Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 02.12.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1785 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като
производството се разглежда по реда на чл.422 от ГПК, предявени от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ **********,
със седалище и адрес на управление:***, офис - сграда Л., ет. ***, офис ***,
законни представители – изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д.,
чрез пълномощника си юрк. М.Р. против Н.Г.Д., ЕГН: **********, адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 13.03.2017 г между
„И. А. М.“ АД /заемодател/ и Н.Г.Д. /заемател/ е
сключен Договор за паричен заем с № 2766817, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от заемателя. С подписването
на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 1200 лева, представляваща главница и чиста стойност на
кредита. Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на
кредитополучателя, се уреждали от Договора и Общите условия към него. Твърди
се, че съгласно клаузите на договора, страните
постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно
от което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т. е. реалното
предаване на заемната сума било на датата на сключване на договора. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на
заемодателя да предостави заема и създавало задължение на заемателя
да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в
договора. Погасителните вноски, които заемателят се
задължавал да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 1400,80 лв. Така, договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 200,80 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, заемателят се задължил да върне
кредита в срок до 07.01.2018 г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 140,08 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил
12.04.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска бил 07.01.2018 г.
Твърди се, че с подписването на договора за заем заемателят удостоверявал, че заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае
договорът да бъде сключен.
На основание сключения договор за паричен заем, в
случай че заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не можело да
надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на
длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането е размер на
45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите
подписват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер
- заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не
представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 952,40 лева, която страните постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер на 95,24 лева,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за
заем. Начислената неустойка била с конкретно определен размер в договора за
заем, като не била изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната
вноска, която следвало да заплаща заемателят била в
общ размер на 235,32 лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 13.04.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва
бил 150,27 лева, който представлявал съвкупност от лихвите за забава, изчислени
за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не извършил плащане по дължимия паричен
заем към Дружеството. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 07.01.2018 г. и не бил обявяван за предсрочно
изискуем.
На 01.10.2017 г. било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,
сключен между „И. А. М.” АД и „А.з.с.н.в.“ ООД, по силата на който вземането на
„И. А. М." АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2766817/13.03.2017
г., било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.“ АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“
ЕАД/, ЕИК ******* била правоприемник н. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК ******.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба
на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2766817/02.10.2017г. от
страна на „И. А. М.” АД, изпратено с известие за доставяне, получено лично на
дата 23.10.2017 г.
В тази връзка з. „А.з.с.н.в.“ ЕАД възникнал правният
интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д.
№1551/2018г. била издадена заповед за изпълнение за следните суми:
- сумата от
1200.00 лв. (хиляда и двеста лева) – главница;
- сумата от 200.80 лв. (двеста лева и 80 стотинки) –
договорна лихва за периода 12.04.2017г.
до 07.01.2018г.;
- сумата от 45.00 лв. (четиридесет и пет лева) –
такса разходи;
- сумата от 952.40 лв. (деветстотин петдесет и два
лева и 40 стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 12.04.2017г. до 07.01.2018г.
- сумата от 150.27 лв. (сто и петдесет лева и 27
стотинки) – обезщетение за забава за периода
от 13.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2018 г.
- законна лихва върху главницата от 01.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
- сумата от 50.97 лв. (петдесет лева и 97 стотинки),
разноски по делото за внесена държавна такса;
- сумата от 50.00 лв. (петдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта било депозирано възражение от
длъжника (сега ответник), което от своя страна обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от подаването на настоящата искова
молба. Моли съда да да признае за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество следните
суми, за които била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. №1551/2018 г. по описа на РС К.:
- сумата от
1200.00 лв. (хиляда и двеста лева) – главница;
- сумата от 200.80 лв. (двеста лева и 80 стотинки) –
договорна лихва за периода 12.04.2017г.
до 07.01.2018г.;
- сумата от 45.00 лв. (четиридесет и пет лева) –
такса разходи;
- сумата от 952.40 лв. (деветстотин петдесет и два
лева и 40 стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 12.04.2017г. до 07.01.2018г.
- сумата от 150.27 лв. (сто и петдесет лева и 27
стотинки) – обезщетение за забава за
периода от 13.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
31.10.2018 г.
- законна лихва върху главницата от 01.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените разноски по делото,
включително и тези в заповедното производство.
Ответницата,
чрез пълномощника си адв. П.К. намира иска за
неоснователен.
Оспорва
твърдението в исковата молба, че е била уведомена на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, че следва да изплаща на ищеца задълженията си по сключения Договор за
паричен заем №2766817, поради сключен с „И. А. м.“ АД договор за продажба на вземането,
с Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2766817 от 02.10.2017 г., изпратено с
известие за доставяне,получено „лично на дата 23.10.2017 г.“.
Оспорва
обстоятелството, че е била уведомена за извършената цесия на основание чл.99,
ал.3 от ЗЗД с цитираното по-горе Уведомително писмо и е подписала лично
обратната разписка и е написала лично трите си имена. Т. е. не било налице
уведомяване на Н.Д. за извършената цесия съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД.
С
оглед на горното и съобразно императивната норма на чл. 99, ал.4 ЗЗД, че
цесията има действие спрямо длъжника, /в случая ответницата Н.Д./ от деня,
когато тя бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор, Н.Д. нямала никакво
задължение да извършва плащане спрямо ищеца.
Ето
защо искът следвало да бъде отхвърлен, като ответницата претендира и разноските
по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото ч. гр.дело № 1551/2018 г. на
РС К. е видно, че по заявление на ищцовото дружество
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед №
856/05.11.2018 г. за следните суми: 1200.00 лв. (хиляда и двеста
лева) – главница; 200.80 лв. (двеста лева и 80 стотинки) – договорна лихва за периода 12.04.2017г. до
07.01.2018г.; 45.00 лв. (четиридесет и пет лева) – такса разходи; 952.40 лв.
(деветстотин петдесет и два лева и 40 стотинки) – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 12.04.2017г. до 07.01.2018г.; 150.27 лв.
(сто и петдесет лева и 27 стотинки) – обезщетение за забава за периода от 13.04.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 31.10.2018 г.; законна лихва върху главницата
от 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 50.97 лв.
(петдесет лева и 97 стотинки) – разноски по делото за внесена държавна
такса; 50.00 лв. (петдесет лева) –
юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор
за паричен заем с № 2766817, сключен на 13.03.2017 г. между „И. А. М.” АД и Н.Г.Д..
В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което, съдът на осн. чл.415, т.1 от ГПК е дал указания на ищцовото
дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в
едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в срока по
чл.414 ГПК.
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор
за паричен заем с № 2766817, сключен на 13.03.2017 г. се установява, че между
„И. А. М.” АД в качеството му на кредитодател, от
една страна и ответницата Н.Г.Д. в качеството ѝ на кредитополучател, от
друга, е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на кредитодателя заем в размер на 1200.00 лева. Не е спорно
между страните, че с подписване на договора за кредит, кредитодателят
е предоставил заемната сума на кредитополучателя, който се е задължил да я
погаси на 10 равни седмични погасителни вноски, в размер на 140,08 лева всяка,
като падежът на първата погасителна вноска е бил на 12.04.2017 г., а падежът на
последната погасителна вноска – на 07.01.2018 г.
От представения рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. се установява, че „И. А. М.” АД е
прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ООД вземанията си, произтичащи от договори за
потребителски кредити, които следва да се индивидуализират в Приложение №1
от 01.10.2017 г. Представено е по
делото препис-извлечение от Приложение №1 от 01.10.2017 г. към цитираният
договор за цесия, от което се установява, че под номер 297 в него е вписано
задължение на Н.Г.Д. по договор от 13.03.2017 г. с отпусната главница 1200
лева; общо дължимо по кредита – 2353.20 лева; остатък дължима сума към датата
на засичане (01.10.2017 г.) – 2415.51 лева; лихви за просрочие
към датата на засичане (01.10.2017 г.) – 17.31 лева. Приложено е заверено копие
на потвърждение за сключената цесия .
По делото е приложено и заверено копие на пълномощно
от 09.09.2015 г., от което е видно, че „И. А. М.“ АД
е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” АД да извърши
от негово име, в качеството му на цедент,
уведомяването на длъжниците, чиито вземания са
предмет на сключения помежду им рамков договор за цесия от 16.11.2010 г.
Представено е и уведомително писмо с дата 02.10.2017
г. за извършеното прехвърляне на вземания, изходящо от „И. А. М.“ АД, чрез „А.з.с.н.в.”
ЕАД по пълномощно, адресирано до ответницата Н.Г.Д. на адрес: ***. Видно от
приложеното известие за доставяне, същото е връчено лично на получателя на
23.10.2017 г.
По искане на ответницата в първото по делото заседание
е открито производство по чл.193 от ГПК по отношение на представения от
ищцовата страна документ, а именно – Известие за доставяне на Уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2766817/02.10.2017 г., приложено в оригинал с молба вх.
№2593/06.03.2019 г. (л.36-37), досежно автентичността
на почерка, с който са изписани имената „Н.Г.Д.“ и положения подпис в графата „подпис
на получателя“. С оглед разпределената от съда доказателствена
тежест, по искане на ответницата е
назначена съдебно-почеркова експертиза. От
експертното заключение, което съдът възприема като компетентно и обективно
изготвено, се установява, че почеркът, в частта в която са изписани имената „Н.Г.Д.“
не е изпълнен от ответницата, а положеният подпис в графата „подпис на получателя“
вероятно не е изпълнен от нея. При така установеното от експертизата, съдът признава оспорването за доказано
и следва да изключи процесното известие за доставяне от
доказателствата по делото.
Допусната е съдебно-счетоводна експертиза, която е
приета по делото като обективна и компетентно изготвена. От експертното заключение
е видно, че задълженията на ответницата Н.Д. по договор за паричен заем от
13.03.2017 г., са следните: 1200 лева – главница; 200.80 лв. – договорна лихва за периода 12.04.2017г. до
07.01.2018г.; 45.00 лв. – такса разходи; 952.40 лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 12.04.2017г. до 07.01.2018г.; 141.64 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за всяка една вноска за периода от
13.04.2017 г. до 01.11.2018 г.
При така установените факти, от правна страна съдът намира предявеният иск за неоснователен, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента
и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по
отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията
на длъжника от предишния кредитор.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е подадено от частния правоприемник по Договора за цесия – А.з.с.н.в.“
ЕАД *** /преди това ООД, а впоследствие АД/.
Съгласно т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, са налице основания за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на
частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В
случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК,
като съдът намира, че и в разглеждания казус, при наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето
на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Частното правоприемство
се основава на договора за цесия между „И.А.
М.“ АД и „А.з.с.н.в.” ООД (сега „А.з.с.н.в.” ЕАД) от 16.11.2010 г. Ето защо ищецът
в настоящия правен спор „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***, на общо основание следва да
представи доказателства, че длъжникът е уведомен на осн.
чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия и то преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, тъй като в противен случай, прехвърлянето на вземането няма
действие по отношение на него – чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Ако се касае за осъдителни искове, няма пречка да се
приеме, че връчването на самата искова молба, ведно с приложенията към нея до
ответника /длъжника/ играе ролята на уведомление за извършеното прехвърляне на
вземането по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но с оглед настоящата хипотеза на
предявен установителен иск с правно основание чл.422
от ГПК при развило се заповедно производство, както и връзката на този иск с
издадената заповед за изпълнение на парично задължение от РС К., настоящият
съдебен състав счита, че длъжникът следва да е уведомен за извършеното
прехвърляне, преди подаването на заявлението за издаване на самата заповед за
изпълнение на парично задължение. Тъй като заявлението е подадено от
дружеството – правоприемник, въз основа на сключения Договор за цесия, а не от
първоначалния кредитор, то за да има действие по отношение на длъжника това
прехвърляне, както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да е изпълнена процедурата по чл.99, ал.3
от ЗЗД.
По делото липсват доказателства, от които да е видно, че
длъжникът е уведомен, доколкото известието за доставяне е изключено от
доказателствата по делото след оспорване и доказване неговата неистинност.
Ето защо следва да се приеме, че след като не е
изпълнена процедурата по чл.99 от ЗЗД, то вземането спрямо кредитора, който е
завел исковата молба в съда, не е станало изискуемо, тъй като длъжникът не е
бил известен за извършеното прехвърляне на вземането. Следователно при така установената
фактическа обстановка предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като
такъв, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора и на осн.
чл.78, ал.3 на ответницата следва да се присъдят разноските по делото – 500
лева за адвокатско възнаграждение и 150 лева за възнаграждение на вещо лице по
изготвената съдебно-почеркова експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194, ал.3 от ГПК, по заявеното от ответницата Н.Г.Д.
оспорване на истинността на представеното от ищцовото
дружество „А.за с.на в.“ ЕАД *** Известие за доставяне на Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2766817/02.10.2017 г., че документът е неистински в частта в която са изписани имената
„Н.Г. Д.“ и в графата „подпис на получателя“, като на основание чл.194, ал.3, вр.
ал.2 от ГПК го изключва от
доказателствата по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ*********,
със седалище и адрес на управление:***, офис - сграда Л., ет. ***, офис ***,
законни представители – изпълнителните директори Н. Т. С. и М.Д.Д., чрез пълномощника си юрк. М.Р. з.признаване на установено, по
отношение н. Н.Г.Д., ЕГН: **********,
адрес: ***, че същата
дължи н.„А. за с. на в.“ ЕАД *** следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №1551/2018 г. по
описа на РС К.:
- сумата от
1200.00 лв. (хиляда и двеста лева) – главница;
- сумата от 200.80 лв. (двеста лева и 80 стотинки) –
договорна лихва за периода 12.04.2017г.
до 07.01.2018г.;
- сумата от 45.00 лв. (четиридесет и пет лева) – такса
разходи;
- сумата от 952.40 лв. (деветстотин петдесет и два
лева и 40 стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 12.04.2017г. до 07.01.2018г.;
- сумата от 150.27 лв. (сто и петдесет лева и 27
стотинки) – обезщетение за забава за
периода от 13.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
31.10.2018 г.;
- законна лихва върху главницата от 01.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ *******
със седалище и адрес на управление:***, офис - сграда Л., ет. ****, офис ****,
законни представители – изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д.,
чрез пълномощника си юрк. М. Р., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Д., ЕГН: **********,
адрес: *** сумата от общо 650.00 лв. (шестстотин и петдесет лева),
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Ц.Ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: