О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260308
04.09.2020
г., гр. Бургас
Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
частно гражданско дело № 1964 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.И.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Харизанов, против
Определение № 288 от 22.07.2020 г. по гр. д. № 316/2020 г. на Районен съд –
Поморие, с което ПРЕКРАТЕНО
производството по гр. дело № 316/2020 г. по описа на Районен съд – Поморие.
В частната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното
определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено
нарушение на правото на ЕС и ЕКЗПЧОС, като му е отказан достъп до съд. Поддържа
се, че с исковата молба е оспорено обстоятелството, че искането на ищеца до
Министъра на правосъдието е просрочено като подадено извън шестмесечния срок. Навеждат
се доводи, че отказът на Министъра на правосъдието е административен акт, който
подлежи на обжалване, а Районен съд – Поморие в нарушение на чл. 17, ал. 2,
изр. 1 ГПК не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата и
допустимостта на този административен акт.
Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното
определение и да върне делото за разглеждане от друг състав. Претендира за
присъждане на разноски.
Въз основа на
закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Частната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок
(предвид това, че обжалваното определение е постановено в закрито заседание на
22.07.2020 г., а жалбата е постъпила по пощата на 30.07.2020 г., макар и да
липсват данни по делото кога определението е връчено на жалбоподателя), от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по гр. дело № 316/2020 г. по описа на
Районен съд – Поморие е образувано по искова молба на М.И.Д. против Прокуратурата
на Република България, Районен – Бургас и Министерство на правосъдието за
присъждане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на
делата в разумен срок по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. В исковата молба се твърди, че във
връзка със събития, случили се на 25.11.2015 г., ищецът е бил привлечен като
обвиняем на 21.01.2017 г., а през 2018 г. е било внесено от прокурор постановление
по чл.78а НК и образувано АНД № 525/2018 г., на РС – Бургас, по което на
03.07.2018 г. ищецът бил признат за виновен и осъден на глоба от 1 000 лв. Посочва
се, че с решение от 17.01.2019 г. ОС – Бургас е потвърдил първоинстанционното
такова, като съобщението за това било връчено на ищеца на 31.01.2019 г. Отбелязва
се, че ищецът е предявил иск пред ОС – Бургас, като образуваното дело след
отвод на всички съдии е било изпратено в ОС – Ямбол, който го е прекратил
поради неизпълнение на процедурата по глава 3а от ЗСВ. Излагат се твърдения, че
на 31.07.2019 г. ищецът е подал искане по реда на глава 3а от ЗСВ, което било
входирано на 01.08.2019 г., но то е било оставено без разглеждане поради това,
че е пропуснат законовия шестмесечен срок от постановяване на окончателния
съдебен акт. Навеждат се съображения с позоваване на практика на ЕСПЧ, че
началната дата на шестмесечния срок е денят, следващ датата, на която
окончателният съдебен акт е бил доведен до знанието на жалбоподателя. Въз основа
на тези съображения се поддържа, че след като ищецът е бил уведомен за
решението на съда на 31.01.2019 г., определеният в чл. 35, § 1 ЕКЗПЧОС срок е
започнал да тече на 01.02.2019 г. и е изтекъл на 31.07.2019 г. в полунощ,
поради което искането, депозирано в 22:21 часа на 31.07.2019 г., е редовно и е
следвало да бъде разгледано по същество от Министъра на правосъдието.
Подчертава се, че в шестмесечния срок е подаден и иска на същото основание пред
Окръжен съд – Бургас.
Липсват изложени твърдения, че отказът на министъра на
правосъдието да разгледа направеното искане по Глава трета „а“ ЗСВ е бил
обжалван по административен ред.
Към
исковата молба е представен акт с изх. № 94-М-416/07.04.2020 г., адресиран до М.И.Д.,
постановен по заявление № РС-19-497/01.08.2019 г., подписано от проф. Николай
Проданов като заместник-министър на правосъдието с посочване на заповед №
ЛС-04-328/07.05.2019 г., ведно с копие от констативен протокол на ИВСС от
14.11.2019 г. В него е констатирано, че производството по НАХД № 525/2018 г. на
БРС е приключило с окончателен съдебен акт – решение от 17.01.2019 г. по ВНАХД
№ 857/2019 г. на БОС, влязло в сила на същата дата, поради което заявлението е
подадено след изтичане на 6 месеца и 14 дни от приключване на производството с
окончателен акт. Отбелязано е, че искането на заявителя за възобновяване на
приключилото наказателно производство по НАХД № 525/2018 г. на БРС е оставено
без уважение като недопустимо с определение от 08.04.2019 г. на БАС като
недопустимо, като това е неотносимо към датата на влизане в сила на
окончателния съдебен акт по делото – 17.01.2019 г. Постановено е, че
заявлението не подлежи на разглеждане по реда на Глава трета „а“ ЗСВ на
основание чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, тъй като е подадено повече от шест месеца след
приключване на производството по делото с окончателен съдебен акт.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1
от Конвенцията. Разпоредбата на чл. 8 ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че гражданите
и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени
производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение
за вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма
постигнато споразумение. На основание чл. 60а, ал. 4 ЗСВ (ДВ, бр. 50 от 2012 г.)
заявленията на граждани и юридически лица срещу актове, действия или
бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, се подават в 6-месечен срок от
приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към
Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.
В
съдебната практика (Определение № 10 от 05.01.2018 г. по гр. д. № 2643/2017 г.,
III г. о. ВКС) последователно се приема, че когато наказателното производство е
приключило след влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ и Глава трета „а“ ЗСВ, съдът
прилага този закон, като е длъжен да следи за процесуалното изискване
(положителна предпоставка) за допустимостта на иска по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ – т. е
да е изчерпана административната процедура, по която няма постигнато
споразумение. Изчерпана административна процедура по смисъла на закона означава
започнала и финализирана с акт по чл.60е ЗСВ, който административен акт може да
бъде позитивен (благоприятстващ) или негативен (неблагоприятстващ) за лицето,
подало заявление за обезщетение. Когато министърът на правосъдието, респ.
оправомощено от него лице откаже да разгледа заявлението, било като подадено
след срока по чл. 60а, ал.4 ЗСВ или поради неотстранена в указан срок друга
нередовност, редът за защита на лицата е чрез обжалване по реда чл. 197 АПК. Гражданите
и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ по приключени
производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение
за вреди по реда на Глава трета „а” от Закона за съдебната власт, по която няма
постигнато споразумение. Когато закон или указ е предвидил специален начин на
обезщетение, съгласно чл. 8 ЗОДОВ се прилага този начин. В случая е предвидено
исковият ред да се прилага само след изчерпване на административната процедура
– ако се отрича правото на обезщетение по същество или не се стигне до
споразумение с държавата по обезщетението, а не когато ищецът не прибегне до
тази процедура или поради своята небрежност я компрометира с нередовно или
просрочено заявление.
Съгласно
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността
на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен
контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по
делото, която не е била участник в административното производство по издаването
и обжалването му. Валидността на административния акт по смисъла на чл. 17, ал.
2, изр. 1 ГПК се свързва с основанията на неговата нищожност, а законосъобразността
по смисъла на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК – с основанията за унищожаемост. В
административното право основанията за нищожност и унищожаемост не са изрично
разграничени в закона, както е в гражданското право. На основание чл. 146 АПК основанията
за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2.
неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени
правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с
целта на закона. Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 5 от
20.07.2010 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ВАС нарушението на законовите
изисквания за валидност на административния акт трябва да е съществено,
изразяващо се в обективно несъответствие между издадения административен акт,
изискванията и предписанията на закона, а при незаконосъобразните
(унищожаемите) административни актове степента и тежестта на допуснатата
незаконосъобразност при издаване на акта не са радикални нарушения на
законността.
Предвид
обстоятелството, че жалбоподателят е бил участник в административното
производство по издаването на административния акт – заявител в производството
по Глава трета „а“ ЗСВ, то на основание чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК гражданският
съд не разполага с правомощия да упражнява косвен съдебен контрол върху законосъобразността
на отказа на министъра на правосъдието да разгледа направеното искане по реда
на Глава трета „а“ ЗСВ.
Не са налице съществени нарушения по чл. 146 АПК, които
да обосноват невалидност (нищожност) на процесния административен акт.
Изложените в исковата молба съображения относно началото на шестмесечния срок,
както и посочената практика на ЕСПЧ, касаят срока по чл. 35, § 1 ЕКЗПЧОС за
подаване на жалба пред ЕСПЧ, поради което са неотносими към срока по чл. 60а,
ал. 4 ЗСВ за подаване на заявление до министъра на правосъдието за изплащане на
обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че в шестмесечния
срок е сезирал Окръжен съд – Бургас, доколкото предявяването на иск по чл. 2б,
ал. 1 ЗОДОВ не е равнозначно и няма последиците на заявление по чл. 60а и сл. ЗСВ, което се подава до министъра на правосъдието чрез Инспектората към Висшия
съдебен съвет.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“
от Закона за съдебната власт, поради което е налице абсолютна процесуална
пречка за разглеждане на предявения иск за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок. Ето защо исковата молба подлежи на връщане като
недопустима, а производството – на прекратяване.
Поради
съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното определение следва
да бъде потвърдено като правилно.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 288 от 22.07.2020
г. по гр. д. № 316/2020 г. на Районен съд – Поморие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен
съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.