Присъда по дело №880/2016 на Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 880/2016 г. на ГОРС, пети състав

Районна прокуратура Горна Оряховица е повдигнала обвинение против  Е.Е.Л. за това, че: На 01.04.2016 г. в гр. Лясковец, отнел с намерение противозаконно да присвои от владението на Д.И.Д. и без съгласието на собствениците Д.И.Д. и К.И.Й., чужди движими вещи – “Samsung Galaxy S ІІІ Neo White” и сумата от 87.00 лева, или чужди движими вещи на обща стойност 356,10 лева (триста петдесет и шест лева и 10 ст.) - престъпление по чл. 194 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на ГОРП поддържа обвинението против подсъдимия, като изрази становище, че обвинението е доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Предложи на съда да го признае за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода  в размер от  шест месеца, като изпълнението му се отложи за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, при наличието на предпоставките на чл. 66 ал. 1 НК.

Частният обвинител - Д.И.Д. заяви, че е съгласен със становището на прокурора.

Защитникът на подсъдимия - адв. И. изложи  пред съда, че подзащитният му се намира в много тежко финансово положение, поради което вероятно не е възстановил на пострадалия сумата от 87.00 лева. Изрази съгласие с предложението на прокурора относно наказанието, което следва да се наложи за извършеното деяние и  неговото изпълнение.

Съдът, след като обсъди, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 13 и 14 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Пострадалите К.И.Й. и Д.И.Д. са майка и син. На 01.04.2016 г. Постр. Д. отишъл на работа в склада на фирма „Гресто комерс" в гр. Лясковец. Подс. Л. по това време също работел там и в същия ден и той бил на смяна. Работниците оставяли личните си вещи в съблекалня, в която имало шкафчета, като нито съблекалнята, нито шкафчетата се заключвали. Постр. Д. оставил в своето шкафче чантичка, в която се намирал мобилен телефон „Samsung Galaxy S III Neo White" със сериен номер *** на стойност 269.10 лева. Телефонът бил собственост на К.Й., но се ползвал от сина й. В чантичката си Д. оставил и сумата от 87.00 лева. След като отишъл на работното си място, в съблекалнята влязъл подс. Л. и решил да открадне вещите на Д.. Той взел от неговото шкафче мобилния телефон и парите и ги прибрал в своето шкафче. В обедната почивка Д. установил кражбата и сигнализирал за това свидетеля Д.К. - началник склад във фирмата. Тъй като малко преди това К. забелязал Л. да стои в съблекалнята, той го извикал и го попитал дали знае нещо по случая, но последният отрекъл да има нещо общо. След това пострадалият Д. се обадил на майка си, за да деактивира СИМ картата му. В последствие подал жалба до РП Горна Оряховица. Не след дълго подсъдимият напуснал работа и в края на месец април продал мобилния телефон на свидетеля Н.А. - негов приятел, след което А. започнал да го ползва.

Свидетелят А. доброволно предал на разследващите органи мобилния телефон, а в последствие същият бил върнат на пострадалата Йорданова, като негов собственик.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно- оценъчна експертиза стойността на противозаконно отнетата вещ- “Samsung Galaxy S ІІІ Neo White” е в размер от 269.10 лв. Заключението беше прието от съда като пълно, компетентно и обосновано. Същото беше приобщено към доказателствата по делото – неоспорено от страните.

Описаната фактическа обстановка се доказа от показанията на св.  Д., Й., К. и А., постановление за образуване на ДП - л.1-2, жалба - л.3, гаранционна карта - л.8, протокол за доброволно предаване - л.12, протокол за оглед на ВД - л.13-15, разписка - л.16, справка № 10180/2.06.2016 г. - л.24-39, писмо 8859/1.06.2016 г. - л.42-43, писмо № 8879/2.06.2016 г. - л.46, докладна записка от 21.06.2016 г. - л.48, постановление за удължаване на срок - л.54,58, декларация за семейно и материално положение, справка за съдимост; от съд.производство: справка за съдимост.

Правни изводи:

Безспорно се установи от обективна страна, че подсъдимият Е.Е.Л., е  осъществил престъпния състав на чл. 194 ал.1 от НК- На 01.04.2016 г. в гр. Лясковец, отнел с намерение противозаконно да присвои от владението на Д.И.Д. и без съгласието на собствениците Д.И.Д. и К.И.Й., чужди движими вещи – “Samsung Galaxy S ІІІ Neo White” и сумата от 87.00 лева, или чужди движими вещи на обща стойност 356,10 лева (триста петдесет и шест лева и 10 ст.).

Касае за чужди движими вещи, собственост на пострадалите К.Й. и  Д.Д., като фактическата власт спрямо вещите е осъществявана от  постр. Д..

Отнемането е противозаконно, тъй като е липсвало правно осно­вание, на което Е.Л. да владее вещите.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина­та  пряк умисъл. Подсъдимият е разбирал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Причини за извършване  на деянието  за подсъдимия Е.Е.Л. са незачитане правото на собственост, ниска правна култура, стремеж към противозаконно материално облагодетелстване.

Обществената опасност на деянието, съдът прецени като средно висока към ниска, предвид на факта, че за да извърши деянието, подс. Л. се е възползвал от неефективната охрана на личните вещи на работното му място, което е провокирало да бъде взето решение за извършване на настоящото деяние.

 Обществената опасност на дееца Е.Е.Л., съдът прецени като средно висока към ниска, след обсъждане на  смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, бяха отчетени  самопризнанията на досъдебното производство, чисто съдебно минало, тежко семейно и материално положение. Не бяха отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства.

При така отчетените причини за извършване на деянието, об­ществената му опасност и тази на дееца, съдът  счете, че е  налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,  поради което наказанието следва да  бъде определено - ориентирано към минималния, предвиден в чл. 39 ал. 1 НК размер. От съда бяха отчетени с допълнителна тежест в полза на подсъдимия   направените от него  самопризнания относно механизма на извършване на деянието, спомогнали за своевременното приключване на досъдебното производство и постъпване на делото  в съда с внесен обвинителен акт. Наказанието, което съдът определи на подсъдимия и което счете за справедливо и съответно на целите на чл. 36 НК  е ШЕСТ  МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.   Настоящият съдебен състав прецени, че с наказание в този размер че ще се реализират целите, предвидени в чл. 36 НК- да се въздейства предупредително и възпиращо на дееца; да му се отнеме възможността да извършва и други  престъпления; да бъде приучен към спазване на законите и добрите нрави, както и с наложеното наказание ще се въздейства предупредително и спрямо останалите членове на обществото.

При наличието на предпоставките на чл. 66 ал. 1 НК, изпълнението на наложеното наказание беше отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на  присъдата в сила, като настоящата инстанция счете, че  целите му могат да бъдат постигнати и без то да се изтърпява ефективно.

В тази връзка обаче настоящата инстанция счете, че е необходимо през изпитателния срок по отношение на  подсъдимия да се изпълнява пробационна мярка по чл. 42 а ал. 2 т. 2 НК- Задължителни периодични срещи с пробационен служител. Беше наложена такава мярка по реда на чл. 67 ал. 3 НК, поради следните съображения: Мярката по чл. 42 А ал. 2 т. 2 НК е мярка  за контрол на осъдения. По този начин ще се контролира от пробационния служител през целия изпитателен срок, дали Л. има  нужното поведение, за да може  наложеното наказание да му оказва корекционно – възпитателно въздействие. Мярката  представлява лично общуване  между пробационния служител и осъдения, като по този начин последният  може да бъде подпомогнат при наличието на определени лични потребности - напр. намиране на жилище, работа и др., отсъствието на които биха попречили наказанието да изпълнява своята функция и да провокират извършването на ново престъпление. Т. е. в настоящия случай, пробационната мярка по чл. 42 а ал.2 т. 2 НК се наложи на Л. през изпитателния срок, за да се засили въздействието на наказанието  и за контрол, за да се намали рискът от рецидив.  В случая  за наложената пробационна мярка  по чл. 42 а ал. 2 т. 2 НК не важи ограничението на чл. 42 ал. 3 т. 1 НК, тъй като срокът от  три години се отнася само и единствено за наложено наказание пробация, а пробационната мярка по чл. 67 ал. 3 НК не е  самостоятелно наказание. При налагане на пробационна мярка по реда на чл. 67 ал. 3 НК, продължителността й зависи от определения с присъдата изпитателен срок. В този см. е Решение № 515 от 14.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2465/2011 г., II н. о., НК и Решение № 528 от 4.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1960/2012 г., III н. о., НК.

На основание чл. 189 ал.3  НПК Е.Е.Л. беше осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 68,64 лв. (шестдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки) от които 38,64 лв. (тридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки)- по сметка на ОДМВР Велико Търново, тъй като са разноски извършени по досъдебното производство.  Сумата от 30.00 (тридесет лв.) лв. беше постановено да се заплати в полза на ГОРС, тъй като това са разноски, извършени в съдебното производство

        Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: