Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 417
гр.Враца, 02.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, троен административен състав в публичното заседание на 22.11.2022г. / двадесет и втори ноември две хиляди двадесет
и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа
докладваното от съдията ВАСИЛЕВА кадм. д.№585
по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр.чл.72 ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по касационна жалба на МР-ИЗДИРВАНЕ
при РУ Козлодуй при ОД на МВР Враца **, против РЕШЕНИЕ
№60/19.07.2022г., постановено по адм.д. №168/2022г. на Районен съд Козлодуй, с което е отменена
издадената от него ЗАПОВЕД за задържане на лицето Х.Р.Й. *** с рег. № 288зз-131/28.04.2022г.
В жалбата като касационно основание
за отмяна на оспореното решение като неправилно се сочи нарушаване на материалния закон при
постановяването му. Изтъква се, че
незаконосъобразно първостепенният съд е приел, че не са били налице
предпоставките за издаване на заповедта, тъй като не е имало данни за извършено
престъпление, без да се съобрази с разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР,
според която органите на МВР са овластени да издават такива заповеди за нуждите
на разследването спрямо лицата, за които има вероятност да са извършили
престъпление. В с.з. касаторът изтъква,
че не е призоваван за съдебното
заседание пред въззивната инстанция, нито му е бил връчен екземпляр от решението. Прави се искане за
отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед за задържане. Направено
е искане за присъждане на разноски по делото, изразяващи се в заплатената
държавна такса за касационно обжалване.
Ответникът по касационната
жалба Х.
Й., не взема становище.
Участващият в производството
прокурор от Окръжна прокуратура Враца дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, тъй като в
съответствие със събраните доказателства Районният съд е достигнал до извода, че не е имало данни за конкретно
извършено престъпление, още повече, че в заповедта не са изложени никакви мотиви за издаването й.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
преклузивен срок, против валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Първостепенният съд е проявил
процесуална активност, като е събрал относими към спора доказателства, обсъдил ги е поотделно и
в тяхната съвкупност, въз основа на което е направил и извода си за незаконосъобразност
на оспорения пред него административен акт. Не е допуснато и нарушение на
материалния закон. Законосъобразен е изводът, че заповедта за задържане е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържаща минимума
от изискуемите реквизити, което не я прави нищожна. За да се упражни правомощието
по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР обаче, каквото основание е вписано в оспорената заповед, е необходимо да има
данни, че лицето е извършило престъпление, в случая предвиденото в чл.194 ал.1 от НК, както е
посочено в нея. Обосновано първостепенният съд е приел, че не е доказано по никакъв начин наличието на обосновано
съмнение за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по
чл.194 ал.1 от НК – кражба на
територията на ***, още повече, че изобщо не са представени никакви доказателства в тази насока – преписка,
сигнал от потърпевши лица и др. За да е налице обосновано подозрение, следва да
са налице факти и информация, които биха
убедили един безпристрастен наблюдател, че дадено лице може да е извършило
престъпление, като подозрението следва да се отнася до конкретно такова. Няма
изложени нито фактически основания за
издаване на заповедта, нито мотиви защо
се налага на лицето, адресат на същата,
да бъде ограничено правото на свободно
придвижване именно по този начин, което възпрепятства съдът да упражни ефективен съдебен контрол върху начина на
формиране на волеизявлението на органа. Като
е приел, че оспореният пред него административен
акт е незаконосъобразен и го е отменил, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт.
Възражението на касатора, че не е
призован за проведеното пред първостепенния съд съдебно заседание е
неоснователно, тъй като в кориците на делото се съдържа призовка, адресирана
до издателя на заповедта за задържане,
приета от служител в РУ Козлодуй. Невръчването на препис от постановеното
решение не е възпрепятствало касатора да
упражни правото си на касационна жалба, още повече, че е могъл да се запознае с
него в деловодството на съда или на интернет страницата му.
При служебна
проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, касационният състав не намира основания извън посочените в
касационната жалба, които да сочат на отмяната му. Съдебният акт е постановен
от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на
материалния закон.
При така изложените съображения оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против
него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на касатора
не се дължат разноски.
Воден от горното и на основание чл.221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №60/19.07.2022г., постановено по адм.д. №168/2022г. на Районен съд Козлодуй, с което е отменена Заповед за
задържане на лицето Х.Р.Й. *** с рег. № 288зз-131/28.04.2022г., издадена от МР-Издирване
при РУ Козлодуй при ОД на МВР Враца **.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.