Р Е Ш Е Н И Е  

№ 1797                                 27.07.2020 г.                      ГРАД БУРГАС

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                             ХХІ-ви граждански състав В публично заседание на тридесети юни

през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян

 

Секретар:Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№9934/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, Община Триадица, пл.”Позитано” №5, чрез пълномощник – адв.М.С., съдебен адрес:***, против Агенция „Пътна Инфраструктура“, чрез специализирано звено Областно пътно управление Бургас, адрес в гр.Бургас, ул.“Цариградска“ №30, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер 119,31 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470418191908507 за МПС „Тойота Корола“ с рег.№* за претърпени щети по лекия автомобил, причинени вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на лекия автомобил на 17.02.2019 г. при движение в дясна пътна лента по републикански път III-208 в посока от гр.Шумен към гр.Бургас, при преминаване през с.Добромир, по Договор за застраховка „Каско Стандарт” със срок на валидност от 18.04.2018 г. до 18.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 17.02.2019 г., по републикански път III-208 в посока гр.Шумен-гр.Бургас, водачът на лек автомобил, марка „Тойота Корола“ с рег.№* преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на която настъпило ПТП с материални щети по автомобила, изразяващи се в сцепване на предна дясна гума. Твърди се още, че по заявление на водача при ищцовото дружество е била заведена щета №470418191908507, изготвен бил опис на претенция и било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 119,31 лева за възстановяване на увредения автомобил. Ищецът счита, че с изплащането  на обезщетението е встъпил в правата на увреденото лице спрямо причинителя, поради което и с регресна покана от 30.07.2019 г. е поканил ответника да му заплати размера на изплатеното обезщетение, но до настоящия момент няма извършено плащане.

В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.

В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника-адв.М.С., който претендира за уважаването му и за присъждане на разноски по списък.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който иска се оспорва като неоснователен с аргумент, че описаната неравност на пътното платно не може да причини описаните в исковата молба повреди по автомобила, а от друга счита, че сключената застраховка не покрива покритието „Гуми“, поради което и изплащането на застрахователното обезщетение е направено при отсъствие на основание за това. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и състоянието на пътното платно и се навеждат аргументи, че вината за допуснатото ПТП е изцяло на водача на автомобила, който е шофирал със скорост, несъобразена с пътните условия. Алтернативно се въвеждат твърдение и аргументи за съпричиняване от страна на водача на вредоносния резултат.

В съдебно заседание отговорът се поддържа от пълномощника-юк.Михайлова, който претендира за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

По делото е приет за разглеждане при условията на евентуалност обратен иск срещу “Трейс – Пътно строителство“ АД, което е унивиресален правоприемник на „Трейс Бургас“ ЕАД, „Пътстрой Бургас“ ЕООД и „ПСТ Груп“ ЕАД, които са конституирани като трето лице-помагач на ответната страна с определение от 06.01.2020 г., като се иска осъждането им като участници в Консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014“ да заплати на Агенция „Пътна инфрасктруктура“ сумата, за която е уважен предявеният главен иск. Ангажират се доказателства, претендират се разноски.

Обратният иск се поддържа от пълномощника на ищеца-ответник по главния иск.

Ответниците по обратния иск „ПСТ Груп“ ЕАД и „Трейс – Пътно строителство“ АД са депозирали отговори на исковата молба, като всеки от тях счита предявения срещу него обратен иск за неоснователен по аргумент, че пътният участък, на който е допуснато ПТП не се поддържа от консорциума. Ангажират се доказателства.

В законоустановения срок ответникът по обратния иск – „Пътстрой Бургас“ ЕООД не се е възползвало от правото си да депозира писмен отговор.

В съдебно заседание ответниците по обратния иск не се представляват.

Предявени са искове с правно основание чл.410 от КЗ, вр.чл.50 и чл.86, ал1 от ЗЗД, които са последващо евентуално съединени с обратен иск с правно основание чл.219, ал.3 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че към 17.02.2019 г., лек автомобил, марка „Тойота Корола“ с рег.№*, собственост на „АЛД Аутомотив“ ООД, е бил застрахован при ищцовото дружество по договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт” със срок на валидност 18.04.2018 г. – 18.04.2019 г., приета като доказателство по делото.

По делото в качеството на свидетел е разпитан Х.Х., от покзаанията на който става ясно, че именно той е управлявал автомобила на 17.02.2019 г., както и че при управлението му в с.Добромир, преминал през дупка на пътното платно, в разултат на която се сципила гумата на автомобила. Свидетелят твърди, че не е сигнализирал за случая органите на МВР, а заснел дупката, която не е била обозначена или сигнализирана по какъвто и да е начин, след което изпратил снимката на застрахователя.

От приетата като доказателство застрахователна преписка е видно и това, че пред застрахователя е било подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, във връзка  с което има извършен опис на претенция и изготвен доклад по щета, като на 02.04.2019 г., на собственика на автомобила – „АЛД Аутомотив“ ЕООД, е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 93,98 лева, а на 15.07.2019 г. е било изплатено застрахователно обезещетение в размер на 25,33 лева, или всичко в размер на 119,31 лева.

Във връзка с оспорванията на ответната агенция по делото е извършена автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че описаните и отремонтирани щети по автомобила съответстват на механизма на възникване на ПТП и на декларацията за настъпване на застрахователното събитие, както и че уврежданията са от степен, налагаща подмяна на гумата и изправяне чрез нагряване на джантата. Според заключението, което съдът цени като обективно и безпристрастно, нанесените щети възлизат на сумата от 94 лева и същата съответства на методиката за определяне на обезщетението по застраховка автокаско. Вещото лице инж.Т. дава заключение и досежно механизма на ПТП, а именно чрез попадане на предно дясно колело в пътна неравност, каквато е дупката на платното за движение, като посочва, че увреждането е възможно да се получи при движение със скорост 40-50 км./ч., която е допустима за конкретното населено място.

Съдът като взе предвид установената фактическа обстановка и съобрази разпоредбите на закона, прави следните правни изводи:

Предявеният като главен иск по чл.410 от КЗ, вр.чл.50 от ЗЗД, е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.410 от КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение, застрахованият встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За да встъпи застрахователят в правата на увреденото лице и да упражни правото си на регрес срещу причинителя на вредата, следва да е налице договор за застраховка между пострадалия и застрахователя и да е настъпило застрахователно събитие, от което са произлезли вреди, възстановени с изплатеното от застрахователя обезщетение.

В тежест на ищцовото дружество-застраховател, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, бе провеждането на главно и пълно доказване на обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” с предмет увредения автомобил, плащането на застрахователното обезщетение и фактическия състав на непозволено увреждане по чл.50 от ЗЗД – настъпило на описаното място и по описания начин застрахователно събитие, причинените вреди и наличието на причинно-следствена връзка между събитието и всички претендирани механични увреждания.

Такова доказване по делото бе успешно проведено от ищцовото застрахователно дружество.

Твърденият от ищеца инцидент е установен надлежно от свидетелските показания на Х.Х., на които кореспондират събраните по делото писмени доказателства и може да се квалифицира като пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, съгласно която разпоредба ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение или други материални щети.

По делото се доказа по категоричен начин, че на 17.02.2019 г. на републиканския път в с.Добромир е съществувала необозначена дупка, която е единствената причина за настъпване на процесното застрахователно събитие, а доказателства в различен смисъл не бяха ангажирани.

На следващо място, по делото са налице и данни, че скоростта, с която водачът е управлявал автомобила, е била съобразена на условията на пътя – суха пътна настилка и липсата на указателна табела за наличието на неравности по него.

Съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗЗвП, водачите на ППС са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват, както и при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост са спрат, когато възникне опасност за движението.

Съдът основава своите изводи на заключението на вещото лице инж.Т., сочещо реалната невъзможност за водача да възприеме наличието на дупка на пътя и да предотврати преминаването на гумите на автомобила през нея, тъй като препятствието е разположено под нивото на пътното покритие и като такова е обективно невидимо и непредвидимо.

Поради всичко изложено до тук, съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че увреждането по автомобила, управляван от св.Х., е резултат именно от преминаването му през посоченото пътно препятствие, както и че поведението на водача е било правомерно и съобразено с ограниченията на пътното платно и пътната обстановка, поради което и суброгационната претенция на ищцовото дружество – застраховател, се явява основателна и доказана по размер спрямо ответната Агенция „Пътна Инфраструктура”, чрез Областно пътно управление Бургас, която в съответствие с нормата на чл.3, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.19 от ЗП и чл.48 от ППЗП, се явява материално легитимирана да отговаря за причинените вреди, тъй като носи отговорност за поддържането на пътя, поради което и отговаря за вредите на преминаващите автомобили, настъпили вследствие неизправностите на пътния участък.

Размерът на вредите и тяхното изплащането от ищцовото дружество-застраховател са безспорно установени по делото факти, поради което и съдът приема, че е налице фактическият състав на чл.410, ал.1 от КЗ и за застрахователят е възникнало правото да предяви регресен иск против ответника, в качеството му на причинител на вредата.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 21.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

С оглед основателността на главния иск, съдът намира, че следва да бъдат разгледани и евентуално заявените претенции на ответника срещу третите лица-помагачи при условията на солидарност – „Трейс –Пътно строителство“ АД, “Пътстрой Бургас” ЕООД и „ПСТ Груп“ ЕАД, в качеството им на участници в „Консорциум пътно поддържане Бургас 2014“.

Основанието на предявения обратен иск ответникът извежда от сключения с третите лица-помагачи, в качеството им на участници в консорциума, договор от 18.11.2015 г. за възлагане на обществена поръчка за извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на югоизточен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗП.

Между страните не се спори за съществуването на облигационна връзка помежду им към датата на настъпване на ПТП-17.02.2019 г., нито, че същото е настъпило в район, включен в предмета на договора.

Спорен е въпросът относно отговорността на изпълнителя.

От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че са налице основания за ангажиране на гаранционната отговорност на третите лица-помагачи, ответници по обратния иск, по сключения договор за възлагане на обществена поръчка от 18.11.2015 г. Наред с останалите задължения по договора за текущ ремонт и зимно поддържане, от изпълнителя е поета и 1-годишна гаранционна отговорност за качеството на изпълненото машинно изкърпване на дупки и деформации – чл.18, ал.3, т.1 от договора, а съгласно чл.19 от договора започват да текат от датата на съответния гаранционен протокол, който се прилага към съответиня сертификат за действително изпълнени и приети видове работи.

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.4, т.9 от Наредба №2 от 31.07.2003 г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранцинни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, минималните гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти са:за автомагистрали и скоростни пътища – 7 години; за републикански пътища от I и II клас – 5 години; за републикански пътища III клас – 4 години; при основен ремонт и реконструкция на всички пътища от републиканската пътна мрежа – 3 години; за останалите пътища и улиците – 3 години; при основен ремонт и реконструкция – 2 години;

Ето защо, като съобрази приетите като доказателства месечно задание м.януари 2019 г., допълнително задание зимен сезон 2018-2019 г. и месечните отчети от 28.02.2019 г. и от 30.11.2018 г., съдът приема за доказано, че в гаранционния срок – на 17.02.2019 г., са се появили недостатъци на пътя, довели до настъпване на ПТП, които представляват отклонение от дължимото качество на изпълненото от третите лица задание. Налице е следователно виновно неизпълнение, респективно некачествено изпълнение на поетите задължения от изпълнителя за отстраняване на дефекти, появили се в сроковете на действие на гаранционната отговорност по договора за текущ ремонт и зимно поддържане, изрично възложени с месечното задание за зимен сезон със срок на изпълнение 15.11.2018 г. При гаранционната отговорност изпълнителят поема ангажимент, че вещта ще запази определени  качества и свойства през определен период от време и поема задължението, ако това не е така, той да отстранява през този период появилите се недостатъци.

Ето защо, вследствие некачественото изпълнение на задачата за отстраняване на дефектите на пътя, появили се в гаранционните срокове на сключения между страните по обратния иск договор, са настъпили вреди, изразяващи се в осъждането на ответната агенция да заплати претърпените вреди от настъпилото ПТП в процесния участък, поради което и обратният иск срещу третите лица – изпълнители по договора за възлагане на обществена порчъка следва да бъде уважен в размерите, в каквито е уважен главния иск на застрахователното дружество, против ответната страна.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Основателна се явява и претенцията за осъждане на третото лице – помагач да заплати на ищеца по обратния иск направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 150,00 лева. Разноски за съдебно-техническа експертиза са за сметка на ответника по главния иск, тъй като не са пряка последица от неизпълнението на договора от 18.11.2015 г.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“, чрез специализирано звено Областно пътно управление Бургас, адрес в гр.Бургас, ул.“Цариградска“ №30, да заплати на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.София, Община Триадица, пл.”Позитано” №5, чрез пълномощник – адв.М.С., съдебен адрес:***, сума в размер 119,31 лева (сто и деветнадесет лева и тридесет и една стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470418191908507 за МПС „Тойота Корола“ с рег.№* за претърпени щети по лекия автомобил, причинени вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на лекия автомобил на 17.02.2019 г. при движение в дясна пътна лента по републикански път III-208 в посока от гр.Шумен към гр.Бургас, при преминаване през с.Добромир, по Договор за застраховка „Каско Стандарт” със срок на валидност от 18.04.2018 г. до 18.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на 21.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“, чрез специализирано звено Областно пътно управление Бургас, адрес в гр.Бургас, ул.“Цариградска“ №30, да заплати на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.София, Община Триадица, пл.”Позитано” №5, чрез пълномощник – адв.М.С., съдебен адрес:***, сумата от 550,00 лева (петстотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Трейс – Пътно строителство“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №71-унивиресален правоприемник на „Трейс Бургас“ ЕАД, ЕИК *, „Пътстрой Бургас“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Константин Фотинов“ №19А и „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Бесарабия“ №114 -участници в „Консорциум Пътно поддържане Бургас 2014, да заплатят на Агенция „Пътна инфраструктура”, гр.София, ул.”Македония” №3, чрез поделение Областно пътно управление Бургас, гр.Бургас, ул.”Цариградска” №30, сумата за която е уважен главния иск, а именно 119,31 лева (сто и деветнадесет лева и тридесет и една стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470418191908507 за МПС „Тойота Корола“ с рег.№* за претърпени щети по лекия автомобил, причинени вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на лекия автомобил на 17.02.2019 г. при движение в дясна пътна лента по републикански път III-208 в посока от гр.Шумен към гр.Бургас, при преминаване през с.Добромир, по Договор за застраховка „Каско Стандарт” със срок на валидност от 18.04.2018 г. до 18.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на 21.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 150,00 лева (сто и петдесет лева), представляваща присъдени в полза на ищеца по главния иск разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на ответната Агенция „Пътна Инфраструктура“, чрез специализирано звено Областно пътно управление Бургас“ - “Трейс – Пътно строителство“ АД, което е унивиресален правоприемник на „Трейс Бургас“ ЕАД, „Пътстрой Бургас“ ЕООД и „ПСТ Груп“ ЕАД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Яханаджиян

Вярно с оригинала!

С. Добрева