Р Е Ш
Е Н И Е
№ 412/24.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Монтана, I-ви състав в съдебно заседание на
деветнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№301/2018г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.72, ал.4 Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с
чл.145 и сл. Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.Г.И. ***
против Заповед за задържане на лице рег.№294зз-65/06.06.2018г. на полицейски
орган при РУ Лом, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР оспорващия е
задържан за двадесет и четири часа. В съдебно заседание оспорващият, чрез
процесуалния си представител адвокат Ц*** поддържа жалбата си и излага доводи в
подкрепа на искането за обявяването и за незаконосъобразна.
Ответника лично и чрез процесуалния
представител юрисконсулт Д*** оспорва жалбата и излага доводи, че оспорения
административен акт е законосъобразен.
Прокурора
дава мотивирано писмено заключение, че оспорения административен акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Настоящият състав на Административен съд
Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки
служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168 ал.1 АПК намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С
оспорената Заповед за задържане на лице рег.№294зз-65/06.06.2018г. на
полицейски орган при РУ Лом, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР оспорващия е
задържан за двадесет и четири часа. В административният акт, като мотиви за
налагане на принудителната административна мярка (ПАМ) е посочено, че за
оспорващия има данни, че има данни, че е извършил престъпление по чл.339, ал.1
Наказателен кодекс (НК), а именно показал е огнестрелно оръжие пред полицейски
орган, което по-късно укрил в дома си.
От тази фактическа обстановка въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав
стига до следните правни изводи:
Съгласно чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР,
полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило
престъпление. Оспорения административен акт е издаден от М*** В*** В*** на
длъжност младши разузнавач в РУ Лом към ОД на МВР Монтана, тоест той има
качеството на полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 ЗМВР, респективно е
овластен с компетентност да издаде оспорения административен акт.
Основателно в жалбата се
поддържа, че административния акт е издаден, без да е налице описание на
фактическите основания за издаването му, респективно не е спазена установената
форма. В описателната част на административния акт, издаден на основание чл.72,
ал.1, т.1 ЗМВР е отразено, че за лицето има данни, че е извършил престъпление
по чл.339, ал.1 НК, а именно показал е огнестрелно оръжие през полицейски
орган, което по-късно укрил в дома си. Следва да се посочи, че за издаване на
ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е достатъчно да са налице само данни за извършено
престъпление, но задължително условия за законосъобразността на наложената ПАМ
е административния акт, с които се налага за съдържа всички изискуеми
реквизити, като в конкретния случай липсата на каквото и да е описание на
предполагаемото престъпление, за което е задържан оспорващия е съществен порок,
който обуславя наличието на незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отмяната му в хипотезата на чл.146, т.2 АПК поради неспазване на
формата му. Това е така, тъй като описанието, че оспорващия е показал на
полицейски орган огнестрелно оръжие от една страна не е престъпление по смисъла
на НК, а от друга страна това описание не кореспондира с посочването, че това
действие е престъпление по чл.339, ал.1 НК, който предвижда, че който
придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривни вещества,
огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни
оръжия или пиротехнически изделия, без да има за това надлежно разрешение, се
наказва с лишаване от свобода от две до осем години. Пълнотата изисква да се посочи,
че в случая дори не е направено надлежно описание на предполагаемото незаконно
оръжие, което предвид обстоятелството, че към датата на издаване на
административния акт оспорващия е имал надлежно разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси №20160281113 (л.34 по
делото), което е отнето на 08.06.2018г. с Решение рег.№294р-10054/2018 на
Началника на РУ Лом (л.32,33 по делото), не дават възможност да се прецени дали
законно притежаваното от оспорващия оръжие, което е иззето в последствие, видно
от писмо вх.№1299/27.06.2018г. (л.30 по делото) се има предвид от
административния орган.
На следващо място
административния акт е постановен и противоречие с целта на закона. Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за срок не по-дълъг от двадесет и четири часа представлява ПАМ по
смисъла на чл. 22 Закон
за административните нарушения и административните наказания (ЗАНН), която
има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това
тя се предприема с цел и е средство полицейските органи по смисъла на чл.57, ал.1 ЗМВР да реализират
функциите си по чл.67 ЗМВР съгласно, които полицейските органи предотвратяват, пресичат,
разследват и разкриват престъпления. В конкретния случай налагащият мярката полицейски орган не е посочил кое от сочените по-горе
обстоятелства е налагало задържането на оспорващия, като от водената преписка не се
установява по никакъв начин да са били налице основания за налагане на ПАМ, тъй
като липсват каквито и да е данни, че в случая с налагането на ПАМ е
предотвратена възможност лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. По разбиране на настоящият съдебен
състав административния акт е постановен в противоречие на целта на закона, тъй
като ограничаването на свободата на придвижване на оспорващия в рамките на
двадесет и четири часа не е извършено при наличието на предвидените в материалния
закон хипотези за налагане на този вид ПАМ. Следва да се отбележи, че към
момента на постановяване на оспорения административен акт оспорващия е
притежавал надлежно разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси №20160281113 (л.34 по делото), което обстоятелство
предполага, че по отношение на него са извършвани необходимите проверки по
съхранението и носенето на огнестрелно оръжие. Пълнотата изисква да се
отбележи, че по делото бяха разпитани свидетелите В*** Б*** , А*** Х*** и Л***
И*** –съпруга на оспорващия, чиито свидетелски показания се кредитират от
настоящия съдебен състав. Според свидетелите Б*** и Х*** изясняват, че предния
ден са извършили проверка на личното оръжие на оспорващия, като при наличието
на надлежно разрешително не сочат да се предприели действия по изземването му. Свидетеля
Б*** сочи, че на 06.06.2018г. оспорващия е подал сигнал за извършено разбиване
на табло с електромери, като тогава му е показал револвер, който свидетеля не
описва подробно, тъй като бил покрит. Обстоятелството, че оспорващия е показал
на свидетеля Б*** револвер, за който няма необходимото разрешително, не се
подкрепя от други доказателства по делото, а да имаше такива те не могат да
заместят липсата на описание на оръжието в административния акт. Следва да се
отбележи, че свидетеля И*** , която е съпруга на оспорващия, изяснява, че е
проведено щателно претърсване на дома на оспорващия при което не е открито
описаното оръжие, тоест липсва основание да се приеме, че са били налице
основания за ограничаване на свободата на оспорващия за 24 часа с цел да предотвратена
възможност лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие.
Настоящият съдебен състав
отбелязва, че е служебно запознат, че по отношение на оспорващия са налагани и
други ПАМ на основание чл.72, ал.4 ЗМВР (в тази насока Решение
№292/23.05.2018г. по Аддело №214/2018г. по описа на Административен съд Монтана
на л.52-54 по делото). Видно от приетите по делото доказателства на л.55-230,
по отношение на оспорващия са предприемани действия по реда на ЗМВР и ЗЗдр.
Тези обстоятелства, както и обстоятелството, че видно от служебна бележка
06.06.2018г. (л.231 по делото) по отношение на оспорващия е образувано
досъдебно производство по чл.339 НК, обаче не се релевантни за настоящето
съдебно производство, тъй като в случая административния орган не установява в
хода на делото да са налице основанията за издаването на оспорения
административен акт. При липсата на надлежно описание на фактическата
обстановка и на престъплението, както и при не установяване от страна на
административния орган на обстоятелството, че е съществувала възможност лицето
да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие,
административния акт е незаконосъобразен и следва да се отмени.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за задържане на лице
рег.№294зз-65/06.06.2018г. на полицейски орган при РУ Лом, с която на основание
чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР оспорващия е задържан за двадесет и четири часа, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена поради, което на основание чл.172, ал.2, I-lи състав на Административен съд
Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед
за задържане на лице рег.№294зз-65/06.06.2018г. на полицейски орган при РУ Лом.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: