№ 11233
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20241110159323 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК за признаване на
установено в отношенията между страните, че Н. С. С. не
дължи на /ФИРМА/, сума в общ размер на 887,85 лева, от
която сумата от 115,57 лева за главница, сумата от 89,72
лева, законна лихва върху главницата, сумата от 322,56
лева, представляваща присъдени неолихвяеми вземания и
сумата от 360,00 лева, за която сума е издаден изпълнителен
лист № 5636/07.11.2017г., въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3457/22.08.2017г. по
ч.гр.д. № 5626/2017г. по описа на РС-Р. и въз основа на
който е образувано изп.д. № 2017***0401975 по описа на
ЧСИ И.Х., с рег. № ***, с район на действие, районна на
ОС-Р., поради обстоятелството, че вземането е погасено по
давност.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който признава исковата претенция.
Счита, че не е дал повод за образуване на делото, поради
което моли съда да приложи последиците на чл. 78, ал.2 от
ГПК и да не му бъдат възлагани разноски.
В съдебно заседание ищецът Н. С. С., редовно призован,
не се явява лично, представлява се от адвокат А., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не изпраща представител. С молба с вх. №
99055/20.03.2025г. моли съдът да се произнесе с решение по
признание на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на
2
факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след влизане в сила на
изпълнителното основание /заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 5626/2017г. по описа на РС-Р., при
висящо изпълнително производство с № 2017***0401975 по
описа на ЧСИ И.Х., с рег. № ***, с район на действие,
районна на ОС-гр.Р., поради и което исковата претенция с
правно основание чл. 439 от ГПК е допустима.
Съдът кредитира приетия по делото доказателствен
материал, като извежда следните правни изводи:
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане, а именно факта на изтеклата в него
полза погасителна давност.
При съобразяване с признанието на иска направено от
ответника, съдът намира с оглед процесуална икономия, че
не следва да обсъжда осъществяването на релевантните за
спора факти и обстоятелства, тъй като същите не се
оспорват от ответника. По изложеното исковата портенция
следва да бъде уважена.
3
По разноските:
Действително видно е че с отговора на исковата молба
оттветникът признава иска и моли за приложение нормата
на чл. 78, ал.2 от ГПК. Решението на съда за уважаване на
иска установява със сила на присъдено нещо недължимост
на вземането, като обаче това обстоятелство не рефлектира
върху предпоставките по чл. 78, ал.2 от ГПК. Затова
ответникът има право на разноски и при уважаване на този
иск, ако не е дал повод за завеждането му и ако е признал
иска. Съгласно закона ответникът не дължи разноски,
когато е признал, че вземането не подлежи на принудително
изпълнение, като погасено по давност и преди изтичане на
давността не е предприел действия по принудително
изпълнение – така Решение № 365 от 23.09.2022г. на ВКС по
ч.гр.д. № 3019/2022г. на III ГО, ГК. Това означава, че при
решаване на въпроса за разноските съдът следва да се
съобрази с поведението на кредитора – ако взискателят
бездейства, не предприема никакви мерки, не сочи
изпълнителни способи, други искания и други изявления с
процесуални последици за длъжника, както и за хода на
изпълнителното производство /конституиране на други
страни, молби за спиране, молби за предаване на
изпълнителния лист след прекратяване и др./ След като
именно бездействието на кредитора и взискателя
съставлява новият факт, изтъкнат и твърдян с иска по чл.
439 от ГПК, и макар и да е налице правен интерес за ищеца
4
от предявяване на иска, признанието на иска в един исков
процес, и в конкретност се съобразява и с преценката дал
ли е повод кредитора за предявяване на иска по смисъла на
чл. 78, ал.2 от ГПК, за да се възлага върху него тежестта за
разноските /Определение № 744/18.04.2023г. по гр.д. №
1170/2023г. на ВКС, III ГО./ В настоящият случай не се
установява ответникът към датата на предявяване на иска
да е дал повод за образуване на делото. Видно е че
образуваното изпълнително дело е прекратено поради
перемпция на 18.01.2020г., с оглед и посоченото последно
изпълнително дейстиве в обстоятелствената част на
исковата молба, като обстоятелството, че няма изричен акт
на ЧСИ не засяга правната сфера на ответника. Делото се
счита прекратено по силата на закона. Не се установява
след тази дата ответникът да е поддържал изпълнителния
процес, като е сезирал съда с искания и др., именно поради
което и е изтекла предвидената в закона давност.
Следователно несъстоятелни са доводите на ищеца, че
ответникът е дал повод за образуване на делото, като съдът
намира, че не е дал повод за образуване на делото, което
обстоятелство, наред с признанието на твърдения от ищеца
факт, че сумите са погасени по давност го освобождава от
отговорност за разноски.
Така мотивиран, съдът,
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от Н. С. С., ЕГН ********** против
/ФИРМА/, ЕИК ************, иск с правно основание чл.
439, вр. чл. 124 от ГПК, че Н. С. С. не дължи на /ФИРМА/,
сума в общ размер на 887,85 лева, от която сумата от 115,57
лева за главница, сумата от 89,72 лева, законна лихва върху
главницата, сумата от 322,56 лева, представляваща
присъдени неолихвяеми вземания и сумата от 360,00 лева,
за която сума е издаден изпълнителен лист №
5636/07.11.2017г., въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение № 3457/22.08.2017г. по ч.гр.д. №
5626/2017г. по описа на РС-Р. и въз основа на който е
образувано изп.д. № 2017***0401975 по описа на ЧСИ И.Х.,
с рег. № ***, с район на действие, районна на ОС-Р., поради
обстоятелството, че вземането е погасено по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7