Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261622
10.12.2020 година, град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 16553 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС от А.П.М.
срещу П.С.Ц., А.П.Ц. и С.П.Ц..
Ищецът твърди, че на основание
н.а. от 1987г. е собственик на ½ ид.ч. от парцел II-507 по КРП от 1959г.
на село Б., който съставлявал УПИ **** по действащия КРП. Ответниците били
собственици на съседния УПИ ***. С влязло в сила решение от 13.04.2016г. по
гр.д. № 2656/2015г. на ПРС било установено спрямо ответниците правото на
собственост на ищеца върху реална част от УПИ ****, като след това била
издадена заповед за поправка на кадастралната основа и същата била отразена в
границите на имота на ищеца. Ответниците обаче отказвани да освободят тази площ
и да премахнат незаконно изградената масивна ограда, попадаща изцяло в имота на
ищеца, част от масивната сграда, представляваща лятна кухня и баня- в северната
част на имота, тоалетна- до улицата и дворна циментова чешма- в средата на
границата. Те заемали част от имота на ищеца и ограничавали правото му на собственост.
Иска се осъждането на ответниците да предадат реалната част и да премахнат
оградата, част от лятната кухня и банята, попадаща в УПИ ****, имот пл. **** по
КРП, тоалетната и дворната чешма. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 108 ЗС:
Предявеният иск е за собственост на реална част от недвижим
имот, която се владее и ползва от ответниците, поради което ищецът следва да
установи правото си на собственост към завеждането на исковата молба, съответно
края на съдебното дирене, на посоченото от него основание.
От приложения към исковата молба (лист 12) договор за покупко-продажба
на недвижим имот от ****., обективиран в нотариален акт № ****дело 5297/201987г.
се установява, че ищецът е придобил правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от
дворно място цялото застроено и незастроено от 555 кв.м., съставляващо парцел ****.
С решение по гр.д. № 2656/2015г. на ПРС е признато за
установено по отношение на П.С.Ц. и Х. А.Ц., че към момента на одобряването
на КРП от 1989г. на с. Б., А.П. М. е бил собственик на 1/2 ид.ч. на площ от
36 кв.м., която е част от УПИ **** от кв. *** по плана на с. Б., одобрен
през 1989г., която площ е означена с цифри 1,2,9,8,7,6,5,4,1 и оцветена в жълто
на скица № 3 към заключение на вещо лице и която неправилно е заснета в
границите на УПИ ***, отреден за имот № ***, собственост на ответниците.
Решението е влязло в сила и установеното с него право на собственост следва да
бъде зачетено между страните в настоящото производство, които са идентични и
техни правоприемници- наследници на Х. Ц. Въпреки, че в решението е използванa абревиатурата УПИ, следва да се има предвид, че не ставата въпрос за
регулационната линия и за кадастралната основа, определяща имотната граница на
поземлен имот с пл. № ***, каквото е и искането за установяване на собственост
в самата искова молба, послужила за образуване на делото и допълнението, с
което претенцията се насочва срещу необходим другар.
Установяването на правото на собственост е за минал момент-
към одобряването на действащия КРП, както е посочено и в диспозитива на
съдебния акт. Практиката е приемала необходимостта от подобно установяване,
поради прякото отчуждително действие на одобрения при ЗТСУ (отм.)
дворищнорегулационен план. Именно поради тази законова регламентация, след
одобряването на плана собственикът на имота, за който е отреден парцелът с
придаваеми места, винаги би се легитимирал като собственик на цялата площ,
заключена между сините линии на дворищната регулация, защото по силата на закона
съседът губи правата си с приемането на регулацията и получава парично
обезщетение. При действието на тази уредба, за да се реши възникналият спор е
било необходимо грешката в кадастралната основа да се разгледа и установи преди
одобряването на последния план. Съдебният акт по предходното дело не влияе и не
би могъл да промени одобрената регулацията от 1989г., защото правата на страните
са установени към момента на нейното одобряване, без да се вземат предвид
нейните предвиждания. В този смисъл са и разяснения в мотивите на т. 4 от ТР
8/2014 от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС.
Във всички нотариални актове правото на собственост е
описано, прехвърляно и констатирано съобразно границите на урегулираните
поземлени имоти образувани от КРП от 1959г. Тъй като са отредени два парцела за
един поземлен имот с пл. № ***, регулационната линия, която ги разделя е станала
имотна граница, както е прието и в самото решение. При изготвянето на новия
план от 1989г., тази регулационна линия е следвало да бъде взета предвид като
имотна граница за кадастралната основа и след това да се направят съответните
предвиждания на регулацията- придаване на места, обединяване на имоти и др.
Съгласно приетата по настоящото дело СТЕ, която
възпроизвежда скицата неразделна част от решението по предходното дело, старият
план от 1959г. е предвиждал границата между имотите по червената линия между
точки 2,11,7,15,16,18,21,6 (тя е станала и имотна граница, съгласно посоченото
решение). Новият план от 1989г. означава имотната граница по линията между
точки 12, 13, 14, 17, 19, 20 и 22, която е съвпадала с регулационната граница
до влизане в сила на решението по предходното дело. В момента, както се вижда
от приложената към исковата молба скица от 2018г. (след стабилизиране на
решението), имотната граница е прокарана по линията между точки 11,7,15,16,18,21,6,
а регулационна остава между точки 12, 13, 14, 17, 19, 20 и 22. Това е ясно
обяснено в текстовата част на скицата, от което е водно, че площта между двете
линии е била придадена към имота пл. № ****, за да съответства отреденият за
него УПИ *** на изискванията за площ- целият УПИ е с площ от 308 кв.м., а
придадената част е с площ от 36 кв.м. Без последната не би могъл да се образува
самостоятелен УПИ.
При това положение, следва да се има предвид, че с
дворищнорегулационните планове, приети при действието на ЗТСУ (отм.), е
допустимо части от един имот да се придават към съседен парцел. Приема се, че в
тези случаи планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на
придаваемите части. За да бъде то стабилизирано е необходимо следното: когато
дворищнорегулационният план е създаден при грешна кадастрална основа, когато в
него има явна фактическа грешка (какъвто
е настоящия случай) или е утвърден при съществено закононарушение (хипотезата
на чл.
33, ал. 1 ЗТСУ), прилагането му е налице, когато придаваемите части се
заемат и владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години.
В останалите случаи (хипотезата на чл.
33, ал. 2 ЗТСУ) планът се счита за приложен при изпълнение на законните
условия за заемане на придаваемите части от новия собственик- когато бъде
изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част; при
доброволното и предаване или при снабдяване с изпълнителен титул при погасено
вземане за обезщетение. В тези две хипотези на чл. 33 ЗТСУ
(отм.) настъпва съвпадение на имотните
граници с регулационните линии и се говори за прилагане на
дворищнорегулационния план. Тези изводи следват от ТР № 1/15.07.1993 г.
на ОСГК на ВС. Обобщението, което се прави в това тълкувателно решение е,
че за приложен план говорим, когато настъпят условията за превръщане на
парцелните линии в имотни граници. В същия смисъл е и Решение № 304/12.07.10
г. по гр. д. № 263/10 г. на ВКС, II ГО, постановено в производство по чл. 290 ГПК. Това разбиране следва да се приложи и в настоящия случай.
С § 6,
ал. 2 и 4
ПЗР на ЗУТ е определен 6 месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ
дворищнорегулационни планове. Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им
действие за изравняване частите на образуваните с плана съсобствени парцели и за заемане на придаваемите имоти или части
от имоти отпада - § 8,
ал. 2 ПЗР на ЗУТ. Изброените разпоредби се прилагат тогава, когато със
заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план има образуван по регулация
съсобствен парцел или придаваеми части
от един имот към съседен парцел. Изключение от това правило може да има в
случаите, при които е налице грешка в кадастралния план, която създава
привидност за наличие на придаваеми по регулация части. В този случай § 6,
ал. 2 и 4
и § 8
ПЗР на ЗУТ не намират приложение- в този смисъл Решение № 186 от
11.06.2010 г. по гр. д. № 1164/09 г. на I ГО. Обратно- когато грешката в
кадастралния план създава привидност за липса на придаваеми по регулация части,
какъвто е и настоящия случай, § 6,
ал. 2 и 4
и § 8
ПЗР на ЗУТ, съответно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ (отм.) следва да намерят
приложение, в зависимост от конкретната хипотеза. В същия смисъл е и Решение №
167 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2014 г., I г. о., ГК, постановено в
производство по чл.
290 ГПК.
Както се е изяснило с решението по предходното дело, с КРП от
1959г. се установява границата между двата имота, няма разминаване между имотната
и регулационната граница, защото последната се образува от прилагането на самата
регулация и я следва. Според приетата по делото СТЕ в плана от 1989 г. също имало
съвпадение между кадастър и регулация по отношение на спорната граница между двата
съседни урегулирани поземлени имота. В този случай не би следвало да е мислима
възможността да се изследва дали планът е приложен и дали са приложими
текстовете на §
6, ал. 2, вр. § 8,
ал. 2 ПЗР на ЗУТ, съответно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.). В действителност
обаче, както е видно от решението по предходното дело, кадастралната (имотната)
граница между двата спорни имота по плана от 1989 г. не съвпада с
действителното й местоположение по първия план от 1959 г., с който тя е била
установена. Няма доказателства да са били налице законоустановени причини за
промяната на имотната граница и следователно
в плана от 1989 г. има грешка, в какъвто смисъл е и решението по предходното
дело.
Наличната грешка създава привидност за съвпадение на
имотната и регулационна граница между имота на ищеца и на ответниците по дворищнорегулационния
план от 1989 г., докато те в действителност не съвпадат, а реално част от имота на ищеца е придадена към парцела на ответниците.
Това налага изследването на въпроса дали регулацията е била приложена и
регулационната линия е станала имотна граница. Няма данни за прилагането на
регулацията, но такива и не би могло да има, тъй като до изменението на
кадастралния план въз основа на решението по предходното дело през 2018г.
(скица на л.5), в плана всъщност не е имало отразени придаваеми места за
образуваните парцели.
Дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително
действие по отношение на недвижимите имоти с подобренията и насажденията в тях,
придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това
разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния
план. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата
регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня,
когато е приложена. Стабилизирането на отчуждителното действие на плана
настъпва при наличието на няколко алтернативни хипотези - заплащане на
паричното обезщетение за придаваемите части; заемането им по законоустановения
ред чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111
ЗТСУ (отм.) или чрез въвод във владение след снабдяване с нотариален акт за
собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за
обезщетение на бившия собственик по давност или
след изтичане на 10-годишен срок на владение на придаваемите места.
Завземането на придаваемата част и владението й в продължение на десет години е
основание регулацията да се счита приложена, щом като съгласно чл.
33, ал. 1 ЗТСУ (отм.) в тези случаи парцелните граници се заснемат като имотни.
Разяснения в тази насока са дадени в ТР №
3/1993 г. на ОСГК на ВС, като в този смисъл са и Решение № 388 от
29.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 679/2009 г., II г. о., ГК и Решение № 103 от
3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 905/2010 г., I г. о., ГК. Тези предвиждания на закона са породени от усложненията,
които биха настъпили след един такъв дълъг период от време при отпадането на
отчужденията по план поради фактическите промени, които евентуално са засегнали
придаваемите имоти (например, разположение на сгради, извършване на строежи или
други подобрения в тях).
Безспорно е между страните, а и от приетата по делото СТЕ се
установява, че спорната граница между двата имота е била материализирана към
монета на приемането на плана от 1989г. По нея има ограда, която според
показанията на свидетеля на ищеца е изградена към края на 80-е години на XXв., „преди демокрацията” и с категоричност съществува в
момента. Поради това, следва да се приеме, че придадената към имота на ответниците
част от имота на ищеца е била заета още към момента на одобряването на плана от
1989г. От тогава до 31.03.2001г., когато е отменен ЗТСУ, са изминали повече от
10 години, през които парцелите са се владели от страните, съответно праводателите
им, в границите, определени с регулационния план.
Съгласно
Решение № 286 от 07.11.2011г. по гр.д. № 1242 от 2009 на
ВКС, II
г.о., дадените в ТР 3/1993г. на ОСГК на ВС разяснения за понятието „приложена
регулация” следва да бъде възприето и в хипотеза, при която към датата на
влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение за придадените към парцела части от
съседен имот не е било изплатено, но
придадените части са били заети и от
заемането им са изтекли повече от 10
години. В този случай разпоредбата на §8, ал. 1 ПР на ЗУТ не намира
приложение и се счита, че придаването
на тези части по силата на дворищнорегулационния план получава значение на безусловно придобивно основание и последиците
от отчуждителното действие на регулационния план се стабилизират.
При това положение обстоятелството, че вещото лице не е
открило данни за прилагането на регулацията, не е основание да се приеме, че
отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е отпаднало в хипотезата
на §
8, ал. 1 ПР на ЗУТ. Прилагането на регулацията е правен извод и след като
са изтекли повече от 10 години от заемане на придадения имот, планът следва да
се счита приложен и парцелната граница е станала имотна граница.
Ето защо ищецът не се легитимира като собственик на 1/2
ид.ч. от спорната реална част. Тъй като ищецът не притежава правото на
собственост, искът по чл. 108 ЗС е неоснователен и следва да бъда отхвърлен.
Върху извода за неоснователност на претенцията не влияе
влязло в сила решение по гр. д. № 2656/2015г. От неговия диспозитив се извлича,
че правото на собственост е установено към минал момент- признава се за
установено, че ищецът е собственик към момента на одобряването на пална от 1989г., като такова е било и искането на ищеца.
Правото на собственост е установено към момента на одобряването на плана от
1989г., в който всъщност е допусната грешката в кадастралната основа.
Постановяването е такова, защото е налице изключение по чл. 32, ал. 1, т. 2
ЗТСУ (отм.), при което съдебната практика е приемала, че поради прякото
отчуждително действие на одобрен дворищнорегулационен план, правото на
собственост следва да се установи към
момента на одобряването на плана, съгласно разясненията дадени в ТР №
8/2014 от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС. Право на собственост се установява
съобразно предвижданията на предходните планове, до последния, в който
съществува грешката.
По иска с правна квалификация чл. 109 ЗС:
В исковото производство по чл. 109
ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице в т.
ч. и съсобственика, което лице макар и да не оспорва правото му на собственик,
чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на
правомощията на собственика т. е. препятства или ограничават възможността на
собственика/другия съсобственик да упражнява правото на собственост в
определена степен.
Предвид това, че се установи прилагането на регулацията,
граница между имотите на страните минава по регулационната линия между точки 12,
13, 14, 17, 19, 20 и 22 на комбинирана скица към СТЕ. Съгласно заключението,
оградата е съществувала още към момента на одобряването на плана от 1989г. и е
разположена по границата. Поради това съществуването й не пречи на ищеца да
упражнява пълноценно правото си на собственост, след като не притежава права
върху земята, намираща се отвъд нея. Същото се отнася и до останалите
постройки, които се намират в имот на ответниците.
В действителност не се установява да се пазят строителни
книжа, но това не променя извода. Неоснователното действие не зависи само от
това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до
наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия /стоеж,
реконструкция и др./, а от това, дали обективно създава пречки за нормалното
ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109
ЗС- Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013 г., II г. о.,
ГК. След като оградата е разположена на границата, а сградите са отвъд нея в
имота на ответниците, те не пречат ищецът да упражнява правата си. Поради това
не е налице една от предпоставките на фактическия състав на чл. 109 ЗС и тази претенцията
също следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът С.Ц. има право на разноски в размер на 500 лева за адв. възнаграждение.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу П.С.Ц.,
ЕГН **********, А.П.Ц. и С.П.Ц., ЕГН **********, всички с адрес: *** иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.С.Ц., А.П.Ц. и С.П.Ц., че
А.П.М. е собственик на 1/2 ид.ч. от реална част с
площ от 36 кв.м. от УПИ ***, отреден за имот № ***, по плана на село Б., одобрен със заповед от 1989г., изменен
със заповед от 2018г., целият с площ
от 396кв.м., при граници: край на регулацията, УПИ ***, улица и УПИ ****, която
реална част е заключена между точки 12, 13, 14, 17, 19, 20, 22, 6, 21, 18, 16,
15, 7, 11, 12, съгласно комбинирана скица Приложение № 1 към съдебна техническа
експертиза, лист 109 от делото и
ОСЪЖДАНЕТО на П.С.Ц., ЕГН **********, А.П.Ц. и С.П.Ц., ЕГН **********,
всички с адрес: ***, да предаде на А.П.М.
владението на посочената реална част.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.П.М., ЕГН **********, адрес: ***, срещу П.С.Ц., ЕГН **********, А.П.Ц. и
С.П.Ц., ЕГН **********, всички с адрес: ***, иск по чл. 109 ЗС за осъждането на П.С.Ц., А.П.Ц. и С.П.Ц. да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на А.П.М. да упражнява правото си на собственост върху
1/2 ид.ч. от УПИ ****, отреден за имот № ****, по
плана на село Б., одобрен със заповед от 1989г., изменен със заповед от 2018г., целият с площ от 396кв.м., при
граници: край на регулацията, УПИ ***, улица
и УПИ ***, като
премахнат: масивна
ограда, разположена по линията между
точки 12, 13, 14, 17, 19, 20 и 22, лятна
кухня и баня, разположена между точки 12, 13, 14, 15, 7, 11, 12; тоалетна, разположена между точки 20,
22, 6, 21, 20 и дворна циментова чешма,
разположена между точки 17, 19, 18, 16, 17, всички описани съгласно комбинирана скица Приложение № 1 към
съдебна техническа експертиза, лист 109.
Комбинирана скица Приложение № 1 към
съдебна техническа експертиза, лист 109, подписана от съдията, да се счита
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА А.П.М., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на С.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500.00 лева разноски в
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.