МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА по НОХД №
375/2019 г. по описа на ШОС
Подсъдимият Д.Й.Д., ЕГН ********** е предаден на съд
за това, че на 26.07.2016г. в гр. Шумен, в качеството си на
физическо лице, затаил сведения в нарушение на задължение да предостави такива,
за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, както и
средства принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти,
финансирани със средства от тези фондове като подал заявление за подпомагане по
подмярка 6.3 „Стартова помощ
за развитие на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия”, в които затаил, че към посочената дата не е притежавал животни, а
е следвало да впише наличието на такива в дома му и получил от ДФ „Земеделие” гр. София първо
плащане в размер на левовата равностойност на 10 000 евро – 19558.00 лева,
от които 16624.30 лева от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и
2933.70 лева от националния бюджет - престъпление по чл.248а, ал.5 вр. чл.248а,
ал.2 от НК.
Държавата, представлявана от Министъра на финансите, своевременно е уведомена за правото й да
предяви граждански иск в наказателното производство. До започване на
разпоредителното заседание не е предявен граждански иск. Поради което съдът не
е приемал за съвместно разглеждане граждански иск и не е конституирал
граждански ищец в наказателния процес.
Подсъдимият заяви, че желае делото да бъде разгледано по
реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие - чл.371, т.2
от НПК. В тази връзка направи изрично изявление, че дава съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите и вещите лица, подробно описани в обвинителния
акт, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието
на показанията на свидетелите и експертните заключения от досъдебното
производство. Останалите факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт признава и не желае събиране на допълнителни
доказателства по отношение на тях. Признава се за виновен и изразява съжаление.
Разпитан в хода на предварителното производство,
подсъдимият Д.Д. дава обяснения и изразява съжаление за случилото се. В съдебно
заседание същият се признава за виновен, признава фактите от обвинителния акт и
не желае събиране на доказателства за тях. В защитната си реч заявява, че
поддържа казаното от неговия защитник, признава се за виновен и изразява
съжаление. Моли за по малко наказание.
От събраните по
делото доказателства, направеното признание и приобщените експертизи съдът
приема следната фактическа обстановка:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.Й.Д. не е криминално проявена личност. Не е осъждан за
извършени от него престъпления от общ характер, както и не са му налагани
административни наказания по реда на чл.78а от НК – свидетелство за съдимост –
л.158.
През 2016 година подсъдимият Д.
***. Притежавал земеделкска земя, която обработвал и по този начин си покривал
частично необходимостта от парични средства за семейството си. Отглеждал също
така и овце. През същата година узнал, че може да кандидатства за да получи
средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от
Европейския съюз на българската държава.
За да бъде подпомогнат в
осъществяваната от него земеделска дейност трябвало да кандидатства по т. 6.3
„Стартова помощ за развитие на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия” от програмата за развитие на селските райони, за
периода 2014г. – 2020г. Ето защо на
26.07.2016 година подсъдимия Д., като физическо лице, подал заявление за
подпомагане по посочената подмярка от програмата за развитие на селските
райони. Заявлението било регистрирано с УИН 27/06/3/0/00815 от 26.07.2016г. и
УРН 605622 в Областна дирекция „Земеделие“ - Шумен. В него, както и в
приложените към него таблици, Д.Д. не посочил, че към датата на депозирането му
притежава животни. Същият е следвало да
впише наличието на такива, защото в дома си в с. Царев брод, обл. Шумен, ул.
„Панайот Волов“ №11 към датата на депозиране на заявлението отглеждал 6 бр.
овце със следните ушни марки - BG032000188553, BG032000188567, BG03**********, BG03**********, 100034000253192 и 100034000253130.
Недекларирайки отглеждането на
животни, началният икономически размер на стопанството му, измерен в стандартен
производствон обем, бил 7947.2 евро. Въз
основа на заявлението и съгласно сключения на 05.04.2017г. договор за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ – л. 85 от делото, съфинансирана от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони, от ДФ „Земеделие” гр. София, Д.
получил първо плащане в размер на левовата равностойност на 10 000 евро –
19558.00 лева, от които 16624.30 лева от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 2933.70
лева от националния бюджет.
Отчитайки броя на овцете, които Д.
е отглеждал към момента на кандидатстването, икономическият размер на
стопанството му е бил 8385.89 евро измерен в стандартен производствон обем. Т.е
той би надхвърлил 7999 евро, като горна граница, съгл. Наредбата /Наредба №
10/10.06.2016г. за прилагане на подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия” от програмата за развитие на селските райони, за
периода 2014г. – 2020г. /Обн. ДВ. бр. 46 от 17 Юни 2016г./, позволяваща подпомагане на кандидатите. След установяване на
обстоятелството, че Д. отглеждал животни, със стойността на които се надхвърля
горната граница за подпоматгане, от страна на ДФ „Земеделие“ били предприети действия,
за да бъдат получени обратно неправомерно платените на обв. Д. средства. Било
образувано изпълнително производство и от заплатата, която получава обвиняемия
ежемесечно се удържала определена парична сума.
От заключението на назначената в
хода на разследването съдебно – графическа експертиза – л. 90-92 от делото се
установява, че подписът, положен от името на подсъдимият Д. в заявлението за
подпомагане, находящо се в папка 2 – л. 2-5 му принадлежи. Същото се отнася и
за всички приложени към заявлението таблици.
От заключението на назначената в
хода на разследването съдебно – графическа експертиза – л. 64-77 от делото се
установява, че почеркът, с който са изписани ръкописните текстове, датата и
подписът, положен от името на подсъдимия Д. в Уведомление от 06.02.2017г.,
приложено на л.88 от делото към протокол за доброволно предаване, му
принадлежи. С този документ подсъдимият е уведомил ветеринарен лекар, а именно
св. Д,, че след 30.12.2016г. не притежавал овце.
Анализа на установената фактическа
обстановка обосновава извода за квалифициране деятелността на подсъдимия Д.Й.Д.
като съставомерна по чл. 248а, ал.5 във вр. с ал.2 от НК.
По този начин Д.Й.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.248а, ал.5 вр. чл.248а, ал.2
от НК, тъй като на 26.07.2016г. в гр. Шумен, в качеството си на физическо лице, затаил
сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства
от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, както и средства принадлежащи на
българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства
от тези фондове, а именно: подал заявление за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на
малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”,
регистрирано с УИН 27/06/3/0/00815 от 26.07.2016г. и УРН 605622, ведно с
приложените към него таблици, в които затаил, че към посочената дата не е
притежавал животни, а е следвало да впише наличието на такива в дома му, находящ
се в ***, както следва:
– 1 овца с номер на ушна марка BG032000188553, притежавана от 25.03.2015г. до 30.12.2016г.;
– 1 овца с номер на ушна марка BG032000188567, притежавана от 25.03.2015г. до 30.12.2016г.;
– 1 овца с номер на ушна марка BG03**********, притежавана от 25.03.2015г.
до 30.12.2016г.;
– 1 овца с номер на ушна марка BG03**********, притежавана от 25.03.2015г.
до 30.12.2016г.;
– 1 овца с номер на ушна марка 100034000253192,
притежавана от 25.03.2015г. до 30.12.2016г.;
– 1 овца с номер на ушна марка 100034000253130,
притежавана от 25.03.2015г. до 30.12.2016г.;
с което нарушил задължението си да представи верни сведения в заявлението,
относно действителното наличие на животни, явяващо се изискване за кандидата,
съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 10/10.06.2016г. за
прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия” от програмата за развитие на селските райони, за
периода 2014г. – 2020г. /Обн. ДВ. бр. 46 от 17 Юни 2016г./ и за което съгласно сключения договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова
помощ за развитие на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия” от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони получил от ДФ
„Земеделие” гр. София първо плащане в размер на левовата равностойност на
10 000 евро – 19558.00 лева, от които 16624.30 лева от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони и 2933.70 лева от националния бюджет.
По
доказателствата по делото:
От
представените заверени копия на изисканите от ДФ“Земеделие“ документи и заявление, а също и от
представените в оригинал преписка от Централно Управление на Държавен фонд „Земеделие“
гр.София е видно, че на 26.07.2016 година подсъдимия
Д., като физическо лице, подал заявление за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на
малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от
програмата за развитие на селските райони, за периода 2014г. – 2020г. Заявлението
било регистрирано с УИН 27/06/3/0/00815 от 26.07.2016г. и УРН 605622 в Областна
дирекция „Земеделие“ – Шумен. В посоченото заявление и таблици към него не са
вписани отглежданите от него в дома му, находящ се в ***, шест броя овце както
следва:
– 1 овца с номер на ушна марка BG032000188553, притежавана от 25.03.2015г. до 30.12.2016г.;
– 1 овца с номер на ушна марка BG032000188567, притежавана от 25.03.2015г. до
30.12.2016г.;
– 1 овца с номер на ушна марка BG03**********, притежавана от 25.03.2015г.
до 30.12.2016г.;
– 1 овца с номер на ушна марка BG03**********, притежавана от 25.03.2015г.
до 30.12.2016г.;
– 1 овца с номер на ушна марка 100034000253192,
притежавана от 25.03.2015г. до 30.12.2016г.;
– 1 овца с номер на ушна марка 100034000253130,
притежавана от 25.03.2015г. до 30.12.2016г.;
Горната фактическа обстановка са потвърждава от и показанията
на свидетелите: В. Д. Д., П. И. Д,, Е. Ф. М., З. Е. Б.-Д., К. И. К., Г. Б. М., С.
Б. Ж., Е. Х. А., Ц. Т. Н., Х. А. С., Б.
П. Т., Е. В. В..
В подкрепа на това
са и извършените съдебно-графически експертизи. От заключението на назначената в хода на разследването съдебно –
графическа експертиза – л. 90-92 от делото се установява, че подписът, положен
от името на подсъдимият Д. в заявлението за подпомагане, находящо се в папка 2
– л. 2-5 му принадлежи. Същото се отнася и за всички приложени към заявлението
таблици.
От заключението на назначената в
хода на разследването съдебно – графическа експертиза – л. 64-77 от делото се
установява, че почеркът, с който са изписани ръкописните текстове, датата и
подписът, положен от името на подсъдимия Д. в Уведомление от 06.02.2017г.,
приложено на л.88 от делото към протокол за доброволно предаване, му
принадлежи. С този документ подсъдимият е уведомил ветеринарен лекар, а именно
св. Д,, че след 30.12.2016г. не притежавал овце.
Подсъдимият не оспорва описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка, както и посочените от прокурора факти и обстоятелства.
Подсъдимият Д.Д. не оспорва правната квалификация на престъплението, както и
правните изводи направени от представителя на обвинението. Признанието на
подсъдимият се доказва освен от посочените по горе свидетелски показание и
съдебно графически експертизи, а и от приобщените по делото писмени
доказателства: служебна кореспонденция с
ДФ „Земеделие“, БАБХ гр. Шумен, ОД „Земеделие“ гр. Шумен и гр. Варна,
Земеделски Институт гр. Шумен, Община Шумен, Оригинал на договор 27/06/3/0/00815 от 05.04.2017 год. за
кандидат Д.Й.Д. УРН605622 на ДФ
Земеделие – л. 83 в джоб плик, Оригинал на Заявление за вписване на
животновъден обект във ВетИС, подадено от Д.Й.Д. с Вх № 1947/27.03-2015 при
ОДБХ Шумен – л.87 в джоб плик, син класьор съдържащ 233 страници с документи
в оригинал наименован „Д.Й.Д.-6.3“ свързан с процедурата по кандидатстване и
отпускане на субсидията, декларации, нотариални актове, сертификати,
уведомления, документи удостоверяващи извършените плащания по субсидията, свидетелство за съдимост,
декларация за семейно и имотно състояние.
При тази фактическа обстановка и доказателства се налага
извода за съставомерност на деятелността на
подсъдимия Д.Д. по чл. 248а, ал.5 във вр. с ал.2 от НК.
От правна страна:
От обективна страна обектът на
престъплението засяга обществените отношения свързани с нормалното
функциониране на паричната и кредитната система. Изпълнителното деяние е
представяне на неверни данни. Изисква се и необходимостта на специална цел, а
именно – получаване на средства от фондове, принадлежащи та Европейския съюз
или предоставени от Европейския съюз на
българската държава, както и средства принадлежащи на българската държава, с
които се съфинансират проекти финансирани със средства на тези фондове.
Деянието е довършено. Престъплението е формално. Текста на чл. 248а,
ал. 2 от НК регламентира формално престъпление, на просто извършване,
което се явява довършено с подаването на заявлението за подпомагане, в които са
посочени неверни сведения. По отношение именно на отглежданите в дома си в с. Царев брод, обл. Шумен,
ул. „Панайот Волов“ №11 към датата на депозиране на заявлението 6 бр. овце със
ушни марки: BG032000188553, BG032000188567, BG03**********, BG03**********, 100034000253192 и 100034000253130 Д. е
затаил истина като не ги е декларирал в подаденото заявление. Наредба № 10/10.06.2016 година за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ
за развитие на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия” от програмата за развитие на селските райони, за периода 2014г. –
2020г. /Обн. ДВ. бр.
46 от 17 Юни 2016г./, позволява подпомагане на
кандидатите при горен праг 7999 евро. Недекларирайки отглеждането на животни
началният икономически размер на стопанството му, измерен в стандартен
производствен обем, бил 7947.2 евро. Ако
Д. е бил заявил броя на овцете, които е отглеждал към момента на
кандидатстването, икономическият размер на стопанството му би бил 8385.89 евро
измерен в стандартен производствен обем. Т.е той би надхвърлил 7999 евро, като
горна граница, съгл. Наредбата.
Затаявайки сведения в нарушение на задължението си да предостави такива,
за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, както и
средства принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти,
финансирани със средства от тези фондове като подал заявление за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на
малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”, като
вписал че към посочената дата не е притежавал животни, а е следвало да впише
наличието на такива в дома му подсъдимия получил от ДФ „Земеделие”
гр. София първо плащане в размер на левовата равностойност на 10 000 евро
– 19558.00 лева, от които 16624.30 лева от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони и 2933.70 лева от националния бюджет. С получаване на сумата деянието се квалифицира
като такова по чл. 248а, ал.5 вр. чл. 248а, ал.2 от НК.
Задължението на Д. да декларира добросъвестно икономическия размер на
стопанството /не само като земеделските земи, за които се кандидатства, а и наличния
ЖО/произтича от разпоредбата
на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 10/10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ
за развитие на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия” от програмата за развитие на селските райони, за периода 2014г. –
2020г. /Обн. ДВ. бр.
46 от 17 Юни 2016г./
С предоставянето на неверни сведения
/затаяване на истина/ подсъдимия е осъществил обективния
състав на посоченото престъпление. Субектът на
престъплението е наказателно отговорно лице. Д.Й.Д. е пълнолетно лице. От събраните доказателства
не се събраха такива, даващи основание на съда
да се съмнява, че същия е невменяем и да неможе да носи наказателна
отговорност или да се налага освидетелстване.
От субективна страна:
Подсъдимият Д.Д. е осъществил деянието с пряк умисъл,
като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че предоставя неверни сведения в
подадената от него заявление и таблици, съзнавал е обществено-опасния характер
на деянието. Подавайки заявлението е съзнавал, че в същото
не е декларирал наличието на животни, макар да е отглеждал такива и е депозирал
същото именно в този вид, защото в противен случай не би получил посочените парични средства. Следователно е
предвиждал обществено-опасните последици от деянието си и е искал настъпването
им.
Причините и мотивите за извършване на престъплението се свеждат до незачитане
от страна на подсъдимия Д. на установения ред за предоставяне на финансово
подпомагане на земеделските стопани, до незачитане
на обществените отношения, гарантиращи нормалното функциониране на паричната и
кредитната система, включително и разходването на средства на ЕС или
предоставени от българската държава за съфинансиране на фондове на съюза.
По
индивидуализацията на наказанието:
За престъплението по чл. 248а, ал.5 от НК вр. чл. 248а, ал.2
от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години. Изменението
на текста е направено с ДВ бр.101 от 2017 година. Предишната редакция на текста
на чл. 248а, ал.5 от НК /ДВ.бр.26/2010
год./е бил: „Ако деецът по ал.2 е получил средствата наказанието е лишаване от
свобода от две до осем години.“. Т.е. промяната е в начина на формулиране
на изпълнителното деяние – едното с препращане към ал.2 на посочения текст, а в
последващата редакция препращането е изписано и текстово, не само числово. В
предвидения размер на наказанието няма промяна – то е едно и също както в
предходната, така и в последващата
редакция на текста.
Поради което и не се налага да се прави преценка за
приложение на по-благоприятен закон.
При определяне на наказанието съдът взе предвид следното:
Съдът отчете процесуалното поведение на подсъдимия за своевременното
приключване на съдебното производство.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
добрите характеристични данни – подсъдимия е трудово ангажирано лице, работи
като санитар в ДПБ с. Царев брод. Отчете чистото му съдебно минало и изразеното
съжаление. Взе предвид и обстоятелството, че се касае за човек, социално и
трудово ангажиран, с образователен ценз.
Прецени и обстоятелството, че Д. се грижи за две деца, от които едното
малолетно, както и за болната си майка. Като положително обстоятелство оцени и
факта, че същият полага труд и извън основното си трудово правоотношение, както
и че поддържа собственото си земеделско стопанство. Отчете обстоятелството, че
същият има и здравословни проблеми – развил е множество заболявания на
неврологична основа. Взе предвид и факта, че след деянието Д. е започнал да
възстановява отпуснатите му парични средства и вече напълно е възстановил тези
към държавния бюджет.
Съдът не констатира наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства. В същото време производството по делото се е развило по реда на
чл. 371, т.2 от НПК. Съгласно чл. 373, ал.2 от НПК в този вид производства при
постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на
чл. 58а от НК.
Редакция на чл.
58а от НК – тази от ДВ бр. 26 от 2010 год., действаща към момента на извършване
на деянието и към постановяване на присъдата, задължава съдът да приложи
разпоредбата на чл. 55 от НК само когато действително са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства и така определеното наказание е
по-благоприятно за дееца. Съдът счита, че в разглеждания казус са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най-лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, което обуславя
приложението на чл. 55 от НК.
Т.е. в случая е налице конкуренция между разпоредбата на
чл. 58а, ал.1 от НК и чл. 55 от НК, което налага да се прецени по-благоприятно
наказание, както изисква ал.3 на посочения текст.
При наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, ако наказанието бъде определено в хипотезата на чл. 58а, ал.1 от НК и бъде определено на минимума – в размер на 2 год. лишаване от свобода,
което след това от своя страна да бъде намалено с 1/3, то на подсъдимия Д.
следва да се наложи наказание в размер на 1 година и 4 месеца /24м. : 3 = 8м.;
24м – 8 м. = 16 м. или 1 год. и 4 м./ лишаване от свобода. При приложението на
чл. 55, ал.1, т.1 от НК съдът не е обвързан с размер, с който да може да слезе
под определения минимум за съответното престъпление наказание. Т.е. съдът може
да наложи наказание под минимума и по-ниско от 1 год. 4 м., определено при
условията на чл. 58а, ал.1 от НК. Ето защо настоящият състав прецени, че след
като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко – условия
за приложение на чл. 55 от НК и в същото време е налице и хипотезата на чл.
58а, ал.1 от НК за намаляване на определеното наказание с 1/3, то приложението
на чл. 55 от НК се явява по-благоприятно за дееца, с оглед на обстоятелството,
че съдът не е обвързан с размер, с който може да слезе под законовия
минимум.
Ето защо съдът приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК като определи наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
Намира, че приложението на чл. 55 от НК би удовлетворило
и изискването за справедливост на наказанието. В този смисъл и Решение № 25
от 3.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 653/2008 г., III н. о., НК, докладчик
председателят Елияна Карагьозова – „Основен принцип на наказателното право е
справедливостта на наказанието. Справедливо е това наказание, което съответства
на тежестта на престъплението. Този принцип законодателят е разширил и в
разпоредбите на чл. 54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно които
наказанието следва да съответства на обществената опасност на деянието и тази
на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите, визирани в чл. 36 НК.” Предвиденото наказание е лишаване от свобода
от две до осем години. В предвид изложените многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и принципа на справедливостта съдът прецени, че
следва да му наложи наказание в размер на 6 -шест месеца лишаване от
свобода.
С оглед
наложеният размер на наказанието, целите на генералната и лична превенция, обществената опасност и
личността на подсъдимия съдът намира,
че не се налага наказанието лишаване от свобода да се търпи ефективно. Счита,
че после би било значително по-трудно неговото социализиране и приобщаване към
обществото, като в същото време отчете, че подсъдимият полага и обществено
полезен труд. Няма и законова пречка, тъй като Д. не е осъждан. Съдът счита, че отлагане
изтърпяването на наказанието ще доведе до реализиране на личната превенция, а
също и до обществената такава. Ето защо съдът прецени,
че следва да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК. Намира, че изпитателния
срок в размер на 3 години би съдействал за постигане целите на наказанието.
ПОРАДИ
което и на основание чл.248а, ал.5 вр. чл.248а, ал.2 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му наложи
наказание 6 – шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1
от НК отложи изпълнението на така определеното наказание за срок от 3-три години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д.Й.Д. да заплати по сметка
на ОД на МВР гр. Шумен сумата 352,13 лв. /триста петдесет и два лева и
тринадесет стотинки/ като разноски направени в досъдебното производство
Приложените
документи в оригинал следва след влизане на присъдата в сила: Оригинал на
договор 27/06/3/0/00815 от 05.04.2017 год. за кандидат Д.Й.Д. УРН605622 на ДФ Земеделие – л. 83 в джоб плик да се върне на ДФ Земеделие гр. Варна; Оригинал на Заявление за вписване
на животновъден обект във ВетИС, подадено от Д.Й.Д. с Вх № 1947/27.03.2015 при
ОДБХ Шумен – л.87 в джоб плик да се
върне на ОДБХ гр. Шумен; син класьор съдържащ 233 страници с документи в
оригинал наименован „Д.Й.Д.-6.3“ да се върне
на ДФ Земеделие.
По делото няма предявен граждански иск.
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
Председател: