О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
03.01.2024 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд Ловеч, в закрито заседание на трети
януари 2024 г. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
/командировани със заповед на председателя
на ВАС под №РД-08-498/08.12.2023г. за разглеждане на настоящото дело/,
като разгледа докладваното от
съдия ДЯКОВА чкад № 389 по описа
за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид:
Като разгледа
докладваното от съдията Дякова ч.к.а.д.
389 по
описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XIII от
Административнопроцесуалния кодекс.
Срещу определение № 918 от 07.09.2023г.,
постановено по адм. дело №71/2023г. по описа на АС-Ловеч е постъпила в срок частна жалба вх.№ 2625/26.09.2023г., с която В.
счита, че така направеният отказ за освобождаване от заплащане на д.т. в размер
на 10 лева е незаконосъобразен. Заявява, че не дължи д.т., защото не разполагал
със средства за заплащането й. Иска отмяна на оспорения съдебен акт и връщане
на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Административно
дело № 71/2023 г. по описа на АС-Ловеч е образувано по
искова молба вх. № 467/10.02.2023 г. по описа на
Административен съд – Ловеч подадена от Г.В.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора Ловеч, срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието,
представлявана от главният директор, с посочено правно основание чл. 284 и сл.
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във
връзка с чл. 3 от ЗИНЗС, с цена на иска 40000,00 лева.
След отвод на
съдиите в АС Ловеч, делото е разгледано от съдия, командирован със заповед на
председателя на ВАС под №РД-08-207/02.06.2023г., който е постановил обжалваното
в настоящото производство определение № 918 от 07.09.2023г.
С определение от
17.02.2023г. /стр.16 от делото/ ищецът е задължен да внесе държавна такса в
размер на 10 лева в 7-дневен срок; указани са му последиците при неизпълнение.
В дадения срок, с молба вх.№688/01.03.2023г., В. поискал освобождаване от
заплащане на държавна такса и разноски с
аргументи за липса на доходи. В подкрепа на доводите си представя и декларация
/стр.21 от делото/, в която декларира липса на месечни доходи, парични влогове
и дялове и акции в търговски дружества, заявява, че той и съпругата му не
притежават МПС, както и имоти, от които да получават доходи, тъй като наличните
такива са с наложени възбрани. При произнасянето по направеното искане първоинстанционният
съд е приложил служебно към адм. дело №71/2023г. по описа на АС-Ловеч събраните по адм.д.№87/2023г. по
описа на Административен съд Ловеч справки от Сектор ПП при ОД на МВР-Велико
Търново, от Агенция по вписванията,
Служба по вписванията гр. Велико Търново, Община В.Търново.
С оспореното определение № 918
от 07.09.2023г. молбата на В. за освобождаване от заплащане на д.т. в размер на
10 лева е била оставена без уважение.
В проверяваното определение са
изложени мотиви за приложението на нормата на чл.83 ал.2 ГПК и задължението на
съда да се съобрази с посочените в нея обстоятелства : доходите на лицето и на
неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация;
семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и
други констатирани обстоятелства. Мотивите на едноличният съдебен състав за
отказ по молбата на В. за освобождаване от заплащане на дължимата по закон д.т.
в размер на 10 лева са свързани със следните установени факти и обстоятелства :
Съдът е изследвал налице ли са условията
на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса и приел молбата за
неоснователна. От изисканите справки е установил, че жалбоподателят и съпругата
му А.В. са собственици на недвижими
имоти и МПС-та, лични и в режим на съпружеска имуществена общност, за които се
твърди, че са възбранени от КПКОНПИ и делото е висящо на пред Апелативен съд –
гр. В. Търново.
Съгласно справка от 16.08.2023
г. от ОД на МВР – гр. Велико Търново, Сектор „Пътна полиция”, е установено, че Г.В.
притежава пет МПС, а съпругата му — А.С.В.,
притежава автомобил, който не е запориран. Двамата имат сключен граждански брак
от 1986 г., съгласно приложено удостоверение и справка в НБД, а автомобилът е
придобит през 1993 г. и следва да се приеме, че същият е в режим на СИО, което
е законова презумпция по чл. 18, ал. 2, чл. 20, чл. 21, ал. 3, във вр. с ал. 1
от СК, т. к. няма данни да е лична собственост на съпругата.
Съдът е установил, че от
получени справки за жалбоподателя и съпругата му от АВ е видно, че двамата
притежават редица недвижими имоти, които са ипотекирани с кредитори в голямата
си част частни лица и ипотекарни длъжници -
жалбоподателят и съпругата му. Налице са и заличавания на договорни
ипотеки. Някои имоти са под наложена възбрана, но не всички, като за част от
тях възбраните са заличени. През 2017г., а и в по-ранен период са налице
продажби на имоти, чиито собственици са тези лица. Има вписан договор за наем
от 2020г. с наемодател жалбоподателят и
месечен наем 1200 лева, виж пореден №17 на справката/л.61/, като към момента,
видно от приложената справка Г.В. притежава повече от 20 имота на територията
на страната.
С оглед събрана допълнителна
информация, съдебният състав е приел, че жалбоподателят разполага с натрупани
парични средства за периода на пребиваването му в Затвора Ловеч, както и с
достатъчно имущество, водещо се на имената на Г. В. и съпругата му А.В. и направил извод ,че за Г.В. не е невъзможно да заплати дължимата
д.т. от 10лв.
Определението е правилно и
следва да се остави в сила, тъй като целта на освобождаването от такси и
разноски по производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да се осигури
достъп до правосъдие за защита на засегнати материални права и/или интереси на
лица, чието имуществено състояние не позволява поемането (изцяло или частично)
на разходите за съдебното производство, а в производството по ЗИНЗС само
относно д.т., тъй като разноски не се внасят предварително.
С оглед предоставените справки
за имотното състояние на жалбоподателя съдът в настоящия си касационен състав установи, че жалбоподателят и съпругата му
притежават множество недвижими имоти и на автомобил, от които биха могли да
получават доходи, като се установи и че реално получават такива. Правилно първоинстанционният
съд е посочил, че възбраната е обезпечителна мярка, уредена в от
Гражданско-процесуалния кодекс и представлява забрана на собственика да се
разпорежда с възбранения имот докато трае съдебния процес или принудителното
изпълнително производство. Това обаче не е пречка имотите да се отдават под наем, както реално е отдаден под наем друг
техен имот, от който получават доходи.
Ето защо касационния състав на АС Ловеч приема, че не може да се направи извод за невъзможност от страна на
жалбоподателя да заплати държавна такса в размер 10 лева.
Като е достигнал до същите
изводи-че Г. В. дължи д.т. за разглеждане на спора и че няма основания за
неговото освобождаване, първоинстан-ционният състав по адм. дело № 71/2023г. по
описа на АС-Ловеч е постановил правилен съдебен акт, който по изложените в
настоящото определение мотиви и правни съображения следва да бъде оставен в
сила.
Воден от горното, на основание
чл.234 и чл.235 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля
оспорването на Г.В. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода -„ доживотен затвор без право на
замяна“, понастоящем в затвора гр. Ловеч срещу определение № 918 от 07.09.2023г.,
постановено по адм. дело №71/2023г. по описа на АС-Ловеч.
Определението е окончателно.
Да се изпрати препис от него на Г.В., като изрично се посочи, че срокът за
внасяне на дължимата д.т. по потвърденото определение започва да тече от
узнаването му и невнасянето му в срока ще е основание за прекратяване на
производството по жалбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :