Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,04.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV - В въззивен състав в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с-я
БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Таня Стоянова, като разгледа докладваното от
мл.съдия Петрова в.гр.д. № 8767 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение от 10.10.2016г.,
постановено по гр.д.№ 27969 по описа на СРС, ГО, 58 състав за 2015г., е
признато за установено, че „А.И.“ ООД дължи на ”Т.С.” ЕАД на основание чл.422
от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД с чл.149 от ЗЕ във вр. с чл. 86, ал.1
от ЗЗД за сумите както следва: 1161,78 лева,
главница за доставена в периода от м.10.2013г. до м.01.2013г. топлинна енергия,
в едно със законната лихва от 11.12.2014г. до окончателно плащане; сумата от 172,61
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2011г. до 24.11.2014г.,
С решението са били отхвърлени като
неоснователни исковете за главница за ТЕ над сумата от 1161,78 лева до пълния предявен размер от
1207 лева, за мораторна лихва върху главницата за доставена ТЕ над уважения
размер от 172,61 лева до пълния предявен такъв от 271,50 лева, сумата от 12,12
лева – дялово разпределение за периода от м.10.2013г. до м.01.2013г. и сумата
от 2,91 лева лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2011г. до 24.11.2014г. За сумите е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 68637/2014г. на
СРС, 58 състав.
С решението на основание чл.78, ал.1
от ГПК са възложени разноски на ответника в размер на общо 616,94 лева, за
такси и юрисконсултско възнаграждение в производството, съразмерно уважените
размери на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „Т.“ ООД.
Недоволен от решението е останал ответникът „А.И.“ ООД, който го обжалва с въззивна жалба в срок. Поддържа, че решението е неправилно и
постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че умишлено и за
заблуда е бил посочен адрес на ответника, който не е актуален. Твърди, че абонатната станция е притежание на ответника,
а не на ищеца и същият не е заплатил на ответника нейното изграждане и
захранване. Излага довода си, че между ищеца и ответника не съществува
облигационна връзка, т.к. липсва договор, който да ги обвързва. По делото е
представен бланкетен договор, който бил измама, защото в него бил посочен един
адрес на отопляем имот, а в решението бил посочен друг. Твърди, че договорът не
съдържа конкретни параметри и индивидуални договорености не задължава с нищо
ответника. Твърди, че не е установено договорът да е сключен при действието на
общи условия. Намира, че по делото по никакъв начин не се установява, какво е
количеството на доставена топлинна енергия. Твърди, че съдът не е разгледал
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. По тези
съображения жалбоподателят прави искане за отмяна на първоинстанционното
решение и за постановяване на ново, с което предявените срещу него искове бъдат
отхвърлени.
Решението, в частта му, с която са били отхвърлени като неоснователни исковете за
главница за ТЕ над сумата от 1161,78 лева
до пълния предявен размер от 1207 лева, за мораторна лихва върху главницата за
доставена ТЕ над уважения размер от 172,61 лева до пълния предявен такъв от
271,50 лева, сумата от 12,12 лева – дялово разпределение за периода от м.10.2013г.
до м.01.2013г. и сумата от 2,91 лева
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2011г.
до 24.11.2014г., като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.
Въззиваемата страна, ”Т.С.” ЕАД и
третото лице – помагач на страната на ищеца, уведомени, не е са подали отговор
на въззивната жалба в срока и по реда на
чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззивната
жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. При изпълнение на посочените си правомощията
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални
норми, за правилното прилагане на които въззивният съд също следи служебно.
По отношение правилността на
обжалваното решение, по наведените от ответника доводи за неправилност, настоящият
състав приема от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно § 1, т. 33а
от ДР на ЗЕ, приета с изменението на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
„небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди. Аналогична е и редакцията на § 1, т. 43 от
ДР на ЗЕ до посоченото изменение на закона, която съдържа
легалната дефиниция за „потребител на енергия или природен газ за небитови
нужди“. Съобразно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, а в редакцията след
изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. писменият договор
се сключва между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за
небитови нужди.
По делото е
представен писмен договор № 75-401157 от 01.02.2008г., сключен между ищеца и
ответника, с предмет продажба на ТЕ с топлоносител гореща вода за
топлоснабдения имот. Срокът на договора е 5 годишен, а топлоснабденият имот
изрично е бил индивидуализиран в текста му като : гр. София, ********, магазин
№ 2. Като адрес за кореспонденция на купувача„А.И.“ ООД, ***, МОЛ Л.П.П..
Изрично е отразено в договора, подписан и от двете страни по него, че сградата,
в която се помещава отопляемия търговски обект е етажна собственост и ТЕ се
отчита от ФДР. Изрично е изявлението в договора, че купувачът е запознат с
общите условия на ”Т.С.” ЕАД, по тази причина съдът намира, че между страните по делото е налице
договорно отношение по продажба на топлинна енергия за небитови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия
за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл.139 – чл.148 от ЗЕ и
в Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1,
т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за
които са издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота
на ответната страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за
процесния период от време и изравнителни сметки, изготвени въз основа на
документите за отчет на индивидуалните уреди за разпределение, като в последните документи е отразена
разликата между старите и новите показания. От тези документи, представени по
делото и изготвеното въз основа на тях
заключение на съдебно-техническата експертиза
се установява стойността на действително доставената ТЕ за имота на
ответника за процесния период от време в размер на 1161,78 лева.
Неоснователно се явява оплакването на въззивника, че
не се установява на кой адрес се е доставяла топлинна енергия от ищеца. Ясно е
посочено в цитирания по – горе договор, кой е топлоснабдения имот, който
напълно съвпада с адреса, посочен от вещото лице по изготвената СТЕ по делото,
както и с посочения код на платеца и абонатен
номер – а именно гр. София, ********, магазин № 2, аб.№ 401157 и номер на платец:
2522. Допусната техническа грешка в
заявлението и исковата молба при посочване номера на адреса не се отразяват на
постановеното решение, т.к. от СТЕ от фактурите, получавани от ответника и се
установява, че на посоченият в тях код на платеца и абонатен номер съответства
именно имотът, за който е сключен договорът – с адрес ********, магазин № 2.
По отношение на
изложеното от въззивника,че ищецът му дължи плащане за неизкупената от него
абонатна станция, съдът намира, че е ирелевантно за настоящия спор твърдени,
доколкото не се прави от ответника възражение за някакъв вид прихващане, нито
пък е предявена насрещна на ищцовата претенция и не следва да бъде обсъждано.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.61,ал.1 от
Наредба № 16-344/2007г. за топлоснабдяването /в приложимата към исковия период
от време редакция, обн. в ДВ, бр.34/24.04.2007г./, дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от
топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия -
самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139“а“ ЗЕ и избрано от потребителите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В конкретния
случай, от представения по делото протокол от 02.11.2007г. от ОС на ЕС на ул. ********,
гр.София, се установява, че от ЕС е
възложено на третото лице-помагач
като ФДР – извършването на услугата за дялово разпределение. Представен
е (на л.27 от първоинстанционното дело) споразумителен протокол, от който е
видно, че ответникът „А.И.“ ООД е постигнал съгласие с
ищеца остойностяването на отчетената от топломера в абонатната станция ТЕ за
топлоснабден имот на ул. ******** да се извършва на база представени данни от
ФДР – Т. ООД. С клаузата на чл.22,ал.2 от
приложимите към исковия период Общи условия /ОУ/ за продажба на ТЕ, одобрени с
решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Дневник“, броя от
14.01.2008г. , която договорна клауза
има силата на закон между страните, съгласно нормата на чл.20“а“ от ЗЗД,
е установено, че купувачите на ТЕ –ответници по делото, заплащат на
ищеца-продавач на ТЕ стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана
от избрания от тях търговец- ФДР. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е активно-материално правно
легитимиран да получи претендираното вземане за стойността на услугата „дялово
разпределение“, която е дължима от ответника, която за исковия период възлиза
на сумата от 12,12 лв. Решението на СРС в тази му част, касаещо претенцията за дялово разпределение и
акцесорната му претенция за мораторна лихва върху него, е с отхварлителен
диспозитив и т.к. липсва жалба от ищеца, с оглед забраната на чл.271, ал.1 от ГПК , въззивнит съд не би могъл да установи дължимостта им.
С оглед
гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно и
правилно с обжалваното решение искът за главницата, представляваща стойността
на доставената през исковия период ТЕ е уважен в рамките на доказания
размер от 1161,78 лева.
Съгласно задължителните указания на ТР № 3 от
18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид което същите се
погасяват с изтичане на установената в цитираната норма кратка тригодишна
давност. При наведено изрично такова възражение от ответника с депозирания от него отговор на
исковата молба и установяване основателността на претенцията, съдът е длъжен да
разгледа по същество и възражението за изтекла погасителна давност. При така изложените
мотиви, настоящият състав на въззивния съд намира, че вземането на ищеца за цена на доставената на
ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след месец декември
2011г., или при съблюдаване чл. 30 от общите условия, обхваща дължимата цена за
потребена енергия за периода от 01.12.2011г. до 31.01.2013г. на стойност от 1085,33
лева. Вземанията за останалата част от периода претендиран с исковата молба –
от 01.10.2011г. до 31.11.2011г. на стойност 76,45 лева, са погасени по давност
и при релевирано възражение от ответника следва, че претендираната от ищеца
сума в този размер не се дължи. Следователно предявеният срещу ищеца иск е
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1085,33 лева, представляваща
дължимата цена за ТЕ за периода от 01.12.2011г. до 30.04.2014г., като за
останалата част – за разликата над сумата 1085,33 лева до пълния размер от 1161,78
лв. и за периода от 01.10.2011г. до 31.12.2011г. искът следва да бъде
отхвърлен, като погасен по давност.
Основателността
на претенцията за главница- цена на ТЕ обуславя необходимостта от преценка
основателността и на иска за акцесорното вземане за мораторна лихва, дължима за
времето на забавата. Съгласно
клаузата на чл.33,ал.1 от ОУ от 2008г., купувачите на ТЕ дължат плащане на
месечно дължимата сума в 30 дн.срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. за стойността на ТЕ за първия
месец от исковия период- м.12.2011г., падежът за плащане е настъпил на 01.01.2012г.
и от този момент ответникът е в забава.
Това се отнася и за стойността на ТЕ за останалата част от исковия период. Настоящият
съдебен състав определя обезщетението за
забава по чл.86,ал.1 от ГПК върху главницата от 1085,33 лева, представляваща
стойност на ТЕ което се следва на ищеца за времето на забавата 31.01.2012г.- 31.01.2013г
по реда на чл.162 от ГПК – в размер на 112,26 лева, до който размер исковата
претенция се явява основателна.
За разликата
над тази сума от 112,26 лева- до пълния уважен размер от 271,50
лв., настоящият съдебен състав приема, че искът по чл.86,ал.1 от ГПК се явява
неоснователен и като такъв - следва да бъде отхвърлен .
По тази причина,
настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение в частта, с която е
било признато за
установено, че „А.И.“ ООД дължи на ”Т.С.” ЕАД на основание чл.422 от ГПК във
вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД с чл.149 от ЗЕ във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
сумите както следва: 1085.33 лева,
главница за доставена в периода от м.12.2011г. до м.01.2013г. топлинна енергия,
в едно със законната лихва от 11.12.2014г. до окончателно плащане; сумата от 112,26
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.01.2012г.-
31.01.2013г, определена от настоящия съд по реда на чл.162 от ГПК , е правилно
и следва да бъде потвърдено.
В останалата му
обжалвана част, с която е бил уважени искът на основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД с чл.149 от ЗЕ за сумата над 1085.33 лева до пълния уважен размер от
1161,78 лева, главница за доставена в периода от м.10.2011г. до м.12.2011г.
топлинна енергия, следва да бъде отменено, а искът отхвърлен като погасен по
давност; както и в частта с която е бил уважен искът основание чл.422 от ГПК
във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД с чл.149 от ЗЕ във вр. чл.86 от ЗЗД за сумата над 112,26 лева до пълния уважен размер от 172,61
лева– мораторна лихва върху главницата за доставена ТЕ, решението следва да бъде отменено, а искът отхвърлен като неоснователен.
По разноските
по делото:
При горния
изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има правото на разноски
за първата инстанция и заповедното производство съразмерно с уважената част от
исковете от 680,36 лв. /държ.такси, възнаграждения за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение/. С решението са били присъдени 327,94 лева.
Поради липса на нарочно оплакване от ищеца и проведена процедура по реда на чл.248
от ГПК, въззивният съд не следва да изменя решението в тази му част.
За въззивното
производство, предвид изхода на спора, право на разноски има въззивникът,
съразмерно уважената част от жалбата си. Доказва плащане единствено разноски за
държавна такса за въззивно обжалване, затова в негова полза следва да се
присъдят разноски в размер на 25 лева в конкретното въззивно производство.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените мотиви, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - В въззивен състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 10.10.2016г., постановено
по гр.д.№ 27969 по описа на СРС, ГО, 58 състав за 2015г за 2017г., в частта, която е бил уважени искът на основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД с чл.149 от ЗЕ
за сумата над 1085.33 лева до пълния уважен размер от 1161,78 лева, главница за
доставена в периода от м.10.2011г. до м.12.2011г. топлинна енергия, както и в частта с която е бил уважен
искът основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД с чл.149 от ЗЕ във вр. чл.86 от ЗЗД за сумата над 112,26 лева до пълния уважен размер от 172,61
лева– мораторна лихва върху главницата за доставена ТЕ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искът на ”Т.С.”
ЕАД, предявен на основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД с
чл.149 от ЗЕ за сумата над 1085.33 лева до пълния уважен размер от 1161,78 лева,
главница за доставена в периода от м.10.2011г. до м.12.2011г. топлинна енергия,
против „А.И.“ ООД, като погасен по давност, както и искът на ”Т.С.” ЕАД,
предявен на основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД с чл.149
от ЗЕ във вр.с чл.86 от ЗЗД за сумата
над 112,26 лева до пълния уважен размер от 172,61 лева– мораторна лихва върху главницата
за доставена ТЕ,против А.И.“ ООД, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която е било признато за установено, че „А.И.“ ООД
дължи на ”Т.С.” ЕАД на основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД с чл.149 от ЗЕ във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумите както следва: 1085.33 лева, главница за доставена в периода
от м.12.2011г. до м.01.2013г. топлинна енергия, в едно със законната лихва от 11.12.2014г.
до окончателно плащане; сумата от 112,26 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 31.01.2012г.- 31.01.2013г., както и в частта
с която е осъден да плати на ”Т.С.” ЕАД разноски в исковото и заповедно
производство в размер на 327,94 лева.
ОСЪЖДА ”Т.С.” ЕАД, с ЕИК: ********** на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да плати на А.И., сумата от 25 лв разноски от въззивното производство, съразмерно уважената част на жалбата.
Решението, в частта му, с която са били отхвърлени като неоснователни исковете за
главница за ТЕ над сумата от 1161,78 лева
до пълния предявен размер от 1207 лева, за мораторна лихва върху главницата за
доставена ТЕ над уважения размер от 172,61 лева до пълния предявен такъв от
271,50 лева, сумата от 12,12 лева – дялово разпределение за периода от м.10.2013г.
до м.01.2013г. и сумата от 2,91 лева
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2011г.
до 24.11.2014г., като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, съгласно правилата, на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: