№ 3298
гр. София, 24.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110150077 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и сл.
Образувано е по искова молба на С. Й. А., ЕГН **********, адрес ., съдебен
адрес г. (ищец), чрез упълномощения процесуален представител адвокат С. В.. Ищецът
твърди, че е собственик на ., находящ се в .., а ответницата – собственица на съседния
намиращ се над него .. Поддържа, че вследствие на дългогодишни течове от банята на
горния имот по тавана на неговата баня, както и по стените на съседните помещения
мазилката е започнала да се уврежда, като след ремонтиране отново започнали да се
появяват тъмни петна, мухъл и спори и ремонтираната мазилка отново започнала да
пада. Намира, че това състояние представлява пречка пред ползването на собствения
му имот по предназначение. Въпреки многократните молби и покани до ответницата тя
бездейства и неговия апартамент продължава да се руши. Ищецът заявява, че поради
тези причини не могъл да отдаде под наем недвижимия си имот през периода 26. 08.
2016 г. – 26. 08. 2021 г. и пропуснал да реализира доходи от наем в размер на 166 лева
и 67 стотинки на месец (общо за съответния период 10 000 лева). Твърди, че и към
настоящия момент имотът му е увреден, като стойността на необходимия ремонт
възлиза на 900 лева (от които 500 лева за нова замазка, 300 лева за шпакловане и 100
лева за боядисване). Иска от съда да осъди ответницата да отстрани течовете от банята
в собствения й имот, както и да я осъди да му заплати сумата 900 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и 350 лева от общо 10 000 лева,
представляваща имуществени вреди във формата на пропуснати ползи. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Н.
К. С., ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес .. Оспорва исковете като неоснователни
и недоказани. Твърди, че причината за увреждането на имота на ищеца всъщност не е
теч от нейния апартамент, а теч от общите части на сградата и/или от имущество на
други съседи в сградата. Заявява, че през 2021 г. е направила обстоен ремонт в банята
1
на своя апартамент, при който са били подменени настилките и плочките, а освен това
са били прегледани и всички възможни причинители на течове – тръби, водомери и др.
Прави извод, че твърдените от ищеца вреди не са причинени от теч в нейния недвижим
имот. Освен това отрича ищецът да е бил лишен от правото да ползва имота си
заявения от него петгодишен период. Иска от съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер. Исковата молба отговаря и на останалите формални изисквания
по чл. 127 и чл. 128 ГПК. При това положение исковата молба е редовна, а
предявените с нея искове са процесуално допустими.
Ищецът предявява три кумулативно съединени осъдителни иска: един с правно
основание чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС) и два с правно основание чл. 50 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Исковете по чл. 50 ЗЗД са два, защото
единият от тях е за обезщетяването на претърпени имуществени вреди, а другият – за
обезщетяването имуществени вреди във формата на пропуснати ползи. В случаите, в
които с исковата молба се претендират различни по вид имуществени вреди – както
претърпени вреди, така и пропуснати ползи – е налице обективно съединяване на
искове (решение № 105 от 09. 09. 2021 г. на ВКС по гр. дело № 2256/2020 г., IV г. о.).
По иска с правно основание чл. 109 ЗС в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е собственик на ., находящ се в . (за
краткост „процесния недвижим имот“), както и че поради теч от вещ, която е
собственост на ответницата, както и поради нейното бездействие, са налице
съществени затруднения и се поддържа състояние, което съществено смущава
упражняването на правото му на собственост върху апартамента. По първия иск с
правно основание чл. 50 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване, че ответницата е собственица на вещ, чиито свойства/дефекти
водят до теч, че е претърпял имуществени вреди в размер на 900 лева, както и
наличието на причинна връзка между теча и претърпените вреди. По втория иск с
правно основание чл. 50 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване, че ответницата е собственица на вещ, чиито свойства/дефекти
водят до теч, че в периода 26. 08. 2016 г. – 26. 08. 2021 г. не е могъл да отдаде под наем
собствения си апартамент, че размерът на доходите от наем за съответния период е
щял да бъде 23 370 лева (с оглед на предприетото изменение на иска), както и
наличието на причинна връзка между теча и невъзможността да отдаде собствения си
имот под наем.
От събраните в хода на делото доказателствени материали първостепенният съд
приема за установена следната фактическа обстановка.
През 1991 г. ищецът придобил въз основа на договор за дарение правото на
собственост върху процесния недвижим имот. Дарителите – родителите му Тодорка
С.ва А.а и К. А. А. – си запазили пожизнено вещно право на ползуване върху
недвижимия имот. Към 1996 г. процесният недвижим имот бил обитаван от майката на
ищеца, а той и свидетелката Зоя Стефанова Петрова, негова приятелка, периодично го
посещавали. Още по това време от по-горния недвижим имот (., находящ се на същия
адрес), който бил собственост на Петър Кирилов Спиров, баща на ответницата, се
2
образувала влага, която протичала през тавана на процесния недвижим имот. Течът
бил основно през тавана на банята на ищеца, като мазилката по него се ронела и
падала. През следващите години влагата постепенно намаляла.
През 2011 г. бащата на ответницата починал и тя придобила по наследство .,
намиращ се непосредствено над процесния недвижим имот. Междувременно ищецът
се запознал със свидетеля Г.П. М., който работел като охранител на банков клон. През
2014 г. свидетелят бил съкратен и споделил за това на ищеца. Майката на ищеца била
възрастна, трудно се движела и се нуждаела от помощ, поради което ищецът и
свидетелят М. се уговорили свидетелят М. да се нанесе да живее в процесния
недвижим имот с нея и да й помага. През същата година свидетелят М. сторил това,
като по това време майката на ищеца само му сподели, че в банята имало теч, но
неговите впечатления били, че състоянието на банята и другите помещения било
нормално. През 2016 г. обаче влагата от по-горния . внезапно се увеличила и обхванала
целя таван на банята на ищеца, както и таваните и стените на съседните помещения
(килер и спалня). По това време в банята на по-горния . имало вана. След 2016 г. тя
била демонтирана и влагата, просмукваща се в процесния недвижим имот, отново
намаляла и се ограничила само до банята му.
През 2019 г. майката на ищеца починала и той започнал да прави опити да се
свърже с ответницата, за да бъде разрешен проблемът с протичането на влага.
Ответницата обаче отказвала да му съдейства и отричала течът в банята на ищеца да
произтича от нейния недвижим имот. Ищецът правил неколкократни частични
ремонти, изразяващи се в изкърпване на шпакловка. По това време той освен това
започнал да предлага процесния недвижим имот за отдаване под наем. Във връзка с
това имотът бил посещаван от „квартиранти“ (по думите на свидетеля М., който
продължавал да ползва имота с разрешението на ищеца). След провеждането на огледи
обаче те не се свързвали отново с ищеца. През 2020 г. отново имало течове.
Към момента на огледа от вещото лице (17. 05. 2023 г.) се установява, че в
банята на процесния недвижим имот има значителни увреждания на тавана – увредена
мазилка, шпакловка и боя, датиращи от значително дълъг период преди огледа. Не
толкова значителни увреждания се констатират и по други помещения – подкожушена
и увредена мазилка и частично паднала фаянсова облицовка на тънката преградна
стена с коридора, подкожушена и увредена шпакловка и тотално увреждане на
тапетите по стената на помещението, граничещо с банята. От експертното заключение
се установява, че стойността на материалите и труда за отстраняването на тези
увреждания възлиза на общо 742 лева и 1 стотинка. Що се отнася до ., намиращ се
непосредствено над процесния недвижим имот, при огледа му вещото лице е
констатирало, че банята на този апартамент се намира непосредствено над банята на
процесния недвижим имот. В банята на . са били правени частични ремонти, като е
налице разлика в използваните материали за облицовки и настилки – по стените и пода
в зоната, където явно преди ремонта е имало вана. В зоната на стария теракот, в това
число и около подовия сифон, се констатират пукнатини, както и локални увреждания
на фугите на стария теракот, което според вещото лице води до нарушаване на
водоплътността на настилката.
Според експертното заключение освен това среднопазарният наем на процесния
недвижим имот за периода 26. 08. 2016 г. – 26. 08. 2021 г. възлиза на общо 24 410 лева.
За да съобрази съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК някои правнорелевантни факти,
настъпили след предявяването на иска, съдът допусна в последното открито съдебно
заседание разпит на свидетеля Петър Савов Златков, далечен роднина на ответницата,
3
и повторен разпит на свидетеля Г.П. М.. Според показанията на първия свидетел към
датата на разпита му (27. 09. 2023 г.) подовото покритие в банята на . е изцяло
подменено. От друга страна, според показанията на свидетеля М., макар и
действително на 19. 09. 2023 г. да е чул чукане и мъж да моли да му бъде донесена
вода за разбъркване на смес, ремонтът продължил твърде кратко (от 17, 50 до 18, 40
часá), а след третия ден отново започнали да се появяват влажни петна по тавана на
банята на процесния недвижим имот.
При така възприетата фактическа обстановка първостепенният съд направи
следните правни изводи.
Законодателството не дава изрично определение на правото на собственост.
Според правната теория то може да бъде дефинирано като пълната власт на определен
правен субект да владее, да ползува и да се разпорежда с дадена вещ. При все това
правото на собственост има някои ограничения. Най-същественото негово
ограничение е чуждото право на собственост. В дадения случай се установява, че
ответницата е собственик на .. Като негов собственик тя може да управлява и да
стопанисва недвижимия имот както намери за добре – да монтира в банята му вана или
да я премахне, да търпи старото подово покритие с пукнатини и нарушени фуги или да
го замени с ново подово покритие от вид и качество, каквито намери за добре, но само
при условие, че не накърнява правото на собственост на ищеца върху процесния
недвижим имот.
В дадения случай според експертното заключение, което съдът кредитира като
пълно, ясно, непротиворечиво, изчерпателно, професионално и методологично
издържано, източникът на просмукващата се влага не са тръбите в инсталационната
шахта и тръбната разводка, нито вертикалните щрангове на отоплителната инсталация,
защото към момента на огледа те са видимо сухи и около тях не се наблюдава
омокряне вследствие на течове. При това положение, съобразявайки вертикалното
разположение на процесния недвижим имот и ., както и констатираните нарушения в
подовата настилка на банята на ., съдът приема за установено, че причината за
протичането на влага в процесния недвижим имот са единствено дефектите в подовата
настилка на банята на ., собственост на ответницата. От показанията от повторния
разпит на свидетеля М. се установява, че тези нарушения не са били надлежно
отстранени към момента на приключването на съдебното дирене пред първостепенния
съд.
Бездействието на ответницата да отстрани дефектите на подовото покритие на
банята на . по такъв начин, че протичането на влага в процесния недвижим имот да
бъде окончателно преустановено, е неправомерно. Поддържането на това
неблагоприятно състояние накърнява собствения недвижим имот на ищеца, като
влагата постепенно разрушава субстанцията му. Това състояние води до съществени
затруднения за ищеца да ползува собствения си недвижим имот съобразно неговото
предназначение – като жилище. Затова искът по чл. 109 ЗС е основателен.
Основателен е също така и искът по чл. 50 ЗЗД за обезщетение за претърпени
имуществени вреди до размера, до който те бяха доказани – 742 лева и 1 стотинка.
Що се отнася до иска по чл. 50 ЗЗД за присъждането на обезщетение за
имуществени вреди във формата на пропуснати ползи, съдът е длъжен да приеме този
иск за неоснователен. Макар и да се доказа дефект в подовото покритие на банята на .,
както и опити на ищеца да отдаде процесния недвижим имот под наем, които не са се
увенчали с успех, според правната теория и задължителната съдебна практика при
доказването на тези вреди следва да се излезе от сферата на вероятното и те да бъдат
4
установени по сигурен начин (Александър Кожухаров, „Облигационно право. Общо
учение за облигационното отношение“; Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк.
дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС; Тълкувателно решение № 3 от 2023 г. по тълк.
дело № 3 от 2021 г. на ОСГТК на ВКС). В случая не се установява с необходимата
голяма степен на сигурност, че ако в процесния недвижим имот нямаше протичане на
влага от ., то ищецът щеше да успее да го отдаде под наем за периода 26. 08. 2016 г. –
26. 08. 2021 г. А дори и да можеше да се приеме, че пропускането на тези ползи тъкмо
поради протичането на влага се установява с голяма сигурност, то съдът следва да
отбележи, че щеше да липсва пряка причинна връзка между протичането на влага от . и
пропускането на доходи от наем в размер на 24 410 лева в съответния период. Това е
така, защото съгласно закона и съдебната практика „Длъжникът не дължи
обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи
на добър стопанин“ – чл. 83, ал. 2 ЗЗД. „Добрият стопанин не търпи неизпълнението
на задължение за заместими действия, тъй като може да поиска да бъде овластен
той да ги извърши за сметка на длъжника. Затова обезщетението за неизпълнение на
задължението за заместими действия обхваща разходите за извършването на
дължимите действия плюс разноските по овластяването. Всички други загуби и
пропуснати ползи (напр. тези от забавянето на изпълнението) добрият стопанин
може да избегне и ако ги е понесъл, обезщетение за това не се дължи“ – решение №
630 от 04. 11. 2010 г. на ВКС по гр. дело № 461/2009 г., IV г. о. Ищецът е могъл да
предяви иска по чл. 109 ЗС срещу ответницата още при първото протичане на влага
през 1996 г. Бездействието му да стори това до предявяването на исковата молба на 27.
08. 2021 г. прекъсва причинната връзка между дефекта на подовото покритие на банята
на . и хипотетичните имуществени вреди във формата на пропуснати ползи. Поради
всички тези съображения вторият иск с правно основание чл. 50 ЗЗД е неоснователен.
Разноски. При този изход на делото съдът следва да присъди на страните
пропороционално сторените от тях разноски.
Ищецът е заплатил държавна такса за иска за обезщетяване на претърпени
имуществени вред в размер на 50 лева, за иска за обезщетяване на пропуснати ползи,
който беше увеличен, в размер на общо 970 лева и 80 стотинки, и по иска с правно
основание чл. 109 ЗС в размер на 80 лева. Разноските за депозит за възнаграждение на
вещото лице, внесени от него, са в размер на 300 лева, а за уговорено и реално
заплатено адвокатско възнаграждение – общо 3 900 лева. Във връзка с възражението на
ответницата по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира, че делото не се отличава с фактическа
и правна сложност. Предвид броя на исковете и цената на всеки един от тях следва да
бъде намалено единствено адвокатското възнаграждение за иска с правно основание
чл. 109 ЗС, който е оценяем, от уговорените и заплатени между страните 1 000 лева на
500 лева. По отношение на останалите искове адвокатското възнаграждение (400 лева,
съответно 2 500 лева) отговаря на нормативноустановения минимум. Ищецът е
заплатил и банкови комисиони в размер на общо 7 лева и 82 стотинки. Депозитът за
възнаграждение на вещото лице и банковите комисиони следва да бъдат поравно
разпределени за всеки един от трите предявени иска, тоест по 102 лева и 61 стотинки.
Съобразявайки и внесените държавни такси за всеки един от исковете, съдът намира,
че ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 602 лева и 61
стотинки, представляваща всички сторени от него разноски по иска с правно
основание чл. 109 ЗС, както и сумата 502 лева и 61 стотинки, представляваща
разноските по иска за обезщетяване на претърпени имуществени вреди,
пропорционални на уважената част, тоест общо 1 105 лева и 22 стотинки.
5
Ответницата е сторила разходи за депозит за възнаграждение на вещото лице в
размер на 300 лева и банкова комисиона в размер на 4 лева и 7 стотинки. Тези
разноски следва да се разделят поравно за всеки един от трите иска, тоест по 101 лева
36 стотинки на иск. По неоснователния иск за обезщетяване на имуществени вреди във
формата на пропуснати ползи следва да се присъдят разноски в размер на 101 лева и 36
стотинки, а по иска за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, предвид
неоснователната му част – 17 лева и 79 стотинки, тоест общо 119 лева и 15 стотинки.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от Закона за собствеността ответницата Н. К.
С., ЕГН **********, адрес ., да подмени изцяло подовата настилка в банята на
собствения й ., находящ се в ., по такъв начин, че никаква влага да не протича в .,
находящ се в същата сграда, собственост на ищеца С. Й. А., ЕГН **********, адрес ..
ОСЪЖДА на основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите
ответницата Н. К. С., ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на ищеца С. Й. А.,
ЕГН **********, адрес ., сумата 742 лева и 1 стотинка, представляваща претърпени
от ищеца имуществени вреди от теч в собствения му ., находящ се в ., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 742 лева и 1 стотинка до пълния претендиран
размер 900 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Й. А., ЕГН **********, адрес ., срещу ответницата Н. К.
С., ЕГН **********, адрес ., за заплащането на сумата 23 370 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди във формата на пропуснати ползи за периода 26.
08. 2016 г. – 26. 08. 2021 г.
ОСЪЖДА ответницата Н. К. С., ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на
ищеца С. Й. А., ЕГН **********, адрес ., сумата 1 105 лева и 22 стотинки,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ищеца С. Й. А., ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на
ответницата Н. К. С., ЕГН **********, адрес ., сумата 119 лева и 15 стотинки,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6