Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2804
гр.Варна, 26.09.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Варненски районен съд, ТРИДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди и осма година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц.П.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1307 по описа за 2007 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото се развива по предявени при условията на субективно активно и пасивно
съединяване искове с правно основание чл.108 от ЗС от Д.Н.Щ., М.Я.Т., Д.Т.Г. и Н.Т.Н. против И.Й.К. и Ц.Ц.К. за предаване на
владението на недвижим имот, находящ се в гр.В., землището на В., представляващ
имот пл.№ *** по КП „Т.”,
с площ от *** кв.м. и граници: имоти № № ***, ***, ***,
*** и път. Излага се в депозираната искова молба, че ищците, в качеството им на
наследници на А.Т.А., са собственици на процесния имот, въз основа на
земеделска реституция с решение на ПК – Варна № ***/*****1994 год. Сочат, че с посоченото решение на ПК, им е възстановено правото на
собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници върху земеделски
имот, находящ се в гр.В., землището на м-ст «Б.Б.” с
площ от **** дка, съставляващ имот пл.№ *** по КП за местността от 1956 год.,
включващ имоти и части от имоти, сред които и претендирания, който ответниците
владеят без правно основание. Поради горното сезират съда с искане за предаване
на владението му, както претендира и присъждане на направените съдебно
деловодни разноски.
В
съдебно заседание по същество, ищците, чрез проц.си
представител адв.С., молят за уважаване на предявения иск.
Ответниците И.Й.К. и Ц.Ц.К., чрез проц.си представител адв. В., оспорват предявения иск.
Оспорват активната материалноправна легитимация на
ищците, твърдейки, че наследодателят им А. не е бил собственик на възстановения
с решението на ПК имот и заявяват права на собственост, придобити по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ В с.з. по същество, чрез проц. си представител, молят за отхвърляне на предявения
иск и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.188 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Основавайки предявения ревандикационен
иск на осъществена в тяхна полза земеделска реституция, ищците представят с
исковата си молба влязло в законна сила решение № ***/****1994 год. на ПК
гр.Варна /л.4-5/. Със същото на наследници на А.Т. А. е признато и възстановено
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху
недвижим имот – нива с площ от *** дка, находяща се в землището на гр.В.,
землището на В., м.”Б.Б.”, съставляваща имот пл.№**** по КП от 1956 год. и
обхващащ имоти и части от имоти, сред които и процесния имот пл.№ ***, заявен с
пореден № ** от заявлението и установен с нот.акт № ***/1921
год. Видно е и от представените по делото заверени копия на удостоверения за
наследници на А.Т.А., Н.А.Т. и Т.Н.Т., че ищците са наследници по закон на
посоченото в решението на ПК лице.
С оглед предприетото от ответниците оспорване на материалноправните предпоставки за осъществяване на
земеделската реституция, в частност на притежаваното от наследодателя А. право
на собственост върху възстановения имот /становище на ответниците по предявения
иск, изразено чрез процесуалния им представител в о.с.з. на 03.07.2007 год./,
ищците въвеждат твърдението, че наследодателят им е придобил правото на
собственост по силата на обективирана в нот.акт № ***/1921 год. покупко-продажба /така, както е
посочено в решението на административния орган/.С нарочна молба от 26.07.2007
год. /л.60/ ищците, чрез процесуалния си представител, заявяват, че техният наследодател
е придобил правото на собственост върху възстановения имот въз основа на нот.акт № ***, дело № ***/1925 год.И тъй като ищците са тези,
които черпят изгодни за себе си права от така инвокираните
твърдения, в тяхна тежест, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, е да докажат притежаваното от наследодателя право на
собственост. При така въведените твърдения ищците представят акта, от който
черпят права и от който е видно, че Н.Т. е продал на А.Т. ***, в местността „Б.-Б.”
от *** дка по креп.акт № ***/1904 год. при съседи Е.К., П.С., Н.Д., а съгласно общин.у-ние № ***/1925 год. при граници нови наследниците
на Я.Г.К., н-ците Н.Д., Г.П. и В.л.. Предприето е и доказване,
че придобитият от наследодателят им с горния акт имот е идентичен с
възстановения с решението на ПК имот № *** по плана от 1956 год. От
заключението по назначената по делото СТЕ, изготвена от вещото лице Р.П., неоспорена по надлежния ред от страните, се установява
обаче, че такава не е налице. Сочи се, че по КП Крайбрежието от 1956 год. имот
пл.№ *** е записан на Н.А.Т. при граници имоти пл.№ *** на Л.Д., *** на Н.А.Т.,
*** на В.П., *** на К.Н.Ш., *** на П.И.К., *** на П.Г.К., *** на Д.К. и ТКЗС и ***
на К.Д.К. и с оглед на така описаните граници и съседи и предвид записа в
регистъра не е налице идентичност.
Гореизложеното
от фактическа страна обуславя правния извод за неоснователност на
предявения иск. Същият, черпейки
правното си основание в чл.108 от ЗС, изисква на първо място установяване от
страна на ищците на кумулативното наличие на следните предпоставки: че са
собственици на процесния недвижим имот на твърдяното
в исковата молба придобивно основание и че същият се владее от ответниците.
Едва при наличието на тези предпоставки, установени по пътя на главното и пълно
доказване като обуславящи изхода на спорното правоотношение, ответниците имат
тежестта да установят, че владеят имота на правно основание. Безспорно,
обсъдените по-горе писмени доказателства
легитимират ищците като наследник по закон на А.Т.А., в полза на които е признато и
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху недвижим имот – нива с площ от *** дка, находяща се в землището
на гр.В., землището на В., м.”Б.Б.”, съставляваща имот пл.№ *** по КП от 1956
год. и обхващащ имоти и части от имоти, сред които и процесния имот пл.№ ***. С
оглед обаче характера на решенията на ПК, с които се
възстановява право на собственост и доколкото същите са издадени в едностранно
производство при участието на молителя и административния орган, при оспорване
от трети лица на правата, които произтичат от тях, в общото исково производство
следва да бъдат установени предпоставките за възникване правото на собственост
върху имотите признати и възстановени с решението на ПК. В настоящия случай,
при направеното от ответната страна оспорване, ищците въвеждат надлежно твърдение
за придобиването на имота от наследодателя им, но не доказват по безспорен
начин притежаваното от него преди кооперирането на имота право на собственост да е върху имот, идентичен
с възстановения от органа по поземлена собственост. Поради горното, при липсата
на други доказателства относно собствеността върху имота преди отнемането му и
относно идентичността му с този-предмет на реституционното решение, съдът
приема, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота. А след като А.А.
не е притежавал право на собственост върху идентичен с процесния имот, което да
му бъде възстановено, то и ищците не е могъл да придобие по реституция
несъществуващи права.
Следователно, не е налице първата
предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС, което прави ненужно да се
изследва въпросът дали ответниците притежават някакви права върху процесния
имот. Изводът за последното не би променило този за претендираното от ищците
право на собственост, поради която причина съдът не обсъжда и събраните досежно правото на собственост на ответниците писмени
доказателства.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че предявеният ревандикационен
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ и направеното искане, в полза на ответниците следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски, които преценени съобразно
представените писмени доказателства за действително извършените такива,
възлизат в размер на *** лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д.Н.Щ., ЕГН: ********** ***,
ул.”***********” № ***, М.Я.Т., ЕГН: ********** ***, ул.”*********” № ***, Д.Т.Г.,
ЕГН: ********** ***, ул.”**********” № *** и Н.Т.Н., ЕГН: ********** ***, ул.”***********”
№ *** срещу И.Й.К., ЕГН: ********** и Ц.Ц.К., ЕГН: ********** *** иск
за предаване на владението на недвижим имот, находящ се в гр.В., землището
на В., представляващ имот пл.№ *** по КП „Т.”, с площ от *** кв.м. и
граници: имоти № № ***, ***, ***, *** и път, при
заявени права на собственост по реституция с решение № ***/*****1994
год. на ПК гр.В. на наследници на А.Т.А., на
основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Д.Н.Щ., ЕГН: ********** ***, ул.”*************” № ***,
М.Я.Т., ЕГН: ********** ***, ул.”*********” № ***, Д.Т.Г., ЕГН: ********** ***,
ул.”*******” № *** и Н.Т.Н., ЕГН: ********** ***, ул.”**********” № *** да заплатЯТ на И.Й.К., ЕГН: **********
и Ц.Ц.К., ЕГН: ********** *** сума в размер на *** лева, представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски, на основание чл.65, ал.2 от ГПК /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: