Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение от....2011 г., постановено по гр. дело № .../2011 г. по описа на Районен съд – В.Т. е отхвърлен предявеният по реда на чл. 415 от ГПК от А. Д. „Р. и С.”, БУЛСТАТ ..., рег. по ф.д. № .../2005 г. на СГС, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Б. М.” № 12, . 3, представлявано от И. Р. против Е.Д. с ограничена отговорност, с фирма „К.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „М.” № ..., представлявано от едноличния собственик на капитала и управител К.Р.Х., иск за установяване съществуването на 1) претендирано главно вземане за възнаграждение в размер на 1 200 лева с ДДС, което се твърди да произхожда от чл. 3.1 от Договор за правна помощ от ...2008 г.; 2) претендирано аксесорно вземане с качествената определеност на обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 297.57 лева за периода от ...2008 г. до ...2010 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и на вземането за разноските по заповедното производство - предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение № .../11.02.2011 г. по ч.гр.д. № .../2011 г. на ВТРС, като недоказан. Със същото решение осъдено, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. Д. „Р. Þ С.”, БУЛСТАТ ..., рег. по ф.д. № .../2005 г. на СГС, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Б. М.” № 12, . 3, представлявано от И.Р. да заплати на Е.Д. с ограничена отговорност, с фирма „К.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ул. „М.” № 10, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител К.Р.Х. сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща направени по производството разноски под формата на заплатено А. възнаграждение. В законния срок е постъпила въззивна жалба от А. Д. „Р. и С.”, БУЛСТАТ ..., рег. по ф.д. № .../2005 г. на СГС, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Б. М.” № ..., . 3, представлявано от В. Т. против Решение от...2011 г., постановено по гр. дело № .../2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, нарушения на материалния закон и необоснованост. Излага, че съдът в противоречие с константната практика на ВКС бил приел за задължително наличието на приемо–предавателен протокол при двустранно подписана фактура и наличието на успешен резултат, като предпоставка за дължимост на адвокатския хонорар, който се дължи за предоставянето на адвокатска услуга, а не за спечелване на дело. Излага се още, че двустранно подписаната фактура е основание за приета и изпълнена поръчка, но нямало как да бъде гарантиран положителен резултат, тъй като развитието на процеса било единствено от компетенциите на съда. Неправилно съдът правел извод, че адвокатското възнаграждение е дължимо само и единствено при положителен изход на съдебния процес и при условия, че клиентът подпише приемо-предавателен протокол. Излага се, че подписаната от страните фактура съдържа всички реквизити, била надлежно подписана от двете страни и осчетоводена от ответника. Изпълнение по сключения договор между страните било налице, но не било заплатено дължимото възнаграждение. Твърди се, че установеното с решението на първостепенния съд не било подкрепено с писмени и гласни доказателства. Решението било и в противоречие с признанието на ответника за подписване и осчетоводяване на фактурата. Неправилно съдът бил приел, и че не съществува дело на СГС, по което да е бил осъществен предмета на договора. На следващо място се излага, че първоинстанционният съд не бил изпълнил и предвидените в ГПК задължения и не бил направил пълен и точен доклад относно предмета на делото, което също било съществено процесуално нарушение. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание ответникът по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – В.Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № .../2011 година по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявени от А. Д. „Р. и С.”, гр. С. против „К.” Е., гр. В. Т. иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата 1 200 лв. - главница, дължимо възнаграждение по фактура № .../...2008 г., както и сумата от 297.57 лв. – лихва за забава за периода ...2008 г. – ...2010 г., законната лихва от момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплÓщане на сумата. В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че е сключил с „К.” ООД, гр. В. Т. Договор за правна помощ от ...2008 г., с предмет предоставяне на правни консултации и процесуално представителство във връзка с обезпечително гр. д. № .../2008 г. на СГС, ГО, ІV Д с-в. Излага се, че страните са договорили, в чл. 3.1 от договора за извършване на правни консултации, дължимо възнаграждение в размер на 1 200 лева с ДДС, платимо в срок от 5 дни от датата на подписване на договора. Твърди се, че ищецът - А. Д. е изпълнило задълженията си и предоставило необходимите правните консултации, но ответното Д. не е изпълнило задължението си за заплащане на дължимото възнаграждение. За дължимото възнаграждение била издадена фактура № .../12.11.2008 г., която въпреки многократно отправяните покани не била заплатена. Твърди се още, че съгласно договореното между страните плащането следвало да бъде извършено в срок до ...2008 г., поради което ответника изпаднал в забава от ...2008 г. Във връзка с горното ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано гр.д. № .../2011 г. по описа на Районен съд – В. Т., срещу която в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК ответникът възразил. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че ответното Д. му дължи сумата 1 200 лв. - главница, дължимо възнаграждение по фактура № .../12.11.2008 г., както и сумата от 297.57 лв. – лихва за забава за периода ....2008 г. – ...2010 г., законната лихва от момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както направените съдебни разноски, ведно с направените такива в заповедното производство. Пред първоинстанционния съд ответното Д. е оспорило предявените искове, като неоснователни. Отрича съществуването на претендираните вземания, като възразява, че не е налице изпълнение от ищеца на задълженията му по чл. 1.2.1. от договора. Излага, че няма подписан протокол между страните, съгласно чл. 1.4. от договора, както и че клаузата на чл. 3.1. от договора е нищожна, като накърняваща добрите нрави. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: На ...2008 г. между ответното Д. и ищеца бил подписан Договор за правна помощ, по силата на който ответното Д. възложило на ищцовото Д. да му предостави правни консултации и процесуално представителство във връзка с обезпечително гр.д. № .../2008 г. на СГС, ГО, ІV Д с-в, включващи: - да изготви жалба срещу определението на съда за налагане на възбрана като обезпечителна мярка по бъдещ иск, както и да представлява процесуално възложителя (ответното Д.) във всички инстанции на въпросното дело, както и да предприема всички действия за вдигане на наложената възбрана, като е определен срок за извършване на дейностите (т. 1.3.) до датата, на която се вдигне възбраната или влезе в сила определението за налагането й. В т. 1.4. страните се споразумели, че в срок от три дни от датата по т. 1.3., страните ще подпишат протокол, с който адвокатското Д. отчита, а възложителят приема предоставените правни консултации. Съгласно т. 1.5. в петдневен срок от датата на подписване на протокола по т. 1.4. адвокатското Д. издава фактура на възложителя за възнаграждението. Последното е определено в т. 3.1., в която страните са се договорили, че за правните консултации, предмет на договора, възложителят са задължава да заплати на адвокатското Д. възнаграждение за дейностите по чл. 1.2.1. в размер на 1 000 лв., без ДДС, дължимо в срок от пет дни, считано от датата на настоящия договор. Два дни след сключване договора (на 12.11.2008 г.), ищцовото Д. е издало Фактура № */12.11.2008 г. – „за изготвяне на жалба и процесуално представителство по гражданско дело №.../2008 г. на СГС”, на стойност 1 200 лв. с ДДС, подписана от представител на ответното Д.. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение от...2011 г., постановено по гр. дело № ../2011 г. по описа на Районен съд – В.Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 286 във вр. с чл. 280 от Закона за задълженията и договорите и чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. По делото се установи, че на ...2008 г. страните са сключили договор за правна помощ, който по съществото си е за поръчка, доколкото с него ищецът се задължил да извърши от името и за сметка на ответното Д. възложените му от последното правни действия по обезпечително гр. д. № .../2008 г. на СГС, ГО, ІV Д с-в. (чл. 280 от ЗЗД). При договора за поръчка и двете страни са кредитор и длъжник една спрямо друга. Основанието за изпълнение задължението на едната страна е изпълнението на задължението на другата. Връзката между тези задължения е функционална и насрещните задължения на страните си служат взаимно за правно основание, като крайната цел на сключените двустранни сделки е реалното им изпълнение. При този договор довереникът е длъжен да извърши възложените му правни действия лично и без да се отклонява от дадените му нареждания от доверителя, когото следва да уведоми, че е изпълнил поръчаното, за което следва да му даде и отчет за всичко, което е направил, получил и изразходвал в изпълнение на мандата (чл. 281 - 284 от ЗЗД), а доверителят е длъжен да достави авансово на довереника, при поискване, средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, а след това да му плати само ако е уговорено възнаграждение за изпълнението й, както и да му възстанови сторените за същото разноски и вредите от изпълнението на поръчката, ако е претърпял довереника такива (чл. 285 - 286 от ЗЗД). По делото не представени доказателства (нито гласни, нито писмени), че ищецът е изпълнил възложените му действия във връзка с обезпечително гр. д. № .../2008 г. на СГС, ГО, ІV Д с-в, уговорени в чл. 1.2.1. от договора: да изготви жалба срещу определението на съда за налагане на възбрана като обезпечителна мярка по бъдещ иск, както и да представлява процесуално възложителя (ответното Д.) във всички инстанции на въпросното дело, както и да предприема всички действия за вдигане на наложената възбрана. От събраните доказателства по делото следва да се направи извода, че ищецът не е изпълнил и своето насрещно задължение по чл. 284 от ЗЗД, като не е дал на ответника сметка. Освен задължението да извърши възложените действия довереникът по договора за поръчка дължи и отчет за изпълнението й. Задължението на довереника – ищец да даде отчет включва задължение да уведоми ответника – доверител за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото, както и сами са договорили страните в чл. 1.4. от Договора за правна помощ (чл. 20а от ЗЗД), а именно да подпишат протокол, с който Адвокатското Д. отчита, а възложителят приема предоставените правни консултации по т. 1.2., какъвто по делото не е представен, а и не се твърди да е съставен. Не се представиха доказателства това неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по сключения между страните договор за поръчка, да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 от ЗЗД). И тъй като тежестта да докаже наличието на такава причина, лежи по делото върху ищеца (чл. 154, ал. 1 от ГПК), а последният не е възразил и доказал наличието й, съдът намира, че същият виновно не е изпълнил насрещното си задължение да даде сметка и да му предаде всичко събрано по сключения с ищеца договор за поръчка. След като не е установено по несъмнен начин изпълнение на възложените му действия и на задължението му да даде отчет за изпълнението на ответника, то за последния не се поражда задължение за заплащане на възнаграждение. Доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК е за страната, която твърди че са се осъществили съответните факти. В конкретния случай жалбоподателят - ищец е следвало да докаже, че е налице сключен договор за поръчка, че е извършил правните действия, които са му възложени, и че е изпълнил задължението си да даде отчет по извършената сделка. Действително ищцовото Д. е издало Фактура № */12.11.2008 г. – „за изготвяне на жалба и процесуално представителство по гражданско дело № .../2008 г. на СГС”, на стойност 1 200 лв. с ДДС, подписана от представител на ответното Д., която е свидетелстващ документ, защото удостоверява материализираното изявление в нея, но тя само по себе си не е основание за плащане на възнаграждение по договора за поръчка, тъй като възнаграждението се дължи не защото е издадена една фактура, а защото са извършени възложените правни действия, което от своя страна не бе установено по категоричен начин. По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 286 във вр. с чл. 280 от Закона за задълженията и договорите и чл. 36 от Закона за адвокатурата е изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Относно предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като акцесорен същият също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение от ...2011 г., постановено по гр. дело № .../2011 г. по описа на Районен съд – В.Т., с което са отхвърлени предявените иск е правилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд А. Д. „Р. и С.”, БУЛСТАТ ..., рег. по ф.д. № .../2005 г. на СГС, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Б. М.” № 12, . 3, представлявано от В.Т. следва да бъде осъдено да заплати на „К.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ул. „М.” № 10, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител К.Р.Х. сумата от 280 лева - направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение от ...2011 г., постановено по гр. дело № .../2011 г. по описа на Районен съд – В.Т.. ОСЪЖДА А. Д. „Р. и С.”, БУЛСТАТ ..., рег. по ф.д. № .../2005 г. на СГС, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Б. М.” № 12, . 3, представлявано от В. Т. да заплати на „К.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „М.” № 10, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител К.Р.Х. сумата от 280 (двеста и осемдесет) лева - направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на о±нование чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |