Решение по дело №939/2017 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер               Година  2018, 04.04.          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 28.02.2018 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 939 по опи­са за 2017 година и като обсъди:

 

Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба от “О.-И.-Б.”“ЕООД със се­да­лище и адрес на управ­ление ***срещу Реви­зионен акт /РА/ № Р-16001616002659-091-001 от 16.12.2016г., издаден от Г.И.Н.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, въз­ложил ревизията и Д.С.С.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, Ръководител на ревизията, потвърден с Решение №140/20.03.2017г. на Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част относно извършена корекция на резултата за м.01.2016 г. със сумата от 322 932,10 лв., ведно с прилежащите лихви от 7,31 лв., както и начислените лихви за несвоевременно внасяне на ДДС за периодите м.02. и м.03.2016 г. в размер на 1 119,32 лв.

Твърди се незаконосъобразност на РА, като се сочи, че констатациите на приходната администрация не се подкрепят от извършените в хода на ревизия­та процесуални действия и установените факти и обстоятелства, респ. доказа­телст­ва за тях. Погрешно, според жалбоподателя, ревизиращите са приели, че с фактурите, издадени на „А.“ ООД, ЗП И.К., „Ф.Д.Л.“ ООД, ЕТ „Б.О.“ и ЕТ „Д.К.“ са обективирани реални сделки. Сочи се, че това са безстокови фактури и стоките, описани в тях, не са получавани от „мнимите техни получатели“, нито са складирани или закупувани преди това от “О.-И.-Б.”“ ЕООД, поради което и по тези фактури са издадени спорните кредитни известия. Допълнителни съображения са изложени в уточняваща молба, както и в депозирана по делото писмена за­щита. Претендират се сторените в производството разноски, съгласно предс­тавен списък.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив нами­ра подадената жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето й, като подробни мотиви са изложени в представената по делото писмена защита. Претен­дира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за пре­комерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упраж­нено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за до­пус­тима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради след­ните съображения.

Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на ревизия № Р-1600 **********-020-001 от 19.04.2016 г., издадена от Николай Жеков К., Начал­ник сектор в ТД на НАП – Пловдив, с която е възложено да се обхванат задъл­жения за корпоративен данък за периода 20.03.2015 г. до 31.12.2015 г. и данък върху добавената стойност за периода 06.04.2015 г. до 31.03.2016 г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 25.04.2016 г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001616002659-020-002/25.07.2016 г. срокът за приключване на ревизията е продължен до 25.09.2016 г. ЗИ на ЗВР е връчена на ревизи­раното лице на 27.07.2016 г.

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК.

Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад №Р-16001616002659-092-001/10.10.2016г., срещу който няма данни да е пода­дено възражение. Така изготвеният РД е послужил като основание за издаване на Ревизио­нен акт №Р-16001616002659-091-001/16.12.2016г. като междувре­мен­но, с оглед образувано т.д. № 10/31.10.2016г. на ВАС, производството е би­ло спряно със Заповед №Р-16001616002659-023-001/04.11.2016г. и впоследст­вие възобновено със Заповед № Р-16001616002659-143-001/16.12.2016г. на Г.И.Н.на длъжност Началник Сектор. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната те­ри­то­риал­на дирекция) и ръководителя на реви­зията (определен със запо­ведта за възлагане на ревизия).

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред ди­ректор на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Реше­ние № 140/20.03.2017 г., с ко­ето РА в обжалваната в настоящото производство част е потвърден.

Следва да се констатира също така, че от приобщените по делото дока­зателства се установява, че ЗВР, ЗИ на ЗВР, Заповедите за спиране и възоб­новяване, РД и РА са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

При така установеното, съдът намира, че про­цесният ревизионен акт е из­да­­ден от компетентен орган, в изискуемата се фор­ма и при спазени адми­нист­ра­тивнопроцесуални правила за това.

От фактическа страна съдът намира за установено следното.

През ревизирания период дейността на дружеството-жалбоподател е търговия с химични вещества и продукти, осъществявана в три обекта – обект за търговия на дребно със зърно, семена и фуражи, находящ се в гр. Русе, ул. „Плиска“№110, обект за търговия на едро с фармацевтични стоки, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Антон Папазов“ № 30А и цех и склад – преопаковка и търговия, находящ се в с. Скутаре, Промишлена зона. Ли­цето е регистрирано по ЗДДС, счи­тано от 06.04.2015г., притежава удостоверение от БАБХ за търговия с про­дукти за растителна защита и Удостоверение от БАБХ за преопаковане на про­дукти за растителна защита.

В хода на ревизията е установено, че през ревизираните периоди “О.-И.-Б.”“ЕООД е издало на свои клиенти фактури и кредитни известия както следва:

1. „А.“ООД: фактура № 347/13.07.2015 г. с ДО 254 800 лв. и ДДС 50 960 лв., предмет - феромонови уловки - капани - 5 600 бр.; А.П. /авансово плащане/; фактура № 365/03.08.2015 г. с ДО 427 775 лв. и ДДС 85 555 лв., предмет - капани феромонови - 4 750 бр.; нимазал - 1 500 л.; А.П.; фактура № 503/03.09.2015 г. с ДО 710 035 лв. и ДДС 142 007 лв., предмет - ка­пани феромонови – 1 030 бр.; нимазал - 4 700 л.; А.П. Обща стойност на ДДС по фактурите 278 522 лв.

На 12.01.2016 г. към процесните фактури “О.-И.-Б.”“ ЕООД е издало кредитни известия С №№ **********, № ********** и № **********. Обща стойност на ДДС по кредитните известия (-) 278 522 лв.

2. ЗП И.К.: фактура № 430/31.07.2015 г. с ДО 45 5000 лв. и ДДС 9 100 лв., предмет - феромонови уловки - капани – 1 000 бр.; А.П. Във факту­рата е посочена дата на падеж до 30.11.2015 г.; фактура № 368/08.08.2015 г. с ДО 25 398 лв. и ДДС 5 079,60 лв., предмет - нимазал -180 л.; А.П. Във фактура­та е посочена дата на падеж до 30.11.2015 г.; фактура № 513/07.09.2015 г. с ДО 17 496,40 лв. и ДДС 3 499,28 лв., предмет - нимазал – 124 л.; А.П. Обща стой­ност на ДДС по фактурите 17 678,88 лв.

Към процесните фактури на 12.01.2016 г. “О.-И.-Б.”“ ЕООД е издало кредитни известия с № № **********, № ********** и № **********. Обща стойност на ДДС по кредитните известия (-) 17 678,88 лв.

3. „Ф.Д.Л.“ ООД: фактура № 504/ 03.09.2015 г. с ДО 10 225,70 лв., ДДС 2 045,14 лв., предмет – нимазал - 37 л.; феромонови уловки - капани - 110 бр. А.П.

Към процесната фактура е издадено кредитно известие № **********/ 12.01.2016 г. с ДО (-) 10 225,70 лв. и ДДС (-) 2 045,14 лв.

4.         ЕТ „Б.О.“: фактура № 512/07.09.2015 г. с ДО 103 422, 30 лв. и ДДС 20 684,46 лв., предмет - нимазал - 653 л.; феромонови уловки - капани - 248 бр.; А.П.

Към процесната фактура е издадено кредитно известие № **********/ 12.01.2016 г. с ДО (-)103 422,30 лв.  и ДДС (-) 20 684,46 лв.

5. ЕТ “Д.Р.”: фактура № 507/04.09.2015 г. с ДО 14 110 лв. и ДДС 2 822 лв., предмет - нимазал - 100 л.; А.П.

Към процесната фактура е издадено     кредитно известие № **********/ 12.01.2016 г. с ДО (-) 14 110 лв. и ДДС (-) 2 822 лв.

6.         ЕТ „Д.К.“: фактура № 510/07.09.2015 г. с ДО 5 898,10 лв. и ДДС 1 179,62 лв., предмет - нимазал - 26 л.; феромонови уловки - капани - 49 бр.; А.П. Във фактурата е посочена дата на падеж до 30.11.2015 г.

Към процесната фактура е издадено     кредитно известие № **********/ 12.01.2016 г. с ДО (-) 5898,10 лв. ДДС (-)1 179,62 лв.

Данъчната основа на фактурите, издадени на описаните доставчици е 1 614 660,50 лв., а начисленият ДДС е 322 932,10 лв. Такива са и стойностите, отразени в кредитните известия, издадени към същите доставчици през м.01/2016 г., но със знак „минус“.

В хода на ревизията, с Протокол № 0862061/20.09.2016 г. е присъединен Протокол № П-16001616038736-073-001/13.04.2016 г. за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства свързани с ревизираното лице, ведно с всички документи към него /л. 532 и сл./.

В хода на тази проверка на гореописаните клиенти на “О.-И.-Б.”“ЕООД са извършени насрещни проверки, изпратени са ИПДПОЗЛ и съответно са представени документи и писмени обяснения, както следва:

От „А.“ООД са представени процесните фактури, издадени­те към тях кредитни известия, банкови извлечения /л. 560 и сл./. От представе­ните счетоводни документи е установено, че  закупената стока е заведена по Дт на счетоводна сметка 302 Материали. ДДС по фактурите е заведено по Дт на сметка 4531. Фактурите са платени по банков път изцяло, като преведената сума е в размер на 1 671 132 лв. Стойностите по фактурите са осчетоводени по Кт на с/ка 503.

Допълнително с опис с вх. № 94-00-3392/11.04.2016г. /л. 580 и сл./ са вхо­дирани писмени обяснения; договор за превоз на товари, сключен на 28.05.2015 г.; пътни листи №№ 039605; 039617; 039618 и 039634; РКО № 22/02.06.2015 г.; № 23/08.07.2015 г.; № 23/28.07.2015 г. и № 16/24.08.2015 г.; складови разписки № 6/02.06.2015 г.; № 14/08.07.2015 г; № 17/28.07.2015 г. и № 19/24.08.2015 г.; 42 бр. искане за отпускане на материали; дневник за проведените химични обра­ботки и употребяваните торове, подобрители на почвата и биологично актив­ните вещества, заверен в ОДБХ.

От дадените обяснения се установява, че „А.“ООД се зани­мава със земеделска дейност. През стопанската 2014/2015 г. дружеството е обработвало 22 474,800 дка земеделска земя, по-голямата част от които се намират в землището на с. Шишманци, с. Манолско Конаре и с. Стряма. Посоч­ва се, че от 02.06.2015 г. до 24.08.2015 г. са извършени 4 доставки, с които „А.“ООД е получило препарати за растителна защита Нимазал – 6 200 литра и капани феромонови – 11 380 броя, по фактури № **********/ 13.07.2015 г., № **********/03.08.2015 г. и № **********/03.09.2015 г., които препарати са вложени в отглеждането на култура „полски домати“ като средст­ва за борба с доматен молец. Фактурите са заверени от БАБХ ОДБХ и ДФ „Земеделие“, тъй като са представени по Схемата за борба с доматен молец през 2015 година. Представител на БАБХ ОДБХ е констатирал наличието на горните препарати, а също е заверил и Дневник за проведените химични обра­ботки и употребени торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества, съгласно който са документирани извършените пръскания на пре­паратите. Към “О.-И.-Б.”“ЕООД са извършени 15 броя разплащания по банков път, подробно описани в писмените обяснения, в пе­риода от 14.09.2015 г. до 28.10.2015 г., като с посочените плащания изцяло са платени задълженията по посочените фактури. С предоставените писмени обяснения от „А.“ООД е декларирано също така, че по тези фактури няма връщане на препарати обратно към доставчика, но на 12.01.2016 г. от доставчика са издадени кредитни известия № **********, № ********** и № **********, като основанието за издаването им не е известно на „А.“ООД. Твърди се, че са извършени реални доставки на посочените по-горе количества препарати и че не са извършвани авансови плащания към “О.-И.-Б.”“ЕООД. Дружеството е изразило несъгласието си със съставянето на кредитните известия и сочи това като причина за неот­разяването им в Дневник покупки на съответния месец.

Дружеството заявява също, че няма върнати суми от “О.-И.-Б.”“ЕООД по банковите сметки въпреки, че с така издадените кредитни известия доставчикът счита сделката за невалидна. По сделката не е имало опция за отложено плащане. Относно транспорта на процесните доставки на препарати проверяваното дружество „А.“ООД заявява, че той е из­вършен от външен превозвач Й.К.Г., с микробус Ситроен Джъмпер с регистрационен номер РВ 8716 АК, като стоката е взета от склад на “О.-И.-Б.”“ЕООД в с. Скутаре. С превозвача е сключен до­говор за транспортиране, товарене и разтоварване на препаратите. Посочва се, че за извършените превози са попълнени пътни листове от превозвача. Предс­тавени са складови разписки, с които са заведени доставените количества в склада на „А.“ООД, а със съответните искания за отпускане на материални ценности, са вложени в химичните обработки.

При извършена в хода на ПУФО проверка във VAT 14 е установено от органите по приходите, че „А.“ООД е отразило извършените покупки от “О.-И.-Б.”“ЕООД в дневниците си за покупки и СД за м.08/2015 г. (ф-ри № 347 и № 365) и за м.09/2015 г. (ф-ра № 503). Няма отра­зени кредитни известия.

Извършена е проверка в информационната система VAT 14, при която е уста­новено, че “О.-И.-Б.”“ЕООД е отразило издадените фактури за продажби и данъчни кредитни известия в дневниците си за про­дажби и СД по ЗДДС за периодите, през които са издадени (м.07, 08 и 09.2015 г. и м.01.2016 г.).

В хода на ревизията на дружеството-жалбоподател са връчени ИПДПДОЗЛ № Р-16001616002659-040-001/12.05.2016г./л. 410/, с което са изис­кани документи във връзка с доставките на „А.“ООД и последващо връщане на стоки и суми от „***“ЕООД и ИПДПОЗЛ №Р-16001616002659-040-002/15.07.2016г./л.308/, с което са изискани аналитич­ни регистри на заведени счетоводни сметки 304 Стоки и 501 Каса, разходни ка­со­ви ордери, издадени на „А.“ООД, договори за заем с „А.“ООД, както и основанието за издаване на кредитни известия на „А.“ООД.

От предоставените документи и писмени обяснения от ревизираното лице /л. 313 и сл. и л. 419 и сл./ е установено, че от дружеството няма издадени приемо-предавателни протоколи, договори, анекси, документи за транспорт и други документи за предаване и връщане на стоки, тъй като издадените факту­ри са за авансово плащане на стоки по сделки, нереализирани впоследствие, „Поради ред междуфирмени взаимоотношения…“. В тази връзка от страна “О.-И.-Б.”“ЕООД през м.01.2016 г. са издадени кредитни известия. Няма върнати суми от “О.-И.-Б.”“ЕООД по кре­дит­ните известия, като се посочва също така в обяснението, че „…91% от средствата за плащане по фактурите за са дадени под форма на крат­косрочни заеми от “О.-И.-Б.”“ЕООД, поради което следва да прихване вземането със задължението по кредитните известия“.

При анализ на предоставените документи и писмени обяснения органите по приходите са установили, че “О.-И.-Б.”“ЕООД е отрази­ло по сметка 225-1 Предоставени краткосрочни заеми на „А.“ООД средства в размер на 1 541 973 лв., като за основание за възникване на счето­водното отразяване са представени РКО съответно от 19.10.2015 г. на сума 99 660 лв., от 20.10.2015г. на сума 139 520 лв., от 21.10.2015г. на сума 50 000 лв., от 22.10.2015г. на сума 109 625 лв., от 22.10.2015 г. на сума 119 580 лв., от 23.10.2015г. на сума 199 205 лв., от 23.10.2015г. на сума 7 077,72 лв., от 26.10.2015г. на сума 12 000 лв., от 26.10.2015г. на сума 88 394,40 лв., от 26.10. 2015г. на сума 108 325 лв., от 27.10.2015г. на сума 214 258 лв., от 28.10.2015 г. на сума 194 328 лв. и от 29.10.2015г. на сума 200 000 лв.

По отношение на предоставените от “О.-И.-Б.”“ ЕООД разходни касови ордери, издадени на „А.“ООД, описани в Протокол № 0862062/21.09.2016 г. /л. 375/, в хода на ревизия е установено, че същите имат следните реквизити: дата, име на което се брои сумата „А.“ООД, адрес, чрез: Фабрицио Фрески, основание - предоставен заем, сума - цифром и словом, на броил сумата е отбелязано - В. Илиев, подпис и печат на “О.-И.-Б.”“ЕООД. Представените РКО е констати­ра­но, че не съдържат: номер, подпис на гл. счетоводител, подпис на ръководи­тел, подпис на съставил, липсват индивидуализиращи данни на лицето, полу­чило сумата, както и негов подпис.

Относно връчването на ДКИ на „А.“ООД, “О.-И.-Б.”“ ЕООД е представило обратна разписка от „Български пощи“ ЕАД, от която е видно, че пратката е получена на 13.01.2016 г. Обратната разписка има подпис на получател, като на упълномощено лице е записано име: М. (второто име не се чете) /л. 272/.

В отговор на отправено ИПДПОЗЛ от ЗП И.Д.К.са предс­тавени процесните фактури, банкови извлечения, счетоводни документи, както и писмени обяснения /л. 824 и сл./. От така дадените обяснения се уста­но­вява, че ЗП е закупил препарати за растителна защита с процесните факту­ри, в които е определен срок на плащане 30.11.2015 г. и всички разплащания са извършени по банков път. Доставките са осчетоводени в счетоводството през 2015 г., като фактури № 368/08.08.2015 г. и № 513/07.09.2015 г. са декларирани в ДП през м.10.2015 г. с ползван данъчен кредит 8578,88 лв., а по фактура № 430/31.07.2015 г. до момента на даденото обяснение, не е упражнено право на данъчен кредит. Посочва се също така, че във връзка с тези доставки, няма предоставени кредитни известния от “О.-И.-Б.”“ЕООД, ня­ма върната стока и върнати суми. Стоките са получени лично от ЗП от търгов­ски обект на продавача – агроаптека, находяща се в гр. Пловдив, ул.„Антон Папа­зов“ № 30А и ги е транспортирал със собствен транспорт – микробус и най-сетне се заявява, че материалите за  растителна защита, са вложени в обра­бот­ваеми земеделски площи в землището на Община „Марица“.

В отговор на отправено ИПДПОЗЛ от „Ф.Д.Л.“ООД са предста­вени процесната фактура, банкови извлечения, счетоводни документи, ДКИ, договор за транспорт, пътни листи, складови разписки, искания за отпускане на материални ценности, дневник за проведените химични обработки и упот­ребените торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества, как­то и писмени обяснения/л. 797 и сл./. От така дадените обяснения се установя­ва, че дружеството се занимава със земеделска дейност, през стопанската 2014/2015 г. са обработвани 1916,100 дка зем. земя, сред които и 40,900 дка полски домати, по-голямата част от които се намират в землището на с. Стряма. На 02.06.2015г. са закупени препарати за растителна защита – нима­зал 37 л. и капани феромонови – 110 бр. по фактура № 504/03.09.2015 г., които препарати са вложени в отглеждането на култура „полски домат“ като средства за борба с доматен молец. Фактурата е заверена от БАБХ ОДБХ и ДФ „Земе­делие“, тъй като е представена по Схемата за борба доматен молец през 2015г. Представител на БАБХ ОДБХ е констатирал наличието на горните препарати, а също е заверил и дневник за проведените химични обработки и употребени торове, подобрители на почвата и биологично активните вещества, съгласно който са документирани извършените пръскания на препаратите. Твърди се, че е извършено разплащане по фактурата, като на 30.10.2015 г. са преведени 12 270,84 лв. По посочената фактура няма връщане на препарати обратно към доставчика, но на 12.01.2016 г. е издадено КИ № **********, като основанието за издаването му, не е известно. Търговецът посочва, че не е съгласен със със­тавянето на този документ, поради което и не го е отразил в ДП на съответния месец. При осъществяването на сделката са извършени реални доставки, като не са извършвани авансови плащания. До момента на даденото обяснение няма върнати суми по банковите сметки, по сделката не е имало и опция за отложено плащане. Транспортирането се посочва, че е извършено от външен превозвач Й.К.Г. с микробус Ситроен Джъмпер с рег. № РВ 8716 АК, като стоката е взета от склад на дружеството-жалбоподател в с. Ску­таре, а с превозвача е сключен договор за транспортиране, товарене и разто­варване на препаратите, като за целта са попълнени пътни листи. Със скла­дови разписки се твърди, че са заведени доставените количества в склада на дружеството, а със съответните искания за отпускане на материални ценности, са вложени в химичните обработки.

В отговор на отправено ИПДПОЗЛ от ЕТ „Б.О.“ са предста­вени процесната фактура, банкови извлечения, счетоводни документи, ДКИ, до­говор за транспорт, пътни листи, складови разписки, искания за отпускане на материални ценности, дневник за проведените химични обработки и употребе­ните торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества, както и писмени обяснения /л. 727 и сл./. От така дадените обяснения се установява, че ЕТ се занимава със земеделска дейност, през стопанската 2014/2015 г. са обра­ботвани 2715,3 дка зем. земя, сред които и 725,3 дка полски домати, по-голя­мата част от които се намират в землището на с. Манолско Конаре и с. Бело­зем. На 10.08.2015 г. са закупени препарати за растителна защита – нимазал 653 л. и капани феромонови – 248 бр. по фактура № 512/07.09.2015 г., които препарати са вложени в отглеждането на култура „полски домат“ като средства за борба с доматен молец. Фактурата е заверена от БАБХ ОДБХ и ДФ „Земеде­лие“, тъй като е представена по Схемата за борба доматен молец през 2015 г. Представител на БАБХ ОДБХ е констатирал наличието на горните препарати, а също е заверил и дневник за проведените химични обработки и употребени торове, подобрители на почвата и биологично активните вещества, съгласно който са документирани извършените пръскания на препаратите. Твърди се, че е извършено разплащане по фактурата, като на 19.10.2015 г. са преведени 20 000 лв., а на 21.10.2015 г. е преведен остатъкът от сумата по фактурата в размер на 104 106,76 лв. По посочената фактура няма връщане на препарати обратно към доставчика, но на 12.01.2016 г. е издадено КИ № **********, като основанието за издаването му не е известно. Търговецът посочва, че не е съгласен със съставянето на този документ, поради което и не го е отразил в ДП на съответния месец. При осъществяването на сделката са извършени реални доставки, като не са извършвани авансови плащания. До момента на да­деното обяснение, няма върнати суми по банковите сметки, по сделката не е имало и опция за отложено плащане. Транспортирането се посочва, че е извършено от външен превозвач Й.К.Г. с микробус Ситроен Джъмпер с рег. № РВ 8716 АК, като стоката е взета от склад на дружеството-жалбоподател в с. Скутаре, а с превозвача е сключен договор за транспорти­ране, товарене и разтоварване на препаратите, като за целта са попълнени пътни листи. Със складови разписки се твърди, че са заведени доставените количества в склада на дружеството, а със съответните искания за отпускане на материални ценности, същите са вложени в химичните обработки.

В отговор на отправено ИПДПОЗЛ от ЕТ “Д.Р.” са предс­тавени процесната фактура, банкови извлечения, счетоводни документи, договор за транспорт, пътни листи, складови разписки, искания за отпускане на материални ценности, дневник за проведените химични обработки и употребе­ните торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества, както и писмени обяснения /л. 771 и сл./. От така дадените обяснения се установява, че ЕТ се занимава със земеделска дейност, през стопанската 2014/2015 г. са обработвани 1495,100 дка зем. земя, сред които и 111,90 дка полски домати в землището на гр.Раковски. На 10.08.2015 г. са закупени препарати за растител­на защита – нимазал 100 л. по фактура № 507/04.09.2015 г., които препарати са вложени в отглеждането на култура „полски домат“ като средства за борба с доматен молец. Фактурата е заверена от БАБХ ОДБХ и ДФ „Земеделие“, тъй като е представена по Схемата за борба Доматен молец през 2015 г. Предста­вител на БАБХ ОДБХ е констатирал наличието на горните препарати, а също е заверил и Дневник за проведените химични обработки и употребени торове, подобрители на почвата и биологично активните вещества, съгласно който са документирани извършените пръскания на препаратите. Твърди се, че е извър­шено разплащане по фактурата, като на 23.10.2015 г. са преведени 16 932 лв. По посочената фактура няма връщане на препарати обратно към доставчика, като до момента на даденото обяснение не е връчвано кредитно известие. Тър­говецът посочва, че при осъществяването на сделката са извършени реални доставки, като не са извършвани авансови плащания. До момента на даденото обяснение, няма върнати суми по банковите сметки, по сделката не е имало и опция за отложено плащане. Транспортирането се посочва, че е извършено от външен превозвач Й.К.Г. с микробус Ситроен Джъмпер с рег. № РВ 8716 АК, като стоката е взета от склад на дружеството-жалбоподател в с. Скутаре, а с превозвача е сключен договор за транспортиране, товарене и разтоварване на препаратите, като за целта са попълнени пътни листи. Със складови разписки се твърди, че са заведени доставените количества в склада на дружеството, а със съответните искания за отпускане на материални ценности, същите са вложени в химичните обработки.

В отговор на отправено ИПДПОЗЛ от ЕТ „Д.К. К.“ са представени процесната фактура, банкови извлечения, счетоводни доку­менти, както и писмени обяснения /л. 223 и сл./. От така дадените обяснения се установява, че ЕТ е закупил препарати за растителна защита с процесната фак­тура, в която е определен срок на плащане 30.11.2015 г. и всички разплащания са извършени по банков път. Доставките са осчетоводени в счетоводството през 2015г. Посочва се също така, че във връзка с тези доставки, няма пре­доставени кредитни известния от “О.-И.-Б.”“ЕООД, няма върната стока и върнати суми. Стоките са получени лично от ЕТ от търговски обект на продавача – агроаптека, находяща се в ***и ги е транспортирал със собствен транспорт и най-сетне се заявява, че материалите за растителна защита са вложени в обработваеми земеделски площи в землището на Община „Марица“.

При извършена в хода на ПУФО проверка във VAT 14 е установено, че ЗП И.К., ЕТ „Б.О.“, ЕТ”Д.Р.”, ЗП Д.К. К. и „Ф.Д.Л.“ООД са отразили извършените покупки от “О.-И.-Б.”“ЕООД в дневниците си за покупки и СД за м.07, 08 и 09/2015 г. Няма отразени кредитни известия.

При извършена проверка в информационната система VAT 14, е устано­вено, че „***“ЕООД е отразило издадените на ЗП И.К., ЕТ „Б.О.“, ЕТ “Д.Р.”, ЗП Д.К. К. и „Ф.Д.Л.“ ООД фактури за продажби и данъчни кредитни известия в дневниците си за продажби и СД по ЗДДС за периодите, през които са издадени /м.07, 08 и 09.2015 г. и м.01.2016 г./.

В хода на ревизията на дружеството-жалбоподател са връчени ИПДПДОЗЛ № Р-16001616002659-040-001/12.05.2016 г. /л. 410/, с което са изис­кани документи във връзка с доставките на ЗП И.К., ЕТ „Б.О.“,  ЕТ”Д.Р.”, ЗП Д.К. К. и „Ф.Д.Л.“ ООД и последващо връщане на стоки и суми от “О.-И.-Б.”“ ЕООД и ИПДПОЗЛ № Р-16001616002659-040-002/15.07.2016 г. /л. 308/, с което са изискани аналитични регистри на заведени счетоводни сметки 304 Стоки и 501 Каса, разходни касови ордери, издадени на ЗП И.К., ЕТ „Б.О.“,  ЕТ”Д.Р.”, ЗП Д.К. К. и „Ф.Д.Л.“ООД, договори за заем със същите, както и основанието за издаването на кредитни известия към тях.

От предоставените документи и писмени обяснения от ревизираното ли­це/л. 313 и сл. и л. 419 и сл./ се установява, че от дружеството няма издадени приемо-предавателни протоколи, договори, анекси, документи за транспорт и други документи за предаване и връщане на стоки, тъй като издадените факту­ри на гореописаните клиенти, са за авансово плащане на стоки по сделки, нереа­­лизирани впоследствие, поради “… ред междуфирмени взаимоотноше­ния“. За периода от 20.03.2015 г. до 31.03.2016 г. дружеството не е закупувало и съот­ветно не е продавало „Нимазал“ и „Феромонови капани“, видно от предос­та­вен аналитичен регистър на счетоводна сметка Стоки, в който „Нимазал“ и „Феромонови капани“ не съществуват като налични стоки през ревизирания период в складовата наличност на “О.-И.-Б.”“ЕООД. В тази връзка от страна на “О.-И.-Б.”“ЕООД през м.01.2016 г. са из­дадени кредитни известия. Няма върнати суми от “О.-И.-Б.”“ЕООД по кредитните известия, тъй като веднага след получаване на пла­щането, се твърди, че средствата са върнати от “О.-И.-Б.”“ ЕООД на ЗП И.К., ЕТ „Б.О.“, ЕТ “Д.Р.”, ЗП Д.К. К. и „Ф.Д.Л.“ ООД под формата на краткосрочни заеми, като по този начин е извършено прихващане на вземането със задълже­нието по кредитните известия.

След извършен анализ на предоставените документи и писмени обяс­нения, органите по приходите са установили, че ревизираното дружество е от­разило по сметка 225-1 Предоставени краткосрочни заеми, с аналитичност ЗП И.К., ЕТ „Б.О.“, ЕТ”Д.Р.”, ЗП Д.К. К. и „Ф.Д.Л.“ ООД средства в размер, съответстващ на общата стойност на фактурите. Като за основание за възникване на счетоводното отразяване са представени РКО, подробно описани в РД по суми и дати за всеки един клиент. По отношение на предоставените от “О.-И.-Б.”“ЕООД разходни касови ордери, издадени на ЗП И.К., ЕТ „Б.О.“,  ЕТ “Д.Р.”, ЗП Д.К. К. и „Ф.Д.Л.“ООД, в хода на ревизията е установено, че същите имат следните реквизити: дата, име на фирмата, на която се предоставя сумата, адрес, чрез: посочено е името на лицето, представляващо фирмата, основание - предоставен заем, сума - цифром и словом, на броил сумата е отбелязано - В. Илиев, подпис и печат на “О.-И.-Б.”“ЕООД.  Представени­те РКО е констатирано обаче, че не съдържат: номер, подпис на гл. счетово­дител, подпис на ръководител, подпис на съставил, липсват индивидуализи­ращи данни на лицето, получило сумата, както и негов подпис.

Относно връчването на кредитните известия на ЗП И.К., ЕТ „Б.О.“,  ЕТ “Д.Р.”, ЗП Д.К. К. и „Ф.Д.Л.“ ООД, на които същите са издадени, “О.-И.-Б.”“ЕООД е представило обратни разписки от „Български пощи“ ЕАД, от които се установява, че „Ф.Д.Л.“ ООД лично е получил пратката с изпратеното му по пощата кредитно известие /л. 273/. Обратната разписка до ЕТ “Д.Р.” също има подпис за получател /л. 273/, до ЕТ „Б.О.“ е с посочване М. Орешкова – упълномощено лице /л. 272/. Относно кредитното известие, издадено на ЗП И.К. “О.-И.-Б.”“ЕООД е представило обратна разписка от „Еконт“, от която е видно, че е получена на 14.03.2016 г. от Доротея Димова /л. 267/. Пратката с кредитното известие, изпратена до ЗП Д.К. К. е върната обратно, като е отбелязано от „Български пощи“ ЕАД - „Пратката не е потърсена от получа­теля“ /л. 268-269/.

В хода на ревизията е установено, че всички, издадени фактури от “О.-И.-Б.”“ЕООД на „А.“ООД, ЗП И.К., ЕТ „Б.О.“, ЕТ “Д.Р.”, ЗП Д.К. К. и „Ф.Д.Л.“ ООД са платени изцяло по банков път на “О.-И.-Б.”“ЕООД.

Плащанията са осчетоводени по Дт с/ка 5031 и с/ка 5032, съгласно предс­тавени счетоводни справки. Фактурите са с предмет: „Нимазал“ в литри с посочено количество, ед. цена и обща стойност и/или - „Капани феромонови“ в бр. с посочено количество, единична цена и обща стойност. На следващия свободен ред на всяка фактура е отразено: А.П. - без мярка, количество и стой­ност. Всички фактури са осчетоводени като аванси по Кт на счетоводна сметка 412 Клиенти по аванси. По същия начин са издадени и ДКИ: „Нимазал“ в литри с посочено количество, ед. цена и обща стойност и/или - „Капани феромонови“ в бр. с посочено количество, единична цена и обща стойност; Капани феромо­нови в бр. с посочено количество, ед. цена и обща стойност; На следващия свободен ред на всяко КИ е отразено: А.П. без мярка, количество и стойност. На всяко ДКИ е посочено към коя фактура се издава.

След преглед на представените доказателства и дадените писмени обяс­нения е установено от органите по приходите, че е налице противоречие между установените факти и обясненията от участниците във фактурираните достав­ки. От една страна в хода на извършените насрещни проверки на получателите по процесните фактури са предоставени фактури и обяснения, според които същите удостоверяват извършени доставки от “О.-И.-Б.”“ ЕООД, фактурите са заверени от БАБХ Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив и от ДФ Земеделие ОД - Пловдив, с които са получени „Ни­мазал“ и/или „Феромонови капани“. Предоставени са доказателства за извър­шен транспорт на препаратите. Предоставени са доказателства за извършени разплащания по издадените фактури. От друга страна, в хода на ревизията, както и в жалбата против РА, от представляващия “О.-И.-Б.”“ЕООД се твърди, че стоки „Нимазал“ и „Феромонови капани“ никога не са били закупувани и съответно продавани. Ревизираното лице не предоставя до­ку­менти за връщане на стоки по издадените кредитни известия на „А.“ООД, ЗП И.К., ЕТ „Б.О.“, ЕТ “Д.Р.”, ЗП Д.К. К. и „Ф.Д.Л.“ООД. В същото време към дата­та на издаване на ДКИ, както и към момента на приключване на ревизионното производство е установено, че няма реално върнати и/или прихванати парични средства на купувачите - „А.“ООД, ЗП И.К., ЕТ „Б.О.“, ЕТ “Д.Р.”, ЗП Д.К. К. и „Ф.Д.Л.“ ООД по издадените първоначално фактури и респ. по издадените след това ДКИ; дружеството-жалбоподател не представя договор, приемо-предавателни протоколи или др. документ освен фактурите, неизпълнението, на които да води до възникване на данъчно събитие, даващо основание за корекция на ве­че документираните с издадените фактури доставки на препарати.

При това положение, ревизиращите са достигнали до извода, че в конк­ретния случай не са налице факти и обстоятелства, даващи основание за из­даване на ДКИ, поради което и с издадените такива от “О.-И.-Б.”“ЕООД НА „А.“ООД, ЗП И.К., ЕТ „Б.О.“,  ЕТ “Д.Р.”, ЗП Д.К. К. и „Ф.Д.Л.“ ООД е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.115 ЗДДС, предвид което същите не следва да се третират като валиден данъчен документ, обективиращ пра­вото на намаляване на данъчната основа на извършените доставки и начисления данък по тях. Това е дало основание на органите по приходите с ос­нование да констатират, че процесните ДКИ са издадени без основание, поради което не следва ДДС по тях, възлизащ общо на 322 932,10 лв., да се отразява в резултата за данъчен период м.01.2016 г.

За данъчни периоди м.02 и м.03.2016г. е установено, че “О.-И.-Б.”“ЕООД е декларирало ДДС за внасяне, съответно в размер на 10 084,94 лв. и 5 016,72 лв. Процесните суми не са внесени от дружеството, предвид факта, че същите са приспаднати от деклариран ДДС за възстановява­не за м.01.2016 г. в размер на 322 845,85 лв. С оглед констатациите, изложени по-горе, резултатът за м.01.2016 г. е изменен от ДДС за възстановяване в размер на 322 845,85 лв. на ДДС за внасяне в размер на 86,25 лв., поради което сумите в размер на 10 084,94 лв. и 5 016,72 лв. с обжалвания РА са вменени на лицето като задължения за внасяне за периодите м.02 и м.03.2016 г. За тяхното несвоевременно разчитане са начислени съответните прилежащи лихви, възли­защи общо на 1 119,32 лв., които са дължими от ревизираното дружество.

За да потвърди РА в тази част решаващият орган изцяло е възприел мо­ти­вите на ревизиращия екип, като е посо­чил подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения. Приел е също така, че във връзка с фактури №№ 347, 365, 368, 430, 503, 504, 507, 510, 512 и 513 за извършени авансови пла­щания от „А.“ООД, ЗП И.К., ЕТ „***“, ЕТ “Д.Р.”, ЗП ***К. и „Ф.Д.Л.“ООД към “О.-И.-Б.”“ЕООД, е приложима нормата на чл.25 ал.7 ЗДДС и ДДС става изискуем при получаване на плащането. Доставчикът “О.-И.-Б.”“ЕООД е начислил ДДС и включил задължението си по издадените фактури в дневниците за продажби и СД за съответните данъчни периоди. Съответно, съгласно изискванията на чл.25 ал.7 ЗДДС, с направеното плащане се документира едно възникнало облигационно отношение. В този смисъл разпоредбата на чл.115 ал.1 ЗДДС, по отношение на понятието „разва­ляне на доставка”, в конкретния случай е прието за неприложимо, тъй като фактурите са издадени във връзка с направени авансови плащания, а не във връз­ка с доставка на стоки. За последното е прието, че свидетелстват както обясненията на ревизираното лице, така и взетите от него счетоводни записва­ния, според които процесните фактури и получените от клиентите суми по бан­ков път на обща стойност 1 937 592,60 лв., са осчетоводени като аванси по Кт на счетоводна сметка 412 Клиенти по аванси със сумата от 1 614 660,50 лв. и по Кт на счетоводна сметка 453 ДДС на продажбите със сумата от 322 932,10 лв. И след като в случая не е налице хипотезата, свързана с разваляне на доставка, издаването на КИ е обвързано единствено и само с възстановяване на преведената сума. От събраните в хода на ревизията документи и обяснения на клиентите и доставчика е установено, че връщане на авансово преведени суми няма. Според обясненията на ревизираното лице има предоставяне от негова страна на клиентите му на заемни средства, удостоверено чрез предста­вени, изготвени и подписани само от представител на “О.-И.-Б.”“ЕООД РКО. Липсват двустранно подписани договори за заем, както и потвърждение от получателите на заема, че същите са получили такива крат­ко­срочни заемни средства.

В хода на съдебното производство са изслушани и приети без възраже­ния от страните основна и допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, които съдът креди­тира като коректни и безпристрастно изготвени.

След запознаване с наличните по делото писмени доказателства и предс­тавените такива от „А.“ООД, вещото лице Д. в частта за транспортната услуга е установила, че счетоводството на „А.“ООД не е водено редовно, не са плащани данъци от лицето Й.К.Г. и „А.“ООД, лицето не е декларирало получени доходи през 2015 г. и не е подавало ГДД. В заключение вещото лице посочва, че не може да изчисли данъка по ЗДДФЛ във връзка транспортната услуга, тъй като липсва осчетово­дя­ване на извършен разход за такава услуга /л. 879 и сл./.

Допълнителната ССЕ дава заключение, че през периода м.01.2015 г. – м.12.2015 г. дружеството-жалбоподател не е закупувало и заприхождавало и не е осчетоводявало фактури за покупка на препарат „нимазил“ и „феромонови капани“ /л. 906 и сл./. В съдебно заседание вещото лице Д. уточнява, че във връзка с допълнително поставената задача е било наложително да прегле­да и счетоводството, което заключава, че е редовно водено, правилно са осче­то­водявани фактурите, като пояснява, че е проверявала 2015 г., но не и 2014 г.

Втората допълнителна ССЕ дава заключение, че “О.-И.-Б.”“ЕООД започва да осъществява дейност от 01.05.2015 г., от която дата е заведено и счетоводството на дружеството и започва осчетоводяването на документите относно осъществяваната дейност. В счетоводството на дру­жест­вото от започване на дейността, т.е. 01.05.2015 г. не са осчетоводявани  фак­­тури за доставки на препарат „нимазал“ и „феромонови капани“ и не са заприхождавани такива стоки, видно от счетоводна справка за движение на стоки, представена при посещението в “О.-И.-Б.”“, т.е., дру­жеството не е закупувало такива стоки. /л. 1004 -1005/.

С молба вх. № 20577/28.11.2017 г. по описа на съда от жалбоподателя са представени доказателствата, по които е работило вещото лице /л. 898 и сл./. Такива допълнително са представени и в съдебно заседание, проведено на 15.01.2018 г. /л. 961-962/.

В хода на съдебното производство е изслушана и приета съдебно-авто­техническа експертиза, която съдът креди­тира като коректна и безпристрастно изготвена.

Вещото лице е дало заключение, че наличните по делото пътни листове не могат да се обвържат категорично и еднозначно с конкретен товар, превоз­ван от автомобила, тези пътни листове не могат да се отнесат и да се обвържат с някоя от фактурите, предмет на делото. По принцип, технически е възможно стоките в количествата, описани по фактурите да се превозят с процесния авто­мобил. Експертът посочва също така, че броят на курсовете, необходими за превоз на товарите (стоките), предмет на издадените фактури, отчитайки техни­ческите параметри на автомобила и ограниченията на конструкцията, е предс­та­вен в табличен вид. Посочва също така, че по делото липсват достатъчно технически обстоятелства, които да позволят анализ за разхода на гориво, а следователно и за стойността му /л. 908 и сл./. Допълнително в съдебно засе­да­ние вещото лице П. уточнява, че би се получила разлика в броя на необходимите курсове за превоз на процесната стока, с оглед на това, че феро­моновите капани би могло да се продават както в разгънат, така и в сгънат вид и в заключение посочва, че е възможно с въпросния микробус да бъде прево­зено цялото количество препарати, но в различен брой курсове. Това заключе­ние е оспорено от процесуалния представител на ответника.

Като свидетели по делото са разпитани.

Й.К.Г. – превозвач на процесната стока. Свидетелят зая­вява, че изисканите пътни листове, не могат да бъдат предоставени, тъй като ги е предоставил във връзка с извършвана ревизия на „А.“ООД и към настоящия момент същите не са му били върнати. След предявяване на нали­чните по делото пътни листове на л. 666 до л. 737 вкл., свидетелят заявя­ва, че са писани от него, подписът също е негов, потвърждава тяхното издаване във връзка с превоз на препарати от село Скутаре до база в с. Шишманци на „А.“ООД и доколкото си спомня, едните препарати са били в пласт­масови туби, а другите – капани. Документи не е получавал. На базата е тряб­ва­ло да търси Валери, но не го е открил, видял е чернокоса жена, сам си е натоварил буса, дори единият път е бил претоварен. Заявява, че количеството, което се побира в буса, е голямо. Базата била тясна и дълга, надписи не е има­ло, вратата е била отворена, отпред имало по-малка къщичка, не си спомня да­ли само един склад е имало, отзад имало друга постройка. След предявяване на наличните по делото складови разписки от л. 674 до л. 677 вкл. свидетелят заявява, че не са съставени от него, само името и подписа са негови, били са съставени предварително от служители на „А.“ – имало е едно младо момче и един по-възрастен човек. Свидетелят си е оставил стоката и тогава е подписал тези разписки, че е предоставил стоката и че са я приели.

При повторен разпит свидетелят заявява, че няма издадено разрешение за извозване на опасни препарати, но препаратът „нимазал“ бил био препарат и затова не е имал разрешение за превоз на опасни товари, посочва също така, че няма специална квалификация за превоз на такива опасни товари, автомо­билът също няма такова разрешително.

М.К.И. ***. Свидетелят заявява, че дневниците за проведени химични обработки и употребени торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества по принцип не стоят в ОДБХ, а се намират при самите бенефициенти. Свидетелят заявява, че на л. 594 и сл. по делото в последната графа подписът е на агроном, подпис на специалист, а неговия трябва да е на специални страници, напр. на л. 598, тъй като в случая той е проверяващ,може и да е всеки колега от съответния отдел „Растителна защита“, в тях се вписва номер, дата на заверката, трите имена, подпис и длъжност. Ако е по програма, свидетелят заявява, че заверката се извършва с отбелязване на съответната програма за съответната година, като проверките се водят документално – документите се предоставят от земедел­ския производител и на място се прави заверката. Свидетелят посочва, че по програмата „доматен миниращ молец“, която се финансира от ДФ „Земеделие“ се допускат допълнителни указания и в конкретния случай физическа проверка на място не е правена, правят се контролни проверки по складовете на тези производители, но лично свидетелят не е правил такава проверка, посочва, че дори и на място да се отиде, трудно може да се установи след като вече е изразходвано. Относно документите, свидетелят посочва, че пазят копия от фактурите за досието и от декларацията по програмата, пазят декларацията с вложените пестициди. Посочва, че има досие на страните и от там може да се установи какво е правено.

К. П. К. – служител в дружеството-жалбоподател. Свидетелят заявява, че от 15 години работи в дружеството, като работата му е да приема стока, експедира стока и организира производството в цеха за пре­парати в с. Скутаре. Заявява, че не познава лицето Й.Г., в базата в с. Скутаре има два склада – единият за по-едра стока като чували и варели, а дру­гият – за по-малки единични опаковки. Базата представлява един право­ъгълник от около 5-6 дка, ограден от ограда, като вътре има два склада, произ­водствено помещение и един навес, в базата има около 6-7 постройки. Свиде­телят заявява, че продукти като „нимазал“ и „феромонови капани“ никога не са имали, такива не са получавани и не са експедирали. Заявките се подават от офи­са, свидетелят комуникира със служител от фирмата, която се казва Е.М., тя му казва каква стока трябва да приготви за спедиция и той я пригот­вя, като той е единственият служител, който приема и експедира стоката, няма чернокоса жена, която да върши това. След предявяване на наличните по де­лото складови разписки от л. 674 до л. 677 вкл. свидетелят заявява, че не са те­хен образец, те работят със стокови разписки, имат и печат, който слагат, няма и имена и подпис на служител на разписките.

М. Г. М.– служител в дружеството-жалбоподател. Свидетелката заявява, че работи като мениджър покупко-продажби от 20 годи­ни, тя приема заявките, обработва ги и подава на свидетеля К., който трябва да експедира или приема стоката. През 2015 г. не са имали в наличност препарати „нимазал“ и „феромонови капани“, дружеството притежава една агро­хи­ми­ческа аптека, която се намира в гр. Пловдив, ул. „Антон Папазов“№ 30А, като заявките за тази аптека също ги прави тя. Стоките се приемат и пре­дават със стокова разписка и приемо-предавателен протокол, като по същия начин става и приемането и предаването на стоките в с. Скутаре, такива про­дукти като „низазал“ и „феромонови капани“ не са били заявявани чрез апте­ката, лице на име Й.Г. свидетелката не познава. След предявяване на наличните по делото складови разписки от л. 674 до л. 677 вкл., същата зая­вява, че не са съставяни от тях, не познава никой от съставителите на тези разписки. Заявява, че когато е в отпуск, е замествана от някой от офиса, но след като се върне, преглежда всичко, в аптеката МОЛ е Н.Е., която е продавач – консултант.

Н.П.Е.– продавач-консултант и МОЛ в аптеката, собственост на дружеството-жалбоподател, понастоящем в майчинство. Свиде­тел­ката заявява, че през 2015 г., когато е намаляло количеството от даден про­дукт, се е обаждала на Е.М. от офиса и там е правила заявки. Заявката пристигала с експедиционна бележка, която попълвала. Заявява, че никога не е получавала препарати „нимазал“ и „феромонови капани“, знае какво представ­ля­ват, но не ги е виждала в аптеката, нито пък е продавала такива препарати. В базата в с. Скутаре също е работила, но през 2015 г. не е работила там, било е преди това, но не може да си спомни точно, само тя приема стоката в аптеката и само тя се подписва, не й е известно някой от фирмата да е получавал тези про­дукти, лицето Й.Г. не го познава и за пръв път чува това име. Дру­жеството „А.“ също чува за пръв път и не са изписвали препарати за него.

В.Й.И. – съдружник в “О.-И.-Б.”“ ООД, което дружество е едноличен собственик на дружеството-жалбоподател. Свидетелят заявява, че му е известно, че “***”ЕООД и “А.”ООД са имали търговски отношения по повод препарати за растителна защита. Договорките са били след юли месец 2015 г. Свидетелят заявява, че е бил упълномощен от управителя на “***”ЕООД да провежда разговори и преговори с управителя на “***” и на две още фирми с други управители, на които този управител е бил собст­ве­ник на капитала. След проведени разговори са постигнали уговорка препара­тите да бъдат доставени в края на 2015 г., от една страна, защото количествата били значителни и дружеството-жалбоподател не можело да ги осигури вед­нага, а от друга, защото клиентът отглеждал основно домати и тогава започвал да получава плащания от консервните комбинати. Впоследствие договорките пре­тър­пели промени, вследствие кандидатстване по европрограми и е възник­нала необходимостта от доказателства за вече закупени препарати. Свидете­лят заявява в тази насока следното: „…Ставаше въпрос за около милион и по­ло­вина лева без ДДС, а ДДС-то от около 130 000 лв., вече беше платено, не цялото, но около 130 000 лв. беше платено от ДДС. Попита дали ние имаме възможност от негово име да внесем някакви суми или да намерим назаем от някъде за да покаже плащането и че след 10 дни той ще ни ги преведе па­рите обратно. Аз му казах че ние към този момент не разполагаме с такъв ресурс, защото и ние имахме много плащания и нямахме такъв ресурс. Той тогава каза, че ще търси средства за да осъществи това плащане. На другия ден ми се обади и каза, че има решение на въпроса и че е разговарял с неговата обслужваща банка “Си банк”, и че нямало проблеми ние да отворим наша банкова сметка, ***, ние да я изтеглим, след което ние да му я възстановим на ръка. Той отново си внася в неговата сметка, превежда я на нас, в същото време той прави заявка за теглене. Беше се уговорил с управителя на клона на банката това да стане. Това нещо се повтори осем - девет пъти. Става въпрос за пре­парата “нимазал” - биологичен препарат и за “феромонови капани”. След като това стана, след около 10-15 дни той ми се обади и ми каза, че са му отказали финансиране. Тогава аз му казах, че при условие че ние имаме из­дадени фактури, ние трябва да пуснем кредитни известия по сделката за да се види, че е нямало реална обмяна на стока. Парите също си останаха при него, тъй като ние след това затворихме сметката. Единственото което беше останало при нас беше ДДС-то от 130 000 лв., сума която той ни беше превел. Пуснахме кредитните известия по пощи, с обратна разписка по имейли, по вайбъра и всичко беше нормално. В един момент месец април 2016 г. ние получаваме линк - имейл от НАП за извършване на насрещна проверка и там установих, че е имало някакви сделки с някаква стока и че някакъв Й.Г. е идвал в склада и е товарил стока и от склада от агро­аптеката, които сделки не са се случвали.“

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя са изис­кани и съответно представени:

- по реда на чл.192 ГПК писмо изх. № 1205/19.06.2017 г. от ОДБХ- Плов­див/л. 868/, от което се установява, че дневниците за проведени химични обра­ботки и употребени торове, подобрители на почвата и биологично активни ве­щества на изброените лица, фирми и земеделски производители се съхраняват от самите притежатели, като тези дневници при извършване на инспекция от служителите на отдел „Растителна защита“ при ОДБХ-Пловдив само и единст­вено се заверяват ежегодно от служителите, след което се съхраняват от при­тежателя им.

- писмо изх. № 11-00-1139/08.09.2017 г. от ТД на НАП - Пловдив /л. 870/, от което се установява, че относно Йордан К.Г. няма данни за по­дадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансовата 2015 г.

- Удостоверение изх. № 1497/0208.2017 г. от ОДБХ - Пловдив/л. 872/, вед­но с приложени към него доказателства, от които е видно, че за периода 2002-2017г. разрешение за пускане на пазара на продукта Ним Азал Т/С е притежа­ние на фирма „***“ Германия.

С молба от процесуалния представител на жалбоподателя, с оглед твър­денията, че дружеството-жалбоподател не е продавало спорните продукти, са представени по списък фактури за закупуване, дневници за покупки, приемо-предавателни протоколи и фактури за продажби на тези продукти от “О.-И.-Б.”“ООД /л. 963 и сл./ Представена е и Заповед № РД 11-381/09.05.2011 г. на ИД на БАБХ /л. 1027/.

По искане на ответника са изис­кани и съответно представени по реда на чл.192 ГПК с молба вх. № 624/10.01.2018 г. от „***“ООД договор за дист­ри­буция на английски и на български език, заверено копие на фактури, копие от банково извлечение, копие за потвърждение на разчетите, както и обяснителна записка, от която се установява, че дружеството е официален и единствен дистрибутор за България за продукта Нимазал, предлага и феромонови капани, посочва техните разфасовки. Заявява се също така, че не са имали търговски взаимоотношения с дружеството-жалбоподател, но такива са имали с “О.-И.-Б.”“ООД, представя съответните фактури /л. 931 и сл./.

От процесуалния представител на ответника са представени доказа­телства, удостоверяващи валидността на електронните подписи към момента на подписване на електронните документи в съответствие със Закона за елект­ронния документ и електронния подпис, а именно електронен носител, съдър­жащ в електронен вид РА, РД, ЗВР, ЗИЗВР, Заповеди за спиране и възобновя­ване /л. 905/.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Ад­ми­ни­стративен съд – Пловдив намира следното от прав­на страна.

В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия, осъществена по реда на чл.112 и сл. ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл.120 ал.1 ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до приложението на материалния закон и се свеждат до обстоятелството, следва ли издадените от жалбоподателя кредитни извес­тия на 12.01.2016 г. да бъдат зачетени при формиране на резултата за данъчен период м.01.2016 г.

Ето защо, за разрешаването на конкретния административноправен въп­рос е необходимо да бъде съобразено следното.

Данъчно кредитното известие (ДКИ) е данъчен документ по смисъла на чл.112 ал.1 т.2 ЗДДС, който съгласно чл.115 ал.1 ЗДДС, се издава при изме­нение на данъчната основа на доставката, за която е издадена фактура или при развалянето й. Съгласно разпоредбата на чл.115 ал.2 ЗДДС (в приложимата редакция) известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възник­ване на съответното обстоятелство по ал.1 и най-сетне, съгласно разпоредбата на чл.115 ал.4 ЗДДС, освен реквизитите по чл.114, известието към фактурата задължително трябва да съдържа и номера и датата на фактурата, към която се издава и основанието за издаване на известието.

Тълкуването на цитираните правни норми налага да се приеме, че за да породи желаните от издателя си правни последици, известието към фактура, първо, следва да е издадено при наличието на предпоставките по чл.115 ал.1 от закона (изменение на данъчната основа на доставката, за която е издадена фактура или при развалянето й) и второ задължително следва да съдържат отнапред определен от закона минимум от информация, съдържаща данни за конкретната стопанска операция и съответно позволяваща да се извърши пре­ценка за правомерното развитие на данъчното правоотношение. Следва да бъ­де издадено и в срока по ал.2 (не по-късно от 5 дни от възникване на съответ­ното обстоятелство).

В конкретния случай процесните ДКИ съдържат реквизитите по чл.114 ЗДДС, съдържат и тези, посочени в ал.4 на чл.115 ЗДДС, а именно номер и дата на  фактурата, към която са издадени и съответно основанието за тяхното издаване, което се констатира, че на всички ДКИ е „нереализирана търговска сделка“ по конкретно посочена фактура. В тази връзка, следва да се има пред­вид, че във всички случаи, дори и когато документът е формално редовен от външна страна, верността на удостоверените в него факти и обстоятелства, следва да се преценя въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, а не да се предполага поради това, че съдържа пред­видените по закон реквизити. С оглед характера на извършените доставки, за да е налице ДКИ, годно да породи съответните правни последици, първо следва да се докаже, че доставката е развалена, поради което и възникналото данъчно събитие е обезсилено с обратна сила. Но за да се установи, че дадена доставка е развалена, следва да се отговори на първо място на въпроса какъв е нейният характер.

С оглед посоченото като основание за издаване на кредитните известия „нереализирана търговска сделка“, следва да бъде съобразено, че за да е нали­це разваляне на дадена сделка към конкретна фактура, следва да е нали­це първоначална договореност за параметрите на сделката, търговска корес­пон­денция във връзка с изпълнението /покана за изпълнение, проверка на из­вършеното и възражение за качество и/или параметри и т.н./ и най-сетне пос­тигане на договореност за разваляне на сделката. Като развалянето на сдел­ката винаги е доброволно съглашение между страните по нея и не е свързано със съдебен акт. В този смисъл от страна на жалбоподателя не са представени надлежни доказателства за разваляне на сделките с „***“ООД, ЗП И.К., ЕТ „***“, ЕТ “Д.Р.”, ЗП ***К. и „Ф.Д.Л.“ООД към “О.-И.-Б.”“ЕООД.

Данни за първоначалната договореност на сделките, които се твърди от дружеството-жалбоподател да са нереализирани, са налични единствено и само в обясненията, дадени от В.Й.И.в хода на ревизион­ното производство, както и в хода на съдебното производство, в което същият беше разпитан като свидетел. Така дадените обяснения и показания обаче са твърде объркани и взаимноизключващи се, поради което за съда е невъзможно да формира категорични изводи за какво точно са се споразумели В.И./в качеството му на съдружник в „***“ООД, което пък е едноличен собственик на „***“ЕООД, на което Илиев е и упълномощен представител /л.418/ от една страна и Фабрицио /италианец и фермер, стопанисващ много земи в районите на Шишманци, Ра­ковски, Стряма и др./ от друга. Не става ясно и каква е причината за нереали­зиране на търговската сделка.

В тази връзка следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.115 ЗДДС предвижда издаване на кредитно известие като възможност и задълже­ние да се коригира данъчната основа по доставка, когато нейната стойност пре­търпи промяна в посока намаление или когато бъде развалена/като понятие в търговското право развалянето и право на изправната страна да прекрати една възникнало правно връзка, поради виновно поведение/неизпълнение/ от страна на другата страна/. С тази възможност се осигурява надлежно и реално отраз­яване на търговските отношения и тяхното развитие за целите на облагането с ДДС. В конкретния случай, обаче, както се твърди от дружеството-жалбопо­дател, не е налице доставка на посочените количества препарати за растител­на защита „нимазал“ и „капани феромонови“, поради което и тя няма въобще как да бъде развалена.

Наличните по делото писмени обяснения и доказателства са в насока, че настоящият случай касае извършено авансово плащане. Т.напр. в дадените писмени обяснения М.П.П.– управител на дружеството-жал­бо­подател в отговор на отправено ИПДПОЗЛ от 12.05.2016 г. заявява, че по проверяваните документи няма издадени приемо-предавателни протоколи, до­говори, анекси, документи за транспорт и др. документи за предаване и връща­не на стока, тъй като въпросните документи са за авансово плащане по сделка, която впоследствие не е реализирана /л. 421-гръб/. Във всяка една от издаде­ните на „***“ООД, ЗП И.К., ЕТ „***“, ЕТ “Д.Р.”, ЗП ***К. и „Ф.Д.Л.“ООД фактури е по­сочено, че касаят авансово плащане /л. 301 и сл./, същото отразяване е на­лично и в процесните кредитни известия /л. 234 и сл./. И най-сетне, именно като авансово плащане са осчетоводени получените суми по банков път в общ размер на 1 937 592,60 лв. - по кредита на сч. сметка 412 клиенти по аванси със сумата от 1 614 660,50 лв. и по кредита на сч. сметка 453 ДДС на продажбите със сумата от 322 932,10 лв. Спор по отношение тези факти не се формира между страните.

Ето защо, тук е мястото да бъде съобразено, че според чл.25 ал.7 ЗДДС, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), а когато данъкът е станал изискуем, според чл.86 ал.1 от закона, за регистрираното лице възниква задължение да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Тълкуването на цитираните норми налага да се приеме, че единственият правопораждащ факт, при чието позитивно проявле­ние за жалбоподателя възниква право на приспадане на данъчен кредит, е именно извършеното плащане, с оглед разпоредбата на чл.68 ал.1 т.2 и ал.2 ЗДДС, съгласно които регистрираното лице има право да приспадне от данъч­ните си задължения по този закон сумата на данъка (данъчния кредит) за из­вър­шено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за обла­гаема доставка, а правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем (а той става изискуем при получаване на плащането – чл.25 ал.7 ЗДДС). Казано с други думи, само ако фактически не е извършено авансово плащане, данъкът няма как да стане изис­куем, съответно за регистрираното лице няма да възникне задължение за не­говото начисляване по смисъла на чл.86 ал.1 ЗДДС, респ. няма да възникне и право на приспадане на данъчен кредит за посочения като извършител на това плащане в издадения данъчен документ. Следователно, при всяко издаване на данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред, а основанието за неговото издаване е авансово плащане, без такова фактически да е извършено, включването на размера на този данък при определяне на резултата за съот­вет­ния данъчен период в справка-декларацията и посочването на документа в дневника за продажбите за този данъчен период, ще е налице неправомерно начисляване на данъка, което се субсумира в хипотезата на чл.70 ал.5 ЗДДС и е основание за отказа на данъчния кредит по конкретния данъчен документ.

При това положение, съдът намира за правилни изводите на ревизира­щите, че след като от страна на жалбоподателя се твърди, че не е налице дос­тавка, а са извършени авансови плащания, то няма как да е налице хипотезата, свър­зана с разваляне на доставка и издаване на ДКИ, тъй като в настоящия случай издаването на ДКИ е обвързано единствено и само с възстановяване на преведената като аванс сума. Възстановяване на внесените като авансово плащане суми, обаче няма данни да е било сторено, дори се заявява категорич­но от дружеството-жалбоподател, че няма върнати суми по кредитните извес­тия /л. 421-гръб/. Посочва се също така, че 91 % от средствата за плаща­не по фактурите, са дадени под формата на краткосрочни заеми от „***“ЕООД, поради което следва да бъде прихванато взе­ма­нето със задължението по кредитните известия. В тази връзка, съдът намира за необ­ходимо да посочи, че договорът за заем е реален договор, предметът на който е предоставяне на парична сума за определен период от време на конк­ретен правен субект. Съответно, след изтичане на срока, въпросната парична сума се връща от заемателя на заемодателя. Това е съдържанието на насрещ­ните права и задължения на страните - фактическото (реално) предаване на паричната сума в заем и съответно фактическото (реално) връщане на тази су­ма на заемодателя. Тези престации именно са съдържанието на заемното пра­во­отношение. С тяхното осъществяване то се изчерпва. Казано с други думи, дали се касае за предаването на една парична сума като действие по предос­тавяне на паричен заем или пък се касае за връщане на заетата сума от заема­теля на заемодателя, това са все правни действия, които се обемат от заем­ното правоотношение. Надлежни доказателства, обаче за такова заемно право­отношение, в т.ч. за сключени договори за заем и за приемо-предаването на сумите, не са представени по делото. Не води до извод в обратната насока осче­товодяването на тези суми като такива в счетоводството на жалбопода­теля, както и представянето на РКО, които, както правилно е констатирано от органите по приходите не съдържат редица реквизити, в т.ч. и данни за лицето, получило сумата, както и негов подпис.

В тази насока трябва да се отбележи, че жалбоподателят пре­тен­дира наличие на извършени надлежни корекции при нереализиране на търговска сдел­ка по всяка една от фактурите, издадени на „***“ООД, ЗП И.К., ЕТ „***“,  ЕТ „***“, ЗП ***К. и „Ф.Д.Л.“ООД към „***“ЕООД, ето защо, нему бе тежестта да установи, че извършените корекции така, както са от­разени в кредитните известия, са позитивно проявени факти. Необходимо е да се добави още, че доказателстве­ната тежест не е равнозначна на задълже­ние да се представят дока­за­телства. Принципите на обективната истина и слу­жебното начало в съдебния процес на­лагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните дока­зателства, без да има значение дали те са предс­тавени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по адми­нист­ративния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказва­не­то.

Също така, доказателствената тежест се състои в правото и задъл­жението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юри­ди­чески факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоуста­новеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 ДОПК, независимо от това дали в съдеб­ното производст­во страните са анга­жирали някакви доказателства или не. Из­пъл­нението на това задължение от страна на съда означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материал­но­правна норма свързва с неговото проявление.

Следва да се има предвид и тълкуването на закона, дадено в т.54 от решението по дело С - 107/13. В същата е посочено, че съгласно Директива № 2006/112 в случаите на неправомерно начислен ДДС поради липса на обла­гаема сделка/какъвто е процесният случай/, двете страни не се третират непре­менно еднакво - от една страна, в съответствие с чл.203 от Директивата, изда­телят на фактурата дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагае­ма сделка, а от друга страна, в съответствие с членове 63 и 167 от Директи­вата, упражняването на правото на приспадане от получателя на фактурата е ограничено единствено да данъка по облагаеми с ДД сделки. Като продълже­ние в т.55 от същото решение е отбелязано, че при такова положение спазване­то на принципа на данъчен неутралитет се гарантира посредством възможност­та, която държавите членки следва да предвидят, за корекция на всеки непра­во­мерно начислен данък, когато издателят на фактурата докаже, че е действал добросъвестно или че своевременно е отстранил напълно риска от загуба на данъчни приходи. А в конкретния случай „***“ЕООД нито е действало добросъвестно, видно от дадените обяснения и показания на упълномощения представител на дружеството-жалбоподател В.И., нито е отстранило напълно риска от загуба на данъчни приходи, тъй като не е установена корекция на данъчния кредит, ползван от получателите по фактурите „***“ООД, ЗП И.К., ЕТ „***“, ЕТ „*** “, ЗП ***. и „Ф.Д.Л.“ООД. При то­ва положение няма как да бъдат съобразени ангажираните писмени доказа­телства, свидетелски показания и експертизи, доколкото с тях жалбоподателят се домогва да докаже липсата на реални доставки на препарати за растителна защита, който факт в конкретния случай при безспорно издадени фактури за аван­сово плащане, е ирелевантен.

В тази връзка и съдът изцяло споделя направените от страна на при­ходната администрация изводи касателно издаването на процесните кредитни известия без да са налице факти и обстоятелства, даващи основание за тях­ното издаване. Доказателства, които да подложат на съмне­ние така констатира­ните факти и обстоятелства, както вече се посочи, не са ангажирани от страна на жалбоподателя.

Поради това не са налице условията за намаляване на данъчната основа по извършените доставки и начисления данък по тях. При това положение следва да се приеме, че в тази част оспореният РА се явява законосъобразен.

На следващо място, както вече бе казано, за данъчни периоди м.02 и м.03.2016 г. дружеството-жалбоподател е декларирало ДДС за внасяне в раз­мер съответно 10 084,94 лв. и 5016,72 лв., които суми е установено, че не са вне­сени предвид факта, че са приспаднати от деклариран ДДС за възстано­вяване за м.01.2016 г. в размер на 322 845,85 лв. С оглед на това, че резулта­тът за м.01.2016 г. е изменен от ДДС за възстановяване в размер на 322 845,85 лв. на ДДС за внасяне в размер на 86,25 лв., в каквато връзка и с обжалвания РА на лицето допълнително са вменени задължения за внасяне за периодите м.02 и м.03.2016 г. съответно в размер на 10 084,94 лв. и 5016,72 лв., а за тяхното несвоевременно разчитане, са начислени съответните прилежащи лих­ви общо в размер на 1119,32 лв. Настоящият съдебен състав не констатира сумите да са неправилно изчислени от ревизиращите органи. По делото нито се твърди, нито се установява, така декларираният ДДС да е внесен от жалбопо­дателя. При тези данни се налага извод, че дължимият от дружеството "ДДС за внасяне" за посочените по-горе данъчни периоди, не е внесен в установения в чл.89 ал.1 във връзка с чл.125 ал.5 ЗДДС срок (според който, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната терито­риал­на дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период, т.е. до 14-о число включи­телно на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят).

Съответно, за неплатените публични задължения в установения от за­кона срок, на основание чл.175 ал.1 ДОПК се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Настоящият съдебен състав не констатира лихвите за невнесения в срок "ДДС за внасяне" за обсъжданите данъчни периоди да са неправилно изчислени от ревизиращи­те органи.

 В тази връзка следва да се приеме, че и в тази част оспореният РА се явява законосъобразен.

При това положение на нещата тезата на жалбоподателя не може да бъ­де споделена, което обосновава и извода на настоящия състав – за отхвърляне на жалбата му, като неоснователна.

Предвид изхода на делото и претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.161 ал.1, изр.3 от ДОПК, такова се следва и то се констатира в размер на 5770,59 лева. 

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*** “ЕООД, със седа­ли­ще и адрес на управ­ление ***срещу Реви­зионен акт № Р-16001616002659-091-001 от 16.12.2016 г., издаден от Г.И.Н. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, въз­ложил ревизията и Д.С.С.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, Ръководител на ревизията, потвърден с Решение №140/20.03.2017г. на Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част относно извършена корекция на резултата за м.01.2016 г. със сумата от 322 932,10 лв., ведно с прилежащите лихви от 7,31 лв., както и начислените лихви за несвоевременно внасяне на ДДС за перио­дите м.02. и м.03.2016 г. в размер на 1119,32 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА. 

ОСЪЖДА „***“ЕООД със седалище и адрес на управ­ление ***да заплати на Дирек­ция “ОДОП” – Плов­­­­див при ЦУ на НАП сумата от 5 770,59/пет хиляди седемстотин и седемдесет лева и петдесет и девет стотинки/ юрисконсултско въз­награждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :