Решение по дело №1482/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 382
Дата: 19 юни 2020 г. (в сила от 5 август 2020 г.)
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20193100901482
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………../19.06.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                      

СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1482 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по искова молба на В.О.В., с която са предявени искове с правно основание чл. 29 от ЗТРРРЮЛНЦ за приемане за установено, че вписаните по заявление вх. №20190219160700 по партидата на ответното дружество в TPРЮЛНЦ, съобразно решения на едноличния собственик на капитала от 06.02.2019 година, а именно: 1. Прекратяване на дейността и обявяване в ликвидация на дружеството; 2. Назначаване на ликвидатор - В.К.Г., са несъществуващи обстоятелства.

          В исковата молба се сочи, че едноличният собственик на капитала на ответното дружество Д.Д.Н.е починал на 19.09.2015 г.  като е оставил наследници трите си деца и съпругата си. Позовавайки се на представено удостоверение за брак, ищцата сочи, че към момента на смъртта на Д. Н.двамата са били в сключен граждански брак, с което обосновава твърденията си, че е наследник на починалия собственик на капитала на дружеството, а с извършените фактически и правни действия по разпределение на наследствените квоти е приела наследството. Излага твърдения още, че единственият актив на Дружеството е имот, находящ се в село Николаевка, съгласно НА 72 том първи, дело № 75/2008 година вх.рег. 124 от 29.01.2008 по описа на Служба вписвания при PC Девня.

          При извършена проверка в ТРРЮЛНЦ ищцата установила, че е подадено заявление № 20190219160700 за прекратяване на дейността на дружеството и е назначен ликвидатор В.К.Г.. Към заявлението бил приложен протокол от общо събрание на дружеството с дата 06.02.2019 г. Твърди, че вписаното обстоятелство е несъществуващо, а решението е липсващо и невзето, тъй като документът е съставен от Д. Драйдън Н. четири години след смъртта му. Ищцата обобщава твърденията си, че към 06.02.2019 г., едноличният собственик на капитала Д. Н. е починал, поради което протоколът се явявал нищожен, тъй като положеният подпис не бил на Д. Н., с оглед факта, че общото събрание е проведено четири години след кончината му. Допуска, че лицата са разполагали с оригинал на подписа на Д. Н. и са „пренесли" подписа на протокола от 06.02.2019 г.. Налице били липсващи/невзети/ решения на общото събрание, отразени, като съществуващи в протокол от ОС, поради което тези решения се явявали нищожни. Вписаното обстоятелство не възникнало валидно към датата на регистърното решение, удостоверяването е неистинско. С решенията се засягали права върху капитала на дружеството на наследниците, като ищцата твърди, че чрез откритото производство по ликвидация най-вероятно се цели облагодетелстване чрез продажба на притежавания от дружеството недвижим имот. С твърдяното подправянето на подписа и съставяне на документи с невярно съдържание, представени в Агенция вписвания, страната обосновава становище за извършена кражба на дружество с лишаване на наследниците от възможността им да осъществяват законоустановените им права на контрол върху дейността и собствеността на дружеството. С предявения иск ищцата сочи, че цели да запази правата си върху капитала на дружеството и извлича правния си интерес по твърдения от изявено искане за продължаване на дейността на дружеството по чл. 157, ал. 1 от ТЗ. По съображения за неавтентичност на представеното на 19.02.2019 г. пред ТРРЮЛНЦ решение на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, моли за уважаване на иска и заличаване на вписаните въз основа на него обстоятелства.

          В срока по чл.367 от ГПК ответникът „Джей Си Ен“ ЕООД не е подал отговор и не е изразил становище по иска.

          В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца поддържа предявената съдебна претенция на изложените в исковата молба основания и отправя искане към съда за уважаването и́.

          Ответникът остава процесуално пасивен и не изразява становище по предявения иск.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от  ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. Правна последица от уважаването на иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ е заличаване на вписването /чл. 30, ал. 1 ЗТР ЗТРРЮЛНЦ/. От нормите на чл. 29, ал. 1 и чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ следва, че интересът от иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ се свърза с правните последици на съдебното решение /заличаване занапред на оспореното вписване/ и е налице само за лице, което твърди, че извършеното вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър пряко засяга права, както и че постановеното решение с предвидените в него последици в чл. 30 от закона ще измени благоприятно правната му сфера. В този смисъл са и разрешенията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, които намират приложение към иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.

          Видно от приложеното Удостоверение за смърт № 7841427/2 MHO вписаният по партида на ответното дружество едноличен собственик на капитала и негов управител Д.Д.Н.е починал на 20.09.2015 г. в Хемпшир, Англия.

          От приложеното нотариално удостоверение на публичния нотариус на Уелс и Кралство Великобритания се установява, че починалият не е оставил завещание, а е оставил за наследници трите си деца и съпругата си В.О.В., които съгласно правото на Англия и Уелс са единствени негови законни наследници и получават пропорционален дял от наследството му, част от което са и дружествените дялове в ответното дружество. Бракът между ищцата и Д. Н.се установява още от приложеното по делото удостоверение за брак  № 137082, сключен на 21.07.2013 г., както и от удостоверение на нотариус Х.Д.А.С., установяващо лицата, имащи право на наследствен дял. Видно от приложеното споразумение за доброволна делба от 19.04.2019 г. наследниците са уредили имуществените си отношения, възникнали вследствие на откритото наследство.

          От всичко гореизложеното следва, че ищцата В.О.В. е наследник по закон на едноличния собственик на капитала на ответното дружество и разполага с правната възможност да иска продължаване на дейността на последното по реда на чл. 157, ал. 1 от ТЗ. Горното обосновава правния и интерес от търсената съдебна защита, както и соченото от ищцовата страна обстоятелство, че действието на позитивно съдебно решение, предвидено  в чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ, ще способства за запазване имуществото на дружеството.

          С оглед установения правен интерес на ищцата от образуваното исково производство, успешното провеждане на иска е обусловено от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищцовата страна, че процесните решения са невзети по смисъла на задължителните разрешения на Тълкувателно решение № 1/2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, чрез оспорване на материализиращия ги документ – решение на едноличния собственик на капитала.

          С Определение № 551/20.02.2020 г. съдът, с цел откриване на инициираното от ищцата от производство по чл. 193 от ГПК, е задължил ответното дружество „Джей Си Ен“ ЕООД в едноседмичен срок да представи в оригинал протокола от взетото решение, като в случай на неизпълнение му е указал, че ще приложи санкцията на чл. 161 от ГПК.

          В указания срок, а и до настоящия момент, изпълнение на указанията не е последвало, с което ответникът е възпрепятствал установяването на релевантния за изхода на делото факт, касаещ автентичността на документа, материализиращ вписаното обстоятелство.

          Едно от процесуалните задължения на страните в гражданския процес е задължението да представят намиращи се у тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи противната страна, както и да не пречат за събирането на доказателства – чл. 190, ал. 1 от ГПК и чл. 161 от ГПК. Процесуалното поведение на страната, изразяващо се във възпрепятстване на установяване на обективната истина по спора, осъществява хипотезата на предвидената в чл. 161 от ГПК фикция, оправомощава съдът да приеме за доказани неизгодни за страната факти, за които страната е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства.

          В настоящия случай ответникът с недобросъвестното си процесуално поведение е станал причина за невъзможността да се установи автентичността на документ, материализиращ вписаното по негова партида обстоятелство в ТРРЮЛНЦ. Гореизложеното, заедно с факта, че именно ответното дружество е страната, която в рамките на процеса носи доказателствената тежест да установи истинността на документа, за чиито автор е посочен неговият законен представител през процесния период, представлява основание да се приеме на основание чл. 161 от ГПК, че протоколът от 06.02.2019 г. не носи подписа на Д.Д.Н.и е неавтентичен, съответно обективираното в него решение на едноличния собственик на капитала е невзето. Приетият от съда извод се потвърждава още от факта, че посоченият като автор на волеизявлението Д. Н.е починал на 19.09.2015 г., близо три години и половина преди вписаната в протокола дата, което в крайна степен опровергава възможността именно той да е взел отбелязаните в регистъра решения по заявление № 20190219160700.

          Посочената фактическа установеност обуславя основателността на предявените установителни искове, доколкото вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства се основават на невзети решения. На основание чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ последните следва да бъдат заличени от партида на дружеството служебно от Агенция по вписванията.

          Ищцата не е претендирала присъждане на разноски, поради което такива не и́ се следват.

          Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В.О.В., Украйна срещу “Джей Си Ен" ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, че вписаните по заявление вх. №20190219160700 по партидата на дружеството в TPРЮЛНЦ, съобразно решения на едноличния собственик на капитала от 06.02.2019 година, а именно: 1.Прекратяване на дейността и обявяване в ликвидация на дружеството; 2. Назначаване на ликвидатор - В.К.Г., са несъществуващи обстоятелства.

          ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на АВп - ТРРЮЛНЦ за заличаване на основание чл.30 ЗТРРРЮЛНЦ на вписаните несъществуващи обстоятелства, след влизане в сила на същото.

          Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: