РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Перник , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500746 по описа за 2020 година
С решение № 52 от 03. 11. 2020г., по гр. д. № 49/2020г. по описа на
Трънския районен съд, е признато за установено по отношение на Н. П. С., че
С. Ц. Й. е собственик на 3/48 идеални части, придобити по наследство от Е. В.
М. и по давностно владение, а Й. Ц. Р. е собственик е собственик на 3/48
идеални части, придобити по наследство от Е. В. М. и по давностно владение,
от следния недвижим имот - неурегулиран поземлен имот, с планоснимачен
номер *, целия с площ от 1 200 кв.м., намиращ се в строителния полигон на
махала **, в с. Е., община Т., при описаните граници.
На основание чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за
собственост върху имот, придобит по давностно владение № **, том * рег. №
***, дело № ** от 13. 05. 2015г. на ДСИ при РС-Т. Д. Й. до размера на
притежаваните от ищците наследствени части, а именно за 6/48 идеални
части от процесния имот.
С решението е осъден Н. П. С. от гр. Т. да заплати на С. Ц. Й. и Й. Ц. Р.,
1
сумата 516,41лв. разноски по делото.
Недоволен от решението е останал Н. П. С., който го е обжалвал изцяло
като неправилно и незаконосъбразно. Моли същото да бъде отменено и
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Алтернативно
моли да бъде отменено и делото върнато на Трънския районен съд, тъй като в
производството не е конституирана съпругата на ответника, която е
собственик на половината имот. Жалбоподателят поддържа жалбата си и в
съдебно заседание
Насрещните страни С. Ц. Й. и Й. Ц. Р., чрез адвокат Д. Х., са
депозирали писмен отговор. С него е изразено становище, че жалбата е
неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски. Адвокат Х. поддържа жалбата и в съдебно заседание.
За да постанови решението Трънският районен съд е приел следното :
Приел е, че ищците са доказали наследствения характер на
притежаваните от тях по 3 / 48 идеални части за всеки от тях, както и че са
продължили да владеят по придобивна давност. Приел е, че ответникът не е
доказал изтичането на придобивна давност за процесните общо 6 / 48 идеални
части.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Пернишкият окръжен съд, служебно намира, че обжалваното решение
се явява валидно и допустимо. При допуснати процесуални нарушения от
страна на първоинстанционния съд и наведени оплаквания в тази насока във
въззивната жалба, то въззивтият съд е длъжен да ги отстрани, а не да отменя
постановения от първоинстанционния съд съдебен акт и да връща делото за
ново разглеждане. Оплакването във въззивната жалба, че ответникът се
позовава на изтекла придобивна давност в негова полза, а Трънския районен
съд не е конституирал в процеса неговата съпруга, обаче не представлява
процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, поради което
и Пернишкият окръжен съд не е конституирал съпругата на ответника в
2
настоящето въззивно производство. Това е така, тъй като съгласно
Тълкувателно решение № 3 / 2016г. от 29. 06. 2017г. на ОСГК – по предявен
от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в
режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не
са задължителни другари.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, Пернишкият
окръжен съд намира следното :
Процесните 6/48 идеални части от недвижимия имот имат наследствен
характер за ищците :
В. А. В. е починал на *** и е оставил за наследници четирима свои
низходящи - Е. В. А. /син/, Д. В. А. /дъщеря/, Ц. В. А. и Е. В. М. /дъщеря/.
Впоследствие Ц. В. А. е починал през 1983г. и е оставил за наследници М. К.
А., Ф. Ц. В. и В. Ц. С нотариален акт № **, том *, дело *** от 4. 03. 1985г. на
Трънския районен съдия, издаден на основание давностно владение и
наследство, Е. В. А., Д. В. А. , Е. В. М. са признати за собственици – всеки от
тях на по ¼ идеална част от процесния недвижими имот, а М. К. А., Ф. Ц. В. и
В. Ц., са признати за собственици на общо ¼ идеална част от недвижимия
имот. След смъртта на Е. В. М. през 2011г., тя е оставила за наследници
низходящите си А. Й. В., Е. А. Ш. и Ц. Й. М. След смъртта на Ц. Й. М. през
2007г. и смъртта на неговата преживяла съпруга Б. Б. М. през 2015г., са
останали наследниците С. Ц. Й. и Й. Ц. Р. /ищците по настоящето дело/ и те
общо са станали собственици на 6 / 48 идеални части от имота, като всеки от
двамата ищци е станал собственик на по 3/48 идеални части – по който факт
не се спори пред Пернишкия окръжен съд.
От свидетелските показания на Н. Ц. Н. и И. А. М., които съдът
възприема тъй като кореспондират помежду си, се установява, че в
последните десетина години, всеки от свидетелите е ходил многократно в
процесното място заедно със С. или със С. и Й. /Д./ и там са брали ябълки.
Престоявали са около половин час до 2 часа и са си тръгвали, като не са
3
виждали ответникът да идва там. Свидетелите са знаели са, че този имот е
наследствен и е по наследство от бабата на двамата. Знаят, че там има
полусрутена паянтова малка къща. С. е ходел по – често в имота, тъй като в
близост обработвал земеделска земя като арендатор. Когато ищците разбрали,
че имотът по документ се води на друг човек много се ядосали и започнали
спорове.
Обстоятелството, че двамата ищци не са декларирали идеалните си
части пред данъчната служба към Община Т., не означава, че са изгубили
владението върху имота.
С нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № *** от 03. 10. 2014г.
на съдията по вписванията към Трънския районен съд, се установява, че част
от наследниците на общия наследодател, са дарили своите идеални част –
общо 30/48 идеални части на Н. П. С. и той с благодарност е приел дарението.
Самия факт на извършване на тази сделка, автоматично води до прекъсване
на теченето на придобивна давност в полза на Н.С., ако условно се приеме,
че такава въобще е започвала да тече, още повече, че няма влязло в сила
съдебно решение за признаване на тази сделка за симулативна. Свидетелските
показания на Е. Г. И. и С. П. В. не се възприемат от съда, тъй като свидетелят
В. не е виждал имота още от 1991г., когато се е разделил със съпругата си, а
свидетелката И. дава вътрешно противоречиви показания за обстоятелствата
ограден ли е имота, кога, от кого, преди ремонта на моста /преди известно
време/ или след това. Няма данни бащата на ищците Ц. /Ц. Й. М./ да е
извършвал отказ от наследство по надлежния законов ред или устно да е
декларирал, че не желае наследствена част от същия, още повече, че и
ответникът не е изложил такива доводи в писмения си отговор.
С нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело ** от 13. 05. 2015г. ,
издаден въз основа на обстоятелствена проверка, Н. П. С. е признат за
собственик на целия имот от 1200кв. м. След извършване на
обстоятелствената проверка, ответникът е декларирал на 29. 04. 2015г., че е
собственик на целия недвижим имот от 1200кв.м., но от тогава не е изтекла
придобивната 10 годишна давност, още повече, че по това време са започнали
явните оспорвания от страна на ответниците, че имотът е наследствен.
Нотариалният акт не поражда права, а само констатира наличието на такива -
4
в случая е констатирал несъществуващи права за 6 / 48 идеални части от
недвижимия имот. Следователно изложеното в писмения отговор на
ответника е недоказано.
С оглед изложеното предявеният установителен иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен, така, както е предявен, а
констативния нотариален акт да бъде отменен за 6/48 идеални части.
Следователно въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемите ответници сумата 450лв., представляваща изплатено
адвокатско възнаграждение в производството пред Пернишкия окръжен съд.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 52 от 03. 11. 2020г., по гр. д. № 49/2020г. по
описа на Трънския районен съд.
Осъжда Н. П. С., с ЕГН **********, от ***, да заплати на С. Ц. Й., с
ЕГН **********, от *** и на Й. Ц. Р. от ***, сумата 450лв., представляваща
направените от тях разноски пред Пернишкия окръжен съд за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от датата на връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5