Решение по дело №162/2022 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 82
Дата: 5 юли 2022 г.
Съдия: Славка Кабасанова
Дело: 20225440200162
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Смолян, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря Росица Атанасова
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20225440200162 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по постъпила жалба от М. Р. П. ЕГН
**********, адрес: *, против наказателно постановление №22-1058-
*/28.03.2022 г. на началник *а в *, *, с което 1) за нарушение по чл.40, ал.1
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лв.
на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП; и 2) за нарушение на чл.123, ал.1, т.3,
б. „в“ ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на
50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В жалбата срещу санкционния акт М.П. развива съображения за
направилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. От
негово име жалбата поддържа процесуалният му представител адв.Л.*, която
навежда допълнителни доводи за допуснати процесуални нарушения в хода
на административно-наказателното производство.
За въззиваемата страна, не се явява процесуален представител в съдебно
заседание.
*, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице с
интерес да обжалва, а разгледана по същество- основателна.
На 01.03.2022 г. около 22,40 ч. жалбоподателят М.П. управлявал лек
автомобил “*“ рег.№ *, * цвят, в гр.Смолян, по ул.*. На паркинга до фирма
„*“ извършил маневра движение на заден ход, при която блъснал паркиран
лек автомобил "*" с рег.№ *, собственост на „*-* *“*, * цвят. Въпреки
съприкосновението между двата автомобила жалбоподателят М.П. не спрял,
за да установи настъпили ли са щети, а продължил да управлява автомобила
по ул.*. Маневрата и ударът били възприети от свидетеля А.А.-охранител във
фирма „*“.
На следващия ден 02.03.2022 г. последният уведомил за случилото се
свидетеля Е.П., служител на „*-* *“ *, на когото било възложено
управлението на лекия автомобил "*" с рег.№ *. Двамата огледали
автомобила, при което установили, че той бил отместен с около 30-40 см.
назад от удара и имал ожулвания по предната броня. За установеното
свидетелят Е.П. уведомил от своя страна прекия си началник, който го
посъветвал да се обади в полицията. Свидетелят П. съобщил за случая
свидетеля А.М., на длъжност мл.автоконтрольор в *, *.
М.П. бил познат на свидетеля А.М., тъй като двамата живеят в съседни
блокове. Предишния ден – на 01.03.2022 г. съсед на М. му споделил, че М.П. е
паркирал управлявания от него лек автомобил „*“ напреки платното на
движение между дом №*и дом №* на улица „*“, а друг техен съсед му
позвънил и го информирал, че вечерта на 01.02.2022 г. видял около 22,30ч.
как лекия автомобил „*“, при движение по ул.* при маневра на заден ход се
качва на тротоара и се блъска в противопожарен хидрант, продължИл ход
отново качвайки се на заден ход на тротоар щял да се блъсне в автомат
кафемашина, след което продължил ход назад срещу посоката на движениеи,
като пред входа на фирма „*“ се чул удар в друг автомобил.
На 03.03.2022 г. свидетелят А.М. бил назначен в наряд заедно с колегата
си мл.автоконтрольор А.И., свидетел по делото. В автосервиз на ул.* двамата
установили, че на лекия автомобил “*“ рег.№ * се извършва ремонт. Там бил
и жалбоподателят, който признал, че е предизвикал ПТП и помолил да не
2
бъде санкциониран. Свидетелят М. взел документите му и тези на лекия
автомобил “*“ и му разпоредил да се яви на местопроизшествието. Съобщил
и на свидетеля Е.П. да се яви там. На местопроизшествието в присъствието на
П. и П. свидетелите А.И. и А.М. отново огледали щетите по лекия автомобил
„*“ и последният съставил протокол за ПТП №*/03.03.2022 г., в който било
отразено, че П. с управлявания от него лек автомобил при движение на заден
ход се блъска в паркирания автомобил “*“ и допуска ПТП с материални
щети. Жалбоподателят подписал протокола.
Мл.автоконтрольор А.М. съставил срещу М.П. акт за установяване на
административно нарушение № */03.03.2022г. за това, че на 01.03.2022 г. в
22:40 часа, в гр.Смолян на ул.* - на паркинга до фирма "*" като водач на лек
автомобил, „*“, рег.№*, при извършване на маневра движение назад, не се
убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен, в резултат на което
със задната си част се блъска в предната част на паркирания лек автомобил
"*" с рег.№ *, като допуска ПТП с материални щети (по МПС №*-ожулена
предна броня; по МПС №*-спукана задна броня)-нарушение на чл.40 ал.1
ЗДвП.
В АУАН било описано и второ нарушение извършено от П.,
квалифицирано като такова по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП, за това, че като
виновен участник в горепосоченото ПТП, в което няма съгласие между
участниците относно вината, напуска мястото на произшествието без да
уведоми службата за контрол на МВР, на територията на която е настъпило
произшествието.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и
мл.автоконтрольор А.И., бил предявен на М.П. и той го подписал, като в
графа „възражения“ посочил, че не се е блъснал, а му натиснал предната
броня.
Срещу АУАН от М.П. постъпило възражение, в което той сочи, че
действително между управлявания лек автомобил, „*“ и лек автомобил "*"
имало съприкосновение, но след като се уверил, че не са настъпили щети
продължил движение по ул.*; водачът на другото МПС не присъствал.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя 1) за нарушение по чл.40, ал.1 ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лв. на
3
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП; и 2) за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.
„в“ ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 50.00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
Съдът приема тази фактическа обстоновка за установена въз основа на
показанията на свидетелите А., П., М. и И.. Те са еднопосочни и
взаимнодопълващи се, кореспондират с писмените доказателства приобщени
по делото и направените признания – усни и писмени от жалбоподателя в
хода на административнонаказателното производство.
В чл.123 ЗДвП законодателят е предвидил поредица от задължения за
водача на МПС при ПТП. Без да създава опасност за движението по пътя, той
следва да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието(чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП).
Когато при произшествието са причинени само имуществени вреди
водачът на МПС е длъжен а) да окаже съдействие за установяване на вредите
от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства,
така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в)
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В случая административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП.
Според съда в настоящия му състав жалбоподателят е извършил нарушение
на чл. чл.123 ал. 1 т.3 б.“а“ ЗДвП, а не чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП.
От показанията на свидетеля очевидец Ал.А. се установява по безспорен
начин механизма на причиненото от М.П. ПТП. При управление на лекия
автомобил „*“ на заден ход по улицата * в гр.Смолян на паркинга при фирма
„*“, той е ударил паркирания лек автомобил „*“, при което е настъпило ПТП
с материални щети. При това съприкосновение съдът приема, че на лекия
автомобил „*“ била ожулена предната броня, а на лекия автомобил „*“ била
спукана задната броня. Жалбоподателят обаче не слиза от автомобила, за да
4
съдейства за установяване на щетите. При отсъствието на водач на лекия
автомобил, на който са нанесени щети, М.П. е следвало да сигнализира в * и
да съдейства за установяване на вредите от произшествието. На следващия
ден той не е потърсил водача на другия автомобил.
С напускане на местопроизшествието той е извършил нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ ЗДвПне е оказъл съдействие за установяване на вредите
от произшествието. В АУАН и НП деянието неправилно е квалифицирано
като нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП. Тази норма предвижда ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В случая е
имало само един учасник в произшествието, затова съдът намира, че деянието
на М.П. неправилно е квалифицирано като такова по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“
ЗДвП. Налице е съществено процесуално нарушение, което води до
ограничаване възможността на нарушителя да разбере фактическите и правни
рамки на повдигнатото му „административно обвинение“, респ. до
незаконосъобразност на обжалвания санкционен акт в тази част.
Задължението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП се състои в извършване на
безопасно движение назад след като водачът се е убедил, че пътят зад
превозното му средство е свободен и поради това няма да създаде опасност
или затруднение за другите участници в движението. Факта, че е настъпил
удар между автомобила, който се е движил на заден ход и друго пътно
превозно средство, което се е намирало зад него доказва неизпълнение на
задължението по чл.40, ал.1 от ЗДвП за безопасно извършване на маневрата
"движение назад". Съприкосновение между пътни превозни средства,
настъпило поради нарушаване на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП доказва състава на чл.
183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, когато не е причинило щетите по § 6, т. 30 от ДР на
ЗДвП и ще бъде елемент от механизма на деянието по чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1,
т. 5 от ЗДвП, когато те са настъпили. От реализираното от М.П. ПТП са
настъпили щети по двата автомобила, поради което за нарушението на чл.40
ал.1 ЗДвП той е следвало да бъде санкциониран на осн.чл.179, ал.2 вр. с ал.1,
т.5 от ЗДвП, Поради неправилно приложение на санкционната разпоредба на
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, наказателното постановление и в тази част се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, въпреки че М.П. е извършил
5
вмененото му нарушение.
На жалбоподателя с оглед изхода на делото на осн.чл.63д ал.1 ЗАНН
следва да се присъдят разноски в размер на 300лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и затова съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-1058-*/28.03.2022 г. на
началник *а в *, *, с което на М. Р. П. ЕГН **********, адрес: *, 1) за
нарушение по чл.40, ал.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 20.00 лв. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП; и 2) за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА * да заплати на М. Р. П. сумата 300лв. разноски по делото,
пердставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6