РЕШЕНИЕ
№ 260109/14.06.2021 г.
гр.Варна, 11.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение
в публичното заседание на 19.05.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Ели Тодорова като
разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 130 по описа за
2021 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на „Голд Кроун" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Тутракан и М.А.Г. *** срещу решение №260042/22.12.2020 г. на
Окръжен съд Силистра по т.д.№1/2020 г., с което е прието за установено, че същите дължат солидарно на „Булагро“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Стара Загора, сумата от 60166.26 лв, дължима по
запис на заповед, с дата на издаване 21.05.2018 г., ведно с дължимата законна
лихва върху тази сума от 28.10.2019 г., за която сума са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 566/2019г. на РС Тутракан,
и са осъдени за разноски за заповедно производство – 1353.33 лева и за съдебни
разноски – 1903.32 лева. С жалбата се моли за отмяна на решението и за
постановяване вместо него на друго, с което искът бъде отхвърлен, ведно със
законните последици, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния
си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.
Ответникът по жалбата – „Булагро“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр.Стара Загора, с писмен отговор и с писмена молба моли за
потвърждаване на решението, ведно с присъждане на разноски, като възразява за
прекомерност по отношение на адвокатския хонорар на другата страна.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на посоченото по-горе вземане. Ищецът излага, че на 21.05.2018
г., ответното дружество е издало запис на заповед, с който се е задължило да
плати сумата от 60166.26 лв на 30.10.2018 г., като ефектът е авалиран от М.Г..
Тъй като плащане не е извършено, поемателят се е снабдил със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 60166.26 лв, издадени по ч.гр.д. №566/2019
г.по описа на РС – Тутракан, срещу която длъжникът и авалистът са подали
възражение по чл.414 от ГПК. Ответниците са оспорили предявения иск с
твърдения, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на задължения по
договор за стоков кредит, задълженията по който са погасени изцяло.
Варненският
апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се
спори между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че в
полза на въззиваемото дружество „Булагро“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.Стара Загора е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Голд
Кроун" ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Тутракан и М.А.Г. ***, въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№566/2019 г.по описа на РС –
Тутракан за сумата от 60166.26 лв, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 28.10.2019 г. От представения в заповедното производство оригинал на
запис на заповед е видно, че на 21.05.2018 г. „Голд Кроун" ЕООД, чрез
управителя М.Г., в качеството му на издател, се е задължило да плати по записа
на заповед безусловно и неотменимо на „Булагро“ АД, сумата от 60166.26 лв с
падеж 30.10.2018 г. Задължението по записа на заповед е авалирано от М.А.Г.. В
тежест на кредитора е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно менителнично правоотношение и менителнично поръчителство
между него и ответниците за претендираната сума. В случай на установяване на
горните факти ответниците следва да докажат изпълнение на задълженията си по
записа на заповед или свързаното с него каузално правоотношение. Записът на
заповед е обикновена форма на менителничното задължение, създава задължение на
издателя пред всеки легитимиран поемател. За неговата действителност не се
изисква да бъде изразена причината на задължението, нито тя се обуславя от
условията, които са уговорени между страните. Записът на заповед е едностранно
волеизявление, абстрактна сделка и тази му характеристика не съдържа като
съществен елемент за издаването му основанието. Не предпоставя като условие за
действителност наличността на друга основна сделка с каузален характер, нито
пък валидност на правоотношението по каузалната сделка. Поради абстрактния
характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда, са
независими от наличността на основна сделка и от развитието на каузални
правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден. В този
смисъл, разглеждането на характера на записа на заповед като сделка налага
извода, че в производството по установяване вземането по издадената заповед за
изпълнение, съдът трябва да направи проверка дали са спазени изискванията на
закона досежно формалните реквизити на записа на заповед, тъй като строгата
форма на записа на заповед е съществено условие за неговата действителност и
ако не съдържа едно от изброените в чл. 535 ТЗ съществени условия, няма
менителнична сила. Възраженията на длъжника в производството за установяване на
съществуване на вземане, основано на запис на заповед са абсолютни /обективни/,
почиващи на самото менителнично задължение: срещу формата и съдържанието на
ценната книга, срещу действителността на менителничното задължение, за пороци
на волята при издаването на записа на заповед и др. и релативни /относителни/,
насочени лично срещу поемателя: например за безпаричност на поетото задължение,
възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, във връзка с което е
издаден записът на заповед. Тежестта на доказване както на абсолютните, така и
на релативните възражения лежи винаги върху длъжника, тъй като за ищеца
менителницата служи и като основание, и като доказателство. Съгласно установената
съдебна практика, кредиторът трябва да докаже факта, от който произтича
вземането му - редовен от външна страна запис на заповед, а длъжникът -
възраженията си срещу вземането /както се посочи абсолютните - срещу формата
и/или съдържанието на изпълнителното основание, съотв. личните - основани на
отношенията му с кредитора/. При редовен запис на заповед и недоказани от
ответника абсолютни, респективно относителни възражения за несъществуване на
спорното вземане, предявеният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск подлежи
на уважаване, тъй като ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна
страна запис на заповед. Представеният запис на заповед от 21.05.2018 г.,
съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ. Същият е с определен падеж,
настъпил преди издаване на заповедта за изпълнение, като с оглед вписаната
клауза "без протест", кредиторът е бил освободен от задължението да
извърши протест поради неплащане. Записът на заповед е надлежно авалиран по
реда на чл.484 от ГПК от М.Г..
С оглед
на горното, съдът намира, че процесната ценна книга е съставена в предписаната
от закона форма и съдържа всички съществени реквизити по чл. 535 ТЗ. Съгласно
т.17 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, ищецът – поемател по запис на
заповед, за установяване вземането по който е предявил иск по чл.422 ал.1 ГПК,
не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение, във връзка с
което е издаден записът на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя
от страните в производството по чл.422 ал.1 ГПК, подлежи на доказване и
каузалното правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване вземането по записа на
заповед. Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните
доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи
претендираното, съответно - отричаното право. С оглед въведеното от ищеца
основание на вземането - абстрактна правна сделка, разясненията дадени в т.17
на ТР №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС и правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, ответникът сочещ обезпечителна функция на записа на
заповед спрямо каузално правоотношение, следва да докаже релативните си
възражения за несъществуване или погасяване на вземането. Гаранционно –
обезпечителната функция на записа на заповед за обезпечаване на каузално
правоотношение, произтичащо от договори за стоков кредит №738/27.07.2017 г. и
№979/ 21.05.2018 г., се установява от съдържанието на самите договори, в 4.1 от
които е уговорено задължението на купувача да издаде запис на заповед в полза
на продавача в размер на определения с договора максимален кредитен лимит или в
размера на всяка отделна доставка. Договорено е още, че всеки издаден
гаранционно във връзка с договора запис на заповед подлежи на замяна с нов, ако
от издаването му са минали три години, като неизпълнението на това задължение
поражда правото на продавача да обяви всички задължения по договора за
предсрочно изискуеми. В договора не е посочена стойността на максималния
кредитен лимит, но по делото са представени като доказателства двустранно подписани
фактури, установяващи размера на стокооборота. Страните са уговорили, че срокът
за заплащане на стоките по всяка доставка е 14 дни от датата на получаване на
фактура или друг счетоводен документ. Погасяването на вземането по каузалното
правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, погасява и
вземането по ценната книга. Издателят на запис на заповед разполага с релативни
възражения срещу поемателя, чиято основателност има за последица и погасяване
на задължението по ценната книга. От представените по делото писмени
доказателства и от заключението на вещото лице по приетата в
първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза се установява,
че записът на заповед обезпечава задълженията за главница по фактури
№21000033466/23.10.2017 г. и кредитно известие №23469/24.10.2017 г. до размера
на 17 725.44 лева, №21000035115/22.03.2018 г. за сумата 39378 лева и
№21000040376/09.11.2018 г. до размера на сумата 3062.82 лева, общо в размер на
60166.26 лева, точно за която сума е издаден записът на заповед. Няма плащане на
посочените суми по тези фактури. Според заключението всички фактури издадени от
„Булагро“ АД са надлежно осчетоводени от двете страни и включени в дневника за
покупки и справка - декларация за данък добавена стойност на въззивника „Голд
Кроун" ЕООД, за месеците октомври на 2017 г. и м.март и м.ноември 2018 г.,
като е ползван и данъчен кредит по тях. Счетоводното отразяване на стоково –
кредитните правоотношения между двете дружества е редовно и идентично, поради
което на осн. чл.55, ал.1 от ТЗ, служи за доказателство, за отразените по тези
счетоводни сметки факти и обстоятелства. Несъстоятелно е твърдението на
въззивниците, че продавачът разполага с други способи да удовлетвори вземането
си за неплатената по договора цена, тъй като право на продавача е да избере
дали да предяви иск по каузалното правоотношение или да използва облекчения ред
за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз онова на
издадения като обезпечение запис на заповед.
Горните
фактически и правни констатации обуславят извода, че процесният менителничен
ефект материализира валидно породено вземане в полза на поемателя срещу
издателя в размер на 60166.26 лева, чиято изискуемост е настъпила. При така
установеното, в тежест на въззивника е да установи плащането на възникналите
задължения, общо за сумата 60166.26 лева. Доколкото това не е сторено от
ответниците по иска, искът по чл.422, ал.1 - ГПК е основателен и следва да се
уважи изцяло, ведно с разноските за заповедното производство и със съдебните
разноски по делото.
Като е
стигнал до същите правни изводи, ОС Силистра е постановил правилен съдебен акт,
поради което решението му следва да бъде потвърдено изцяло, като въззивният съд
на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
На
основание чл.78, ал.8 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди
съобразно изхода на спора възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на
150 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №260042/22.12.2020 г. на Окръжен съд Силистра по т.д.№1/2020 г.
ОСЪЖДА
„Голд Кроун" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Тутракан и М.А.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят на „Булагро“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.Стара
Загора, сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща възнаграждение за
защита от юрисконсулт.
Решението
подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.