РЕШЕНИЕ
№ 261101/29.03.2021 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на пети март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 4305 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Г.Ц.П. ЕГН **********,
с адрес ***7 срещу Х.Р.Г.,
ЕГН **********, адрес ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.232, ал.
2 от ЗЗД и чл. 233, ал. 1, изр. 2 и чл. 79 вр. чл.
238 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
- сумата от 600 лева, представляваща
неизплатен наем за месец март 2020 г. и сумата от 140 лева, представляваща неизплатен наем за месец април
2020 г. за периода от 01.04.2020 г. до 07.04.2020 г., за ползването на недвижим имот, находящ
се в гр. В., кв. Л., ул. Г. Б.*, дължими по Договор за
наем от 04.09.2019г., на основание чл.232, ал. 2 от ЗЗД;
- сумата от 384,35лв., представляваща консумирана и
незаплатена електроенергия за периода от 01.01.2020
г. до 07.04.2020 г., на отдадения под наем недвижим имот, находящ
се в гр. В., кв. Л., ул. Г. Б.6 вх.А ет.4 ап.16; а именно за периода 03.01.2020г.
– 01.02.2020г. сумата от 133.66лв., за периода 02.02.2020г.
- 01.03.2020г. сумата от 131.34лв. и за периода 02.03.2020г. – 01.04.2020г.
сумата от 113.35лв., на
основание чл.232, ал.
2 от ЗЗД;
- сумата от 141,13лв., представляваща консумирана и
незаплатена питейна вода за периода от 01.01.2020 г.
до 07.04.2020 г., на отдадения под наем недвижим имот, находящ
се в гр. В., кв. Л., ул. Г. Б.6 вх.А ет.4 ап.16, на основание чл.232, ал. 2 от ЗЗД;
- сумата от 24,66лв., представляваща месечна такса
за поддръжка общи части в сграда в режим на ЕС – такса за стълбище, в който се нахождава отдадения под наем недвижим имот, от които 20
лева, дължими за месец март 2020 г. и 4,66лв., дължими за периода от
01.04.2020 г. до 07.04.2020 г., на основание чл.232, ал. 2 от ЗЗД;
- сумата от 140 лева, представляваща стойността на разходите за отремонтиране на повредена интериорна врата на помещението „спалня“, бяла на цвят, с фладер
шарка, размери 80/200 м., материал МДФ, в отдадения под наем
имот, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД;
- сумата от 600 лева, представляваща обезщетение
за неспазено едномесечно предизвестие за прекратяване на Договор
за наем от *г. в размер на един месечен наем, на
основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 238 от ЗЗД вр. чл. 14, ал. 3 от договора за наем от 04.09.2019 г.;
ведно със
законната лихва върху всяка от претендираните суми от
датата на исковата молба 05.05.2020 г. до
окончателното плащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че по
силата на договор за наем на недвижим имот от
04.09.2019 год., ищцата предоставила на ответницата за временно и възмездно
ползване собствения си недвижим имот, находящ се в гр. В., кв. Л., ул. Г. Б.*, за срок от една
година срещу месечен наем в размер на 600 лв., считано от датата на подписване
на договора. Излага се, че жилището е отдадено напълно оборудвано. Сочи, че
ответницата неочаквано напуснала жилището, като не предупредила ищцата преди
това. Върнала ѝ ключовете за отдадения под наем обект на 07.04.2020 г.
Установила повреди в жилището след предаване на ключовете. Твърди, че
ответницата не е заплатила дължимия ѝ месечен наем за март и седем дни за
април, като на отправените покани ответницата обосновавала липса на финансови
средства да заплати задължението си.Твърди се, че незаплатени останали и
дължимите суми за ползването на ел. енергия и питейна вода в наетия обект за
съответните периоди. Уточнява, че за периода 03.01.2020г. – 01.02.2020г.
ищцата е заплатила сумата 133.66лв., за периода 02.02.2020г.
- 01.03.2020г. е заплатила потребление на стойност 131.34лв. и за периода
02.03.2020г. – 01.04.2020г. е заплатила 113.35лв. Твърди,
че ответницата е повредила интериорна врата в жилището на помещението „спалня“, бяла на цвят, с фладер
шарка, размери 80/200 м., материал МДФ, за което ищцата е
сторила разходи в размер на 140 лв. за закупуване на идентична такава по вид,
цвят и размер. Излага, че вратата е била избита от касата и деформирана на
няколко места. Сочи, че незаплатени са останали сумите за разходи за общи части
за стълбище за месец март и април. По тези съображения се моли за уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ищцата не се явява, чрез процесуален представител предявените
искове се поддържат и се моли за уважаването им. Депозирана е писмена защита, в
която са развити подробни съображения по същество на спора. Настоява се, че от
събраните по делото доказателства се установява заплащането на консумативните
разноски за наетия имот от наемодателката, както стойността на увредената интрериора врата. Намира, че възражението на ответната
страна за неописване на вратата в проемо-предавателния
протокол за неоснователно, доколкото страната не очаквала отношенията между
страните да се развият по такъв начин, а от показанията на свидетеля, воден от
тях се установявали нанесените увреждания. Намира за недоказано твърдението, че
имотът е предаден в добро състояние. Оспорва твърденията за спазен срок на
предизвестие, позовавайки се на свидетелските показания на свидетеля, воден от
ответната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените
искове. Твърди се, че изложените в исковата молба обстоятелства не съответстват
на действителните между страните отношения. Не се отрича, че страните са
сключили договор за наем и е уговорена наемна цена от 600лв., платима за
месеца, за който се дължи. Твърди се, че
страните са постигнали договорка да се заплаща и 20 лв. за стълбище, при което
наемателката заплащала ежемесечно сумата от 620 лв. Твърди, че сумата от 620
лв. е заплатена и като депозит при сключване на договора. Излага се, че ответницата
уведомила ищцата, че ще бъде съкратена от работа, при което последната ѝ
предложила да освободи жилището, тъй като имала намерение да го отдаде на неин
познат. Постигнали съгласие, докато се освободи жилището да се счита за
заплатен наема за м.март 2020 г. чрез прихващане на дадения с подписване на
договора депозит. Излага се, че се договорили за заплащане на режийните
разноски за ток и вода при уведомяване от страна на наемодателката, доколкото
същите се заплащали един месец след
потреблението им, но ищцата не сторила това. Твърди, че при освобождаване на
наетия имот наемодателката не е предявила никакви претенции спрямо
жилището и обзавеждането в него, като
твърди, че не е било налице твърдяното увреждане.
В открито съдебно заседание
ответницата не се явява, представлява се от процесуален представител, който
оспорва исковите претенции и моли за отхвърлянето им. Настоява се, че не е
установено състоянието на интериорната врата към датата на предаване на наетия
имот и връщането му в приемо-предавателния протокол,
поради което не следва да се присъжда стойността на същата. Намира, че от
ангажираните доказателства се установява, че ищцата е предупредена един месец
по-рано за напускане на обекта, поради което счита, че обезщетение за неспазено
предизвестие не се дължи.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори
между страните, а и от представените по делото доказателства се установява сключен между
страните договор за наем на недвижим имот от 04.09.2019 год., с който ищцата Г.П.
е предоставила на Х.Г. за временно и възмездно ползване собствения си недвижим
имот, находящ се в гр. В., кв. Л., ул. Г. Б.*,
за срок от една година срещу месечен наем в размер на 600 лв., считано от
датата на подписване на договора, както и че имотът е върнат на наемодателката
на 07.04.2020 г.
Съгласно
чл. 5, ал. 2 от договора за наем наемателят
е длъжен да провери състоянието на имота дали съответства на описанието в приемо-предавателния протокол, с който наемодателя
предоставя имота, предмет на договора. В чл.9, ал. 1 е посочено, че наемодателят е длъжен да отстрани за своя
сметка всички повреди, които не са причинени виновно от Наемателя и не се
дължат на обикновеното ползване на имота.
Съобразно чл. 7, ал. 1 от договора наемателят
заплаща един месечен наем от 600лв. като депозит, която сума се възстановява
при прекратяване на наемните правоотношения.
Видно от чл.10 от договора наемателят е
длъжен да плаща наемната цена по начина и в сроковете – сумата от 600лв. от
пето до 10-то число на месеца, за който се отнася.
Съгласно чл.11 ал. 1 и ал. 2 от договора
наемателят е длъжен да върне имота след прекратяването на договора в същото
състояние, в което е бил предаден, като се отчита обичайното изхабяване, като
всички повреди, свързани с обикновеното ползване на имота, както и тези,
свързани с използването на имота по начин, различен от посочения по-горе в чл.
2, са за сметка на наемателя, който дължи и обезщетение за вредите, причинени
виновно през време на ползването на имота. Уговорено е между страните в чл. 11,
ал.3, че всички режийни разходи - ток, вода, месечна поддръжка на общите части
на сградата и др., свързани с ползването на имота, са за сметка на наемателя.
Съобразно чл. 11, ал. 6 от договора за наем
връщането на имота и евентуалните възражения на наемодателя се удостоверяват с
протокол.
Видно
от опис за платени фактури към дата 28.04.2020 г. за абонат *
е заплатена към ВиК – В., сумата от 140,95лв., както
12,49 лв. към 28.04.2020 г.
От
представената разписка за извършено плащане чрез системата на Изи Пей се установява, че на 27.04.2020 г. е заплатена
сумата от 384,35лв. по три броя фактури ФП *;
* и *.
Видно
от справката за потребление през последните 12/24/36м., издадена от „Ен.
– Пр. Пр.“
АД за обект, находящ се в гр. В., ул. Г.
Б., №*, ФП *,
обхваща период на потребление от 03.01.2020 г. до 01.02.2020 г. и е на стойност
139,66лв.; фактура * обхваща период на
потребление от 02.02.2020 г. до 01.03.2020 г. и е на
стойност 131,34лв. и фактура * обхваща период на
потребление от 02.03.2020 г. до 01.04.2020 г. и е на стойност 113,35лв.
От
представеното извлечение за фактури и плащания, издадено от „Е. - Пр. Пр.“ АД
за период от 09.2019 г. до 05.2020 г., се установява, че сумите по посочените
фактури са заплатени на „Е. - Пр. Пр.“ АД на 27.04.2020 г.
Видно
от фактура №* г. и касов бон към нея, е закупена интериорна врата бял
грунд за сумата от 140лв.
От
представения по делото приемо-предавателен протокол,
подписан от страните на 15.09.2019 г., се установява предаване на описаните в
протокола вещи, находящи се в отдадения под наем
имот, като е посочено, че имотът е в отлично състояние.
По
делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Й.Л.Й.,
воден от ищцата, и К.Св.В.,
воден от ответницата.
От
показанията на свидетеля Й. Л.
Й. се установява, че отдаваният под наем имот е закупен
през 2017 г., като е бил представен за ползване под наем през 2018 г. за около
5-6 месеца, след което бил извършен ремонт и бил в перфектно състояние при
отдаването му през 2019 г. на ответницата. Сочи, че през април месец 2020г.
Галя се обадила на свидетеля разстроена и го помолила за помощ, тъй като имотът
бил в лошо състояние след напускане на наемателката. Излага, че вратата на
спалнята била счупена, имало дупка в нея, като бил направен опит да се прикрие
следата и в нея имало поставено нещо, за да се затвори, но изглеждало „грозно“.
Установява се, че сменили вратата на спалнята с нова. Споделя, че в негово
присъствие Галя търсила наемателката, но тя не ѝ вдигала. Сочи, че
свидетели се оплаквали от шумове и крясъци, като била викана и полиция.
От
показанията на свидетеля К.Св.
В. се установява, че през месец февруари Х. започнала да
изпитва финансови затруднения във връзка с пандемията, поради което през месец
февруари се обадила на хазяйката си Г. по телефона и я предупредила, че ще
напуска жилището. Сочи, че наемът ѝ бил
около 620-630 лв., защото се включвали и общите части, което било
непосилно за нея, заради затваряне на салоните, заради пандемията. Установява
се, че Г. предложила на Х. да остане още един месец, като за месец март щели да
приспаднат депозита по договора, поради което останала още един месец. Наемателката
напуснала жилището в началото на април. Свидетелят споделя, че на изнасянето не
бил присъствал, но предния ден носел чували и нямало нищо видимо увредено, но
не е оглеждал специално врати и пердета. Х. не е споделяла при предаване на
ключа на Г. да е имала проблеми.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание
чл.232, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на наемната цена съдът намира следното:
За основателността на така
предявения иск е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по сключен договор за наем; твърдяната изискуемост на вземането,
както и неговия размер.
За
отблъскване на исковата претенция в тежест на ответника е да докаже изпълнение
на задължението по сключения между страните договор за наем или направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения за погасяване на задължението чрез извършено прихващане с
предоставен по договор депозит.
В случая не
е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че наличието на валидно наемно отношение по договор за наем на
недвижим имот от 04.09.2019 год., с който ищцата Г.П. е предоставила на Х.Г. за
временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в гр. В.,
кв. Л., ул. Г. Б.*, за срок от една година срещу месечен
наем в размер на 600 лв., считано от датата на подписване на договора.
Не
се спори и че имотът е върнат на наемодателката на 07.04.2020 г.
Ищцата претендира сумата от 600 лева, представляваща
неизплатен наем за месец март 2020 г. и сумата от 140 лева, представляваща неизплатен наем за месец април
2020 г. за периода от 01.04.2020 г. до 07.04.2020 г., срещу което искане е релевирано правопогасяващо
възражение от ответната страна за извънсъдебно прихващане със заплатения от нея
страна депозит при сключване на договора за наем в размер на 620лв.
Видно от представения по делото договор, при
сключването наемателката е заплатила депозит от 600лв. и доколкото този факт не
се оспорва от ищцата, а и от своя страна двустранно подписания договор за наем
има характер на разписка за получаване на сумата в тази част, съдът намира, че
такъв е заплатен на 04.09.2019 г. и в полза на Х.Г. е съществувало парично притезание спрямо ищцата в размер на 600лв.
От показанията на свидетеля В., които съдът кредитира като последователни, вътрешнологични, основани на непосредствени впечатления на
свидетеля, се установява, че при разговор между наемателката и нейната наемодателка страните са постигнали съгласие дължимият за
месец март да бъде приспаднат със заплатената като депозит сума. Съдът не
кредитира показанията в частта, в която се сочи, че същата възлиза на сумата от
620 лв., доколкото нейният размер е установен с писмен акт между страните,
удостоверяващ нейната стойност на 600лв.
От анализа на така ангажираните доказателства
съдът намира, че страните са постигнали извънсъдебно съгласие за погасяване на
две съществуващи насрещни парични вземания – вземането на ищцата за наем за
месец март 2020 г. с вземането на ответницата за заплатения от нея депозит при
сключване на договор за наем. По тези съображения искът за заплащане на
наемната цена за м.март 2020г. в размер на 600лв. следва да се отхвърли.
Не е спорно между страните, както е прието и
с доклада по делото, че ответницата е напуснала наетия имот на 07.04.2020 г.,
поради което поради ползването му в периода от 01.04.2020 г. до напускането му
на 07.04.2020 г. се дължи наемната цена от 140 лв., чиито размер не се оспорва от
ответната страна. Не се твърди и не са ангажирани доказателства от ответницата,
че тази сума е заплатена, поради което искът за заплащането ѝ следва да
се уважи.
По иска с правно
основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 238 от ЗЗД вр. чл. 14, ал. 3 от договора за наем от 04.09.2019 г. :
За
успешното провеждане на така предявения иск следва ищецът да докаже
наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по сключен договор за наем и действителна клауза
за начина на прекратяване на договора и последиците от това; както и размера на
претендираната сума
Ответникът
от своя страна следва да установи изпълнение на задължението по договора да извести другата страна за
прекратяване на договора в уговорения срок.
Видно от чл.
14, т.3 от подписания между страните договор за наем страните са постигнали
съгласие при едностранно прекратяване на срочния договор за наем да се извести
другата страна с предизвестие от „поне един месец по-рано“.
От анализа
на събраните по делото доказателства – ангажираните гласни доказателства на
свидетеля В. се
установи, че през месец февруари ответницата се е обадила на наемодателката си
и я е уведомила, че поради финансови затруднения не може да заплаща уговорения
наем и желае да освободи жилището. Впечатленията на свидетеля са
непосредствени, доколкото същият заяви, че е присъствал на този разговор,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Съдът не цени показанията на свидетеля
Й. в частта, в
която се излага, че Г.П. се е опитвала да се свърже с наемателката, но тя не
ѝ вдигала, доколкото тези възприятия са епизодични, не е ясно от кога
датират и не съдържат данни за релевантното по делото обстоятелство дали П. е
била уведомена за напускане на жилището. Съдът намира, че уговореното между
страните писмено предизвестие е предвидено като форма за доказване, но не влече
недействителност на същото, доколкото не е налице императивна правна норма,
предвиждаща това. Целта на предизвестието е да се осведоми другата страна своевременно
за намерението на желаещия да прекрати договора за това обстоятелство, за да се
обезпечи наемането на жилището от друго лице, респективно намирането на ново
такова от наемателя. В случая тази цел е постигната, поради което неспазване на
уговорената форма не влече неблагоприятни правни последици, поради което не
може да се ангажира отговорността на ответницата за неспазен срок на
предизвестие.
По тези
съображения искът за присъждане на сумата от 600лв. за неспазено предизвестие
следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл.232, ал.
2 от ЗЗД за плащане на консумативни разноски, съдът намира следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по така предявените искове в
тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните по сключен договор за наем;
твърдяната изискуемост на вземането за заплащане на ел. енергия, питейна вода и
поддръжка на общи части в сградата (поддръжка стълбище), както и размерът на
всяка от претендираните суми.
В случая в
чл. 11, ал. 3 от договора за наем е уговорено, че всички режийни разходи – ток,
вода, месечна поддръжка на общите части на сградата и др., свързани с
ползването на имота, са за сметка на наемателя.
В случая наличието на потребени
и незаплатени ВиК услуги за претендирания
период и тяхната стойност не се оспорват от ответната страна, като ищцата е
представила доказателства за заплащането им. Последното – че тези суми са
заплатени именно от ищцата също не се оспорва, поради което съдът намира искът
за заплащането им в претендирания размер от 141,13лв.
следва да се уважи.
По исковете за заплащане на потребена и
незаплатена ел. енергия съдът намира за основателни и доказани в пълния
претендиран размер. От представените по делото писмени доказателства безспорно
се установи, че за консумираната ел. енергия в наетото жилище са издадени ФП *,
обхващаща период на потребление от 03.01.2020 г. до 01.02.2020 г. и е на
стойност 139,66лв.; фактура * - за период на
потребление от 02.02.2020 г. до 01.03.2020 г. и е на
стойност 131,34лв. и фактура * – за период на
потребление от 02.03.2020 г. до 01.04.2020 г. и е на стойност 113,35лв. Ищцата
е представила доказателства за заплащането им, като ответната страна не са
ангажирани такива за репарирането им.
По
отношение на иска за заплащане на сумата от 24,66лв.,
представляваща месечна такса за поддръжка общи части в сграда в режим на ЕС –
такса за стълбище, в който се нахождава отдадения под
наем недвижим имот, от които 20 лева, дължими за месец март 2020 г. и 4,66лв.,
дължими за периода от
01.04.2020 г. до 07.04.2020 г., съдът намира за основателен, доколкото от
ответната страна не е установила при условия на пълно и главно доказване, че е
заплатила същите. Съобразно постигнатите уговорки тези разноски са за сметка на
наемателя, като при неизпълнение се дължат от собственика на наетия обект.
Липсват доказателства същите да са заплатени от наемателя на етажната
собственост, поради което и същите подлежат на събиране от собственика П..
По тези съображения искът за присъждането им
се явява основателен и доказан в пълен размер.
По иска с правно основание чл. 233,
ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на интериорна врата в наетия обект:
За
успешното провеждане на така предявения иск в тежест
на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по сключен договор за наем; твърдяното увреждане
на имущество на ищеца, както и размера на претендираната
сума – разходите за възстановяване на вещта. На основание чл. 233 ал. 1, изр.
последно от ЗЗД до доказване на противното се предполага, че вещта е била
приета в добро състояние. В тази връзка в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задължението по договора
да върне вещта в добро състояние, както и да опровергае, че виновно е причинил
вреди на наемодателя.
В случая видно
от представения по делото приемо-предавателен
протокол от 15.09.2019 г., чиято автентичност не е оспорена, страните са
посочили, че имотът е предаден в отлично състояние. Липсва отбелязване, че
вратата на спалнята е била повредена по какъвто и да е начин, както и че се
предава в лошо състояние, поради което възраженията на ответната страна в тази
насока са неоснователни.
Относно
състоянието на наетия обект, в това число процесната врата на спалнята, след прекратяване на наемното правоотношение и
при предаването на жилището, са ангажирани гласни доказателства от страните по
спора.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Йорданов като непосредствени, последователни и вътрешнологични и от които се установява, че след предаване
на жилището, вратата на спалнята е била „счупена“ имало е „дупка“ в нея, като е
бил направен неуспешен опит да се прикрие следата. Свидетелят е помогнал на
наемодателката да подмени тази врата с нова, като стойността на същата от 140
лв., заплатена от П. и за което са представени писмени доказателства, не се
оспорва от насрещната страна. Съдът не кредитира показанията на свидетеля
Велчев относно състоянието на тази врата, доколкото същият заяви, че „не е
оглеждал специално вратата“, не е ходил да приема или предава нещо в жилището.
Показанията му за това, че не е видял нещо нередно или счупено, не почиват на
непосредствени наблюдения върху съответната вещ, още повече че от показанията
на Йорданов се установи, че повредата във вратата е била прикрита, макар и не
особено успешно, т.е. за да се види е било необходимо да се обърне внимание в
тази насока, което не е било сторено от страна на свидетеля Велчев видно от
показанията му. Доводите на страните за наличие и на други увреждания в
жилището, както и показанията на свидетелите в тази част не следва да бъдат
обсъждани, доколкото същите не са предмет на настоящото производство.
Ответницата
не е ангажирала доказателства, че е заплатила стойността на увреденото
имущество, изразяващо се в повредена интериорна врата на спалнята на
апартамента, поради което искът за заплащането ѝ се преценява за доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен.
Основателно
се преценява и искането за присъждане на законна лихва върху всяка от уважените
главници от датата на завеждане на исковата молба в съда 05.05.2020
г. до окончателно изплащане на задълженията като законна последица от
уважаването на исковете.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати сторените от ищцата разноски за
заплатена държавна такса от 306.50лв и адвокатско възнаграждение от 550лв,
които съобразно уважената част от исковете възлизат на сума от 350,23 лв. (856,50Х830,14/2030,14).
В полза на
ответницата съобразно отправеното искане, представения списък по чл. 80 от ГПК
и доказателства за сторени разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 380 лв. и СУ
от 5 лв., или съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 227,57лв.
(385Х1200/2030,14).
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.Р.Г., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на Г.Ц.П., ЕГН **********,
с адрес ***7, сумата от 140 лева (сто и четиридесет лева), представляваща неизплатен наем
за месец април 2020 г. за периода от 01.04.2020 г. до 07.04.2020 г., за
ползването на недвижим
имот, находящ се в гр. В., кв. Л., ул. Г. Б.*, дължими по Договор за
наем от 04.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба 05.05.2020 г. до окончателното плащане на задължението,
на основание чл.232, ал. 2 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 600 лева, представляваща неизплатен наем за
месец март 2020 г. за ползването на недвижим имот, находящ се в гр. В.,
кв. Л., ул. Г. Б.6 вх.А ет.4 ап.16, дължими по Договор за
наем от 04.09.2019г.
ОСЪЖДА Х.Р.Г., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на Г.Ц.П., ЕГН **********,
с адрес ***7, сумата от 384,35лв. (триста осемдесет и четири лева и
тридесет и пет стотинки), представляваща консумирана и незаплатена
електроенергия за периода от 01.01.2020 г. до
07.04.2020 г., на отдадения под наем недвижим имот, находящ
се в гр. В., кв. Л., ул. Г. Б.*; а именно за периода 03.01.2020г.
– 01.02.2020г. сумата от 133.66лв., за периода 02.02.2020г.
- 01.03.2020г. сумата от 131.34лв. и за периода 02.03.2020г. – 01.04.2020г.
сумата от 113.35лв., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на исковата молба 05.05.2020 г. до
окончателното плащане на задължението, на основание чл.232, ал.
2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.Р.Г., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на Г.Ц.П., ЕГН **********,
с адрес ***7, сумата от 141,13лв. (сто четиридесет и един лева и
тринадесет стотинки), представляваща консумирана и незаплатена питейна вода
за периода от 01.01.2020 г. до 07.04.2020 г., на
отдадения под наем недвижим имот, находящ се в гр. В.,
кв. Л., ул. Г. Б.*, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
исковата молба 05.05.2020 г. до окончателното плащане
на задължението, на
основание чл.232, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.Р.Г., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на Г.Ц.П., ЕГН **********,
с адрес ***7, сумата от 24,66лв. (двадесет и четири лева и
шестдесет и шест стотинки), представляваща месечна такса за поддръжка общи
части в сграда в режим на ЕС – такса за стълбище, в който се нахождава отдадения под наем недвижим имот, от които 20
лева, дължими за месец март 2020 г. и 4,66лв., дължими за периода от
01.04.2020 г. до 07.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
исковата молба 05.05.2020 г. до окончателното плащане
на задължението, на
основание чл.232, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.Р.Г., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на Г.Ц.П., ЕГН **********,
с адрес ***7, сумата от 140 лева (сто и четиридесет лева), представляваща стойността на
разходите за отремонтиране на повредена интериорна
врата на помещението „спалня“, бяла на цвят, с фладер шарка, размери 80/200 м., материал МДФ,
в отдадения под наем имот, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
исковата молба 05.05.2020 г. до окончателното плащане
на задължението, на основание чл. 233,
ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска Г.Ц.П.,
ЕГН **********, с адрес ***7 срещу Х.Р.Г., ЕГН **********, адрес ***, за
заплащане на сумата от 600 лева (шестстотин лева), представляваща
обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие за прекратяване на Договор
за наем от 04.09.2019г. в размер на един месечен наем, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на исковата молба 05.05.2020 г. до
окончателното плащане на задължението, на основание чл. 79,
ал.1 вр. чл. 238 от ЗЗД вр.
чл. 14, ал. 3 от договора за наем от 04.09.2019 г.
ОСЪЖДА Х.Р.Г., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на Г.Ц.П., ЕГН **********,
с адрес ***7, сумата от 350,23 лв. (триста и
петдесет лева и двадесет и три стотинки), представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Ц.П., ЕГН **********,
с адрес ***7, да заплати на Х.Р.Г.,
ЕГН **********, адрес ***, сумата от 227,57лв. (двеста двадесет и седем лева и петдесет и седем
стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат
заплатени по посочения от ищцата Г.Ц.П. начин – по банкова сметка ***,
STSABGSF.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :