Р Е Ш Е Н И Е № 1795
29.04.2014г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, X – ти
съдебен състав в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и
четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Величка Динкова като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16 441 по описа за 2012г.
Предмет
на делото са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация
чл.74, ал.1 ЗС.
Ищците
Г.Б.К., Ж.К.К. и К.К.К. чрез а. О.Д. твърдят, че са притежавали 1/6 ид.част, а
ответниците М.Ж.И. и И.Т.И. 5/6 ид.части по отношение на поземлен имот с
идентификатор № ***, с адрес: с. С.*** с площ от 1 431 кв.м. Твърдят, че
процесната 1/6 ид.част от правото на собственост върху имота придобили по
наследствено правоприемство от К.Ж.К. / п. през 1996г./, който пък придобил
идеалната част от своя баща Ж.К.Ж., с ЕГН **********/ п. през 1995г./, закупил
имота на 17.10.1975г. със съпругата си К.К.Ж..
Твърди
се още, че ответник М.И. / дъщеря/ придобива по наследяване 1/6 идеална част
върху процесния имот по наследяване от своя баща Ж.К. Ж., с ЕГН **********, а
останалите 4/6 идеални части й били продадени нейната майка К.К.Ж., която ги е
придобила / 1/6 ид. част по наследяване и 3/6 ид.части след прекратяване
съпружеската имуществена общност с К.Ж.К., ЕГН **********/ през 2004г. за което
е оформен нотариален акт № ***г. на н. И.Г. и които 4/6 ид.части са в режим на
съпружеска имуществена общност до колкото към този момент ответник М.И. се е
намирала в брак с ответник И.Т.И..
Твърди
се още, че процесният имот бил предмет на съдебна делба – като първа фаза
завършила с влязло в сила съдебно решение № 80/15.05.2008г. по гр.д №
607/2007г. на РС – Пловдив, 4 –
ти гр.с-в, а с решение № 1383/03.04.2013г. съсобствеността между
страните била прекратена като имотът бил изнесен на публична продан. Изложено е
че в рамките на делбено дело страните не са предявили претенции по сметки, при
което е останал неуреден въпросът за извършените между тях разноски във връзка
със съсобствеността върху дворното място. Изложено е още, че в хода на втората
фаза на съдебната делба е започнала административна процедура по изменение на
подробния устройствен план / заповед №
РД – 09-921/23.11.2010/ като е допуснато изменение на плана за регулация, което
предвижда разделянето на процесното дворно място на две УПИ – първото *** с
площ от 400 кв.м, а второто УПИ *** с площ от 1031. Предвид на това страните
постигнали устна договора след влизането в сила на решението по втората фаза на
делбата ответниците да прехвърлят в полза на ищците получения в техен
изключителен дял имот. Това мотивирало ищците да започнат да извършват разноски
по имота, който те били завладяли /узурпирали/ към този момент, били
трансформирали държането на чуждите идеални части във владение, което били
установили спокойно и трайно като недопускали ответниците да ползват имота.
Външно демонстрирали намерението си да своят чуждите идеални части като се
твърди това намерение да е достигнало до знанието на ответниците, т.е не е
установено по скрит начин. В тази връзка се твърди недобросъвестно владение
върху 5/6 идеални части да е установено от възникването на съсобствеността като
от края на 2009г. били извършени многобройни подобрения в съсобствения имот на
обща стойност 73 864 лева, при което се претендира сумата от
61 553.33 лева, която представлява по-малката сума измежду сумата на
направените разноски / от общо 73 864 лева/ и сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на тези подобрения /82 864 лева/ и която сума е съответна на притежаваните от
ответниците общо 5/6 идеални части. Подробно са описани всички подобрения както
следва: 1. разглобяване на изгорели постройки, почистване на треви, корени в
заден двор, стъкла от оранжерии – 2 292 лева; 2 събира на отломките с трактор накуп – 250
лева; 3. товарене с камион с боклук и превозване – 2 333 лева; 4
изравняване двор и премахване на оградна мрежа и дървени колове – 167 лева; 5.
поставяне на временна метална врата – 1000 лева; 6. възстановяване на паднала
масивна ограда откъм лицето на ПИ и по страничните регулационни линии –
6 945 лева; 7. мазилка по тухлена зидария – 2 419 лева; 8. доставка и
поставяне на керемиди – 786 лева; 9. изкоп земни почви за дворна ограда – 684
лева; 10. кофраж – 5 104 лева; 11. доставка и полагане на бетон В 25 –
4 522 лева; 12. изработка и монтаж на армировка – 4 568 лева; 13.
доставка и полагане на баластра – 3 346 лева; 14 шлайфан бетон –
11 197 лева; 15. ограда поцинкована ламарина – 8 580 лева; 16.
портална плъзгаща врата – 7 458 лева; 17. цокъл „Рустика” – 3 780
лева; 18. изкоп с багер за септична яма – 270 лева; 19. доставка и полагане на
септична яма – 3 650 лева; 20. доставка и монтаж на сауна от северен смърт
– 4 513 лева. Подобренията са извършени през есента на 2009г. и през
2012г. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците
по делото М.Ж.И. и И.Т.И. чрез а. И. М. и а. П.Х. оспорват предявените искове
по основание и размер. Оспорват ищците да са извършили претендираните
подобрения в процесния имот – оградата е съществувала отпреди и не е било
необходимо да се събаря и да се прави нова, тази ограда е била изградена от
наследодателя им, но при извършване на дейности по почистване на имота лопатата
на багера била съборила част от оградата, което наложило нейното изграждане.
Освен това дори да се приеме, че оградата представлява подобрения те обслужва
всички съседни имоти, а не само ответниците. За почистването – след п.,
сградата е била запазена в северната си част – незаконосъобразно е съборена от
ищците без знанието и съгласието на ответниците. Септичната яма и тоалетна не
са правени от ищците, дворът не се е нуждаел от почистване и изхвърляне на
отпадъците. Освен това претендираните подобрения представляват и незаконен
строеж поради което не се дължи тяхната стойност. Иска се отхвърлянето на
предявените искове като неоснователни и недоказани. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Съдът
след преценка на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в
съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
По
основанието на предявените искове.
Безспорно
се установява в проведеното производство, че
ищците притежават 1/6 ид.част от правото на собственост върху процесния
имот придобили по наследствено правоприемство от К.Ж.К. / п. през 1996г./,
който пък придобил идеалната част от своя б. Ж.К.Ж., с ЕГН **********/ п. през
1995г./, закупил имота на 17.10.1975г. със съпругата си К.К.Ж., а ответник М.И.
/ дъщеря/ придобива по наследяване 1/6 идеална част върху процесния имот по
наследяване от своя баща Ж.К.Ж., с ЕГН **********, а останалите 4/6 идеални
части й били продадени нейната майка К.К.Ж., която ги е придобила / 1/6 ид.
част по наследяване и 3/6 ид.части след прекратяване съпружеската имуществена
общност с К.Ж.К., ЕГН **********/ през 2004г. за което е оформен нотариален акт
№ ***. на н. И.Г. и които 4/6 ид.части са в режим на съпружеска имуществена
общност до колкото към този момент ответник М.И. се е намирала в брак с
ответник И.Т.И..
В
подкрепа на този извод е преди всичко влязлото в сила решение № 80/15.05.2008г.
по гр.д № 607/2007г. на РС – Пловдив, 4 – ти гр.с-в по допускане до делба процесния имот между страните
при квоти в съсобствеността от 1/6 и 5/6 ид. части. Това решение със сила на
пресъдено нещо задължава настоящата инстанция да приеме за установен фактът на
съсобствеността по отношение на процесния имот и квотите при които страните са
го притежавали.
Полезни
разноски са онези разноски, които
водят до увеличение на стойността на вещта. В теорията и практиката тези
разноски се означават с термина „подобрения”.
За разлика от необходимите, полезните разноски не са наложителни,
запазването и поддържането на вещта не е обусловено от тяхното извършване, но
ако са направени, те имат за последица обективно увеличение на стойността на
общата вещ. Правните последици, правата и задълженията, които възникват за
съсобствениците при извършване на подобрения, т.е. на полезни разноски за съсобствена
вещ, се уреждат по различен начин и от различни правни институти, в зависимост
от това дали са извършени от всички съсобственици по общо съгласие, от един
съсобственик със или без съгласие на другите съсобственици, както и от
качеството, в което съсобственикът е извършил подобренията - като владелец на
своята идеална част и държател на частите на другите съсобственици или като
владелец на цялата обща вещ. В зависимост от посочените факти, като следва да
се съобразяват и твърденията на ищеца, формиращи основанието на предявения иск,
се определя и правната квалификация на иска, предявен от
съсобственика-подобрител срещу останалите съсобственици. (вж. ППВС № 6/27.12.74 г., раздел І, ал. 6).
В конкретния
случай се твърди, че от възникването на съсобствеността върху дворното място
ищците владеят идеалните части на ответниците. Като това владение е явно и
необезпокоявано. Когато общата вещ, обект на извършените подобрения, се държи
само от съсобственика-подобрител, следва да се има предвид и установената в чл.
69 от ЗС презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже,
че я държи за другиго. Презумпцията на чл. 69 от ЗС обаче е неприложима в
случаите, когато съсобствеността произтича от наследяване. Константната съдебна
практика приема, че сънаследникът, упражняващ фактическа власт върху цялата
наследствена вещ, има качеството на владелец на своята идеална част от вещта и
на държател на идеалните части на останалите сънаследници. Ако такъв
сънаследник извърши подобрения в общата вещ, правоотношенията му с останалите
сънаследници следва да се уредят съобразно правилата на чл. 30, ал. 3 от ЗС,
чл. 61 и чл. 62 от ЗС или чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, съобразно изложеното по-горе.
Разпоредбите
на чл. 72 - чл. 74 от ЗС тук са приложими само, ако се докаже изменение на
намерението, т.е. превръщане на държането във владение, демонстрирано явно пред
другите сънаследници и съпътствано с отблъскване на тяхното владение
Съгласно
тълкувателно решение № 1/2012г. от 06.08.2012г. на ОСГК на ВКС презумпцията на
чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците,
когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението
на останалите, намерението му за своене се предполага.
В конкретния
случай, от една страна съсобствеността между ищците и ответник М.Ж.И. възниква
въз основа на наследствено правоприемство в който случай сънаследниците,
упражняващи фактическа власт върху цялата наследствена вещ, има качеството на
владелци на своята идеална част от вещта и на държател на идеалните части на
останалите сънаследници /доколкото
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на другия съсобственик, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС/.
Следователно, за да се докаже наличието на владение е необходимо ищците да
докажат, че са превърнали с едностранни действия държането по отношение на 1/6
ид.части във владение т.е че са манифестирали намерението си да държат тази 1/6
ид.част като своя, което намерение да е достигнало ясно и недвусмислено до
ответник М.И..
В случая от
доказателствата по делото се установява, че ответник М.И. няма достъп до имота,
входната врата е заключена, има пуснати кучета – обясненията по чл.176 ГПК, а
св. Д.Хр.Т. си спомня, че напоследък от около 2-3 години ищците не допускали
ответниците в имота, поради което трябвало да отидат в неговия двор, за да
огледат от там мястото.
Анализът на
тези гласни доказателствени средства показва, че ответник М.И. не е имала
достъп до имота, т.е не е осъществявала фактическа власт върху същия, но по делото
не се ангажират доказателства, че ищците са променили намерението си и своят
нейната 1/6 идеална част. Същите не доказват несъмнено, че са манифестирали
намерението си и че последния е бил наясно с това. Обстоятелството, че не е
допускан в имота не означава че се отрича владението му. Завладяването частите на ответник М.И. и
промяната намерението трябва да се манифестира пред нея и да се осъществи чрез
действия, отблъскващи владението й.
От друга
страна, 4/6 идеални части от имота се придобиват от ответниците по силата на
покупко-продажба осъществена през 2004г. нотариален акт № 44/2004г. В този
случай съсобствеността между страните е комплексна – за ищците по наследяване,
а за ответниците по силата на сделка. Другояче казано основанията за придобиване
на фактическа власт са различни, при което ищците не стават автоматично
държатели на чуждите идеални части / както е в случая когато основание е едно и
е наследяване/. В случая по делото дори не се твърди от страна на ответниците
след извършената покупко-продажба същите да са установили владение върху
процесния имот, т.е да е налице съвладение между страните. Същевременно, налице
са данни, че ищците са построили сграда в съсобствения имот, веднага след
смъртта на наследодателя си са започнали да упражняват фактическа власт върху
цялото дворно място – заключили са входната врата, пуснали са кучета, започнали
са да извършват подобрения – т.е същите са узурпирали чуждите идеални части. В тази връзка когато един от съсобствениците
упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на
последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите
съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се
упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните
части на останалите съсобственици, а техен владелец. Това е така тъй като
съсобственикът е установил фактическата власт за себе си – отнел е владението
на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните
им части / узурпация/ намерението за своене се предполага – арг. от чл.69 ЗС и
тълкувателно решение № 1/2012г. от 06.08.2012г. на ОСГК. В този смисъл
наличието на юридически акт въз основа на който се получава фактическата власт
върху даден имот не изключва автоматично възможността вещта да се държи като
своя, тъй като е възможно лицето да започне да упражнява за себе си действия,
за които е оправомощен титулярът на правото на собственост – какъвто е
настоящият случай по отношение на притежаваните от ответниците 4/6 идеални
части.
В заключение
когато страните наследяват – основанието на което установяват фактическа власт
е едно, и то предполага съвладение, в който случай е оборена презумпцията на
чл.69 ЗС, когато съсобствеността произтича от сложен юридически факт /комплексна/
или друг деривативен способ - отнемането владението на останалите съсобственици
и недопускането им да ползват общия имот съобразно идеалните си части води до
наличието на презумпционната предпоставка, че щом владее, то владее за себе си,
докато не се докаже, че я държи за другиго – така и решение № 236/18.11.2013г.
по гр.д. № 2810/2013 на ВКС, I
г.о
Следователно,
за процесните 4/6 идеални части се установява владение от страна на ищците – в
тази връзка следва да се отбележи, че ответниците в отговора на исковата молба
не отричат, че фактическата власт се осъществява от ищците, не ангажират
доказателства в насока, че има съвладение – напротив в последното по делото
съдебно заседание признават обратното - признават наличието на узурпация на
ищците като оспорват извършването на подобренията.
По отношение
на извършените от ищците подобрения.
По делото са
представени оферта за извършване на СМР с количества и цени към 15.02.2012г. –
л. 30 от делото, договор за изпълнение на строителни и монтажни работи от
13.03.2012, акт образец 19 за извършени СМР по договор от 12.03.2012г. Вещото
лице в извършената СТЕ констатира съответствие между уговорените СМР и тези
които са извършени на място – възстановяване на паднала масивна ограда откъм
лицето на процесния имот и по страничните регулационни линии, което се изразява
в надзиждане на съществуващата бетонна основа, цокълът на лицевата ограда от
двете страни е облицован с „Рустика”, а източната и западната част от масивната
ограда от едната страна. Направена е дворна ограда, направена е настилка от
шлайфан бетон, направена е плъзгаща външна врата с автоматично задвижване,
построена е септична яма и монтиран съд, изградена е сауна на западната страна.
Посочена е обща стойност на подобренията
в размер на 73 864 лева. В допълнителното заключение вещото лице дава
увеличената стойност на имота, дава оценка на автоматичната подземна поливна
система, оценка на изкопа както и констатира наличието на съставени актове за
одобрени строителни книжа и разрешения за строеж.
Свидетелите
Н.П. и Т.Т. си спомнят за извършваните СМР в процесния имот, дават подробни
описания конкретно за всяко подобрение
за което имат впечатления – оградата от поцинкова ламарина, шлайфан
бетон, септична яма.
По делото е
представен и акт за узаконяване в заверен препис № 06/20.11.2013г. на гл.а.
М.Х. към Община М., Дирекция „Устройство на територията” за извършеното от
ищците благоустрояване с бетонова настилка – 368.60 кв.м, сауна и локално
пречиствателно съоражение.
Относно
възстановяването на падналата масивна ограда по лицето на имота и по
страничните регулационни линии, оградата от поцинкована ламарина, плъзгащата
врата, септичната яма и сауната одобрени строителни книжа и разрешение за
строеж липсват. В тази връзка следва да се посочи, че разрешението за строеж и
строителните книжа не лишават подобренията от тяхната стойност, а касаят
възникването на административно правоотношение с държавата, още повече, че за
тези обекти съществува режим на търпимост. В допълнение незаконните СМР не
могат да бъдат изключени като подобрения само заради статута си, тъй като
същите могат да се узаконят.
В конкретния
случай – относно сауната – ищецът заявява, че е преместваем обект – поради
което може да бъде вдигнат от обекта и съответно да се елиминира неоснователното
обогатяване, първо, и второ разноските за този обект са от категорията на
луксозните, които не подлежат на възстановяване.
Относно
плъзгащата се врата – ищецът Ж.К. в о.с.з на 07.10.2013г заявява, че е
премахната поради което стойността на това подобрение не следва да се присъжда.
Аналогично - същото е от категорията на луксозните разноски, при които
съсобственикът, който ги е извършил няма право да претендира от другите
съсобственици заплащането им, респ. същите следва да останат в негова тежест,
след като не водят до увеличаване стойността на вещта и не са предназначени да
я запазят от увреждане или погиване.
Относно падналата масивна ограда по лицето на имота и
по страничните регулационни линии, оградата от поцинкована ламарина, плъзгащата
врата, септичната яма – следва да се посочи, че полезните разноски не престават
да бъдат полезни поради това, че собственикът не може да ги ползва / в случая
поради липсата на одобрени строителни книжа и разрешение или пък поради това че
за в бъдеще в с. Скутаре се прокара канализация/ и същевременно не може да се
допусне стойността на подобренията да надвишават стойността на самия имот. Тези
подобрения обективно са трайно прикрепени към имота и не могат да се отделят от
него без значителни неудобства, а ако се отделят ще загубят от стойността си
поради невъзможността да бъдат използвани съобразно предназначението си. Освен
това тези подобрения са налични и към момента на приключване на съдебното
дирене.
Неоснователни
са възраженията на ответниците / извън тези за сауната и плъзгащата се врата/,
че подобрения по съсобствения имот не са извършени от ищците или пък ако са
извършени те изцяло ползват ищците с оглед на построената в имота жилищна
сграда. На първо място, позоваването на заключението на вещото лице В.Р. по гр.д.
№ 607/2007г. не може да служи като източник на факти и обстоятелства, тъй като
такова заключение не е приобщено към настоящето производство. Второ,
декларациите на лист от 109-111 вкл. не са нито годно писмено доказателствено
средство, нито пък гласно такова – по същество това са писмени свидетелски
показания, който са без доказателствена стойност тъй като не са събрани по
предвидения в ГПК ред – поради това и е безпредметно да се коментират във
връзка с възраженията на ответниците, които се базират на тях. Трето, двата
броя констативни актове – от 17.01.2013г. и от 24..01.2013г. не отчитат
обстоятелството, че се касае до възстановяване на стара разрушена ограда,
вследствие на възникнал пожар, за което е образувано досъдебно производство и
за което не е необходимо строително разрешение. Четвърто, дори да се приеме, че
СМР извършени във връзка с обектите за които няма одобрени книжа като незаконни
не представляват подобрения в тежест на ответниците е да установят точно кои
дейности не подлежат на заплащане и какъв е техния размер от общо
претендираната сума. В тази връзка извършването на подобрения които са
узаконени е неясно дали има отношение към тези които са незаконни при което са
необходими специални знания, за да се отдели точно кои дейности, материали и
труд спадат към незаконните СМР, за да бъдат изключени последните от общата
стойност на разноските. Пето, обстоятелството, че вещото лице не констатира по
перо всяко подобрение не означава че също не е извършено, тъй като някой от
подобренията са скрити, други касаят променена обективна действителност. В тази
връзка наличието на писмени документи – сключени два броя договори и
приемо-предавателен протокол – акт образец 19 категорично водят до извода, че
именно ищеците са извършвали подобренията в имота.
Обстоятелството,
че тези подобрения са извършвани с оглед целите и нуждите на жилищната сграда и
в съответствие с по-ефективното й използване е още една косвена индиция затова,
че ищците са своили целия имот – същите са имали отношение като на пълноправни
собственици по отношение на чуждите идеални части и са благоустроявали и
подобрявали дворното място съобразно своите нужди и предпочитания. Без значение
е субективната оценка на ответниците за полезността на разноските – същите са
бездействали продължителен период от време, не са предприели защита срещу
узурпацията на ищците и са оставили съществуването на ново фактическо положение
различно от установеното правно такова.
Ето защо
предвид на гореизложеното предявените искове за присъждане на сторените подобрения
следва да се уважат за 4/6 идеални части / тъй като за 1/6 ид.част –липсва
основанието/ от общо претендираната сума
от 73 864 лева т.е сума в размер на 49 242.66 лева, от която сума
следва да се извади стойността на доставката и монтажа на сауна от северен
смърч на стойност – 4 513 лева, портална плъзгаща врата - на стойност 7 458 лева, поставяне на
временна метална врата – на стойност 1000 лева, при което дължимата сума с
която ответниците се обогатяват възлиза на 36 271.66 лева за която същите
следва да бъдат осъдени. Над тази сума до пълния претендиран размер от
61 553.33 предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищците следва да се присъди сума в размер на
4 949 лева разноски – за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
депозити за вещо лице – съразмерно на уважената част на исковете. В полза на
ответниците следва да се присъди сума в размер на 2 115 лева – разноски
съразмерно на отхвърлената част на исковете – за адвокатско възнаграждение за
един адвокат и депозит за вещо лице.
Така мотивиран
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
М.Ж.И., с ЕГН ********** и И.Т.И., с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.
П.**** със съдебен адрес: гр. П.*** ОБЩО
ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА на Г.Б.К., с ЕГН **********, Ж.К.К., с ЕГН **********,
К.К.К., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П.*** на основание чл.74, ал.1
ЗС сумата от 36 271.66 лева / тридесети и шест хиляди двеста седемдесет и
един лева нула 66 стотинки/, която представлява стойността на извършените подобренията
както следва: 1. разглобяване на изгорели постройки, почистване на треви,
корени в заден двор, стъкла от оранжерии – 2 292 лева; 2 събира на отломките с трактор накуп – 250
лева; 3. товарене с камион с боклук и превозване – 2 333 лева; 4
изравняване двор и премахване на оградна мрежа и дървени колове – 167 лева; 5.
поставяне на временна метална врата – 1000 лева; 6. възстановяване на паднала
масивна ограда откъм лицето на ПИ и по страничните регулационни линии –
6 945 лева; 7. мазилка по тухлена зидария – 2 419 лева; 8. доставка и
поставяне на керемиди – 786 лева; 9. изкоп земни почви за дворна ограда – 684
лева; 10. кофраж – 5 104 лева; 11. доставка и полагане на бетон В 25 –
4 522 лева; 12. изработка и монтаж на армировка – 4 568 лева; 13.
доставка и полагане на баластра – 3 346 лева; 14 шлайфан бетон –
11 197 лева; 15. ограда поцинкована ламарина – 8 580 лева; 16.
портална плъзгаща врата – 7 458 лева; 17. цокъл „Рустика” – 3 780
лева; 18. изкоп с багер за септична яма – 270 лева; 19. доставка и полагане на
септична яма – 3 650 лева; 20. доставка и монтаж на сауна от северен смърт
– 4 513 лева в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: с. С.***, с
площ от 1 431 кв.м. до размера на притежаваните от ответниците 5/6 идеални
части от правото на собственост КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове над тази сума до пълния претендиран размер от
61 553.33 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ;
ОСЪЖДА М.Ж.И., с ЕГН ********** и
И.Т.И., с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П.*** със съдебен адрес: гр.
П.*** ОБЩО ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА на
Г.Б.К., с ЕГН **********, Ж.К.К., с ЕГН **********, К.К.К., с ЕГН
********** със съдебен адрес: гр. П.***
сумата от 4 949 лева / четири хиляди деветстотин четиридесет и девет/ лева
разноски за настоящата инстанция – съразмерно на уважената част на исковете;
ОСЪЖДА Г.Б.К., с ЕГН **********,
Ж.К.К., с ЕГН **********, К.К.К., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П.***
ОБЩО ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на М.Ж.И., с ЕГН ********** и И.Т.И., с ЕГН **********
и двамата с адрес: гр. П.*** със съдебен адрес: гр. П.., **** сумата от
2 115 / две хиляди сто и петнадесет/ лева разноски за настоящата инстанция
– съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п./В.
Атанасов/
Вярно с
оригинала
ТР