№ 260
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20211800500519 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 85 / 05.04.2021 г. по гр. д. № 733 / 2020 г. Костинбродският
районен съд е осъдил Д. В. Н. да заплати на основание чл.127, ал.2 ЗЗД вр. чл.32,
ал.2 СК на Н. Д. Н., както следва:
- сумата от 1271,36 лв. от общо платени 4327,92 лв. за периода от 01.11.2019
г. до 01.10.2020 г. за погасяване на задължения по Договор за потребителски
паричен кредит № 2207943 от 28.03.2016 г., ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба на 12.10.2020 г. до окончателното изплащане на
главницата;
- сумата от 1000,68 лв. от общо платени 2751,87 лв. за периода от
21.11.2019 г. до 21.09.2020 г. за погасяване на задължения по Договор за
потребителски паричен кредит № 3392352 от 05.10.2018 г., ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба на 12.10.2020 г. до окончателното
изплащане на главницата.
Районният съд е възложил в тежест на ответника направените от ищцата
деловодни разноски от 1000 лв.
1
Решението е обжалвано от ответника Д.Н. със съображения за
неправилност.
Въззиваемата страна – ищца пред районния съд, е подала отговор по реда на
чл.263 ал.1 ГПК, с който оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК и е допустима. С
нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Решението на районния съд е и правилно. То е постановено в съответствие с
ангажираните от страните доказателства. Ето защо на основание чл.272 ГПК
Софийският окръжен съд се присъединява към мотивите на районния съд – както
относно установената по делото фактическа обстановка, така и относно
направените въз основа на нея правни изводи.
Отговорите на доводите, развити във въззивната жалба, се съдържат в
мотивите на първоинстанционния акт. Правните съображения на районния съд са
съответни на събраните по делото доказателства и на закона.
По делото не беше оборена законовата презумпция по чл.32, ал.2 СК,
според която – отнесена към спора по делото – взетата в заем сума от единия
съпруг се използва за задоволяване нуждите на семейството. Нещо повече:
съвкупният анализ на доказателствата е в подкрепа на тази презумпция.
Установява се с представените с исковата молба писмени доказателства, че от
2010 г. до фактическата раздяла в края на 2019 г. съпрузите са се задължили по
девет стокови кредита и седем парични кредита. Установява се, че при
сключването на двата процесни договора с части от главниците са били погасени
задължения по предходни кредити, като по сметка на ищцата е бил превеждан
само съответният остатък от заемната сума. Не се спори, че погасените
задължения по предходните кредити са били поети за задоволяване на нужди на
семейството. Не се твърди от ответника, че реално преведените по сметка на
ищцата парични средства по двата процесни кредита са били използвани
неразумно от нея. Твърди се, че тези средства са били изразходвани от ищцата за
придобиване на професионална квалификация в гр. Р. и за свързаните с
обучителния курс разходи (такса за курса, храна, квартира), както и за
обзавеждането на фризьорски салон след приключването на квалификационния
курс. Нуждите на семейството по чл.32, ал.2 СК включват обаче и оправданите
лични нужди на съпруга, поел задълженията. В случая всичките разходи, на които
се позовава ответникът, са били направени за добруването на семейството. Няма
2
твърдения и данни съпругът да се е противопоставил на желанието на съпругата
да се квалифицира като фризьорка и да оборудва фризьорски салон в семейното
жилище. Макар и лични, тези нужди на съпругата са били оправдани, поради
което те попадат в приложното поле на чл.32, ал.2 СК.
Не се установява след прекратяването на брака ответникът да е извършил с
лични средства погашение от 360 лв. по някой от двата процесни кредита.
Вносител по вносната бележка от 21.04.2020 г. е свидетелката С. М., която е майка
на ищцата. В показанията си свидетелката не си спомня зет й да й е давал пари на
ръка, които тя да внесе в банката. Ето защо поради недоказаност на релевантен
факт, от който ответникът черпи права, сумата от 360 лв. не следва да бъде
приспадана от общото му задължение.
Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено
изцяло.
Въззиваемата страна претендира разноски от 800 лв. за адвокатско
възнаграждение съгласно списък по чл.80 ГПК. Доказателства за реалното
извършване на разноските обаче не са били представени, поради което те не
следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 85 / 05.04.2021 г. по гр. д. № 733 /
2020 г. на Костинбродския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3