Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 18.01.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание на 07.01.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 1505/18 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Г.Т.З. ***, ЕГН ********** против НП № 237 от 09.07.2018г. на директора на РДГ-Пазарджик, с което:
- на основание чл.266 ал.1 от ЗГ и за нарушение на чл.213, ал.1 т.2 от ЗГ е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/;
- на основание чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на:
вещите-предмет на нарушението – 3.00 пр.куб.м. широколистни дърва за огрев от дъб;
вещта-средство на нарушението – товарен автомобил „М.”, с ДК № .., идентификационен номер (VIN) WDB9046221R583226, цвят - жълт/сив, брой места 6+1, собственост на Г.Т.З., с ЕГН **********, оставен на съхранение в „Тилова база” при ОД на МВР - гр. Пазарджик.
В жалбата се излагат твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска, като се сочи, че вмененото административно нарушение не е било извършено от нарушителя.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с пълномощник, чрез който поддържа жалбата си, ангажира доказателства и излага съображения за нейната основателност. Навежда доводи за нарушение на материалния закон и обективна несъставомерност на деянието. Алтернативно се навеждат доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна чрез упълномощен представител, в писмено становище, оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП при следните обстоятелства:
На 22.11.2017 г., около 12.00 часа, в центъра на с. Овчеполци, обл. Пазарджишка, полицаи от РУ МВР Пазарджик - Н.П., И.Л. и М.Т., спрели за проверка товарен автомобил „М.”, .. Същият бил управляван от жалбоподателят Г.З. ***. С него пътувал и св.С.Г.И. ***. В каросерията на автомобила имало дърва за огрев от вида дъб, нарязани на парчета с дължина по 30-40 см. и диаметър 30 см. Същите не били маркирани и З. не представил документи за тях, но заявил, че има такива и ще се обади да му ги донесат. Час и половина по-късно на място пристигнал лек автомобил, от който неустановено лице му предало документ - Приложение № 1 към превозен билет № **********/22.11.2017 г. В документа било посочено, че дървата са от склад в с. Дюлево. На извършващите проверката направило впечатление, че документът бил с час на издаване, който бил с един час и 15 минути по-късен от часа на спиране, а данните от километража на автомобила били с около 1000 км. повече от отразеното в документа, при положение, че складът в с. Дюлево се намирал на около 20 км. от мястото на проверката. Поради това, подали сигнал в ОДЧ и на място била изпратена ДОГ, която извършила оглед на местопроизшествие. Автомобилът с натоварените в него дърва бил предаден с протокол за доброволно предаване от З. и оставен на съхранение в „Тилова база” при ОД на МВР - Пазарджик. З. дал обяснения, в които посочил, че дървата са добити от неговия собствен имот - отдел 712, подотдел „о”, за което има позволително за сеч № 0394421/11.10.2017 г., след което били извозени до склада в с. Дюлево, за което представил превозния билет.
На 22.11.2017 г. дървата били натоварени от склада в с. Дюлево, с помощта на С.И., след което при транспортирането им З. бил спрян от полицаите. В дневника на обекта на страницата на експедираната дървесина нямало записване на транспортиране на дърва на 22.11.2017 г.
Понеже с приложение № 1 към превозен билет не можело да се транспортира дървесина, т.к. приложението следва да се съхранява в обекта и служи за справка при нужда, то въпросната дървесина следвало да се транспортира само с превозен билет, който винаги трябва да я придружава.
Във връзка с горните обстоятелства първоначално против З. било образувано наказателно производство – ДП № 1359/17г. по описа на РУ-Пазарджик за извършено престъпление по чл.235 ал.1 от НК. С постановление на РП-Пазарджик ДП било изпратено по компетентност на РП-Панагюрище, която с постановление от 11.06.2018г. прекратила наказателното производство и изпратила материалите по делото по компетентност на РДГ-Пазарджик.
В хода на разследването, преди прекратяването на наказателното производство, било установено по експертен път, че процесиите дърва са 3,00 пр.куб.м. от вида дъб и са на обща пазарна стойност от 210 лева.
След като материалите от прекратеното наказателно производство били получени и анализирани от РДГ-Пазарджик се констатирало, че описаното по-горе деяние, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го подкрепят водели до извода, че следва да се търси административнонаказателна отговорност от Г.З. за осъществяване състав на административното нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите.
По повод на това и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН против З. било издадено обжалваното НП. То било връчено на жалбоподателя на 12.07.2018г. , а жалбата против него била подадена директно в РС-Панагюрище на същата дата, откъдето в последствие било препратена по компетентност на РС-Пазарджик. При това положение е несъмнено, че жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства–показанията на свидетелите М.Т., Н.П., И.Л., И.К. и С.И., както и от писмените доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е частично основателна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
На първо място следва да се отбележи, че в хода на настоящото административнонаказателно производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя З., а именно че на посочените в НП дата, час и място е транспортирал процесната дървесина без тя да е била придружена с превозен билет, което е очевидно нарушение на чл.213 ал.1, т.2 от ЗГ. Тази правна норма императивно разписва: „Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на:
т.2: дървесина, непридружена с превозен билет”.
Категорично се доказа по делото на първо място това, че когато е бил спрян за проверка от полицейските служители, при подробно описаните по-горе обстоятелства, жалбоподателят З. е транспортирал общо 3,00 пр.куб.м. от вида дъб, на обща пазарна стойност от 210 лева, които не са били придружени с превозен билет.
Категорично стана ясно и това, че в деня на проверката дървата са били натоварени в автомобила от З. и св.И., но не от склад задървесина в с.Д., а от гората в землището на това село.
Изясни се безспорно и фактът, че по време на транспортирането З. не е имал в себе си превозен билет за процесните дърва. Пред полицейските служители излъгал, че когато тръгнал от склада за дървесина в с.Д. имало проблем с интернета и затова не бил взел превозен билет, но ги уверил, че такъв имало и ще се обади да му го донесат. Час и половина по-късно на място пристигнал лек автомобил, от който неустановено лице предало на З. документ - Приложение № 1 към превозен билет № **********/22.11.2017 г., в който било посочено, че дървата са от склад в с. Дюлево. Благодарение на бдителността на извършващите проверката станало ясно, че документът е бил с час на издаване, който следвал с един час и 15 минути часа на спиране на З. за проверка, а данните от километража на автомобила били с около 1000 км. повече от отразеното в документа, при положение, че складът в с. Дюлево се намирал на около 20 км. от мястото на проверката.
Всичко това се изясни от показанията на подробно изброените по-горе свидетели, които не бяха опровергани по никакъв начин от което и да е друго гласно, писмено или веществено доказателство. Св.И. дори бе категоричен, че когато полицейските служители наредили на З. да откара дървата и камиона в „Тиловата база” на МВР в гр.Пазарджик, горният го предупреждавал да внимава какво говори и да казва, че дървата са ги натоварили от склад в с.Д., а не от гората.
От показанията на св.К. пък се изясни, че с представеното от З. пред полицейските служители Приложение № 1 към превозен билет № **********/22.11.2017 г. не е допустимо да се транспортира дървесина, т.к. приложението следва да се съхранява само и единствено в обекта на издаването му. Стана ясно и това, че както приложението, така и приобщения в последствие превозен билет са издадени в 13:15:20 часа на 22.11.2017г., като датата и часа се генерират автоматично при онлайн издаваното им от интернет системата на РУГ и не могат да се коригират. В същото време може да се коригира единствено датата и часа на тръгване на превозното средство, с което се транспортира дървесината, като този час би могъл да е по-късен от часа на издаване, когато транспортът не започва веднага, а по-късно, но в срока на валидност на превозния билет, който е 12 часа от издаването. Св.К. обаче категорично поясни, че часа на тръгване на превозното средство в превозния билет никога не може да е по-ранен от часа на издаване, както е отразено в процесното приложение № 1 към транспортен билет и в самия превозен билет, т.к. това ще означава, че транспортът е започнал и се извършва без издаден превозен билет, както е било и в настоящия случай.
При това положение съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на З..
Смисълът на процедурата по издаването на превозен билет и неговото придружаване на дървесината по време на превоз е първо да може де се осъществи контрол на вида и количеството на добитата и превозвана дървесина, а след това и дали тази добита и превозвана дървесина съответства на вида и количеството съобразно издаденото позволително. Защото по принцип едно позволително за добив може да е за по-голямо количество дървесина, като тя се добива и превозва на части /поетапно/, като за всяко транспортиране се издава превозен билет, в които отразеното количество дървесина в последствие се приспада от количеството по позволителното докато достигне неговия цял размер, а от този момент нататък позволителното за добив спира да действа. Когато обаче не е бил издаден превозен билет и в същото време дървесина е превозена, то това няма как да се засече, което ще значи, че реално притежателят на позволителното ще добие и превози повече, отколкото му е разрешено по позволителното.
Нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, т.к. същото не се отличава с липсваща или явно незначителна обществена опасност. Напротив, изложените по-горе съображения за невъзможност за осъществяване на контрол върху добитата дървесина от страна на горската администрация и създаването на условия да се добие по-голямо количество от разрешеното, сочат една завишена степен на обществена опасност на деянието.
При определяне размера на наказанието глоба АНО е спазил изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Отчетена е степента на обществена опасност на деянието, отчетен е фактът, че нарушението е извършено за първи път, отчетено е количеството, което не е голямо, както вида и стойността на транспортираната дървесина, при което наказанието глоба е наложено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Неговият размер от 100 лева очевидно е съобразен и с пазарната стойност на дървата за огрев, като именно с наказанието в този размер ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН. Правилно е било постановено и отнемането на вещите, предмет на нарушението – 3.00 пр.куб.м. дърва за огрев от дъб, доколкото нормата на чл.273 ал.1 от ЗГ е императивна и се прилага задължително при констатиране на такова нарушение.
Според настоящият съдебен състав обаче НП е незаконосъобразно в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението или т. нар. средство на нарушението - товарен автомобил „М..”, с ДК №.., идентификационен номер (VIN) WDB9046221R583226, цвят - жълт/сив, брой места 6+1, собственост на жалбоподателя Г.З..
Според разпоредбата на чл.273 ал.1 от ЗГ: „Вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им”. По отношение на предмета на нарушението – дървесината, съдът изложи съображения, че законосъобразно е отнета в полза на държавата. Относно товарния автомобил обаче е налице законова пречка да бъде отнет, с оглед на предвиденото в чл.20 ал.4 от ЗАНН, според който отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. В настоящия случай съответният закон е Закона за горите, но е видно от разпоредбата на чл. 273 ал.1 от този закон, че в него не е предвидено нещо друго, различно или противоречащо на чл.20 ал.4 от ЗАНН относно явното несъответствие между стойността на вещите и характера и тежестта на нарушението. Единствената разлика между чл. 273 ал.1 от ЗГ и чл. 20 ал.1 от ЗАНН е в това, че съгласно ЗГ вещите се отнемат независимо чия собственост са. При това положение настоящата инстанция приема, че след като в ЗГ не е предвидено нещо друго, касаещо смисъла на нормата на чл.20 ал.4 от ЗАНН, то тази норма от ЗАНН ще намери приложение и в настоящия случай.
Законът посочва, че следва да е налице явно несъответствие, което в случая е факт, тъй като стойността на товарният автомобил, видно от договор за покупко-продажба от 10.10.2017г. и фактура /лист 43-44 от делото/ е 3120 лева, което явно не съответства на стойността на 3.00 пр. куб. м. широколистни дърва от дъб – 210 лева, т.е. стойността на предмета на нарушението е почти петнадесет пъти по-малка от стойността на средството.
Отделно от това нито характера, нито тежестта на извършеното обосновават подобна санкция, нито пък личността на нарушителя. Следователно, ако се отнеме автомобилът санкцията би била несъразмерна спрямо административното нарушение. С оглед на изложеното НП в тази му част подлежи на отмяна.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 237 от 09.07.2018г. на директора на РДГ-Пазарджик, В ЧАСТТА, с което на Г.Т.З. ***, ЕГН ********** на основание чл.266 ал.1 от ЗГ и за нарушение на чл.213, ал.1 т.2 от ЗГ е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и на основание чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на вещите-предмет на нарушението – 3.00 пр.куб.м. широколистни дърва за огрев от дъб.
ОТМЕНЯ НП № 237 от 09.07.2018г. на директора на РДГ-Пазарджик, В ЧАСТТА, с което на основание чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на вещта-средство на нарушението – товарен автомобил „М.”, с ДК № ., цвят - жълт/сив, брой места 6+1, собственост на Г.Т.З., с ЕГН **********, оставен на съхранение в „Тилова база” при ОД на МВР - гр. Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: