Решение по КНАХД №259/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Търговска банка Д“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, против решение №76/18.03.2025г., постановено по АНД №1700/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-005892/08.11.2024г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на касатора за нарушение на чл.10а,ал.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лв. на основание чл.45, ал.1 от ЗПК.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, като са изложени съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон като касационни основания за отмяна на решението. Сочи се, че съдът е нарушил закона при постановяване на решението, като е приел, че актосъставителят е бил оправомощен за съставяне на АУАН, че АУАН е издаден от некомпетентно лице. Изложил е подробни съображенията си в тази насока. Сочи се, че е неясна и фактическата обстановка, описана в посочените констативни протоколи. Сочи се, че не са обсъдени и други техни възражения, както и че не е обсъдено възражението им за нарушение на чл.17 от ЗАНН. Твърди се, че е направено разширително тълкуване и прилагане по аналогия на санкционни правни норми. Като се излагат съображения по приложението на материалните разпоредби. Иска се да бъде отменено решението на ВРС и да се отмени наказателното постановление, евентуално да се измени наказателното постановление.

Ответникът по делото, в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

По делото е подадена и частна жалба срещу Определение №161 от 26.06.2025 год., постановено по настоящето дело, с което в полза на ответника са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира жалбата за неоснователна.

Установено е от въззивния съд, че била извършена проверка от служители на КЗП в обект на касатора в гр.Видин на 14.03.2024г. При проверката са изискани договори, които са сключени в офиса. Такива договори не са представени, освен бланка-образец на договор. Изискани са и общите условия при предоставяне на кредит на ФЛ и Тарифа на банката за таксите и комисионните на ФЛ, както и СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредит на произволно избрана сума-2000лв. От представените документи било установено, че банката изисква такса за проучване и одобрение за потребителски кредит 1 %, или минимални 90лв. В представената тарифа също е посочена такса за одобрение на кредит 90лв. С протокола с резултатите от проверката изискали да се представят посочените договори, които не били представени по време на проверката. На 21.03.2024г. от упълномощено лице на банката са представени изисканите договори. Установява се, че съобразно договор за потребителски кредит №CL-9386 от 22.11.2024г. - чл. 12 от същия, кредитополучателят заплаща такса проучване и одобрение на кредит в размер на 0,7%,мин.70 лв, която се събира върху одобрения размер при неговото усвояване. Към досието на договора е приложен СЕФ за размер на кредита 125000.00лв., като посочената такса за проучване и одобрение е в размер на 87,50лв. Не са представени документи, за да се установи кога е събрана такса. Затова на 12.04.2024г. е извършена повторна проверка и са изискани документите за извършените плащания по представените договори, извлечение от сметката и становище, в което да е изяснено за какви действия се събира такса за проучване и одобрение за потребителски кредит. На 18.04.2024г. са представени изисканите документи, като е представено уведомление със становище. От представените документи за движение по сметката е видно, че таксата в размер на 87,50 лв е удържана и осчетоводена на 22.11.2023г.- когато е усвоен кредитът в размер на 125000.00лв. Прието е от АНО, че при сключване на потребителския кредит кредиторът е поискал плащане на такса „проучване и одобрение на кредит“ като действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което е нарушение от Закона за потребителски кредит, за което Й. съставил акт, въз основа на който е издадено и процесното наказателно постановление.

При горната фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че касаторът е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му, което деянието правилно е квалифицирано, а наложеното наказание е в минималния размер. Изложил е съображения за правилна преценка на органа за липса на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Изложил е доводите си за характера на разходите, които не е приел за разходи за допълнителна услуга. Приел е, че наказателното постановление съответства на изискването за форма по чл.57 от ЗАНН, издадено е от компетентен орган, а съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН и всички изисквания, обосноваващи законосъобразност на наказателното постановление.

Направените от съда правни изводи са правилни и изцяло се възприемат от настоящата инстанция.

Съдът споделя изводите на ВРС относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство при издаването на АУАН и НП. Компетентността на самата КЗП за спазването на ЗЗП е изрично регламентирана в чл. 191, ал. 1 ЗЗП. Но видно от чл. 41, ал. 1 ЗПК в него изрично е регламентирано правомощието на КЗП да осъществява контрол по ЗПК. Чл. 192 гласи: Длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 имат право: 5. да съставят актове за установяване на нарушения. Същевременно в чл. 41, ал. 2 ЗПК изрично е регламентирано, че не всяко длъжностно лице от КЗП има правомощието да извършва контрол по изпълнение на закона, а само това, което председателят на КЗП изрично е оправомощил. Видно е от оправомощаващата заповед, че оправомощаването е за издаване на актове за извършени нарушения по всички нормативни актове, контрола по прилагането на които е възложен на КЗП, респ. нейния председател. В конкретния случай АУАН и НП-то са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с чл. 233, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Заповед №339 ЛС/22.04.2015 година, с която актосъставителят С. Й. И. е упълномощен от Председателя на КЗП Д. М. да съставя актове, е издадена от органа определен по закон, на длъжностно лице, определено по закон, като пълномощията не са оттеглени. Заповедта е издадена от орган, който продължава да функционира, макар и с променен личен състав на длъжностно лице, което заема съответната длъжност, изискуема по закон. Пълномощното на актосъставителя не е изададено intuito personae, а с оглед длъжността на лицето. ТР № 4/22.04.2004г., по тълк.д.№ 482002г. на ВАС, според мотивите на което компетентността на всеки административен орган е нормативно определена, е именно в този смисъл, видно от ЗЗП и ЗПК нормативно определените компетентности на КЗП не са променени.

АУАН и НП са издадени при съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1, съответно чл. 57 от ЗАНН. Отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото НП. Актът и НП-то са редовно връчени. Въззивният съд е направил обоснован извод, че касаторът е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Подробно е анализирал приложимите разпоредби и е направил обосновани правни изводи за извършено нарушение на чл.10а,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗПК. Изводите му изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗПК дава право на кредитора да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но заложената в договора такса не представлява допълнителна услуга по смисъла на закона и с оглед тълкуването, дадено в т.61 от РЕШЕНИЕ НА СЕС от 21 март 2024 година по дело С 714/22. По аргумент от т.65 от решението е видно, че в случая не се касае за допълнителна услуга.

С оглед горните съображения, Административен съд Видин намира оплакванията в жалбата за неоснователни. Решението на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателното постановление, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

По отношение на частната жалба:

Същата е неоснователна с оглед изхода на делото. Определението, с което е присъдено юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция в размер на 100.00 лева, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания размер от 120 лв, който е под минималния размер в актуалната към момента редакция на разпоредбата.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №76/18.03.2025г., постановено по АНД №1700/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-005892/08.11.2024г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Търговска банка Д“АД за нарушение на чл.10а,ал.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лв. на основание чл.45, ал.1 от ЗПК.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №161 от 26.06.2025г., постановено по АНД№1700/2024г. по описа на Районен съд Видин.

ОСЪЖДА „Търговска банка Д“АД, гр.София да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 120.00 лева, представляваща разноски за юрисконултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.