Решение по дело №522/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1485
Дата: 11 декември 2019 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Кръстина Любенова Димитрова
Дело: 20195300100522
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                           Р Е Ш Е Н И Е № 1485

 

         гр. Пловдив, 11.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV гр. състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: КАРАМФИЛА ШОПОВА, при участието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №522  по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба на В.П.К., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България.

Ищецът твърди, че на ***му било повдигнато обвинение по ДП №599/2016г. по описа на *** РУ- гр.* за това, че на ***в гр.* като *** по гр.д.№15049/2015г. съзнателно е дал невярно *** – престъпление по чл.291, ал.1 от НК. Взета била мярка за неотклонение „подписка“. С влязла в сила присъда по НОХД №1534/2018г. по описа на ПРС ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.

Твърди се, че в резултат на продължилото година и три месеца наказателно производство ищецът е преживял психически и емоционален стрес, изпитвал страдания и притеснения от това, че е третиран като престъпник, както и от това, че обвинението касае пряко професионалната му дейност като ***, вписано в списъка на *** към ***. Страхувал се, че може да му бъде наложено наказание, ужасявал се от възможността да влезе в затвора, бил депресиран и потиснат. Наказателното производство довело до социалната му изолация, засягане на доброто му име и достойнство; колегите му загубили доверие в професионалните му способности и демонстрирали спрямо него унизително отношение; настъпил спад в професионалните му ангажименти; станал нервен и избухлив, имал постоянни кошмари.

Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство е претърпял и имуществена вреда в размер на 1000,00 лева, които е заплатил под формата на адвокатско възнаграждение за защита и съдействие. 

От съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 26 000,00 лева – обезщетение за причинените му неимуществени вреди, както и 1 000,00 лева – обезщетение за имуществени вреди. Сумите се претендират ведно със законна лихва, считано от датата на влизане на оправдателната присъда в сила – 31.01.2019г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски. 

Ответникът Прокуратурата на Република България в срока по чл.131, ГПК е депозирал писмен отговор чрез прокурор А.Г., с който отговор предявените искове се оспорват. Оспорва се искът за обезщетение за неимуществени вреди по размер като несъответстващ на съдебната практика и икономическия стандарт в страната. Прави се възражение по чл.5 от ЗОДОВ – ответникът счита, че ако има вреди, то те са причинени изключително от поведението на ищеца. Оспорва се претенцията за имуществени вреди, тъй като договорът за правна помощ съдържа данни за договорено възнаграждение в размер на 500,00 лева, но не и данни за изплащане на сумата. Посочва се, че не са ангажирани доказателства за обема на извършените процесуални действия от пълномощника З.Т. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори, а това е видно и от приложеното наказателно дело, че наказателното производство се е развило така, както се съобщава в исковата молба. На ***В.К. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №599/2016г. по описа на *** РУ на МВР – гр.*, за престъпление по чл.291, ал.1 от НК – съзнателно даване на *** в качеството на *** по гр.д.№15049/2015г. по описана ПРС, ІІІ гр.с. Взета е била мярка за неотклонение „подписка“. С присъда от 22.10.2018г., постановена по НОХД №1534/2018г. по описа на ПРС, ХVІ н.с., К. е бил признат за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. По протест на Прокуратурата е било образувано ВНОХД №2174/2018г., по което в съдебно заседание на 31.01.2019г. протестът е бил оттеглен. Така оправдателната присъда е влязла в сила на 31.01.2019г.

Видно от удостоверение от 01.03.2019г., издадено от *** – гр.*, В.П.К. е вписан в действащия към момента списък на *** към *** в клас „***“. За периода от 2001г. до 2008г. той не е бил назначаван за ***. Първоначалното му назначаване е било по ***, образувани през 2009г.

За установяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди по делото са разпитани свидетелите З.Т.и В.П.. От показанията им се установява, че по време на воденото наказателно производство срещу него, ищецът бил силно притеснен, разтревожен, разсеян, изнервен; често споделял, че се срамува; че на челото му пише, че е осъден; чудел се как ще работи занапред като ***. Заради тези негативни преживявания той се дистанцирал от приятелите и съседите си.  Показанията на съпругата П. в частта, в която се съдържат данни за влошаване на здравословното състояние на ищеца, не се кредитират от съда, тъй като не са подкрепени от други доказателства по делото.

Приетата психологична експертиза на вещото лице А.З. съдържа изводи за преживян от ищеца стрес по повод повдигнатото обвинение, който представлява нормална човешка реакция в такава ситуация. Отбелязва се наличието на силно развито чувство на справедливост и честност у подекспертния. 

При така събраните доказателства съдът приема за доказано твърдението, че повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение срещу ищеца за извършено от него престъпление от общ характер се е отразило негативно на неговите субективни преживявания – преживял е стрес и притеснения; като *** се тревожел за бъдещите си професионални ангажименти. Тези негативни преживявания представляват комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение в наказателното производство.

Според чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи незаконност на действията на прокуратурата: повдигане и поддържане на незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което обвинение ищецът е бил оправдан.

Отговорността следва да се ангажира в лицето на ответника, доколкото съгласно вменените му с НПК правомощия прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер и ръководи досъдебното производство. Не се установи ищецът с поведението си да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което не може да се приеме, че изцяло или в някаква степен е налице съпричиняване.

Дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. При определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че наказателното производство е приключило в разумен срок от около една година - от привличането на ищеца в качеството му на обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда, както и че по отношение на него е била взета най-леката мярка за неотклонение “подписка”.

При съобразяване с горните обстоятелства съдът счита, че необходима и достатъчна за възмездяване на причинените на ищеца неимуществени вреди е сума в размер на 2000,00 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 26000,00 лева искът за обезщетение за неимуществени вреди ще се отхвърли като неоснователен.

Видно от представен препис от договор за правна защита и съдействие от 30.10.2018г. /приложен на л.23 от ВНОХД №2174 но ПОС/, ищецът е заплатил на адв.З.Т. възнаграждение в размер на 500,00 лева. Изрично е посочено, че уговореното възнаграждение в този размер е изплатено. Съгласно представен препис от договор за правна защита и съдействие от 03.11.2017г., между К. и адв.З.Т. е уговорено  възнаграждение в размер на 500,00 лева, платими в брой, за защита в досъдебното производство /договорът е приложен на л.84 от ДП №599/2016г./. Няма отбелязване тази сума да е била платена, поради което не може да се приеме за безспорно установено, че ищецът е понесъл имуществена вреда в същия размер. 

Предвид така събраните доказателства съдът намира претенцията за обезщетение за имуществени вреди за основателна и доказана до размер на 500,00 лева, които К. е платил на адв.Т. за защита по наказателното дело. За разликата над този размер до пълния  предявен размер от 1000,00 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.

На основание чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди ще се присъдят ведно със законна лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 31.01.2019г. до окончателното изплащане.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 05.03.2019г., а. А.Б.Б. се е задължил за предостави правна помощ на ищеца в настоящото производство безплатно. На основание чл.38, ал.2 от ЗА и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на адвоката възнаграждение в размер на 125,00 лева /минималното дължимо възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1340,00 лева, което в случая се редуцира съразмерно с уважената част от исковете/.   

На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца внесената държавна такса от 10,00 лева.

По изложените съображения съдът

 

                                                    Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на В.П.К., ЕГН ********** ***   сумата 2000,00 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /стрес и притеснения/, както и сумата 500,00 лева, представляваща имуществени вреди /платено възнаграждение за адв. по наказателното дело/, които вреди са претърпени в резултат на воденото срещу него НОХД №1534/2018г. по описа на ПРС, ХVІ н.с., по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ВЕДНО със законна лихва върху сумите, считано от 31.01.2019г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2000,00 лева до пълния предявен размер от 26000,00 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 500,00 лева до пълния предявен  размер от 1000,00 лева.

 ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на В.П.К., ЕГН ********** ***     сумата 10,00 лева – разноски по делото за държавна такса.

 ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на  адв. А.Б.Б., ЕГН **********, вписан в Адвокатска колегия *, с адрес на упражняване на дейността: гр. *, бул.“*** сумата 125,00 лева – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съразмерно с уважената част от иска.  

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: