предположение на тази фаза от наказателния процес, не е необходимо обвинението да е доказано с такава степен на категоричност, каквато законът изисква за същинското производство.

   Вторият довод в молбата и поддържан в с.з. – за липса на реална опасност подс.А. да извърши друго престъпление – е опроверган от Справката за съдимост на подсъдимия. Видно от нея/вж л. 115-116от том І на ДП/ подсъдимият А. има 4 налични осъждания, първото от които е за извършено на 13.07.2015 г. престъпление по чл.354 а ал.5 НК и по отношение на което е приложен чл.78 а НК и следващите три – за извършени съответно на 25.06.2016 г, от 5.03.2016 до 13.04.2016 г. и на 16.07.2016 г. престъпления по чл.343 в ал.2 вр. с ал.1 НК, с наложени наказания ЛС  за срок от по 6 и 9 месеца, с приложение на чл.66 ал.1 Нк относно изпълнението им. С Определение по последното дело-НОХД № 53/2017 г. на осн.чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 НК е определено на А. едно общо наказание измежду наложените му наказания по това дело е по предходните две дела – НОХД № 533/2016 г. на РС-Радомир и по НОХД № 1450/2016 г. на КнРС, а именно:”лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, чието изтърпяване на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. Това определение е влязло в сила на 11.01.2017 г. , а според процесното  обвинение деянието по чл.354 а ал.1 НК е извършено на 8.01.2018 г., т.е. след по-малко от година от предходното му осъждане. По тези съображения съдът приема, че реалната опасност от извършване на друго престъпление продължава да е налице и в тази насока няма настъпила никаква промяна в обстоятелствата. А добрите характеристични данни са ирелевантни за настоящото производство, предмет на преценка в което е дали са настъпили нови обстоятелства, налагащи изменение на действащата МН.

       Що се отнася до останалите доводи в молбата за установена самоличност на подсъдимия, за наличие на трайни връзки със семейството и липса на опасност от укриване тези обстоятелства са съществували и към 8.05.2018 г., когато е определена МН”домашен арест” и не са новонастъпили обстоятелства по см.на чл.270 ал.1 НК, които да налагат промяна на тази МН.

      А относно довода, че влошеното здравословно състояние налагало осъществяване на системни и периодични медицински лечения и изследвания извън дома съдът, като направи анализ на представените в подкрепа на този довод медицински документи, намери следното:  Именно влошеното здравословно състояние на А. е мотивирало САС с определението си от 8.05.2018 г. да измени МН в”домашен арест” по хуманни съображения, с оглед осъществяване на медикаментозното лечение и неоткъсване на подсъдимия А. от домашната му среда предвид лабилното му психично състояние, с констатирана тогава от медицинския фиш диагноза: лице с емоционална нестабилност, имащо поведенчески проблеми от детска възраст . Прави впечатление, че в с.з. на въпроса на съда какво се случва с лечението на така констатираното през м.май психично състояние молителят-подсъдим отклони отговора на този въпрос. А в днешното с.з. този млад 23-годишен човек представи издадени 2 бр.медицински направления от общопрактукуващ лекар с посочени в тях съвсем различни заболявания: Медицинско направление от 3.07.2018 г. за физикална и рехабилитационна терапия,”мононевропатия на горен крайник, неуточнена”; Медицинско направление от 28.05.2018 г. за специалист очни болести с посочена диагноза в него”конюнктивит”. Предвид датата на второто медицинско направление и посочената в него диагноза съдът счита, че необходимостта от отиване при специалист два месеца след издаването му е вече отпаднала, пък и направлението е ноторно известно, че е валидно за срок от 1 месец, който е изтекъл на 28.06.2018 г.А ако се провежда лечение с пускане на капки, каквото твърдение наведе подсъдимия, съдът счита, че  това може да се извършва както от самия подсъдим, така и от близките около него лица и най-подходящо е от да ес провежда именно в домашни условия и в никакъв случай не е необходимо да идва лекар да му поставя капки. Що се отнася до диагнозата и лечението, посочени във второто направление от 3.07.2018 г., съдът намира, че така соченото заболяване не е диагностицирано от специалист-невролог. Ноторно известно е, че лекарите специалисти срещу съответно заплащане без проблеми извършват прегледи на пациенти по домовете и няма пречка , въпреки домашния арест, подсъдимият да бъде прегледан от такъв специалист, който с по-голяма тежест би поставил съответната диагноза и предписал необходимото лечение. Относно представената рецепта, също от ОПЛ, няма никаква пречка медикаментът”диазепам” да се приема и в домашни условия. А съдът не може да даде вяра на записаното във Фиша за преглед на пациент, че го насочват към зъболекар, тъй като предписанието не е дадено от дентален медик.

     Като обобщение съдът намира, че не са налице причини от здравословен характер, които да са животозастрашаващи и задължително да налагат лечение извън дома и които да са  несъвместими с действащата МН”домашен арест” и да налагат нейното изменение в друга по-лека такава.

    Като промяна в обстоятелствата съдът отчита изтеклото време от 8.05.2018 г. , когато е определена действащата МН”домашен арест”  до настоящия момент  и внасянето на делото с ОА в съда. Но тези две обстоятелства не обосновават по никакъв начин промяна на тази МН. Това е така, защото действащата МН „домашен арест”не е най-тежката такава, а е втората по степен на тежест след най-тежката МН”задържане под стража”. Освен това домашният арест по никакъв начин не лишава подсъдимия от връзките му със семейната среда и близките му хора, на който факт е обърнато внимание в молбата.

    Съдът споделя защитния довод, че липсва реална опасност от укриване на подсъдимия при евентуална промяна на МН. Но сам по себе си този факт, който не е новонастъпило обстоятелство, на фона на горепосоченото не основание за исканото изменение.

    Предвид изложеното съдът приема, че липсва настъпила промяна в обстоятелствата по см.на чл.270 ал.1 НПК, която да обосновава изменение на действащата спрямо подсъдимия А.А. МН”домашен арест”, поради което молбата му за исканото изменение ще се остави без уважение.

   Водим от изложеното и на основание чл.270 ал.2 и ал. 4 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 5571/20.07.2018 г. на А.Д.А., подсъдим по настоящото дело, подадена чрез защитника му адв.Д.М., за изменение на действащата по отношение на него  МН”домашен арест” в друга по-лека мярка за неотклонение

   Определението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок, считано от днес, пред САС по реда на глава ХХІІ НПК.

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: