Р Е Ш Е
Н И Е
№ 342
04.03.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Г.Д.
прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа
докладваното от съдия Хр. Христов КАН
дело № 236 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от Регионална дирекция за
национален строителен контрол Бургас, против решение № 260514/27.11.2020г.
постановено по НАХД № 2934/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
отменено наказателно постановление № Б-40/06.07.2020г. на началник на РДНСК
Бургас, с което на инж. Д.Г.П. на основание чл.233 от ЗУТ е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, за нарушение
на чл.23, ал.2, т.1 от
Наредба № 2 от 31.07.2003г., вр. с чл.169,
ал.1, т.2 от ЗУТ и чл.55, ал.2, т.1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г.
Изложени са доводи, че решението на РС – Бургас е неправилно, необосновано
и в противоречие със закона. Моли се същото да бъде отменено, а НП потвърдено.
В съдебно заседание касаторът, Регионална дирекция за
национален строителен контрол Бургас, редовно и своевременно призован, се
представлява от юрисконсулт Костова, която поддържа жалбата и представя писмени
бележки. Не претендира разноски в съдебно заседание.
Ответникът Д.Г.П., редовно и своевременно призован, се
представлява от адв. С., който оспорва жалбата.
Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита,
че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, като споделя доводите,
изложени в жалбата.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на
прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество същата се явява основателна поради следните съображения:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
С обжалваното
пред Районен съд – Бургас наказателно постановление, отговорността на Д.П. е
ангажирана за това, че във функцията си на специалист по част "Пожарна
безопасност" от екипа на правоспособните физически лица в
"Айгер-Таласакра" ООД, ЕИК: *********, е подписал окончателния доклад
на 22.10.2019г. за установяване на годността на строеж: "Конферентен и
бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж" с местонахождение:
поземлен имот с идентификатор 07079.2.2826 по КК на гр.Бургас, УПИ I-2006, 2007
/бивш масив
За така
установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), връчен и подписан без възражения. Въз основа на акта е издадено
процесното НП.
За да
постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
изразили се в неизпълнение на императивните изисквания на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като
последните съществено засягат правото на защита на санкционираното лице. Съдът
е достигнал до тези изводи, тъй като е приел, че нито в АУАН, нито в
наказателното постановление е налице конкретизация в какво именно се състои
нарушението, извършено от страна на П.. Приел е, че в описателната част са
посочени отделни нарушения, което е довело до неясното, която препятства
възможността на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение е извършил. При
тези мотиви е отменил НП.
Така постановеното решение
е неправилно. Съображенията за това са следните:
В АУАН и НП
пълно, точно и ясно е описано извършеното нарушение и са посочени правилните
разпоредби, както тази която е нарушена, така и кореспондиращата й санкционна
норма. Ясно е, че посочената като нарушена материална норма на чл.23, ал.2, т.1, предл.
второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, която е обща по
своя характер и следва да бъде запълнена със съдържание. В настоящия случай
това са разпоредбите на чл.169,
ал.1, т.2 от ЗУТ и чл.55 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г.
за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар.
Разпоредбата
на чл.23, ал.2, т.1 предл.
второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. посочва, че
управителят на лицето, упражняващо строителен надзор, и наетите от него по
трудово или друго правоотношение специалисти, отговарящи за съответния строеж,
техническият ръководител за строежите от пета категория се наказват по чл.233 от ЗУТ, ако не
подлежат на по-тежки наказания по ЗУТ и други закони, когато се установи
несъответствие на изпълнения строеж със съставените актове и протоколи по време
на строителството и/или със съставения окончателен доклад, което е от
съществено значение за доказване съответствието на строежа с действащите норми
и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и за спазване
изискванията към строежите по чл.169,
ал.1 и 3 от ЗУТ. Д.П. е
специалистът, подписал окончателния доклад по част пожарна безопасност за
съответствието на строежа с действащите норми.
Съгласно
разпоредбата на чл.169,
ал.1, т.2 от ЗУТ строежите се проектират, изпълняват и
поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите, определени в приложение І на Регламент
(ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9
март 2011г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на
строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета
(ОВ, L 88/5 от 4 април 2011г.), за безопасност в случай на пожар.
Нормата
на чл.55, ал.2, т.1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар предвижда: " За осигуряване на осветеност на участъците от пътя по време на евакуация се проектира
аварийно евакуационно осветление: 1. в сгради от
всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на Ф1.3 и Ф1.4),
при които броят на хората в най-населения етаж е повече от 50".
Така
описаните в АУАН и НП факти и посочени норми, не са препятствали възможността
на лицето да разбере, какво точно нарушение е извършил и да се защити.
Вмененото на П. нарушение се изразява в това, че е подписал Окончателен доклад
за строеж, който явно не съответства с действащите правила и норми за
изпълнение на строително – монтажните работи и изискванията към строежите. Въпреки,
че Районният съд правилно е приел, че нормата на чл.55 от Наредба Iз1971 от
29.10.2009г. касае проектантите и е неприложима към Д.П., който е специалист по
част "Пожарна безопасност", като краен извод е извел неправилен довод
относно разгледания от него казус. В конкретния случай въззивният съд не е
съобразил, че АНО е посочил тази норма за да запълни съставът на нарушението, а
именно какво е нормативното изискване към проектирането и какво неоснователно е
одобрил с доклада П.. С процесното НП П. не е санкциониран за нарушение на чл.55,
ал.2, т.1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г., а за извършено от него извършил нарушение
на чл.23, ал.2, т.1, предл.
второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Като е приел
противното, първоинстанционният съд е изложил мотиви, неотносими към
действителния спор, а не е навел мотиви по съществото на оспорването - има ли
допуснато строителство в отклонение на проектната документация и установено ли
е това от отговорното, съгласно окончателния доклад, лице.
Предвид
изложеното, настоящият касационен състав приема, че е налице визираното в чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2,
предложение първо от НПК касационно основание за отмяна на въззивното
решение и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд - Бургас от друг
състав на съда, тъй като е налице липса на мотиви в атакуваното решение по
съществото на спора и делото не може да бъде решено по същество от касационната
инстанция.
При
разглеждане на спора по същество от касационната инстанция, доколкото на първо
място се ревизира постановения съдебен акт и на второ място издаденото
наказателно постановление, то касационната инстанция е в невъзможност да
извърши проверка на съдебното решение без изложени мотиви и съответно да прецени
дали съдебното решение е правилно, с оглед приложение както на процесуалния,
така и на материалния закон, тъй като би се явила първа инстанция по съществото
на спора, което е недопустимо. Ако се разгледа спора по същество от настоящия
касационен състав, то за първи път ще има изложени мотиви по отношение правилно
приложение на разпоредбите на Наредбата.
Предвид
гореизложеното, Административен съд – Бургас, деветнадесети състав приема, че
при постановяване на съдебното решение въззивният съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК – липса на
мотиви по същество, което е основание за отмяна на атакуваното решение и за
връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд -Бургас от друг състав на
съда.
Воден от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. чл.221, ал.2, изр.1,
предл. последно и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260514/27.11.2020г. постановено по НАХД №
2934/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд -Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.