№ 7370
гр. София, 16.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110150311 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П. Г. Н., чрез адв. А. Д., с която срещу
„***“ АД са предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
1212 лв. – представляваща платена без основание по нищожен договор за кредит и нищожен
договор за гаранция, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за кредит на 27.02.2023 г., по
силата на който й били предоставени заемни средства в размер на 1200 лв. при фиксиран
лихвен процент по заема – 40 % и годишен лихвен процент на разходите – 48,35 %, като
съгласно договора, същият следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ
сключването на договора, с банкова гаранция или поръчителство на поне две физически
лица, които да отговарят на условията в договора. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора било
уговорено възнаграждение на гаранта в размер на 796,86 лева, платимо разсрочено на
вноски, всяка от които в размер на 44.47 лева. Твърди, че е погасила изцяло и предсрочно
всичките си задължения по процесния договор в общ размер на 2412 лева ( главница, лихва
и възнаграждение на гаранта).
Навежда доводи за нищожност на договора за потребителски кредит, поради
противоречието му със закона на основание чл. 11, и 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото
страна по същия е потребител, но в договора не е посочен ГПР. Твърди, че в ГПР не е
включено възнаграждението за поръчител/гарант, което представлява неправилно посочване
на ГПР. Самото възнаграждение по договор за поръчителство/гаранция представлява според
ищеца скрита комисионна за кредитора, като довод в тази посока изтъква свързаността на
двете дружества по смисъла на ТЗ. Твърди, че възнаграждението за поръчител/гарант не е
включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставяне на
подобна гаранция, защото това е предвидено като негово задължение в договора за
потребителски кредит. Счита, че чрез типовите клаузи на договора за кредит и договора за
гаранция не могат да докажат, че сключването на договора за поръчителство/гаранция не е
било задължително условие. Твърди, че договорът за предоставяне на
поръчителство/гаранция е недействителен. Навежда, че кредиторът не целял да получи
обезпечение, а да се освободи от задължението си да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, което противоречало на целите на Директива 2008/48,
1
транспонирана в ЗПК и което водело до повишаване на опасността от свръхзадлъжнялост на
потребителите. Поставяне на условие за усвояване на договора чрез осигуряване на
поръчителство с такова възнаграждение разкривало недобросъвестността на кредитодателя,
което е в пряко противоречие с Директивата. В допълнение изтъква, че доколкото договорът
за кредит е недействителен, то недействителен е и договорът за поръчителство, предвид
акцесорния му характер. Поддържа, че и уговореният лихвен процент в размер на 40 %
надхвърля повече от 3 пъти размера на законната лихва и е нищожен поради противоречие с
добрите нрави.
Ответникът оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност.
Оспорва всички доводи на ищеца, като твърди, че договорите са съобразени с материалните
разпоредби на ЗПК. Поддържа, че е спазен чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 18 ЗПК и ГПР включва
всички разходи по договора за кредит . Изтъква, че възнаграждението на дружеството –
гарант не е част от заемното правоотношение по договора за паричен заем и не представлява
пряк разход, свързан с кредита, ето защо не е включен в ГПР на кредита. Възнаграждението
по договора за поръчителство не представлява и разход за допълнителна услуга, тъй като не
е задължително условие за получаване на кредита. Предоставена е била възможност на
заемополучателя да избира между три вида обезпечения. ГПР е в съответствие с чл. 19, ал. 4
ЗПК. Кредитополучателят е бил надлежно информиран за последиците от сключването на
договора. Освен това обръща внимание на съда, че клаузите в договорите са били
индивидуално уговорени, т.е. имали равноправен характер, съгласно ЗЗП. Оспорва чрез
клаузите в договора да се нарушават предпоставките на чл. 11, т. 10 и 18 ЗПК. Оспорва ***
АД да са легитимирана страна по иска, доколкото, твърди, че сумите по договора за
поръчителство са напуснали патримониума на ответника и са преведени на *** ЕООД.
Моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствена тежест:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че поради нищожност на договор за
паричен заем от 27.02.2023 г. и договор за гаранция от 27.02.2023 г. заплатена от нея сума
по договора в размер от 1212 лева е без основание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
задържане на платената сума, т.е., че сумата е била заплатена от ищцата, респ. получена от
ответника въз основа на валиден договор за паричен заем и договор за гаранция.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че
клаузите по договорите са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при
сключване на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние
последният да прецени икономическите последици от сключването на договора. Указва на
ответника, че не сочи доказателства, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
С оглед становищата на страните следва ДА СЕ ОБЯВЯТ ЗА БЕЗСПОРНИ и
НЕНУЖДАЕЩИ СЕ от доказване в производството следните обстоятелства:
1/ че между страните е бил сключен процесния договор за кредит;
2/ че по същия ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 1200 лева,
която ищцата се е задължила да върне;
3/ че в договора за кредит е посочен ГПР 48,35 %, като в същия не е включено
вземането за възнаграждение по договора за поръчителство.
По доказателствата:
2
Съдът намира, че следва да приеме представените от страните писмени доказателства,
тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет
на делото.
Съдът следва да бъде уважено искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответното дружество да представи приложимите към договор за паричен заем общи условия,
справка за заплатените и дължими суми от кредитополучателя по договора за заем и
договора за гаранция, като следва да бъде оставено без уважение в частта за справка за
датата и размера на отпуснатата от него сума на ищцата, доколкото това обстоятелство не се
оспорва от ответника.
Следва да бъде уважено искането за ССчЕ за отговор на поставените в т. 1.2 и 1.3
въпроси , формулирани в исковата молба, а по т. 1.1 оставено без уважение като
ненеобходимо.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание по делото на
02.04.2024 г. от 10:00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по него и по
дадените със същия указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРИЕМА представените от страните с исковата молба и с отговора документи като
писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на
съобщението ответното дружество да представи приложимите към договор за паричен заем
общи условия, справка за заплатените и дължими суми от кредитополучателя по договора за
заем и договора за гаранция, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в частта за
справката за датата и размера на отпуснатата от него сума на ищцата.
УКАЗВА на ответното дружество, че на осн. чл. 190, ал. 2 ГПК непредставянето на
документа се преценява съгласно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
само на задача 1.2 и 1.3, формулирана с исковата молба, при депозит в размер на 250 лева,
вносим от ищцата в тридневен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.П..
ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ искането за ССчЕ в останалата част.
3
Вещото лице да се уведоми да работи по поставената задача и за датата на ОСЗ след
представяне на документ, че депозитът е внесен.
РАЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението, но не по-късно от
насроченото открито съдебно заседание да представи по делото документ за внесена по
сметка на съда такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК в размер на сумата от 0,90 лева за служебно
изготвения за връчване на ищеца препис от отговора и приложенията, като при
неизпълнение на тези указания съдът ще постанови определение по реда на чл. 77 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4