Решение по дело №78/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260029
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20201420200078
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 07.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА

 

при участието на секретаря Р. Маркова

и като разгледа докладваното от съдията

н.а.х.д.№78/2020 г. по описа на ВрРС

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.             

Образувано е по жалба на Е.Х. ***, срещу Наказателно постановление (НП) №26-0000355/03.12.2019 г., издадено от началник ОО АА Враца, с което на основание чл.93в, ал.9, пр.2, т.1 ЗАвП, за нарушение по чл.34, пар.1, изр.2, пр.2 Регламент (ЕС) №165/2014 г. на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лв.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, необосновано е и наложеното наказание е явно несправедливо. При това се моли за отмяна на санкционния акт.

В с.з. жалбоподателят и въззиваемата страна не се представляват и не вземат становище по жалбата.

 

Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. К. Г..

 

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 27.11.2019 г., около 12:40 часа, на път II-15, местност Деривол, при разклона за с. Чирен, с посока на движение към гр. Бяла Слатина, жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка Ивеко А401Т кат N3 с рег. *******, собственост на ФИР ЕООД и извършвал обществен превоз на товари от с. Балша до гр. Бяла Слатина. Същият бил спрян за проверка от св. К. Г. ***, който в хода на проверката установил, че в тахографа на превозното средство няма поставена дигитална карта на водача. Той поискал от жалбоподателя да представи същата, но такава не му била представена, като жалбоподателят обяснил, че има проблем с тахографа.

 При това св. К. Г. състави АУАН 269513, с който жалбоподателят е обвинен в нарушение по чл.34, пар.1, изр.2, пр.2 Регламент (ЕС) №165/2014 г., а именно за това, че без разрешение преди края на работното време е извадил дигиталната карта на водача, което е оказало влияние на записването на данните за време, управление, почивка и др. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично, като същият е вписал като възражение, че има проблем с тахографа.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.34, пар.1, изр.2, пр.2 Регламент (ЕС) №165/2014 г., на 03.12.2019 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.93в, ал.9, пр.2, т.1 ЗАвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лв.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания свидетел К. Г., както и от писмените материали по делото. От показанията на свидетеля се установява, че е извършил проверка и е съставил АУАН за това, че без разрешение преди края на работното време жалбоподателят е извадил дигиталната карта на водача, което е оказало влияние на записването на данните за време, управление, почивка и др. Установява се и това, че не е установил дали водача въобще е управлявал с поставена дигитална карта и ако е управлявал с такава, кога е извадил същата. Заявява дори, че е напълно възможно жалбоподателят въобще да не е имал карта на водача. От показанията на свидетеля се установяват и обстоятелствата около съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля в цялост.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, настоящата инстанция няма да ги анализира по-прецизно.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

 

Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че при извършена на 27.11.2019 г., проверка на жалбоподателя, същият е управлявал товарен автомобил марка Ивеко А401Т кат N3 с рег. *******, собственост на ФИР ЕООД и извършвал обществен превоз на товари от с. Балша до гр. Бяла Слатина без в тахографа да има поставена карта за водача. Не се установява обаче дали жалбоподателят е поставял въобще такава карта и дали притежава такава карта, като самият актосъставител заявява, че е напълно възможно целия превоз да е извършел без в тахографа да е поставена карта за водача. При това остава абсолютно недоказано обвинението, че жалбоподателят е извадил преди края на работното време дигиталната карта на водача. Че е налице нарушение е повече от безспорно, но същото се изразява в това, че жалбоподателят управлява без поставена в тахографа дигиталната карта на водача, каквото обвинение не му е повдигнато и съдът не разполага с възможност да коригира грешката на наказващия орган. Ето защо НП следва да се отмени поради недоказаност на повдигнатото обвинение.

Недоказаността на обвинението изключва възможността съдът да подлага на проверка правилността на приложената санкционна норма и адекватността на наложеното наказание. Ненужно като непроменящо крайния изход на делото е и обсъждането на останалите наведени в хода на производството доводи за отмяна на санкционния акт.

 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0000355/03.12.2019 г., издадено от началник ОО АА Враца, с което на основание чл.93в, ал.9, пр.2, т.1 ЗАвП, за нарушение по чл.34, пар.1, изр.2, пр.2 Регламент (ЕС) №165/2014 г. на Е.Х. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: