Р Е Ш Е Н И Е
№ 248 10.07.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
дванадесети юни 2023г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Пенка Маринова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №232 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано
по жалбата на З.А.Б. против Заповед №28-1228-000233/23.03.2023г, издадена от старши
полицай в група Охрана на обществения ред, Второ РУ ОД МВР Стара Загора,
упълномощен със Заповед №349з-54/07.01.2022г на директора на ОД МВР Стара
Загора, с наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка по
чл.171 т.1 буква „б“ от Закона за движение по пътищата – временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
за не повече от 18 месеца, считано от 23.03.2023 за това, че на 23.03.2023г в
качеството си на водач – управлява лек автомобил Ф. с рег №**** по улица
Августа Траяна в посока изток-запад
около 00.35ч, отказва в 00.50ч да бъде извършена проверка с техническо
средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Отказът е
извършен в сградата на Второ РУ Стара Загора, и е издаден талон за изследване
със седем броя холограмни стикера №120785, връчен в 02.00ч Съставен е АУАН №454732 от 23.03.2023г.
С жалбата и в хода по същество се твърди,
че не е извършен отказ за проверка с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, тъй като водачът е поканен да бъде
проверен единствено с техническо средство за наличие на алкохол в издишания
въздух. Освен това водачът е спрян на улица „Августа Траяна“ и му е разпоредено
да управлява автомобила си до сградата на Второ РУ Стара Загора, за да му бъдат
връчени фишове. Счита, че заповедта за прилагане на принудителна мярка е
незаконосъобразна и иска от съда да бъде отменена с присъждане на разноските по
делото.
Ответника – старши полицай Д. С. при Второ РУ
ОД МВР Стара Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена на 07.04.2023г в
рамките на указания 14-дневния срок за обжалване на заповедта, връчена на 23.03.2023г.
и от лице, което е адресат на принудителна административна мярка, поради което
е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Принудителната мярка по чл.171 ал.1 т.1
буква Б от ЗДвП се налага за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, които по аргумент
от целта я застрашават. Конкретните административни нарушения са определени в
съставите за прилагане на принудителните мерки, сред които и отказът да бъде
изпълнено разпореждане на компетентните органи за контрол на движението по
пътищата за извършване на проверка с техническо средство-тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Поради това и основанието
за прилагане на мярката се доказва с редовно съставен акт за установяване на
административно нарушение, на който е придадена доказателствена сила с
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП – редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до установяване на противното, но в случаи на
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, осъществено чрез отказ, кумулативно се
изисква и талон за медицинско изследване по аргумент от чл.6 ал.5 от Наредба
№1/19.07.2017г. АУАН и талон за медицинско изследване са редовно съставени от
външна страна – писмена форма и съответно съдържание, поради което са годни да
установят фактическото основание по чл.171 ал.1 т.1 буква Б от ЗДвП и с това
тежестта за доказване на противното да се понесе от жалбоподателката. Твърди се
и се установява от съдържанието на представения АУАН и показанията на
актосъставителя, съвпадащи с тези на жалбоподателката, че на 23.03.2023г е
спряна за проверка по улица „Августа Траяна“, в посока запад, непосредствено
след като е напуснала ресторант „Кипарис“ и е поела управлението над моторно превозно
средство. Актосъставителя твърди, че не
е обърнал внимание на поведението на водача, поради което не се потвърждава
изложеното от ответника за силен мирис на алкохол от автомобила като повод за
извършване на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества или техни
аналози. Повод за разпореждането, дадено на водача, да управлява след
полицейския автомобил до сградата на Второ РУ при ОД МВР Стара Загора, която е
в кв. Железник, на няколко километра от мястото на което водачът е спрян, е
била датата на раждане, установена от документите за самоличност.
Жалбоподателката твърди, че е поискано от нея да следва служебния автомобил до
сградата на Второ РУ, за да й бъдат връчени фишове, които тя не е получила.
Същевременно актосъставителя сочи в съдебно заседание, че са осъществявали
контрол върху водачи, които управляват в нарушение на чл.5 ал.1 от ЗДвП, което
в съчетание с липса на технически средства за проверка употребата на алкохол е
недостоверно. Ако за тестовете за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, контролните органи имат забрана за използването им на място, то за
техническите средства – Алкотест дрегер, няма такава и е общо известно, че
превенция и контрол на пътя се извършват, особено при акция, чрез проверки на
място. Съгласно чл.174 от ЗДвП няма ограничение за мястото на проверката, а с
Наредба №1/19.07.2017г е въведено ограничение за избора на средство – когато
проверката е на мястото на контрол, тогава тя се извършва с техническо средство
или с тест. В случаите, когато е задължително да бъде извършена проверка /не по
преценка на контролните органи/, тогава проверяваните лица могат да бъдат
отведени до съответните медицински заведения. Съгласно чл. 5 ал.1 от Наредбата
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози може да бъде
извършена с тест или с медицинско изследване, при съмнително поведение, реакции
или признаци, и тогава водачът да бъде отведен до съответно РУ на МВР за
използване на техническо средство – тест или до медицинско заведение за вземане
на проби от телесни течности. Случаят обаче не е такъв и това се установява от
съставения АУАН и от показанията на актосъставителя – водачът е спряно в хода
на акция за контрол върху спазването на чл.5 ал.1 от ЗДвП, но контролните
полицейски органи не са разполагали с никакво техническо средство. Следователно
не това е била тяхната задача на пътя, което означава, че друг е бил предмета
на проверката. Установяването на датата на раждане на водача, която съвпада с
времето на проверката не е повод на лицето да бъде разпоредено да управлява до
сградата на Второ РУ на МВР. Както се посочи и по-горе, съгласно чл.5 ал.1 от
Наредбата, когато има външни прояви, сочещи на евентуална употреба на
наркотични вещества, контролните органи могат да разпоредят на водача да бъде
отведен до съответно място за проверка. Да се приеме обратното означава, че на
всеки водач може да бъде разпоредено да пътува до сграда на МВР, за да бъде
проверен там с техническо средство, което не съвпада и с целта на закона. Целта
на контрола върху спазването на чл.5 ал.1 от ЗДвП, въведен с административно
наказателна отговорност и принудителна административна мярка е да се
преустанови веднага и на място управлението на МПС. Поради това контролните
органи имат право да извършват проверка винаги, когато възприемат признаци на
управление след употреба на алкохол и/или наркотични вещества. В този случай,
когато не разполагат със съответните технически средства или не са компетентни,
те могат да отведат водача до съответното място за проверка, но това предполага
и да не управлява автомобила си. В настоящия казус няма факти, съответстващи на
чл.5 ал.1 от Наредбата, а на водача е разпоредено да се яви в сградата на Второ
РУ на МВР веднага и той е изпълнил разпореждането. Изискването да се провери на
място и за употреба на алкохол и наркотични вещества е в правомощията им, но
когато са налице посочените в Наредбата основания за инцидентна проверка при
липса на възможност да бъде извършена на мястото на управление – външни
признаци, реакции, поведение на водача. Нито мириса на алкохол е описан, нито е
логично ако такъв е възприет на мястото на което е спрян автомобила, да бъде
разпоредено на водача да управлява до сградата на Второ РУ МВР Стара Загора.
Ето защо отказът на водача, макар и удостоверен по надлежния ред и въпреки притежаваните от контролните органи
правомощия, се явява несъставомерен. В настоящия случай не е имало основание да
се изисква проверка в сградата на Второ РУ МВР Стара Загора. За да бъде отведен
там водачът е необходим законен повод по аргумент от чл.5 ал.1 от Наредбата.
Рутинните проверки, без външни прояви, се извършват на място, без водачите да
бъдат отклонявани от пътя им. Обратното тълкуване е опасно за правовия ред
точно толкова, колкото е застрашаването на човешкия живот и здраве при
управление на МПС в нарушение на чл.5 ал.1 от ЗДвП. Контролните органи постигат
целта, чрез проверки на място, които са рутинни и в този случай самите те
разполагат с техническите средства, чрез задължителни проверки – при ПТП, както
и при установена с тест употреба на наркотични вещества, когато са длъжни да
отведат лицето до съответното медицинско заведение, което е основание за полицейската
принуда, и инцидентно. В последния случай, този по чл.5 ал.1 от Наредбата
трябва да посочат в АУАН, с който повдигат обвинение за отказ, повода за
проверката и това са външните признаци, поведение или реакции, а когато водачът
се е подложил на тест, тези обстоятелства се вписват в протокола за резултатите
от изследването. Редът на Наредбата е много ясен и от съдържанието на правните
норми не остава съмнение, че в случаите на отказ – обстоятелство по чл.3а т.1
от Наредбата, се издава талон, в който
този отказ се посочва, съгласно чл.6 ал.5 от същия подзаконов нормативен акт.
Следователно талона за медицинско изследване в случаите на отказ е средство за
доказване, като същото изхожда и от проверяваното лице, защото то се подписва
за удостоверяване на неговото връчване, за извършване на проверката и съответно
може да впише възражения против обстоятелствата по нейното извършване.
Задължителното извършване на проверка също е изчерпателно регламентирано – при
ПТП и при положителни резултати от теста за наркотични вещества или техни
аналози, съответно инцидентното при външни признаци, поведение, реакции, а не
по рождена дата. Несъмнено излизането от питейно заведение и поемането на
управление над МПС е повод за проверка, но на място и само при външни прояви,
за да е налице основанието по чл.5 ал.1 от Наредбата, водачът може да бъде
отведен, не и той да управлява до съответната сграда на МВР.
На следващо място, но не по маловажно като
правна тежест е липсата на предмет. Номерът на оспорената заповед е 233, а
преди нея, на същата дата е издадена ЗППАМ на основание чл.171 ал.1 т.1 буква Б
от ЗДвП с номер 28-1228-000232/23.03.2023г за това, че в 00.48ч на 23.03.2023г,
на същото място е отказана проверка с техническо средство за употреба на
алкохол. Следователно след издаване на заповед за прилагане на принудителна
административна мярка с предмет отнемане СУМПС на водача, той вече не притежава
този документ – мярката се изпълнява незабавно, още със съставяне на АУАН.
Втората по ред ЗППАМ, за отказ заявен в 00.50ч на 23.03.2023г няма какво да
отнеме – водачът вече е с отнето СУМПС за срок до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Принудителната мярка има същия ефект
като лишаването от права, защото отнема на водача този документ, без който той
се счита неправоспособен и поради това му е забранено да управлява МПС, но
въпреки това за нейното прилагане не важи чл.18 от ЗАНН. Притежателят на
правото за управление на МПС може да бъде лишен от това право по силата
административни наказания, наложени за извършени в съвкупност административни
нарушения, като изтърпи по отделно и
последователно всяко едно лишаване от права, но не може за извършените в
съвкупност деяния да му бъде наложена два пъти една и съща по своя предмет
принудителна административна мярка. Независимо, че административните
производства по прилагане на принудителните мерки са отделни и всяко едно от
тях приключва със собствен индивидуален административен акт, този акт следва да
има предмет, а това означава притежаване на СУМПС, който документ да бъде отнет
физически от водача.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №28-1228-000233/23.03.2023г
издадена от старши полицай в група Охрана на обществения ред при Второ РУ ОД
МВР Стара Загора по жалба на З.А.Б..*** да заплати на З.А.Б. ЕГН **********
сумата от 760лв / седемстотин и шестдесет/, представляващи разноски по делото.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се връчи на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: