Присъда по дело №6534/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта:	189
Дата:	29 март 2024 г.
Съдия:	Иван Диянов Мичев

Дело:	20231110206534
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	16 май 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 189
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Наказателно дело частен
характер № 20231110206534 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. К. В. - хххххххххххх, с ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН В ТОВА, че на 07.04.2023г., в град София, около 16:30ч. –
17:00ч. в работни офис помещения на ЕТ ,,Й. В. – Влади“, находящи се на
ул.,,Никола Обрешков“ № 2Б, ет.1, офис 2, публично изказал в присъствието
на други лица по адрес на З. В. С., с ЕГН: ********** нещо унизително за
достойнството му в негово присъствие, като казал по него адрес думите: ,,Ще
ми ядеш кура!“, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146,
ал.1 вр. с чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1 000
лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. К. В. - хххххххххх, с ЕГН: ********** за
НЕВИНЕН В ТОВА, че на 07.04. 2023г., в град София, около 16:30ч. –
17:00ч. в работни офис помещения на ЕТ ,,Й. В. – Влади“, находящи се на
ул.,,Никола Обрешков“ № 2Б, ет.1, офис 2, публично изказал в пред други
1

лица по адрес на З. В. С., с ЕГН: ********** нещо унизително за
достойнството му в негово присъствие, като казал: ,,На мама педалчето, нали
следващия път“ и ,,лекенце“, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО
ОПРАВДАВА по този пункт на обвинението, както и в извършване на
продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. К. В. - хххххххххххххххххх, с ЕГН:
********** за НЕВИНЕН В ТОВА, че на 07.04.2023г., в град София, около
16:30ч. – 17:00ч., в работния офис - помещение на ЕТ ,,Й. В. – Влади“,
находящи се на ул. ,,Никола Обрешков“ № 2Б, ет.1, офис 2, чрез нанасяне на
удари с ръка отзад по горната част на главата на З. В. С., с ЕГН: **********
му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без
разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 НПК ГО
ОПРАВДАВА по обвинението в извършване на престъпление по чл.130, ал.2
от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА Б. К. В. -
хххххххххххххх, с ЕГН: ********** да заплати на З. В. С., с ЕГН:
**********ххххххххххх сумите от 08.05 лева и 750.00 (седемстотин и
петдесет) лева, представляващи половината от внесената държавна такса за
образуване на наказателно дело, за снабдяване на справка за съдимост и
възнаграждение за упълномощен повереник, както и по сметка на СРС
сумата от по 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
НА ОСНОВАНИЕ чл.190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА З. В. С., с ЕГН:
********** да заплати на Б. К. В. - ххххххххххх, с ЕГН: ********** сумата в
размер на 600.00 (шестстотин) лева, представляваща половината от
направените по делото разноски по договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за упълномощен защитник, както и 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване в 15 - дневен срок от днес пред
Софийски градски съд.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 189 от 29 .03.2024г. постановена по НЧХД №
6534/2023г. по описа на Районен съд - гр.* - 111 - ти н.с.
Софийски Районен съд е сезиран с тъжба от З. В. С. от град *, ***, с
ЕГН: ********** против Б. К. В. от гр.*, бул. ,,Македония“ № 15, вх.А, ет.4,
ап.11, с ЕГН: ********** за това, че на 07. 04.2023г. в град *, в работните
офис - помещения на ЕГ ,**“, находящи се на ул.,,акад. Никола Обрешков“ №
2Б, ет.1, офис 2 публично устно изказал в присъствието на други лица по
негов адрес нещо унизително за достойнството му в негово присъствие като
казал по негов адрес думите: ,,Ще ми ядеш кура“, ,,На мама педалчето, нали
следващият път“ и ,,лекенце“, с което при условията на продължавано
престъпление осъществил състава по чл.148, ал.1 т.1 вр. с чл. 146, ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 от НК и на същата дата и място, чрез нанасяне на удар с ръка отзад
по горната част на главата, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се
в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето –
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа
повдигнатото с тъжбата обвинение относно всички престъпления. Счита, че
от съвкупния анализ на събраните в хода на наказателното производство
доказателства и в частност от показанията на разпитаните свидетели В. и Н.
може да се обоснове обвинителната теза, че със своето поведение
подсъдимият е обидил неговия доверител като го е нарекъл ,,педалче“ и ,,да
ми ядеш кура“. Също така са налице доказателства и за упражнена физическа
агресия спрямо пострадалия, изразяваща се в причиняване на лека телесна
повреда. В заключение предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по
всички обвинения като му наложи съответно наказание извън правната
възможност за приложение на института за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия счита обвинението за изцяло недоказано и
несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Пред съда
се излагат възражения, че инкриминираните деяния, за които деецът е бил
подведен под наказателна отговорност се основават единствено и изцяло на
свидетели, с които частният тъжител се е намирал в близки отношения и
които не са безпристрастни при депозираните от тях показания пред съда.
Също така се акцентира на свободата на едно лице свободно да изразява своя
оценка за друго и липсата на доказателства относно времето и мястото на
извършване на изпълнителните деяния. По отношение на обвинението за
причинена лека телесна повреда се акцентира на липсата на освидетелстване
от страна на частния тъжител и колебливостта в свидетелските показания на
поисканите от частното обвинение свидетели. В заключение се иска от съда
да постанови изцяло оправдателна присъда, а алтернативно, в случай че
признае подсъдимият за виновен по някое от предявените му обвинения, да
приложи института на чл.78а, ал.1 от НК. Претендират се и разноски за
упълномощен защитник.
1

Подсъдимият В. се присъединява към становището на своя защитник като
в своята лична защита и последва дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, становищата и възраженията на страните, намира
за установено следното:
Подсъдимият Б. К. В. е роден на **. в гр. *, живущ на адрес: гр. *, ***,
българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работещ като
агроном, неосъждан, с ЕГН: **********.
Частният тъжител З. В. С., подсъдимият Б. К. В., заедно със свидетелите
И. В., Д. Н., И.И., Й. А., Д.К., Р.Б. и И.Х. работили заедно във фирма ЕТ ,**“ в
град *, на *, с управител свидетелят Й. В.. Между двамата имало напрежение,
продиктувано от предходни ситуации и несходство в характерите.
Конфликтът помежду им ескалирал на 07.04.2023г., когато в офиса, където
упоменатите лица работили, пристигнала пратка със зеленчуци (домати и
краставици). Подсъдимият В. започнал да носи кашоните със зеленчуци като
помолил частният тъжител С. да му помогне. Последният категорично
отказал, като заявил, че това не било негова работа, което афектирало
подсъдимия. В това състояние В. отправил по адрес на тъжителя думите: ,,Ще
ми ядеш кура“, след което продължил да носи кашоните. След като
приключил, подсъдимият отишъл при тъжителя и му заявил:,,Другият път ти
ще носиш, на мама педалчето“, надвесил се на мястото, където бил седнал и
през монитора на компютъра му, пресягайки се, го ударил по главата.
Действието било извършено без подсъдимият да съзнава, че ще бъде
възприето от други лица, тъй като се намирал в непосредствена близост до
пострадалия. Частният тъжител се почувствал засегнат, но не реагирал. Така
отправените реплики и действия били възприети непосредствено от
свидетелките И. В. и Д. Н.. По същото време и място, в офиса се намирали и
свидетелите Д.К., Р.Б. и И.Х., които не възприели случилото се. Вследствие
на извършената вербална и физическа агресия, частният тъжител С. се
почувствал унизен, което го накарало да излезе в отпуск.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства.
В съдебно заседание подсъдимият Б. В. депозира подробни обяснения, в
които излага своята версия за случилото се.
Пред съда същият твърди, че действително е имал пререкания с частния
тъжител по повод необходимостта от носене на доставени зеленчуци в офиса.
По тази пункт на фактическата обстановка, както и по отношение на времето
и мястото на което са се намирали страните е налице признание от страна на
подведеното под наказателна отговорност лице. Същото обаче отрича всички
пунктове на повдигнатото спрямо него обвинение като в обясненията си, в
едната част категорично оспорва случилото се така като е описано в тъжбата,
а в друга част навежда своя интерпретация за възникналия конфликт с
2

тъжителя. В обясненията си подсъдимият е категоричен, че не е казвал на
тъжителя ,,да му яде кура“, а по отношение на обвинението, че го е нарекъл
,,педалче“ заявява, че си пеел гръцка песен, в чието съдържание имало думата
,,педи“, което в превод от гръцки език означавало ,,дете“. По отношение на
обвинението за нанесен удар по главата на пострадалия също е налице
отричане и на това обстоятелство. Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия и съобрази тяхното двустранно значение като средство за защита
и гласно доказателствено средство. Изложените от лицето твърдения, относно
липсата на отправени по адрес на тъжителя думи ,,да ми ядеш кура“, намират
опровержение в част от разпитаните свидетели, които са бил и очевидци на
случилото се. Обясненията на подведеното под наказателна отговорност лице
следва да бъдат възприети като правдиви единствено по отношение на
времето и мястото на възникналата ситуация, както и за нанесения удар по
главата на пострадалия, но по отношение на конкретно отправените думи ,,да
ми ядеш кура“, ,,на мама педалчето, нали следващия път“ изложеното се
явява единствено и само негова защитна позиция.
Съдът следва да подложи на анализ показанията на разпитаните в
качеството на свидетели – очевидци И. В. и Д. Н.. Видно от показанията на
свидетелката И. В. е, че по повод възникналия конфликт между страните е
чула подсъдимият да отправя по адрес на тъжителя думите :,,Другият път ти
ще носиш, малко педалче“ или ,,мамино педалче“. Същевременно от разпита
си в съдебно заседание свидетелката Д. Н. заявява, че е възприела
непосредствено поведението на страните преди и по време на възникналия
помежду им конфликт, който прераснал във вербална саморазправа.
Свидетелите В. и Н. признават, че са видели как подсъдимият В. удря шамар
по главата частния тъжител С.. В разпита си свидетелката Н. признава, че е
видяла подсъдимият видимо ядосан, както и че е отправил репликата по адрес
на пострадалия: ,,Като няма да носиш домати и краставици, ще ми ядеш
кура“. Същевременно посочената фраза не се потвърждава да е била изричана
от подсъдимия от страна на свидетелката В.. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетелки като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Те
намират своето частично потвърждение от обясненията на подсъдимия
предвид описанието на същите ситуации. Под страх от наказателна
отговорност не следва да бъде споделено възражението на защитата, че двете
свидетелки са близки с частния тъжител, поради което и налице и
тенденциозност при депозираните от тях показания. Относно част от фактите
по предмета на доказване е налице депозиране на показания от едната
свидетелка досежно отправени думи и изрази от страна на подсъдимия по
адрес на частния тъжител, а от друга са налице такива от втората свидетелка,
като и двете са единодушни относно възприятието им, че е имало нанесен
удар от В. към пострадалия.
От друга страна показанията на свидетелите И.И., Й. А. Д.К., Й. В., Г.Г.
и И.Х. следва да бъдат кредитирани като правдиви при все, че същите не са
били очевидци на събитието, случило се между страните. Техните изложения
3

касаят влошените междуличностни отношения, взаимна неприязън и
характерови особености на страните, но не и данни за конкретните
изпълнителни деяния по повдигнатото частно обвинение. Свидетелите
излагат твърдения в насока, че не са присъствали на случилото се, като част
от тях касаят опит на страните да въздействат върху бъдещите показания пред
съда, а друга – изпълнение на служебни задължения за носене на кашони със
зеленчуци от подсъдимия и частния тъжител. От друга страна видно от
показанията на свидетелката Р.Б. е, че към момента на случилото се същата
се е намирала в офиса, познава страните по делото като нейни колеги, но не е
узнала за отправяне на обидни думи от страна на подсъдимия по адрес на
частния тъжител, нито пък е видяла нанасяне на удари по последния. В
случая е било напълно възможно свидетелката да не се е намирала
непосредствено на мястото, където са се случили описаните събития, което да
обуслови незнанието от нейна страна на отправените думи от подсъдимия
към пострадалия.
Събраните в хода на наказателното производство гласни доказателства
намират потвърждение и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства. Постъпилата фактура от
защитника на подсъдимия, че в периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г. не е
имало налични краставици и домати, а изпълнителните деяния са били
осъществени на друга дата е частично относима, но опровергана относно
наличието на въпросните зеленчуци от свидетелите на самата защита и в
частност от обясненията на самия подсъдим и показанията на свидетеля Й. В..
В обясненията си, дадени в последно съдебно заседание, подведеният
под наказателна отговорност Б. В. признава, че инцидентът с частния тъжител
е възникнал по повод отказа на последния да му помогне при носенето на
кашоните с краставици и домати, донесени от оранжерията в с.Зверино.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства съдът намира,
че със своето поведение подсъдимият Б. К. В. е извършил престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК като е отправил по адрес на
частния тъжител З. В. С. думите: ,,Ще ми ядеш кура!“.
От обективна страна изпълнителното деяние е резултатно и се счита за
извършено чрез действие. Налице е изговаряне на думи, които имат
опозоряващ характер по адрес на пострадалото лице и които очевидно са
допринесли за унизяване на неговото достойнство. Престъплението е било
довършено в момента, в който унизителните за достойнството думи и изрази
са били възприети от пострадалия. Словесният израз ,,Ще ми ядеш кура“ има
подчертано обиден смисъл и очевидно цели емоционалното засягане на
неговия адресат. Изпълнителното деяние е било извършено публично (на
работно място в офис и пред други лица, разпитани като свидетели и имащи
възможност да възприемат изказаното), което обусловя и наличието на
квалифициращия признак на чл.148, ал.1, т.1 от НК.
4

От субективна страна престъплението е извършено умишлено и при
форма на вина – пряк умисъл. Субектът е съзнавал, че думите му са
унизителни за достойнството на пострадалия, че съществува реална
възможност да бъдат чути и целта му е била именно те да бъдат възприети.
Обстоятелството, че след тяхното отправяне по адрес на частния тъжител,
подсъдимият е отишъл да носи кашоните със зеленчуци, игнорирайки
извършеното от него, допълнително доказва пряката цел същият да унизи и
обиди пострадалото лице.
По отношение на вида на наказанието съдът отчете, че
санкциониращата разпоредба на чл.148, ал.1 от НК предвижда извършеното
деяние да бъде санкционирано с глоба от петстотин до десет хиляди лева и
обществено порицание. В случая са налице кумулативните предпоставки за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба по реда на чл.78а, ал.1 НК. Видно от
справката му за съдимост е, че същият не е бил осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност по този ред. Също така от престъплението не са
били причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване или обезпечаване Налице е извършено умишлено
престъпление, чиято наказуемост предвижда лишаване от свобода до три
години или друго по – леко наказание. Ето защо и предвид постановяване на
оправдателна присъда по останалите обвинения са налице предпоставките за
освобождаване на подсъдимия Б. К. В. от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание глоба. При определяне на размера на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства на
дееца чистото му съдебно минало, добро процесуално поведение и
афективното му състояние по време на извършване на престъплението,
провокирано от бездействието на пострадалия, който е отказал да помогне
при носенето на кашоните със зеленчуци, а като отегчаващи такива – ниското
правно съзнание, предшестващата неприязън към частния тъжител и
незачитането на установения в страната правов ред. Съдът намира, че
размерът на наказанието следва да бъде определен при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и към предвидения в закона
минимум от 1 000 лева. Така отмереното наказание би се явило справедливо,
би довело до поправяне и превъзпитаване на дееца и в най – пълна степен би
постигнало целите по чл.12 от ЗАНН.
На основание чл.304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен,
като една от алтернативните хипотези е деянието не е извършено или не
съставлява престъпление. При извършване на правна преценка на събраните
по делото доказателства и съобразявайки изложените в тъжбата фактически
твърдения съдът намира, че по отношение на останалите деяния, подсъдимият
следва да бъде признат за невинен и оправдан.
В хода на проведеното съдебно следствие не се ангажираха никакви
доказателства от частното обвинение които да докажат, че към момента на
възникналата конфликтна ситуация, подсъдимият е изрекъл по адрес на
5

частния тъжител думата ,,лекенце“. Също така са налице противоречия в
показанията на двете свидетелки – очевидци на случилото се И. В. и Д. Н.
относно отправянето на думите:,,На мама педалчето, нали следващия път“.
Видно от разпита на свидетелката В. е, че същата изказва колебание относно
точното възпроизвеждане на изречените по адрес на частния тъжител думи от
подсъдимия. Същата не е категорична относно съдържанието и като заявява,
че деецът е бил казал: ,,Другият път ти ще носиш, малко педалче“ или
,,мамино педалче“ нещо такова“. Липсата на категоричност от страна на
единствената свидетелка, което не се потвърждава от другия, присъствал на
инцидента – Н., не подкрепя по категоричен и несъмнен начин частното
обвинение относно точното съдържание на изречените думи от подсъдимия.
Дори и да се приеме, че все пак същият е нарекъл пострадалия ,,педал“, то
според български тълковен речник въпросната дума има двустранно значение.
От една страна думата може да се тълкува като механизъм на пиано, на лек
автомобил или велосипед, а от друга като синоним на хомосексуалист.
Предвид този смисъл не може еднозначно да бъде прието, че умисълът на
подсъдимия е бил да използва изречената по адрес на частния тъжител в
нейния позорящ смисъл. Деецът следва да носи отговорност за изречените от
него думи само ако едностранчиво могат да бъдат приети за унизителни и
позорящи, но не и когато адресатът на отправените думи ги интерпретира в
отрицателния за него смисъл.
В едностранното съдържание на думата ,,педал“ на колело, на пиано
или на автомобил не се съдържа позорящ смисъл и думата не е обидна по
смисъла н а закона. Същата не е унизителна от гледна точка господстващия
морал, тъй като не отразява отрицателни качества, ругатни или изрази,
унизителни съждения за качествата на жертвата. Допълнителен аргумент в
тази насока се съдържат и в обясненията на самия подсъдим, който отрича да
е изказвал подобни думи като заявява, че е пял гръцка песен, имаща
съдържание ,,педи“, което на гръцки език означавало ,,дете“. Както беше
посочено по – горе в мотивите обаче, свидетелката В., която е възприела
отправените думи, не посочва, че деецът е използвал думата ,,педи“, а
педалче. Независимо от това не може да се презюмира виновно поведение на
подведеното под наказателна отговорност лице, а именно че е отправил
думата педалче, в смисъл на хомосексуалист, по адрес на пострадалия.
По отношение на обвинението за извършена лека телесна повреда съдът
намира същото за недоказано, независимо от свидетелските показания на И.
В. и Д. Н.. Въпреки, че в разпитите си пред съда и двете свидетелки
потвърждават изнесеното в тъжбата обстоятелство, че подсъдимият е ударил
по главата частния тъжител, по делото липсват медицински документи, които
да установят освидетелстване, което на свой ред да докаже по някакъв начин,
че частният тъжител е претърпял болка или страдание без разстройство на
здравето. Само по себе си гласните доказателствени средства не биха могли
да установят конкретните травматични увреждания, които пострадалият е
получил и същевременно да обусловят събиране на други доказателства за
6

тяхното установяване. Дори и да се приеме противното и акцентирайки само
и единствено на изложените от свидетелите твърдения, че подсъдимият
ударил тъжителя като ,,го шляпнал по главата към тила“ и ,,със средна сила, с
шамар по главата“, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради липсата на
безспорни данни за настъпили значими съставомерни последици като
резултатно престъпление, може да се приеме за малозначителен по смисъла
на чл.9, ал.2 от НК. Това е така тъй като не следва да се пренебрегне освен
извършване на противоправно деяние, което не е с висока обществена
опасност, но и провокативното поведение на самия пострадал. Същият е бил
накаран от работодателя в случай на необходимост да помогне да
подсъдимия, за което последният свидетелства при депозиране на своите
обяснения. След като частният тъжител категорично отказал да носи заедно с
подсъдимия кашоните със зеленчуци, а на апела на последния се отзовали
техни колежки, това очевидно възбудило допълнителна неприязън у
подведения под наказателна отговорност да не се сдържи и удари по главата
засегнатото лице.
Същевременно от свидетелските показания на Й. В. и обясненията на
подсъдимия се доказва, че на частния тъжител изрично му е било наредено в
случай, че трябва да носи ,,краставици и домати – ще носи“. От друга страна
от процесуалното поведение на подсъдимия в съдебно заседание, в което е
поискал помирение и спогодба със засегнатата страна и предвид
обстоятелството, че такова не е било постигнато и по неясно нежелание, може
да се приеме в случая наличието на по - занижена обществена опасност на
деянието и неговия извършител.
Поради постановяване на оправдателна присъда по всички пунктове на
частното обвинение, касаещи останалите обидни думи и изрази, подсъдимият
следва да бъде оправдан и по обвинението за продължавано престъпление по
чл.26, ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото и постановяване на осъдителна присъда по
част от повдигнатите обвинения, на основание чл.189, ал.4 от НПК
подсъдимият Б. К. В. следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител З.
В. С. сумите от 08.05 лева и 750.00 (седемстотин и петдесет) лева,
представляващи половината от внесената държавна такса за образуване на
наказателно дело, за снабдяване на справка за съдимост и възнаграждение за
упълномощен повереник, а по сметка на СРС сумата от по 05.00 лева в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист, а тъжител З. В. С., предвид
постановяване на оправдателна присъда по част от повдигнатите от него
обвинение следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия сумата в размер
на 600.00 (шестстотин) лева, представляваща половината от направените по
делото разноски по договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
упълномощен защитник, както и 05.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
7

При тези мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Съобщи за изтекли лични данни