Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 06.11.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като
разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 215/2019г. по описа на Административен
съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение
№ 73 от 02.07.2019г., постановено по н.а.х.д. № 100/2019г., Тетевенски районен
съд, четвърти състав е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление
(НП) № 11-0001033/11.02.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
(ДИТ) гр. Ловеч, с което на „Стройкар – Тони“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Подуяне, ж.к. Суха река, бл.27, вх.А, ет.4,
ап.12, представлявано от управителя Б.Т.Н., на основание чл.416, ал.5 вр. с
чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ) е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице – „Стройкар – Тони“ ЕООД, гр. София, страна по н.а.х.д.
№ 100/2019г. по описа на Тетевенски РС.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, некореспондиращо със събраните по делото доказателства. Твърди
се, че НП не е надлежно връчено на представител на дружеството и в него липсва
конкретна фактическа обстановка, както и обсъждане на възраженията против акта.
По същество се твърди неприложимост на Наредба №12/27.12.2004г. за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили,
несъобразяване на съда с изготвените експертизи и свидетелски показания с
доводи, че дружеството няма компетентност да извършва ремонти, а поставянето на
табела с надпис „Аварирал” на арматурното табло на камиона не би променило
случилото се при самоволните действия на пострадалия. Излагат се и съображения
за много добра организация от страна на дружеството по здравословни и безопасни
условия на труд, издадените в тази връзка документи и запознаването с тях от
страна на работниците. Моли се да се отмени оспореното решение, с което е
потвърдено НП.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се представлява и не ангажира
становище. В представена по делото молба/писмена защита поддържа изцяло
касационната жалба и моли за отмяна на обжалваното решение.
Ответната
страна, редовно призована, в съдебно заседание ангажира становище за
неоснователност на касационната жалба по изложени в хода по същество съображения.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби
срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК.
Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените
в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело,
съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са
следните:
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че на 13.11.2018г.
на двама инспектори от Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч им било възложено да извършат
проверка на строителен обект АМ „Хемус“, отсечка „Боаза“, с изпълнител на
строително-монтажните работи „Стройкар – Тони“ ЕООД, гр.София, като повод за
проверката бил настъпил трудов инцидент с работник на дружеството на 12.11.2018г.,
в следствие на който лицето починало. При проверката било установено, че на
12.11.2018г. на 84+
При така
установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна
АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от
компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН
реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че е безспорно
доказано вмененото на жалбоподателя административно нарушение и неговия автор. Решаващият
състав аргументирано обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги приел за
неоснователни, като се обосновал за изводите си. Мотивирайки и неприложимост на
чл.28 от ЗАНН, районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания на жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон по
отношение извършването на нарушението.
При
постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело. При подробен анализ на събраните писмени и гласни
доказателства, районният съд е постановил решението си в съответствие с
материалния закон, като правилно е приел, че съставеният АУАН и издаденото НП
отговарят на изискванията на ЗАНН, нарушението е безспорно доказано и
нарушителят е правилно установен. По възраженията на дружеството, които са
релевирани и в касационната жалба, решаващият състав е изложил подробни мотиви,
които се споделят от настоящата инстанция и не е нужно да се повтарят – чл.221,
ал.2, изр. второ от АПК.
Неоснователно
е основното възражение на касатора за неприложимост на разпоредбите на Наредба
№ 12 от 27.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
при работа с автомобили, към конкретния казус. Както е посочил и районния съд,
съгласно чл.2, ал.1 Наредбата се прилага на всички работни места съгласно чл.2
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, където се извършва работа
с автомобили. Безспорно на строителен обект АМ „Хемус”, отсечка „Боаза”, с
изпълнител на СМР дружеството-касатор, където е станала трудовата злополука, се
е извършвала работа с автомобили и пострадалото лице е било именно шофьор на
тежкотоварен автомобил над 12 тона. Процесният автомобил е бил спрян от работа
като аварирал и е бил паркиран в зоната за аварирали МПС. Безспорно е и
обстоятелството, че на автомобила е предстояло извършване на ремонтни дейности,
като за целта е следвало да бъде извозен до оторизиран сервиз. Както обаче
посочва вещото лице в назначената съдебна експертиза за установяване на
спазването на безопасни условия на труд, приобщена в първоинстанционното
производство, „Транспортирането на камиона до специализиран сервиз ще се извърши
чрез превозването му върху специална платформа (колесар), като качването на нея
се извършва на собствен ход от самия водач”. Следователно при необходимостта от
извършването на дейности, свързани с ремонта на неизправния автомобил –
качването му върху колесара за транспортиране, се установява приложимостта на
Наредба № 12 от 27.12.2004г., включително и на изискването на арматурното му
табло да се постави табелка с надпис, забраняващ извършването на определени
дейности с оглед на безопасната работа по автомобила.
Останалите
възражения на касатора повтарят тези, релевирани в първоинстанционното
производство, като по тях решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се
споделят от настоящата инстанция и не е нужно да се повтарят – чл.221, ал.2,
изр. второ от АПК.
По
отношение размера на наложената санкция административно-наказващият орган е
изложил в НП мотиви, които не се споделят от настоящата инстанция. По делото е
безспорно установено, че дружеството е извършило вмененото му нарушение, но
същото не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука,
както неправилно е приел АНО. Дружеството-касатор е изпълнило останалите си
задължения за осигуряване на ЗБУТ – издало е съответните инструкции и е
запознало работниците си с тях, спряло е от движение като неизправен товарния
автомобил, паркирало го е на определения за целта паркинг в зоната за аварирали
МПС, дало е нареждания чрез техническия ръководител на обекта пострадалото лице
да изчака фирмата с колесара, която следва да превози автомобила до сервиз,
като не се установява да е наредило запалването или придвижването на последния.
Изложеното
сочи за наличието на основания за налагане на санкция в минималния законов
размер – няма данни касаторът да е извършил други нарушения на трудовото
законодателство, не се установява по категоричен начин, че именно от процесното
нарушение са настъпили вредните последици за работника, за да се приеме това за
утежняващо обстоятелство, по-скоро са налице безспорни данни за съпричиняване
на вредите.
Съотнесено
с целта за налагане на административните наказания по чл.12 от ЗАНН, санкция в
размер на законоустановения минимум би изиграла ролята по последната
разпоредба. Като не е съобразил горното и е потвърдил изцяло НП, районният съд
е нарушил материалния закон, поради което решението му следва да се отмени и
във вр. с чл.27, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление да се измени, като
наказанието бъде определено на установения от закона минимум – имуществена
санкция в размер на 1500 лева.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН във връзка с чл.221,
ал.2, предл. първо и второ и чл.222, ал.1 от АПК, Ловешки административен съд,
втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 73/02.07.2019г.,
постановено по н.а.х.д. №100/2019г. по описа на Тетевенски районен съд, и вместо
него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 11-0001033/11.02.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Ловеч, с
което на „Стройкар – Тони“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Подуяне, ж.к. Суха река, бл.27, вх.А, ет.4, ап.12, представлявано от
управителя Б.Т.Н., на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.413, ал.2 от КТ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева, като намалява размера на имуществената
санкция на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.