№ 424
гр. Плевен , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430201297 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство серия К № 2738144, издаден от ОД на
МВР - ПЛЕВЕН, на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.4 от Закона за
движението по пътищата, на Н. Н. Г. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева, за
извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.
Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), Н.Г. е подал жалба до
РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че същият е незаконосъобразен и
неправилен, без да излага конкретни съображения – и моли за неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН - представител не се
явява. С жалбата е депозирано принципно становище по нейната
неоснователност.
Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в
срока по чл.189 ал.8 ЗДвП. По нейната основателност, след щателно
обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
1
Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство - за това, че на 11.05.2019
г. в 11:08 часа в *** /ПЛЕВЕН-ЛОВЕЧ/, км 13+936, с посока на движение към
гр.ЛОВЕЧ, с МПС „***“ с рег.№ *** е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M
585/12, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч.: при разрешена скорост - 50
км/ч, установена е скорост - 83 км/ч, като е налице превишение на
разрешената скорост с 33 км/ч. Отбелязано е, че е налице нарушение на чл. 21
ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.4 от
Закона за движението по пътищата, на собственика на посоченото МПС – Н.
Н. Г. ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в
размер на 800 /осемстотин/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21
ал.1 ЗДвП, като е указан срока и начина на заплащане на глобата. Посоченото
лице не се е ползвало от възможностите за оспорване на авторството или
обстоятелствата на нарушението, съобразно чл.189 ал.5 или ал.6 ЗДвП.
Съдът счита, че обжалваният ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми
съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП. Административното наказване по особения ред,
регламентиран в чл.189 ал.4 – 11 включително и ал.15 ЗДвП съдържа особени
правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани
в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Изхождайки от тази легална дефиниция на ЕФ и правната уредба, съдържаща
се в чл.189 ЗДвП, следва извода, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. От гледна точка на
правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава
специфики, характерни както за АУАН, така и за НП. Изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл са
Мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС.
Служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от
настоящата инстанция не разкрива допуснати нарушения на процесуалните
правила при издаването на Електронния фиш. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че въпросът дали нарушението е установено и заснето
посредством стационарна или мобилна система или средство – е напълно
ирелевантен. С изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (ДВ бр.
54 от 2017 г.) е предвидено, че при констатиране на нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
2
размер, определен за съответното нарушение. С посоченото законодателно
изменение, наред с другото, е извършена граматическа промяна в редакцията
на разпоредбата, тъй като условието „в отсъствието на контролен орган и на
нарушител“ е отнесено към процедурата по издаване на ЕФ, а не по
установяване и заснемане на нарушението, в какъвто смисъл бяха
предходните редакции на обсъжданата правна разпоредба. Поради това,
задължителното указание, дадено с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ
26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС, че нарушенията
следва да бъдат установявани и заснемани само посредством стационарни
технически средства или системи, не може да бъде прилагано понастоящем.
От друга страна, съобразно § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП „"Автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона
за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.“. По-нататък, част от действащата правна уредба, относима
към института на ЕФ е НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, която съдържа разпоредби,
регламентиращи условията и реда за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата, като изрично е предвидена
възможността за използване както на стационарни, така и на мобилни АТСС
/чл.2, чл.3, чл.9 ал.2 и др./. В действителност, съобразно посочената
НАРЕДБА, основните изисквания към АТСС, са същите да бъдат „… пуснати
на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на
Българския институт по метрология.“ /чл.4 ал.1/, т.е. дали са стационарни
или мобилни, не е поставено като условие или критерий, включително – от
гледна точка на достоверността на резултатите от тяхната работа. В
съответствие с горните доводи е и по-новата трайна практика на
касационната инстанция, обективирана например в Решение № 636 от
12.11.2019 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 871/2019 г., Решение № 666 от
19.11.2019 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 921/2019 г., Решение № 646 от
14.11.2019 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 802/2019 г., Решение № 598 от
30.10.2019 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1020/2019 г., Решение № 589
от 30.10.2019 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 963/2019 г. и други.
Ето защо Съдът приема, че от формална страна, обжалваният ЕФ,
се явява законосъобразен. По неговата правилност бяха събрани веществени
доказателствени средства – снимка и разпечатка, изготвени с техническо
средство /л.8, л.11 от делото/, както и писмени доказателства във връзка с
3
техническата одобреност на средството за измерване, преминат съответен
технически преглед на същото средство, времето и мястото на използване на
АТСС, собствеността и регистрацията върху процесното превозно средство
/л.9, л.15 – 18, л.26 от делото/. От съвкупния анализ на тези доказателствени
материали е видно, че отразените в ЕФ /и посочени по-горе/ време и място на
извършване на нарушението, МПС, с което е извършено и обективните
признаци на нарушението (изразило се в управление на МПС от категория
“В”, в населено място, при превишение с 33 км/ч над разрешената скорост от
50 км/ч, а именно – с 83 км/ч, при отчитане на толеранс от минус 3 км/ч,
съобразно чл.16 ал.5 от НАРЕДБАТА), са правилно установени.
В съответствие с изложеното дотук Съдът приема, че
нарушението по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Н. Н. Г., се явява доказано по
несъмнен начин. Следва да бъде изрично подчертано, че за
административнонаказателната отговорност по чл.189 ал.4 и сл. от ЗДвП е
ирелевантно авторството на деянието, освен в хипотезата на чл.189 ал.5 ЗДвП,
която очевидно не е налице в процесния случай; ирелевантно е и кое лице е
обичаен фактически ползвател на превозното средство.
При съобразяване на установеното по-горе превишение на
разрешената скорост в настоящия случай, а именно – 33 км/ч, е видно, че е
приложима административнонаказателната разпоредба на чл.182 ал.1 т.4
ЗДвП, която предвижда налагане на глоба в размер на 400 лева.
Същевременно, приложена е административнонаказателната разпоредба на
чл.182 ал.4 ЗДвП, съобразно която, „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер…“. В подкрепа на
квалифициращия признак „повторност“ по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП,
от страна на ОДМВР-ПЛЕВЕН са представени допълнителни писмени
материали /л.30 - 34 от делото /– справка за нарушител и препис от ЕФ Серия
К № 2067164, издаден от ОДМВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО /в сила от
13.06.2018г./, от които е видно, че нарушението по настоящото дело е
извършено от Н.Г. в едногодишен срок от административното му наказание
за същото по вид нарушение - превишаване на разрешената максимална
скорост по чл.182 ЗДвП. Следователно, правилно
административнонаказващият орган е приел като приложима разпоредбата на
чл.182 ал.4 ЗДвП, в т.ч. – коректно е определен размера на
административното наказание, съобразно предвидената абсолютно
определена санкция. Все пак, по съображения за по-висока юридическа
прецизност следва да бъде отбелязано, че пълната правна квалификация е по
чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.4 ЗДвП, поради което, именно същата следва да бъде
взета предвид и в диспозитива на настоящото съдебно Решение.
По така изложените мотиви Съдът намира, че издаденият
4
електронен фиш се явява както законосъобразен, така и правилен, ето защо -
следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №
2738144, издаден от ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с който на основание чл. 189 ал.4
вр. с чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата, на Н. Н. Г.
ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на
800 /осемстотин/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5