РЕШЕНИЕ № 260100
гр. Враца, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно
заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.съдия КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при
участието на секретаря М. Ценова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Колева в. гр. дело № 535 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е
по въззивна жалба на „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, чрез юрк. Ст. Х., уточнена с молба с вх. №
263253/31.12.2020 г., срещу решение от 29.07.2020 г. по гр. дело № 1257/2019 г.
по описа на Районен съд - Бяла Слатина, в ЧАСТТА МУ, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на Р.Р.Д., ЕГН **********,***, сумата от 2000,00 лева -
главница, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически болки и страдания, следствие на настъпило
застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, възникнало на
06.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2019
г. до окончателното й изплащане.
Във
въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано.
Релевират се оплаквания, че изводите на съда относно наличието на виновно
поведение от страна на водача М. са неправилни, тъй като почиват на издадени
спрямо нея акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
които не се ползват със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 300 ГПК, за
разлика от влязлата в сила присъда. Навежда се довод, че водачът не е нарушил и
правилата за движение по пътищата, в частност чл. 20, ал. 2 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/, съответно липсва противоправно поведение, тъй като
причина за настъпилото ПТП била „необозначена и несигнализирана“ дупка на
пътното платно, която обаче не представлява предвидимо препятствие по силата на
тази разпоредба. Жалбоподателят счита, че показанията на свидетеля И. са ценени
избирателно по отношение на скоростта на движение на водача М..
Прави се оплакване
за неправилност на изводите на съда, с които не е зачетено възражението за
съпричиняване. В тази връзка твърди, че съпричиняване може да бъде налице както
по отношение на механизма на ПТП, така и по отношение на настъпилите вреди,
поради което счита, че непоставянето на безопасен колан е в причинна връзка с
настъпилите вреди и обуславя съпричиняване. В продължение на това оплакване се
оспорва и размера на присъденото с решението обезщетение, като навежда доводи,
че същият не е съобразен с тежестта на нарушението на увредената. Възразява се
против размера на обезщетението и с довода, че то не е съобразено и с
продължителността на интензитета на търпените болки и страдания.
Иска се
решението да бъде отменено, а предявените искове - отхвърлени. При условията на
евентуалност, се иска атакуваното решение да бъде изменено, като се намали
размера на присъденото с него обезщетение, с приемането, че е налице
стъпричиняване. Претендират се направените за двете съдебни инстанции разноски.
По делото е
постъпила и въззивна жалба от ищцата Р.Р.Д. срещу посоченото по-горе решение,
но В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за сумата над
2000,00 лева до пълния искан размер от 8000,00 лева, ведно със законната лихва. Твърди се,
че в тази част решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие
с нормата на чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 52 ЗЗД, като не са обсъдени и съобразени
събраните по делото доказателства. Като съображения за това излага, че съдът е
определил размера на обезщетението, без да анализира всички доказателства и да
съобрази критериите за преценка размера на обезщетението в този случай, дадени
с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд. По конкретно се
твърди, че не е отчетена съвкупността от травмите и уврежданията, възможността
от мозъчно сътресение, продължителността им и емоционалните последици от тях.
Също така счита, че съдът не е изяснил каква е икономическата конюнктура, която
е възприел, и как тя е обосновала преценката му да отхвърли иска за тази част.
Твърди, че като ориентир тук следва да се отчете нарастващите размери на
обезщетенията в такива случай от застраховател, нивата на застрахователно
покритие към релевантния обезщетителен период и икономическите условия. Иска
решението в атакуваната му част да бъде отменено, а искът - уважен в цялост,
ведно със законната лихва. Претендира присъждането и на сторените по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
В срок от
въззивника-ответник - „ОЗК-Застраховане“ АД, е постъпил писмен отговор, с който
оспорва жалбата на въззивника-ищец. Твърди, че съдът не е допуснал твърдените
пороци. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
В срок от третото
лице-помагач на страна на ответника - Община Бяла Слатина, не е постъпил писмен
отговор.
Въззивните
жалби, ведно с приложенията към тях, молба уточнение с вх. № 263253/31.12.2020
г. и отговора на „ОЗК-Застраховане“ АД са връчени на конституираното по делото
трето лице помагач на страната на ответника – община Бяла Слатина, което в
законоустановения срок не подало писмен отговор.
Въззивникът "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД – редовно уведомено, не се явява в о.с.з. по делото. От пълномощника на
същия - юрк. Ст. Х., е постъпило становище, в което същата заявява, че не може
да се яви в с.з. и не възразява делото да се разгледа в нейно отсъствие.
Заявява становище по съществото на спора, като настоява въззивната жалба на
дружеството да бъде уважена, а въззивната жалба на ищеца пред РС - Бяла Слатина
да бъде оставена без уважение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивницата-ищец.
Въззивникът Р.Р.Д.
– редовно призована чрез адв. Т. П., не се явява и не се представлява. От
пълномощника адв. П. е постъпило становище, в което същата заявява, че не възразява
да се даде ход на делото. Заявява и становище по съществото на спора, като
настоява въззивната жалба на Д. да бъде уважена, а въззивната жалба на "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"
АД оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗАдв.
Третото
лице-помагач на страна на ответника - Община Бяла Слатина – редовно призовано,
не се явява и не се представлява.
Пред
въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районният
съд е бил сезиран с искова молба, уточнена с молба от 26.11.2019 г., от Р.Р.Д.
срещу "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД с искане последният да бъде осъден да й
заплати сумата от 8000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.05.2019 г. – датата на
изтичане на тримесечния срок по КЗ. В обстоятелствената част на исковата молба
са изложени твърдения, че неимуществените вреди произтичат от настъпило на
06.08.2018 г. около 13:15 часа в гр. Бяла Слатина на път III-1304
/Бяла Слатина – с.
Търнак/ кв. 3.500, ПТП поради загуба на контрол върху лек автомобил
"Рено", модел "Меган" с ДК № ЕН *** КА, управляван от Д. Б.
М. с несъобразена с релефа на пътя скорост. Посочено е, че следствие на това
ПТП ищцата е получила физически и психически травми, изразяващи се в мозъчно
сътресение без загуба на съзнание, главоболие, световъртеж, повръщане, прорезна
рана в лявата париетална област на главата с размери 0,5/0,5 см, травматичен оток
и охлузна рана в областта на лявата скула с размери 3/3 см, травматичен оток на
лявата мишница 5/4 см, голям травматичен хематом по предната страна на лява
гръдна половина с размери 30/5 см, травматичен хематом в опашната област с
размери 3/3 см., установени при прегледа в спешен център на МБАЛ Бяла Слатина в
деня на събитието. Като психически травми от настъпилото ПТП са посочени
търпените болки и страдания от причинените физическите увреждания; изживения
страх и уплах от случилото се, които са нарушили психо-физиологичната и
концентрация; изпитвания след катастрофата страх и притеснение при качване в
автомобил; лишаване за дълго време от обичайния си динамичен живот; завинаги
оставащият в съзнанието страх и шок от случилото се. Изложени са обстоятелства,
че за настъпилото ПТП е съставен констативен протокол № 248/13.12.2018 г. от
служители от отдел "Пътна полиция" при РУ-Бяла Слатина, в който като
причина за случилото се е отразено виновно поведение на водача на лек автомобил
"Рено", модел "Меган" с ДК № ЕН *** КА, Д. Б. М.. Твърди
се, че за процесния лек автомобил има сключена валидна застраховка
"Гражданска отговорност" към датата на събитието със застрахователна
компания ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД с полица № BG/23/118000840253 с валидност
20.03.2018 г.-19.03.2019 г. По този повод в застрахователното дружество е
образувана щета № 0411-160-0003-2019 г., по която застрахователят е отказал да
плати, поради което твърди, че е налице правен интерес за търсене на
обезщетение по съдебен ред. Направено е искане за присъждане на разноски.
В законния
срок ответникът - "ОЗК-Застраховане" АД, чрез юрк. Ст. Х., е
депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковата претенция като недопустима
и неоснователна по основание и размер. Не е оспорил обстоятелството, че на
06.08.2018 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил "Рено",
модел "Меган" с ДК № ЕН *** КА, управляван от Д. Б. М., в който като
пътник в автомобила е пострадала ищцата. Оспорил е обаче механизма на настъпване
на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача. Като
оплаквания в тази насока са неустановяване на вината на водача на автомобила по
съответния ред, както и че вина за настъпилото ПТП носи Община Бяла Слатина,
която не е извършила ремонт на пътя и не е сигнализирала и обозначила дупката
на пътното платно. В тази връзка се е оспорила и доказателствената сила на
констативния протокол в частта му за причината за настъпване на ПТП. Отделно са
изложени твърдения, че протоколът е издаден по искане на ищцата, не е подписан
от длъжностно лице и не отразява, че тя е пострадала при случилото се ПТП. Направено
е възражение, че описаните в исковата молба вреди са настъпили в този им вид,
характер и продължителност. В продължение на това оплакване е изтъкнато, че
медицинското свидетелство е издадено три дни след инцидента, а описаните в
исковата молба поредни рани, травматични хематоми и оттоци не са констатирани и
описани в медицинската документация при прегледа в ЦСМП. Въведено е и възражение
за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, което е
допринесло за настъпване на конкретните телесни увреждания. Размерът на иска е
оспорен като прекомерен с доводите, че не съответства на характера и вида на
уврежданията и наличието на съпричиняване. Поискал е искът да бъде отхвърлен,
като му се присъдят направените по делото разноски. С отговора е поискано по
делото да бъде конституирано трето лице помагач на ответника – община Бяла
Слатина, като правният интерес за такова искане е обоснован с оплакването, че
ПТП е настъпило в резултат на неподдържане на пътя и несигнализиране на пътна
неравност – намираща се на платното дупката.
С
определение № 38/17.01.2020 г. районният съд е конституирал като трето
лице-помагач на страната на ответника община Бяла Слатина.
Постъпило е
писмено становище от община Бяла Слатина, в което се иска районният съд сам да
измени определението си за конституирането й като трето лице-помагач по делото,
тъй като пътят, на който се твърди, че е настъпило ПТП, е част от
републиканската пътна мрежа съгласно списък на Републиканските пътища в
Република България, приет с Решение № 945 на МС от 2004 г., обнародвано в ДВ
бр. 109 от 14.12.2004 г., поради което за нея не съществува задължение да го
поддържа.
В първото по
делото заседание ищцата е пояснила исковата си молба, заявявайки, че в
автомобила били общо петима души, сред които тя, дъщеря й, Л. и съпруга на Д.,
като тя седяла на задната седалка зад шофьора без предпазен колан. Посочила е,
че пътят бил сух, прав участък, по който се движили с невисока скорост, но от
намиращата се на пътното платно дупка е било изгубено управлението върху
автомобила, следствие на което е поднесъл и преобърнал. Заявила е, че след
случилото е пристигнала линейка, в която се качили тя, дъщеря й и Л., а водача
на автомобила – Д., и съпруга й останали да изчакат пристигането на полиция. Били
откарани в болницата в гр. Бяла Слатина, а при прегледа на ищцата не били
установени счупвания, а само отоци в главата и наранявания от лявата страна на
тялото и гръбнака. Ищцата е пояснила, че след катастрофата е имала световъртеж
при изправяне, болки в главата, високо кръвно налягане и не е могла да се справя сама,
включително не е могла да си оправя леглото.
Районният
съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 432 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД във
връзка с чл. 496 КЗ и чл. 380 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД. По неговата
основателност се е произнесъл с решението, чиято отмяна се иска, като е уважил
претенцията до размера от 2000,00 лева, присъждайки и законната лихва върху
тази сума от 16.05.2019 г. до окончателното й изплащане, а за разликата над
тази сума до пълния искан размер от 8000,00 лева е отхвърлил иска. За да
постанови този резултат решаващият състав е приел, че от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства се установява, че е настъпило застрахователно
събитие на 06.08.208 г., изразяващо се в реализиране на ПТП следствие виновно
поведение на водача на лек автомобил "Рено" модел "Меган" с
ДК № ЕН***КА, което представлява покрит риск по застраховка "Гражданска
отговорност" към ответното дружество към момента на настъпването му и за
което има постановен отказ от застрахователя по предявено искане за плащане на
вредите следствие на случилото се ПТП. Съдът е приел, че механизма на ПТП, съответно
виновното поведение на водача на лекия автомобил, е този, установен с
констативния протокол за ПТП, който представлява официален свидетелстващ
документ, а именно движение с несъобразена с релефа на местността и състоянието
на пътя скорост съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В допълнение е посочил, че за
установяването на този механизъм спомагат и показанията на разпитаните по
делото свидетели, в частност св. И.. Поради
това е заключил, че не приема заключението по САТЕ, мотивирайки се, че именно
от свидетелските показания се извеждат обстоятелствата, че водача на лекия
автомобил е познавал пътя, по който се е движел, но е шофирал със скорост около
100 км/ч, следствие на което е изгубил контрол върху автомобила. Позовавайки се
на свидетелските показания, съдът е приел, че участник в качеството на
пострадало лице е Р.Д.. Решаващият състав е установил наличието на телесни
увреждания и причинната им връзка с настъпилото ПТП, съобразявайки изслушаните
заключения по СМЕ и САТЕ, и показанията на свидетелите С. и И.. Посочил е, че уврежданията
се изразяват в прорезна рана в лявата париетална област на главата с размери
0,5/0,5 см, травматичен оток и охлузна рана в областта на лявата скула с
размери 3/3 см, травматичен оток на лявата мишница 5/4 см, голям травматичен
хематом по предната страна на лява гръдна половина с размери 30/5 см,
травматичен хематом в опашната област с размери 3/3 см и стресово разстройство
на психиката, изразяващо се в преживения стрес, главоболие, затвореност в себе
си и необщителност. Съдът е приел, че не е налице увреждане, изразяващо се в
мозъчно сътресение комоцио. Посочил е, че за причинените вреди не е проведено болнично
лечение с престой в лечебно заведение, а оздравителният им период е в рамките
на две-три седмици. При така приетите за настъпили вреди е счел, че дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 2000,00 лева.
Определяйки размера на обезщетението, съдът се е позовал освен на вида и
интензитета на уврежданията, но и на обществено-икономическите условия,
справедливият размер на такова обезщетение при подобни травми на пострадал в
трудоспособна възраст – 29 г., възстановителния период, липсата на данни за
провеждане на психотерапия, медикаментозно и стационарно лечение. Приемайки
искът за основателен, съдът е присъдил и дължимата лихва считано от 16.05.2019
г. Решаващият състав е отхвърлил направеното възражение за съпричиняване с
мотива, че поставянето на предпазен колан не е в причинна връзка с настъпване
на ПТП. По повод на възражението на конституираното трето лице-помагач на
страната на ответника, съдът е изложил мотиви, че пътят, на който е реализирано
ПТП-то, е част от Републиканската пътна мрежа на Р. България и се стопанисва от
Агенция пътна инфраструктура – София, поради което община Бяла Слатина би могла
да отговаря за вреди следствие от него, въпреки че такъв иск срещу нея не е
предявен.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбите, писмения отговор
и събраните по делото доказателства, основавайки се на своето вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, както и
се констатира от служебно извършената от съда справка в общодостъпната интернет
страница на Гаранционния фонд, че към 06.08.2018 г. лек автомобил
"Рено" модел "Меган" с ДК № ЕН***КА има валидна застраховка
"Гражданска отговорност".
От приетите
по делото писмени и гласни доказателства става ясно, че на 06.08.2018 г. около
13:15 часа в гр. Бяла Слатина на път III-1304 /Бяла Слатина – с. Търнак/ кв. 3.500, е
настъпило ПТП с лек автомобил "Рено", модел "Меган" с ДК №
ЕН *** КА, управляван от Д. Б. М., и в който са се намирали още Р.Д., дъщеря й А.,
Л. М., трите седящи на задната седалка с поставени на Р.Д. и Л. М.
обезопасителни колани, като Р.Д. е седяла зад шофьора, и Д. И., който е седял
на предна дясна седалка.
Дадените от
свидетеля Д. И. показания дават възможност да се установи, че лекият автомобил
се е движел по път III-1304 с посока гр. Бяла Слатина – с. Търнак, който път не е бил
сигнализиран със знаци за неравности по пътя, със скорост от около 100 км/ч. Водачът
е познавал пътя и е бил предупреден да намали скоростта на движение заради
неравностите по него, но, преди да реагира, лекият автомобил е попаднал в дупка
на пътното платно, завъртял се е и се е преобърнал по таван веднъж, оставайки в
това положение на около два-три метра встрани от пътното платно. Показанията на
този свидетел следва да бъдат взети предвид, тъй като лицето не е
заинтересовано пряко или косвено от делото и възпроизвежда факти, които е
възприел лично.
От приетото
по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза и разпита на вещото
лице се установява, че в пряка причинна връзка с ПТП са настъпили за Р.Д.
следните травматични увреждания: прорезна рана в лявата париетална област на
главата с размери 0,5/0,5 см, травматичен оток и охлузна рана в областта на
лявата скула с размери 3/3 см, травматичен хематом на лявата мишница 5/4 см,
голям травматичен хематом по предната страна на лява гръдна половина с размери
30/5 см с охлузна рана, травматичен хематом в опашната област с размери 3/3 см,
представляващи разстройство на здравето временно и неопасно за живота с
възстановителен период две-три седмици. Вещото лице е посочило, че няма данни
за мозъчно сътресение и че поставянето на обезопасителен колан би бил ефективен
за намаляване на уврежданията. Посоченото заключение следва да бъде взето
предвид, защото е изготвено от компетентно лице на база събраните по делото
доказателства. Вещото лице се е позовало на приложените по делото медицински
удостоверения, като е констатирало съвпадение на описаните в документите от
спешна помощ и хирургията увреждания. Посочените увреждания се установяват и от
показанията на свидетеля С.. В тях свидетелят заявява, че пострадалата Р.Д. е
имала рани по лицето, охлузвания, натъртвания по тялото и по ръката, които по
лекарско предписание е лекувала с мазила за рани, без да е имала болничен
престой. Била е уплашена след инцидента, изпитвала е страх при пътуване с лек
автомобил, имала главоболие, била е затворена в себе си и необщителна след
инцидента. Показанията на свидетеля С., даващи сведения за състоянието на
пострадалата са относими и в синхрон с останалите доказателства по делото,
поради което следва да бъдат взети предвид. В останалата им част, касаеща
възстановителния период на телесните и емоционалните увреждания, показанията на
свидетеля не следва да се вземат предвид, защото възстановителният период за
телесните увреждания е установен с други доказателства, на които тези показания
противоречат. Сведенията относно възстановителния период за емоционалните вреди
в рамките на една година от случилото се не се взеха предвид, тъй като бяха
преценени като недостоверени поради наличието на косвената заинтересованост на
свидетеля от изхода на делото в качеството му на съпруг на пострадалата.
По делото е
изслушано и прието заключение по съдебно оценителна автотехническа експертиза,
вещото лице по която е дало отговор, че от техническа гледна точна причина за настъпилото ПТП е състоянието на
пътната настилка на път III-13 в участъка на км 3+500, а именно необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътя /дупка/. Посочило е, че при движение с
разрешена скорост от 90 км/ч при условие, че препятствието на пътя /дупка/ не е
сигнализирана, а пътя в участъка на ПТП не е обозначен със знак за наличие на
опасност А12 или ограничение на скоростта, то необозначената и несигнализирана
дупка на пътното платно представлява непредвидима опасност и от техническа
гледна точка ПТП е непредотвратимо. Вещото лице е отговорило, че ПТП от
техническа гледна точка е било предотвратимо при обозначена опасност на пътя и
ограничение на скоростта на движение. Даден е отговор, че непоставянето на
обезопасителен колан не е в причинна връзка с настъпването на ПТП.
Видно от
представените по делото доказателства е, че при застрахователното дружество е
постъпила молба за изплащане на застрахователно обезщетение на 15.02.2019 г.,
по която е отказано да бъде изплатено обезщетение на предявената претенция
съгласно писмо от 15.05.2019 г.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето
съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради
което производството и решението са допустими. Съобразно обхвата на проверката
по чл. 269, ал. 1 ГПК обжалваното решение е частично неправилно, като
въззивната жалба на ОЗК "Застраховане" АД е частично основателна, а
въззивната жалба на Р.Д. е неоснователни, по следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Нормата
на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В чл. 429, ал. 2 КЗ е предвидено, че застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.
При този иск
в тежест на ищцата е било да докаже твърденията си, че в причинна връзка с
противоправно поведение на водача на лек автомобил "Рено" модел
"Меган" е претърпяла твърдените неимуществени вреди, както и тяхната
продължителност и интензивност, както и че е налице валидна застраховка
гражданската отговорност на делинквента към датата на настъпване на вредите. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението, твърденията си за
неоснователност на иска и възражението си за съпричиняване.
Доколкото
прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 КЗ, възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално
обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в
обема, в който отговаря и причинителят на вредата (така Решение №
238/20.06.2008 г. по т. д. № 942/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС, постановено по
отм. КЗ). Следователно при пряк иск срещу застрахователя следва да се установи
противоправно поведение на застрахования, вредите, които е претърпял ищеца,
причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По делото не
е спорно, че на 06.08.2018 г., е била налице застраховка "Гражданска
отговорност" на посочения по-горе лек автомобил, за която има полица №
BG/23/118000840253 г. със срок на валидност до 19.03.2019 г. Съгласно чл. 429 и
чл. 477 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност"
покрива отговорността на застрахования за всички причинени на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането до размера на застрахователната сума. За трети лица по смисъла на
закона се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт.
Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които произтичат само
от качеството им на пострадали лица.
Спорни, според
направените в жалбата оплаквания, са следните въпроси - осъществило ли се е
ПТП; виновен ли е водачът на автомобила; пострадала ли е ищцата; налице ли е
съпричиняване от страна на ищцата.
При
разрешаване на първия и втория спорен въпрос следва да се изходи от причината
за настъпване на ПТП, т.е. причината за загуба на контрол върху лекия автомобил
"Рено" модел "Меган" от водача Д. М. и дали загубата се дължи
на неравности по пътното платно. От показанията на свидетеля И. се извежда, че
водачът на лекия автомобил е познавал пътя, бил е предупреден за неравностите по
него, но поради високата му скорост на движение – 100 км/ч, не е успял да
реагира навреме и е навлязал в намираща се на пътното платно дупка, следствие
на което лекият автомобил се е завъртял, навлезнал в насрещната пътна лента и
се преобърнал по таван, оставайки така. Действително наличието на несигнализирани
неравности по пътя – дупки, се установява от свидетелските показания, а
експертното заключение дава отговор, че именно това е причината за загуба на
контрол върху лекия автомобил, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. От
събраните по делото доказателства обаче се установява, че причина за внезапната
загуба на контрол на управлявания от Д. М. автомобил е и доказаната със
свидетелските показания скоростта от 100 км/ч, която очевидно се явява несъобразена
скорост на движение. Тази скорост не е позволила на водача да реагира навреме и
избегне ПТП, макар за него несигнализираните неравности да са били известни
поради познаване на пътя и полученото предупреждение да намали скоростта. Според
настоящия съдебен състав именно тази втора причина – несъобразената скорост, е
основната такава, следствие на която е настъпило процесното ПТП. Подобно
поведение на водач на моторно превозно средство е противоправно, защото изрично
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП го задължава при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В изречение
второ на същата разпоредба съществува още задължението на водачите на пътни
превозни средства да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Тоест независимо дали тези неравности
са сигнализирани или не, а на още по-силно основание знанието за тях въпреки
липсата на сигнализация, за водачите съществува общо задължение да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и да избират скоростта
си, така че да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо и непредвидимо
препятствие. По тези мотиви настоящият съдебен състав счита, че поведението на
водача на лек автомобил "Рено", модел "Меган" Д. М. е
противоправно, а и виновно, като видно от всички доказателства шофьорът не е
съобразил скоростта с наличието на изкуствена неравност по пътя и с поведението
си е допуснал да създаде рискова ситуация, при която пътника Р.Д. е пострадала.
В допълнение
и в отговор на направеното от дружеството възражение, е нужно да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. В случая вината, освен предполагаема, е
и доказана по делото, а направеното в обратния смисъл възражение не намира упора
в събраните по делото доказателства. Възражението, че не е налице вина от
страна на водача на процесния лек автомобил, тъй като няма влязла в сила
присъда, която да бъде съобразена от гражданския съд по чл. 300 ГПК относно
въпроса за вината на лицето, е неоснователно. Механизма и причината за
настъпване на ПТП се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели и изслушаното експертно заключение. Тези доказателства сами по себе
си са достатъчни, за да се установят посочените обстоятелства, без да бъдат
ползвани констатациите в наказателното постановление, акта за установяване на
административно нарушение и констативния протокол. Действително наказателното
постановление на органите на КАТ за виновно причиняване на ПТП няма задължителна
сила за съда подобна на тази, указана в разпоредбата на чл. 300 ГПК. Същото обаче
представлява годно доказателство и като такова на общо основание подлежи на
преценка от гражданския съд, който се произнася по обезщетяване на вредите от
деликта. В този смисъл отразените в него констатации могат да бъдат признати за
достоверни, щом като се подкрепят от останалите доказателства по делото. Относно
доказателствената сила на констативния протокол за ПТП е формирана трайна
съдебна практика, която приема, че такъв протокол, съставен от длъжностно лице
в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла
на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление – решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г.
на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на
ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и
решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. Протоколът като официален свидетелстващ документ се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно пряко възприети от
съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. В настоящия
случай констативният протокол за ПТП не е съставен от длъжностното лице, което
е посетило местопроизшествието. По тази причина няма как изначало този протокол
да се ползва с материална доказателствена сила. Няма пречка обаче констатациите
в него да се преценяват наред с останалите доказателства по делото и да бъдат
взети предвид при оценка на всички тях, както е в случая.
По отношение
на третия спорен въпрос: При съвкупната преценка на писмените доказателства и
заключението на вещото лице по делото бе установено, че ищцата е претъпяла
травматични увреждания – прорезна рана в лявата париетална област на главата с
размери 0,5/0,5 см, травматичен оток и охлузна рана в областта на лявата скула
с размери 3/3 см, травматичен хематом на лявата мишница 5/4 см, голям
травматичен хематом по предната страна на лява гръдна половина с размери 30/5
см с охлузна рана, травматичен хематом в опашната област с размери 3/3 см,
представляващи разстройство на здравето временно и неопасно за живота с
възстановителен период две-три седмици.
Житейски
логично участието в пътно-транспортното произшествие е от естество да
предизвика и страхови изживявания при всеки индивид, както страх и нежелание да
се вози в лек автомобил, главоболие, необщителност и затвореност в себе си, в
който смисъл са и показанията на свидетеля С..
Според
вещото лице механизмът на получаване на уврежданията е резултат от удари в
твърди тъпи предмети в купето на автомобила и предвид своята морфология и вид
могат да се получат по време и начин на описания инцидент, поради което е
налице пряка причинно-следствена връзка между получените от Д. увреждания и
механизма на процесното ПТП. При това положение следва да се приеме, че в
резултат на поведението на водача на лекия автомобил и пътното произшествие са
настъпили гореописаните увреждания, които за Р.Д. съставляват неимуществени
вреди и се съизмеряват с претърпените от нея болки и страдания.
Съдът намира
за неоснователно възражението на въззивника-ответник за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. В т. 7 на ППВС № 17/63 г. е
прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат. Принос по смисъла на това постановление е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. В конкретния случай обаче не са
налице по делото конкретни доказателства, въз основа на които да бъде зачетено
това възражение. От показанията на разпитания по делото свидетел И. се
установи, че Р.Д. е била с поставен обезопасителен колан. Отделно вещото лице
при разпита му в съдебно заседание е заявил, че обилното кръвонасядане и
охлузване говори за това, че лицето е било с поставен колан. Наличието само на
предположения за съпричиняване в случая е недопустимо. В този смисъл е съдебната
практика, част от която е решение № 71 от 14.07.2016 г. по т. д. № 1241/2015
г., I т. о., ВКС, с което се приема, че съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно
е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на
размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен. Намаляването на обезщетението за вреди в конкретната
хипотеза ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства,
събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този
им обем, ако по време на произшествието пострадалият е имал различно поведение.
При липса на доказан принос на увреденото лице, и то при условие на пълно и
главно доказване, приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е недопустимо. Приносът не
може да бъде зачетен, ако е само предполагаем (вероятен) – изрично в този
смисъл: р. № 151 по т. д. № 1140/2011 г., ІІ т. о.; р. № 169 по т. д. №
1643/2013 г., ІІ т. о.; р. № 166 по т. д. № 60/2013 г., ІІ т. о.; р. № 99 по т.
д. № 44/2012 г., ІІ т. о. на ВКС и др.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя, поради което
следва да се пристъпи към определяне размера на обезщетението за причинените
неимуществени вреди.
При
определяне размера на обезщетението в съответствие с постановките на Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, и съдебната практика е
необходимо да се отчете претърпените от пострадалата болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при
социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие, както и нормативно определеният лимит
на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност".
В настоящия
случай пострадалата към датата на инцидента е била на сравнително млада възраст
от 29 г. Получила е шест на брой телесни увреждания в областта на тялото и
главата, изразяващи се в най-общо в хематом, отток и една прорезна рана.
Установените увреждания представляват временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Сами по себе си тези увреждания не се характеризират със
свойството в дълбочина да засегнат телесната неприкосновеност на пострадалото
лице, съответно да създадат затруднения при движението й. Следва да се отчете,
че в резултат от инцидента и травматичните увреждания пострадалата е получила и
емоционални страдания – страх и нежелание да се вози в лек автомобил,
главоболие, световъртеж, затвореност в себе си и необщителност. Съдът отчете,
че периодът на пълно възстановяване от получените телесни увреждания е
значително кратък - в рамките на две-три седмици. От получените телесни
увреждания не са настъпили усложнения и е настъпило пълно възстановяване.
Следва да се вземе предвид, че не е проведено лечение с болничен престой, а по
лекарско предписание е извършено медикаментозно лечение с полагане на мехлем
върху раните и обезболяващи медикаменти.
Действително
районният съд е посочил, че се съобразява с икономическите условия, но не е посочил
конкретно какви са те. Този пропуск може да бъде поправен пред въззивния съд. Проявните
форми на икономическите условия в страната са лимитите на застрахователната
отговорност по чл. 492 КЗ /в ред. ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016
г./ и размера на минималната работна заплата. През 2018 г. за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е предвиден размер
от 10 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Икономическата
обстановка в страната от 2018 г. насам също се е променяла, което се е отразило
на размерите на минималната работна заплата, която е била: 01.01.2018 г. -
31.12.2018 г. 510,00 лева, 01.01.2019 г. –560,00 лева, от 01.01.2020 г. –
610,00 лева, а към момента 650,00 лева. Изводът е, че от датата на ПТП до
настоящия момент икономическата обстановка в страната се подобрява и приходите
на населението нарастват. По тази логика и размера на обезщетения поетапно и
логично следва да се увеличава, за да отговаря адекватно на нуждите на
пострадалата.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че претърпените от
пострадалата Д. неимуществени вреди не се ползват с голяма интензивност,
въпреки положителните промени в икономическите условия, поради което дължимото за
тях обезщетение следва да бъде в размер на 1000,00 лева. С посочената сума
съдът намира, че се постига справедлив баланс между претърпените вреди в
резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респективно
за спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Основателността
на иска обуславя като законна последица уважаване и на претенцията за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение. В случая и съгласно
разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 496 КЗ лихва се дължи от
изтичане на срока за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, който видно
от представените по делото доказателства е изтекъл на 15.05.2019 г.,
следователно лихва се дължи от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Мотивите
по-горе дават основание обжалваното решение в частта, с която предявеният иск е
уважен за сумата над 1000,00 лева до 2000,00 лева, т.е. за разликата от 1000,00
лева, да бъде отменено, а искът за тази сума да бъде отхвърлен. В останалата
обжалвана част, решението следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Изходът на
делото налага преразглеждане на присъдените и с атакуваното решение разноски. Съобразно
отхвърлената част от иска /7000,00 лева/, общият материален интерес /8000,00
лева/ и обстоятелството, че въззивникът-ищец е освободен от заплащането на
такси и разноски по делото по чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивникът-ответник ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Бяла Слатина дължимите по делото държавна такса в
размер на 40,00 лева, депозит за САТЕ в размер на 262,49 лева и депозит за СМЕ
в размер на 175,00 лева, а решението в частта, в която ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД е осъдено да заплати в повече от тези суми, следва да бъде отменена. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК разноски се дължат на ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД. Същите са своевременно претендирани и представляват юрисконсултско
възнаграждение за представителство пред районния съд по чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ /в сила от 01.01.2006 г./, приета с
ПМС № 4 от 06.01.2006 г., в размер на 300,00 и държавна такса в размер на 15,00
лева за съдебни удостоверения. Изчислено съобразно отхвърлената част от иска разноските
възлизат в общ размер на 275,62 лева, поради което въззивника-ищец Р.Д. следва
да бъде осъден да заплати на въззивника-ответник ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
допълнително сумата от 35,62 лева.
На основание
чл. 78, ал. 1 въззивника-ищец Р.Д. също има правно на разноски пред
първоинстанционния съд съобразно уважената част на иска. Такива своевременно са
поискани по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, представен е договор за правна защита и съдействие с
посочване на приложимата хипотеза /л.183 от делото/ и съобразно чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлизат в размер на 300,00 лева, за която сума ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД следва да бъде
осъдено да заплати на адв. Т.И.П.. За разликата от тази сума до възложената
сума от 370,00 лева решението следва да бъде отменено.
С оглед
изхода на делото разноски се дължат и на двете страни. На основание чл. 78, ал.
8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ /в
сила от 01.01.2006 г./, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., претендираното
юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция следва да бъде определено
в минимален размер от 100,00 лева. Изчислено съобразно отхвърлената част от
иска въззивника-ищец Р.Д. следва да заплати на въззивника-ответник ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 87,50
лева.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК въззивника-ищец Р.Д. също има правно на разноски съобразно
уважената част на иска. Такива своевременно са поискани по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Представен е пред първоинстанционния съд договор
за правна защита и съдействие с посочване на приложимата хипотеза – чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата, и адвокатско пълномощно, учредяващо валидна
представителна власт до свършване на делото във всички инстанциии. По тази
причина и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение възлизат в размер на 300,00 лева, за която сума ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД следва да бъде
осъдено да заплати на адв. Т.И.П..
Мотивиран от
изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд - Враца, в
настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 29.07.2020 г. по гр. дело № 1257/2019 г. по описа
на Районен съд - Бяла Слатина в ЧАСТТА,
с която ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ***, е осъдено да заплати на Р.Р.Д., ЕГН
**********, сумата над 1000,00 лева до присъдения размер от 2000,00 лева - главница,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи
се във физически и психически болки и страдания, следствие на настъпило
застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, възникнало на
06.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2019
г. до окончателното й изплащане; в ЧАСТТА,
с която ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ***, е осъдено да заплати на адв. Т.И.П.,
ЕГН **********, разликата над 300,00 до пълния присъден размер от 370,00 лева,
или за сумата от 70,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Р.Р.Д., ЕГН **********,
както и в ЧАСТТА, с която ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ***, е осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт следните суми: разликата над 40,00 лева до пълния размер от
80,00 лева – дължима държавна такса върху уважената част от иска; разликата над
175,00 лева до пълния размер от 200,00 лева за СМЕ и разликата над 262,49 лева
до пълния размер от 299,99 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Р.Д., ЕГН **********,***,
против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. – изпълнителни директори, иск за
заплащане на сумата от 1000,00 лева, представляваща разликата над тази сума до
присъдената сума от 2000,00 лева - главница, представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически
болки и страдания, следствие на настъпило застрахователно събитие -
пътнотранспортно произшествие, възникнало на 06.08.2018 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 16.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.07.2020 г. по гр. дело № 1257/2019 г. по описа
на Районен съд - Бяла Слатина в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Р.Р.Д., ЕГН **********,***, да заплати допълнително на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. – изпълнителни
директори, сумата от 35,62 лева, представляваща направени пред
първоинстанционния съд разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна
така за съдебни удостоверения съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Р.Р.Д., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. – изпълнителни директори, сумата от 87,50
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред насточщата съдебна инстанция съобразно отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. – изпълнителни
директори, да заплати на адв. Т.И.П. , ЕГН **********, САК, с адрес за призоваване
и съобщения гр. ***, сумата от 300,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в настоящата съдебна инстанция
на Р.Р.Д., ЕГН **********,***.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател:
Членове:1
2