РЕШЕНИЕ
№ 781
гр. Русе, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520100826 по описа за 2024 година
Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и
материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе“ ЕАД твърди, че ответницата е купувач на
доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр Русе, ул. "Богдан
войвода" № 23, бл.“Богдан“, вх.Б, ет. 2, с абонатен № 04090600130. За
периода от 21.01.2023 г. до 29.09.2023 г. в този имот дружеството доставило и
разпределило топлинна енергия на обща стойност 913.87 лв. по 11 броя
фактури, която не била заплатена. Ответницата дължала и лихва за забава за
периода от падежа на всяка фактура - 45 дни след периода на доставка, до
03.12.2023 г. в общ размер 62.80 лв.
За събиране на вземанията си ищцовото дружество подало заявление по
реда на чл. 410 от ГПК и било образувано гр.дело № 6380/2023 г. по описа на
РС-Русе, по което съдът дал указания за предявяване на иск относно
вземането на заявителя. Поради това и на основание чл. 422 от ГПК, моли да
бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че Е. С. Й.
дължи на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, сумата 913.87 лв. - главница за
доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 21.01.2023 г. до
1
29.09.2023 г. по 11 броя фактури, лихва за забава в размер на 62.80 лв. и
законната лихва върху главницата от 04.12.2023 г. до окончателното
изплащане. Претендира и присъждане на разноските за двете производства.
Ответницата, чрез назначения й особен представител, депозира отговор
на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и частична
основателност на исковете. Не оспорва приложените по делото писмени
доказателства, като необходими и относими към спора. Възразява срещу
искането на ищеца за назначаване на експертиза. Счита, че предвид
отсъствието на ответника и невъзможността за достъп до жилището, вещото
лице няма да може да даде адекватно заключение по поставените въпроси.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Съгласно представените писмени доказателства, а именно: договор №
332/01.10.1998 г. за доставка на топлинна енергия за обект бл.“Богдан
войвода“; вх.Б, протоколи ОС на собствениците в ЕС на същия адрес от
18.10.2000 г. и от 22.11.2011 г.; заявление от Е. Й. до изп.директор на
„Топлофикация Русе“ ЕАД от 06.01.2022 г.; нот.акт за дарение на недвижим
имот от 06.05.2013 г., договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост от 27.10.2022 г., ответницата безспорно се явява купувач на
доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия в имот, находящ се в
гр.Русе, ул. "Богдан войвода" № 23, бл.“Богдан“, вх.Б, ет. 2, с абонатен №
04090600130, на който имот тя е собственик по дарение от родителите й, като
в сградата е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което за
процесния период за дял „отопление“ е осъществявано от
„Топлоснабдяване“АД, гр.Шумен.
С решение № ОУ-005/16.07.2012 г. на ДКЕВР са одобрени “Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от
системата на “Топлофикация Русе” ЕАД, приложени към делото. Според чл.3,
ал.1 от същите, купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
2
За периода 21.01.2023 г. до 29.09.2023 г. ищецът е начислил на Е. Й. за
доставената й и разпределена топлинна енергия сумата от 913.87 лева –
главница, за което са били издадени 11 броя фактури. За събиране на
вземанията си по тях ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответницата, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 6380/2023 г. по
описа на РС-Русе и издадена заповед за изпълнение за дължимите суми,
лихви и разноски, но Е. Й. не е била открита на регистрирания й постоянен
адрес, а за настоящ такъв е посочено САЩ от 2019 г. Предвид горните
обстоятелства, заповедта по чл.410 от ГПК й е връчена по реда на чл.47, ал.5
от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
От представените по делото фактури и изравнителна справка за
отоплителен сезон 2022/2023 се установява, че имотът с абонатен №
04090600130 и административен адрес: гр.Русе, ул. "Богдан войвода" № 23,
бл.“Богдан“, вх.Б, ет. 2, е присъединен чрез сградната инсталация към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе” ЕАД. Претендираните от
ищеца суми за топлинна енергия са за гореща вода, дял сградна инсталация,
енергия за отопление и услуга дялово разпределение. За исковия период
тяхната общо стойност възлиза на претендираната сума от 913.87 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
По делото безспорно се доказва, че ищецът в настоящото производство
се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6380/2023 г. по описа на РС-Русе срещу Е. Й. за
заплащане на сумата 913.87 лева – главница за доставена топлинна енергия по
11 броя фактури за периода 21.01.2023 г. - 29.09.2023 г., лихва за забава в
размер на 62.80 лева от падежа на всяка фактура до 03.12.2023 г. и законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане. Длъжницата не е била открита
на регистрирания й постоянен адрес и заповедта по чл.410 от ГПК й е била
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си.Заявителят е предявил в указания му срок иск
за установяване на вземането си, поради което претенциите му са
процесуално допустими.
В настоящото производство в тежест на ищеца да докаже основанието и
3
размера на вземането си, за което се е снабдил със заповед за изпълнение.
“Топлофикация Русе” ЕАД претендира съществуване на задължение за
заплащане на доставена топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия, съгласно легалната дефиниция в чл.153
от ЗЕ, са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Сходно е и съдържанието на чл.3, ал.1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите
от системата на “Топлофикация- Русе” ЕАД, действащи и към настоящия
момент. В случая ищецът претендира, че е доставял топлинна енергия в имот,
находящ се в гр.Русе, ул. "Богдан войвода" № 23, бл.“Богдан“, вх.Б, ет. 2, с
абонатен № 04090600130.
Няма спор, че сградата, в която се намира процесният имот, е
присъединена към топлопреносната мрежа и обектът е топлофициран. Като
собственик на имот в жилищната сграда, Е. Й. се явява потребител и купувач
на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, чл.3, ал.1 от Общите
условия и за нея възниква задължението да заплаща стойността й. Не са
представени доказателства дължимите парични суми да са заплатени.
По изложените съображения съдът приема, че искът за претендираната
главница се явява основателен и следва да се уважи. От неговата
основателност следва основателността и на акцесорното вземане за лихвите
за забава върху тях, считано от падежа на всяка фактура до 03.12.2023 г.
Съгласно чл.47 от Общите условия, в срок от 45 дни след месеца на доставка,
потребителите на топлинна енергия за битови нужди са длъжни да заплатят
потребената енергия. С изтичане на този срок абонатът – купувач изпада в
забава. По делото няма данни за размера на дължимата лихва за забава, но
поради основателността на този иск, съдът намира, че следва да го определи
на основание чл.162 от ГПК по своя преценка, а именно в претендирания
размер от 62.80 лева.
На основание чл.78 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
настоящото дело разноски в размер на 375 лева – заплатени държавна такса за
производството по делото, възнаграждение на назначения особен
представител, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
4
Предвид уважаването на иска и съобразно дадените задължителни указания с
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и направените по заповедното производство
разноски в размер на 77.20 лева – заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. С. Й., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ................, че дължи на ”Топлофикация Русе”
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев
Желев, сумите: 913.87 лева – главница за доставена топлинна енергия по 11
броя фактури за периода 21.01.2023 г. - 29.09.2023 г., лихва за забава в размер
на 62.80 лева за периода от падежа на всяка фактура до 03.12.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 04.12.2023 г. до
окончателното й изплащане, предмет на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6380/2023 г. по описа
на РС-Русе.
ОСЪЖДА Е. С. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
************, да заплати на ”Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК *********,
375 лева деловодни разноски по настоящото исково производство и 77.20
лева разноски по заповедното производство – по ч.гр.дело № 6380/2023 г. по
описа на РС-Русе.
Съобщението за изготвеното решение с препис от същото да се
изпратят на ответницата чрез назначения й особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5