Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 22.12.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и трети ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова,
като разгледа гр.д. №3389 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Л.И.Д.
твърди, че представляваното и управлявано от него дружество „П.****“ ООД е
собственик на недвижими имоти, находящи се в жилищна
сграда, състояща се от автомивка, кафе и офиси в гр. София, бул. „*********.
Сочи, че в бр.6/691, година ХV, 11-17.02.2017 г. на в. „У.“, издаван от
ответното дружество, на стр.17 е публикуван материал, озаглавен „Бандата на П.откраднала
150 лимузини“, като под това заглавие с по-малък шрифт е написано „Пернишките автоджамбази закопчани заради задържан мияч на коли, хванат
с 3 гр. марихуана“, а под това заглавие в отделно каре с голям шрифт е написано
– „Л.М.любел А., Б.го дирил, за да го бие“, като под това заглавие е поставена
негова снимка, под която с по-малък шрифт е написано: „Л.Д. – Л.М.поставял GPS тракери и чипове за палене на коли на возилата, които
баровците оставяли за миене…“. Поддържа, че изложените неверни, клеветнически
твърдения и обидните квалификации, публикувани в посочения брой на вестника, му приписват извършване на престъпления,
засегнат е личния му, обществен и професионален авторитет, стопанската и
търговската му дейност, честта и достойнството му, семейния му живот, отразили
са се негативно на авторитета му, на положението му в обществото – сред клиенти
и бизнеспартньори. Сочи още, че посочените
клеветнически твърдения и обиди са рефлектирали негативно и на здравословната и
емоционалната му сфера, довели са до психически и физически дискомфорт
за него и за семейството му, предизвикали са негативни коментари и са имали
широк отзвук в професионалния му кръг, както и сред хората, с които живее и
контактува, засегнат е професионалния му авторитет и голяма част от клиентите и
бизнеспартньорите му се усъмнили в почтеността му, а
приписваната му в статията извънбрачна връзка внесла сериозен дискомфорт и емоционални сътресения в отношенията със
съпругата му и дъщеря им – загубил е тяхното доверие и уважително отношение
като съпруг и баща. Счита, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществените вреди е в размер на 30
000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът
„Н.М.Г.” АД в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Твърди, че статията е в резултат на
обективно добросъвестно журналистическо проучване, проведено при спазване на
трайно установените правила в бранша, като са използвани независими един от
друг източници на информация. Поддържа, че статията е коректна и отговаря на
истината. Изразява становище, че в статията не се съдържат твърдения, които да
причиняват непозволено увреждане на ищеца. Оспорва и размера на сочените от
ищеца вреди. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По
делото не се спори, а и са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ответникът е издател на вестник „У.“, както и че в бр.6,
година ХV, 11-17.02.2017 г. на този вестник е публикувана статия с наименование
„Бандата на П.откраднала 150 лимузини“, която е със съдържанието, посочено в
исковата молба. По делото е представено копие от описаната по-горе статия,
в която се твърди, че: „Често баровци оставяли колите си за почистване в
автомивката, без да подозират, че тя е собственост на Л.Д.-Мивката, стар
съратник на В.П.. Така освен с освен с почистен автомобил, доверчивите баровци
се сдобивали с проследяващо устройство, а автокрадците
от бандата на П.с копие от ключа на автомобила.“;
„Схемата вървяла от около 2 години…“ и „…основна роля в нея имал Л.М., който
дал идеята на П.да инвестира част от парите в обекта.“; „…Л. и П.успели да
присвоят с измама преди години апетитния терен на кръстовището на булевардите
„Стефан Тошев“ и „Тодор Каблешков…“; „След като през
2008 г. бил арестуван за поредния въоръжен грабеж, П.прехвърлил целия бизнес на
Л.М., за да не се стигне до конфискация на апетитния терен.“; „Л.Д.-Л.М.поставял
GPS тракери и чипове за палене на коли на возилата, които
баровците оставяли за миене…“; „…Л.Д.-Л.М.инвестирал парите от кражбите в скъпи
екскурзии…“; „Л.М.любел А., Б.го дирил, за да го бие.“; „…Л.М.успял да забие и
фолк дивата А.. След няколко нощи в леглото на чалга звездата Мивката научил,
че е издирван под дърво и камък от тогавашния любовник на изпълнителката – Б..
Уплашен от заканите на Б.да го пребие, Л.Д. се покрил за две седмици в Гърция,
докато съратникът му – В.П.тушира напрежението.“.
По делото е
представен нот. акт за покупко-продажба на недвижим
имот №173, т.І, н.д. №167 от 30.03.2000 г. на нот. И.Н.,
от който се установява, че „М.Х.“ ООД е продало на „П.****“ ООД, представлявано
от ищеца, следния недвижим имот, а именно: Празно дворно място в гр. София, кв.
„*********в в кв.3, с площ от 940 кв.м.
Видно от
представения по делото нот. акт за собственост на
недвижим имот №160, т.І, н.д. №137 от 22.05.2008 г. на нот.
Е.Е., „П.****“ ООД е признато за собственик на
недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда,
състояща се от автомивка, кафе и офиси на три етажа в гр. София, бул. „*********.
По делото е
представено медицинско направление, изх. №19975/14.02.2017 г., от което се
установява, че на ищеца е поставена диагноза „Депресивен епизод – умерено
тежък. Хипертония – ІІ ст.“.
От
представеното по делото свидетелство за съдимост от 14.03.2017 г., издадено от
СРС, се установява, че ищецът не е осъждан.
Видно от
представеното по делото удостоверение, рег. №И-11651/13.03.2017 г., издадено от
НСС, към 13.03.2017 г. срещу ищеца няма образувани и неприключени наказателни
производства и повдигнати обвинения.
Видно от
представеното по делото удостоверение, рег. №23070/22.11.2017 г., издадено от
СГП, към 21.11.2017 г. срещу ищеца няма обвинения по неприключени наказателни
производства.
От
показанията на свид. А.В.се установява, че в процесната статия ищецът е обвиняван, че е престъпник, че в
автомивката му са поставяни проследяващи устройства за крадене на автомобилите,
които са оставяни за миене. Свидетелят сочи още, че това е невъзможно, защото
по този начин ищецът би навредил на бизнеса си, но статията е навредила на
бизнеса му – много от клиентите са повярвали на написаното и към настоящия
момент мивката е затворена. Ищецът се е изнервил, приел е написаното много
сериозно, започнал е да се кара с приятелите си, с персонала, стигнал до
лудост, започнал е да вдига кръвно, да пие успокоителни, изпаднал е в депресия.
Към настоящия момент се е разделил със съпругата си, заради същата статия.
От
показанията на свид. М.Й.се установява, че в процесната статия е писало, че ищецът се занимава с
престъпна дейност, като в неговата автомивка се поставят чипове на коли, за да
се крадат, както и че има извънбрачна връзка с А.. Свидетелят сочи още, че
ищецът е бил много разстроен от тази публикация, бил е непрекъснато
неразположен, в нервно напрежение, не може да спи, има проблеми с кръвното
налягане, пие лекарства. Съпругата му го е напуснала и се развеждат, работата
на автомивката е намаляла.
Други относими доказателства не са ангажирани.
Основен принцип в правото е, че всеки носи
отговорност само за своите деяния.
В чл.49 ЗЗД е предвидено изключение
от това общо
правило, като е предвидено, че този, който е възложил
на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от негово противоправно
действие при или по повод
изпълнението и. За
възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат
установени следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия,
вредите да са причинени от
лице, на което ответникът е възложил някаква работа, да са
причинени от противоправно действие при или по
повод изпълнението на работата, възложена
от ответника и причинителят на вредата да има
вина за причиняването
и.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние
/действие или бездействие/, вредата, противоправността
на деянието, причинна връзка и вината, съединени от правна норма в едно
единство. Деянието трябва да е противоправно и
виновно, вината се предполага до доказване на противното, а основният елемент
на непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност
и психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият елемент на
всички останали елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане, като вината не се предполага, а следва да се докаже от увредения.
Съдът, приема, че ответното дружество, като издател на
вестник „У.”, има
качество на възложител по отношение
на авторът на статията, която
публикува, защото като възлагане на работа по
смисъла на чл.49 ЗЗД следва да се
третира натоварването на други лица
с извършване на действия, които спадат към областта,
в която възлагащия упражнява собствената си дейност - в случая дейността по представяне и разпространение на информация чрез вестник. Тази дейност
се извършва в интерес на издателя
на вестника, което дефинира положението му като възложител по отношение на
авторите на публикуваните в него статии. В случая от съществено значение
е фактът, че ответното дружество, като възложител и разпространител на информация, чрез вестник, е имало възможност да контролира
и направлява характера и съдържанието на публикуваните статии. Съдът изцяло възприема изразеното становище в Решение №581/30.09.2010
г. по гр.д. №1019/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС и Решение №404/13.07.2010
г. по гр. д. №907/2009 г., на ІІІ ГО на ВКС, в които е възприето,
че издателят на печатно произведение,
чрез своите длъжностни лица носи отговорност за верността на
изнесената информация, както и че тя
е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Издателят чрез своите длъжностни
лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл.49 ЗЗД в качеството на възложител на
работата по съставяне, подбор и поместване на печатни
материали. Дали авторът на публикацията
се намира в трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя или е свободно практикуващ журналист или гражданин
е без значение за отговорността на издателя по
чл.49 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, съдът
приема че „Н.м.г.”АД има качество на
възложител по отношение на автора на статията, поради
което е пасивно легитимирана страна по предявеният иск. В тази връзка
съдът приема, че ответникът отговаря за вредите, причинени от съдържащите се в нея обидни изрази и неверни и
клеветнически твърдения по отношение на ищеца.
Разпоредбата на чл.39 ал.1 КРБ прокламира
правото на всеки да изрази
мнение и свободно да го разпространи
- писмено или устно, чрез звук
или изображение. Ако това право
не се използва,
за да се
увреди доброто име на другиго
/ал.2/, изразяването и разпространяването
на мнение не е противоправно. Поради това всякакви
твърдения и оценки за дадена личност
могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта
и достойнството и. Ако
се касае за лице, чието
име се коментира
или се предполага
във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие, изразяването на мнения с негативна
оценка, които са във връзка
с този пост, дейност или занятие,
не съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени
оценъчни съждения, те не подлежат
на проверка за вярност - такива
съждения съставляват коментар на фактите,
а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. 3а вярност могат да бъдат
проверявани само твърденията за конкретни факти, разпространени с печатно произведение, доколкото позорят адресата. Но и в този случай
издателят не носи отговорност, ако позорящите факти са верни.
Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата
на словото, от една страна
и засягане чрез упражняването и на правата и доброто име на гражданите,
от друга страна, е уредена с чл.39 ал.2 и
чл.41 ал.2 КРБ. С посочените разпоредби
изрично е предвидено, че свободата на
словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се
засягат други конституционно защитени ценности - каквито са правата и доброто име на гражданите.
Прокламираната с чл.40 ал.1 КРБ свобода на печата
и другите средства за масова информация
е свързана с правото на личността и на социалната общност
да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва
предоставена възможност за разпространяване на неверни данни,
нито на данни
с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на
посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото
и доброто име на гражданите/ се решава конкретно
въз основа на обстоятелствата на всеки отделен
случай.
Според решение №62/06.03.2012 г. по гр. д. №1376/2011 г. на ІV ГО на ВКС, оценъчните съждения не могат да
се проверяват за тяхната вярност
- те представляват коментар на фактите,
а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да
бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не
и оценката на фактите. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено
засягащи конкретно лице, когато името
му се коментира
или се предполага
във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие. Такива оценки не могат
да ангажират отговорността на автора им за
обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата,
ако не засягат
достойнството на личността, т.е. ако не съставляват обида.
Според изразеното в цитираните
разпоредби и практиката на ВКС, съдът намира
че употребените в статията изрази представляват възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност, т.е. същите имат характер
на фактически твърдения. Нито един от изложените в процесната
публикация и описани по-горе факти не бе установен в настоящото производство от
ответника, поради което само на това основание публикацията сочи на
неправомерност, тъй като не са спазени правилата за добра журналистическа
практика, вменяваща задължение за публикуване само на достоверна проверена информация.
Извън
горното самата публикация във вестник „У.“ очевидно съдържа обидни, крайно
негативни изказвания – употребеният по отношения на ищеца прякор „Л.М.“, които
биха били възприемани като обидни, независимо от субективното отношение на адресата
към същите, и са такива с оглед общоприетите морални и социални критерии за
допустими норми в общуването. Не представлява обаче обида употребеният в процесната статия по отношение на ищеца израз „стар
съратник“ на лице, известно в публичното пространство с криминални прояви, а
същото има характер на фактическо твърдение - възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност, което обстоятелство не се установи
в настоящето производство от ответника.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с процесните клеветнически твърдения и обиди ищецът е
претърпял негативи и
неудобства. Налице е основание за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото
факти. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
При
определяне на обезщетението съдът съобрази естеството на извършеното деяние - публично, чрез печатно издание с висок тираж, станало достояние на неограничен кръг от хора, възрастта на
пострадалото лице, негативното отражение на извършеното в психо-емоционален
план резултат от извършения деликт, отражението на
публикацията както в личен, така и в професионален план. Същевременно съдът отчита
и фактът, че разпространената клеветническа информация е засегнала предимно
личното усещане за чест, достойнство и
справедливост на лицето и като цяло няма данни да е с дълготраен характер. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелствата, че липсват доказателства изживяното нервно-психическо
напрежение и притеснения да
са в значителна степен, тъй като не са довели до болестни изменения в психиката на ищеца, а са преживени
само негативни усещания и неудобства. Липсват категорични доказателства за
обективни прояви на психическия тормоз
и стрес. Следва да бъде съобразена и социално икономическата
обстановка в страната и условията на
живот за определяне на справедливо обезщетение, тъй като в противен случай би
се стигнало до неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на сумата от 8000,00 лв. и искът следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
ищеца, на основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да се присъдят разноски, съразмерно
с уважената част от иска, в размер на сумата от 320,00 лв., представляваща държавна
такса и сумата от 476,67 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно. По делото е
представен договор за правна помощ, сключен между ищеца и адв.
Петър Петков, според което ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение по
настоящето дело в размер на сумата 1500,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност
на делото следва да бъде намалено до минималния размер или сумата от 476,67
лв., съразмерно с уважената част от иска.
При този изход на делото и с оглед на изрично
направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски
за отхвърлената част от иска, но доколкото същият не е представил доказателства
за направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.М.Г.” АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Л.И.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД сумата от 8000,00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 17.03.2017 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикувана
в бр.6/691,
година ХV, 11-17.02.2017 г. на вестник „У.“ статия
със заглавие „Бандата на П.откраднала 150 лимузини“ и подзаглавие „Л.М.любел
А., Б.го дирил, за да го бие“, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 30
000,00 лв., а на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати сумата от 796,67 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: