О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер167/14.2.2020г.Град
Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На четиринадесети февруари Две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:Н. ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Н. Петков
ВЧНД № 141 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXII от НПК и е образувано
във връзка с протест от прокурор при Районна прокуратура – Варна, срещу
протоколно Определение от проведено на 22.01.2020 г. разпоредително заседание по
НОХД № 2939/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на Районна прокуратура-Варна, за отстраняване
на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
В протеста се сочи,
че изводите в така постановеното протоколно Определение на първоинстанционния
съд по чл.248, ал.5 от НПК, т.1 са неправилни. Сочи се, че не е ограничено
правото на защита на подсъдимите лица, като обвинителният акт не страда от
пороци, които следва да се отстранят, с оглед и на което се иска отмяна на обжалваното пред настоящия
съд протоколно Определение на РС-Варна.
След като се запозна
с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:
Протестът е подаден
от процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт страна, в
установения законов срок, поради което е
допустим, като разгледан по същество, настоящия съд го намира за
неоснователен, поради следните съображения:
Производството по НОХД
№ 2939/2019 ,г. по описа на Районен съд-Варна е образувано по внесен обвинителен акт срещу З.Ж.С. за престъпление по чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.26 ал.1 от НК
и срещу Н. Георгив П. за престъпление по чл.215 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.
Първоинстанционният
съд е насрочил делото в разпоредително заседание за обсъждане с участието на
всички страни на посочените в чл.248, ал.1, т.1-8 въпроси, при решаването на които е възприел,
че в досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, ограничило гарантираното
от НПК право на защита на обвиняемите. Съдията-докладчик е констатирал, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат всички факти, касаещи
съставомерните признаци на престъпленията, в извършването на което са обвинени
подсъдимите. Сочи се и, че предвид връщане на делото, при изготвяне на
обвинителния акт, прокурорът е изключил деяние от диспозитива на обвинението на
подс.П., по отношение на което не се е произнесъл с дължимото в такива случаи
постановление за частично прекратяване на наказателното производство, като
изготвеният обвинителен акт не е бил съобразен с новото обвинение. Изтъква се,
че в същия е налице и противеречие между приетата и отразена фактическа
обстановка и посочените съставомерни признаци на престъплението, като липсват
както нужното описание на фактическите обстоятелства, така и правни изводи въз
основа на събраните по делото доказателства. Предвид посоченото, съдът е
направил извод относно невъзможността обвинителният акт да осъществи
наказателно-процесуалната си роля, поради липсата на изискуемото според закона
съдържание, което се явава съществено процесуално нарушение, доколкото
ограничава правото на защита на подсъдимите.
ВОС
счита, че посочените изводи на съдията-докладчик, мотивирали прекратяването на
съдебното производство и връщането на делото на прокурора, намират правна
подкрепа, като доводите на прокурора, развити в частния протест срещу
обжалваното протоколно Определение, са неоснователни и не се споделят от
настоящата въззивна инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК, определението на съда по чл.248, ал.1, т.3
от НПК подлежи на обжалване по реда на гл. XXII от НПК. Предметът на инициираното по
този ред въззивно производство е ограничен до наличието, съответно - липсата на
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правата на обвиняемия /пострадалия или неговите наследници/, като
същите изрично са посочени от законодателя в чл.249, ал.4 от НПК. Сред така
изброените в тази разпоредба основания е и релевираното в протестираното
определение нарушение, свързано с нарушаване правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това
качество. Същото безспорно се предпоставя и обуславя от посоченото от първоинстанционния
съд съдържание на обвинителния акт.
Предназначението
на обвинителния акт е дефинирано с ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д.№
2/2002 г., ОСНК - да формулира така обвинението, че да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия
в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване на правото на защита. Изискванията към съдържанието на
обвинителния акт са поставени в разпоредбата на чл. 246 НПК
и в конкретния случай, ВОС счита, че внесеният обвинителен акт не ги покрива,
като констатираните от първоинстанционният съд пороци, водят до нарушаване правото на защита на обвиняемите
лица. По смисъла на цитираното Тълкувателно решение на ВКС, съществени, са
онези процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита
на обвиняемия и неговия защитник, както и на гражданските ищци и ответници и
техните повереници. В случая такива безспорно са допуснати.
В
обстоятелствената част на обвинителният акт, прокурорът задължително трябва да
посочи всички факти, обуславящи съставомерността на деянието, време, място и
начин на извършване , участието на обвиняемия в осъществяването му,
пострадалото лице и размерът на вредите и т.н. В конкретния случай, както правилно и законосъобразно е посочил ВРС в
протестираното пред настоящия съд протоколно Определение, така изготвения
прокурорският акт не съдържа всички факти, касаещи съставомерните признаци на
престъпленията, в извършването на което са обвинени подсъдимите. ВОС изцяло
споделя изтъкнатите в тази връзка аргументи, доколкото са налице както
съществени непълноти относими към фактическата страна на обвиненията, с оглед
както на изключената от предмета на предявеното на подс.П. обвинение вещ, така
и по отношение установени нови фактически положения и събрани доказателства при
проведени първоинстанционни и въззивни следствия при предходно разглеждане на
делото, които променят описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и
които са от значение както за наказателна отговорност на обвиняемите лица, така
и за размерите на гражданските искове на пострадалите.
ВОС
споделя и направеното от страна на ВРС заключение за липсата на правни изводи изложени след
анализ на събраните по делото доказателства относно деятелността на подс.П.. В
случая, съдържанието на обстоятелствената част на внесения обвинителен по
отношение на посоченото лице се изчерпва единствено с описване и изброяване на
доказателствата и доказателствените средства, без съотнасяне на същите към
поведението на подс.П. и обосноваване съставомерността на предявеното му
обвинение за извършено по чл.215 от НК престъпление. Във връзка с обвинението на
същия и посочената от първоинстанционния съд необходимост от произнасяне на
прокурора при изключване на деяние от
диспозитива на предявеното обвинение, следва да се посочи, че съгласно ТР№2/2002 на ОС на НК на ВКС, прекратяване на
наказателното производство е наложително тогава, когато от последно
повдигнатото и предявено на предварителното производство обвинение
следва да се изключат определени деяния, намиращи се във връзка с деянието по
обвинителния акт и именно в този случай прокурорът е длъжен да изготви
постановление за т.нар. частично прекратяване на наказателното производство,
като внесе обвинителен акт след влизането му в сила.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав на въззивната инстанция счита за правилен
крайният извод на първостепенния съд относно необходимостта образуваното
съдебно производство да бъде прекратено, поради допуснато, съществено
процесуално нарушение, свързано със съдържанието на внесения от прокурора
обвинителен акт, като делото се върне на Районна прокуратура – гр.Варна за
отстраняването му.
Водим
от горното и на основание чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК, Окръжен съд-Варна,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от проведено
на 22.01.2020 г. разпоредително заседание по НОХД № 2939/2019 г. по описа на
Районен съд-Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2