Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом ,14.02.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в открито съдебно заседА.е на шести
февруари две хиляди и четиринадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Боряна Александрова
при
секретаря В.М.,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 24 по описа за
2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл143 от СК
от Л.А. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законна представителка на
децата си : Ц. и А. Ц.ови,
представлявана от адв.Н. А. против Г.Ц.Г. за осъждане на ответника да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на
150.00 лв. , считано от 1.11.2013 г.
В исковата молба се
твърди, че след раздялата на родителите за децата се е грижила майка им.
Ответника е плащал изначало издръжка, след което престанал да дава такава.
Майката е поела изцяло грижите за двете деца, а те растнат бързо и се нуждаят
от храна, подходящо облекло и внимА.е, учебници и учебни помагала. Твърди се,
че ответника работи и за него не представлява голяма трудност да заплаща
претендираната месечна издръжка.
В подкрепа на иска
са представени писмени доказателства.
Ответника,
редовно призован се явява лично и с адв.П., депозирал е отговор на исковата
молба, след срока по чл.131 ГПК, в който счита иска за допустим и основателен,
но оспорва размера на същият.
На осн. чл. 21, ал.1, т. 15, във връзка с
чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, по делото е изготвен и представен
социален доклад от Дирекция „ СП „ – Лом.
Производството
е по чл. 310 т.5 ГПК, вр.чл.143 СК – бързо производство по иск за издръжка на
малолетно дете.
В съдебно заседА.е се
поддържа така предявената претенция, като се представят доказателства.
Ответника и пълномощника му
се явяват в с.з., не предлагат и не ангажират доказателства , относно
твърдението им в отговора на исковата молба, че ответника е безработен от
няколко месеца.
Съдът, като взе предвид
събрА.те по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените по делото
Удостоверения за раждане на децата Ц. и А. е видно, че ответника е баща на малолетните
деца.
Ищцата работи и е получила брутни
доходи за времето м.11.2012г. до 31.10.2013 г. в размер на 2980,18 лв. От
моменнта на раздялата й с ответника тя полага грижи по отглеждането и
възпиаението на децата, ответника също е участвал в издръжката им, като е
заплащал по 160 лв./общо за двете деца/ месечна издръжка, но от м.май 2013г.
бил напуснал работа и от тогава до настоящият момент не е участвал в издръжката
на децата. Това обстоятелство се потвърждава от констатациите в Социалния
доклад на Д”СП”- Лом. И свидетелските показА.я на разпитА.те социален работник
и двама свидетели.
От представения по делото социален
доклад се установява следното: Децата на стрА.те са родени от фактическото им
съжителство. Преди повече от две години стрА.те се разделили, а децата живеят
при майката. Само тя полага грижи за тях, подпомагана от нейните родители, а
така също до м.май
ненавършилите пълнолетие деца,
цели да им се осигурят такива битови условия и средства, които По отношение
твърдяното от ответната страна, че е безработен и няма доходи, което от една
страна не беше подкрепено с убедителни доказателства, но вярно е и това, че
правилно е ответника - родител, неполагащ непосредствена ежедневна грижа за
детето, по закона му е възложено да участва в издръжката детето му с месечна
сума , според СК – равняваща се на ¼ от МРЗ за страната. От друга страна
пък същият е в трудоспособна възраст и следва да предоставя на детето си
издръжка, осигуряваща му условия за живот и развитие. Обстоятелството, че към
този момент не са установени трудовите му доходи и този размер на издръжката би
му създал особени затруднения, е ирелевантно. Безусловния характер на
издръжката на малолетни деца е да им
гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им
живееха заедно.
От така установеното от фактическа страна, се
налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Нормата на
чл.142, ал.1 и ал.2 от СК пък предвижда, че размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата, т.е. към момента на предявяване на иска тя е 85 лв.
След като по настоящото
дело по безспорен начин се установи, че ответника е баща на малолетните деца и
след като по делото не се доказа от него, тъй като тежестта на доказване е
негова, че към настоящия момент участва
в издръжката му, то предявеният иск с правно основА.е чл.143, ал.2 от СК е основателен.
По отношение на размера на
издръжката, който следва да заплаща ответника на децата, съдът намира следното:
Родителите дължат на ненавършилите си пълнолетие деца
такава безусловно, без значение дали
това ще създаде затруднение за тях. По делото не се установи категорично относно обстоятелствата ,
че бащата не работи и не реализира
доходи , макар и минимални, следва да се приеме, че той е другият родител,
който следва да има своя принос и да участва в издръжката . Ответника, както бе
упоменато и по –горе , не ангажира доказателства,че не работи или пък да има здравословни причини,
което предполага, че той е млад и в трудоспособна възраст, няма причини да
работи и на друго място, за да реализира повече доходи. От друга страна цялостните грижи по
отглеждането и възпитА.ето на децата е поела майката, без участието на
ответника. Предвид безусловността на
алиментното задължение по чл. 143 ал.2 СК и установеното по делото, съдът
счита, че размер на издръжка, който следва да присъди е около размерите,
предявени с исковата молба- 130.00 лв. за Ц. и 110,00 лв. за А./съобразено
с възрастта на децата/.
Претендират направени
от ищеца разноски по делото.
Предвид разпоредбата на чл.72 от ЗЗД, издръжката следва да се присъди
ведно със законната лихва върху всяко просрочено задължение, считано от първия
ден на месеца, следващ този, за който се дължи.
Ответника следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ЛРС и следващата се държавна такса : за иска по
чл. 143 СК- 345,60 лв.
Претенцията на
ищцата за разноски по водене на делото е 150 лв., която следва да бъде
съобразена съобразно уважения размер на иска – т.е. 120 лв.
Мотивиран от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ц.Г., с ЕГН **********,
да заплаща на основА.е чл.143, ал.2 от Семейния кодекс на Л.А.А. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законна
представителка на децата Ц. Г.Ц. с ЕГН ********** и А. Г. Ц. ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 130.00 лв./сто и тридесет лева/ за Ц. Г.Ц. и 110,00/сто
и десет лева/ за А. Г. Ц , считано от 01.11.2013г. до
настъпване на законни основА.я за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, в останалата част над
уважения размер ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.Ц.Г. да заплати по
сметка на Ломски районен съд държавна такса върху присъдената издръжка за бъдеще време в размер на 345.60лв. , и на Л.А.А.
– 120 лв., разходи по водене на
делото, съобразно уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от днес
14.02.2014г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: