Решение по дело №4092/2019 на Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ  №260215/29.4.2021г.

 

                                               гр. Ямбол, 29.04.2021 г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

с участието на секретаря П. Андонова като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр.д.№ 4092 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе  предвид следното:

 

 

Подадена е искова молба от „Адапт БГ” ЕООД –гр.София, представлявано от управителя И. С. Т., чрез адв. А.Б. от САК, срещу Г.С.А. ***,  в която се твърди, че между между страните е сключен Договор за наем на медицинско изделие от 30.12.2016 г., по силата на който ищецът е предоставил временно ползването на апарат, със срок до 31.03.2017 г., а ответникът се е задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 300 лв.. В допълнителна молба от 18.03.2021 г. ищецът уточнява,че след изтичане на наемния срок ползването на вещта е продължило със знанието и без противопоставяне на наемодателя, като на осн. чл.236, ал. 1 ЗЗД договорът се счита продължен за неопределен срок. Вещта е ползвана и през 2018 г., като е заплатен само наем за месеците януари и юни 2017г.. Претендират се наемните вноски за останалите месеци от периода 01.02.2017 г.- 28.02.2019 г. по 300 лева или общо 7200 лева. Поради забава на плащанията на наемната цена се дължи мораторна лихва в размер на 690,97 лв. за периода от 30.01.2017 г. до 28.02.2019 г.. По подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение е издадена заповед по ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС, връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Поради това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата общо от 7200 лв., както и мораторна лихва в размер на 690,97 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по заповедното производство и съдът да го осъди да заплати разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС.

Поради настъпила смърт на ответника след издаване на заповедта за изпълнение, в хода на делото са конституирани наследниците му Р.В.А., С.Г.С., К.Г.А., В.Г.С. и А.Г.А..

В с.з ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете чрез пълномощника си с писмена молба.

В отговора на исковата молба ответницата Р.А. чрез особения си представител оспорва исковете като неоснователни. Възраженията си основава на фактите, че договорът е срочен – за три месеца и е прекратен на 31.03.3017 г. Не е уредено в него, нито в общите условия към договора, превръщането му в безсрочен. Поради това не са дължими наемни вноски след прекратяването му. Платени са вноски за януари и февруари 2017 г. с представените фактури, тъй като задължението за втория месец е най-обременително по см. на чл. 76 ал.1 от ЗЗД. Дружеството може да претендира на осн. чл.8 от договора продажната цена на вещта (около 3000 лв.), но не и наемни вноски, които я надвишават многократно. Касае се за апарат за вентилация при болни с тежка диагноза, ограничаваща дишането и е несправедливо длъжникът да бъде обременяван със задължения, които вероятно не е имал възможност да плаща. Поради това кредиторът е следвало да поиска връщане на наетата вещ, но е проявил бездействие и не е положил грижата на добрия стопанин. Поради това неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които той е отговорен-не е положил грижата на добрия стопанин да избегне плащането на обезщетение за ползването след изтичане на двата месеца от неплащане на наемната цена, водещо до освобождаване на длъжника от отговорност.

Останалите ответници не са подали отговор. В с.з. твърдят, че не са приели наследството на длъжника.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е представил Договор за наем на медицинско изделие от 30.12.2016 г. между него и Г.С.А., съдържащ описаните в исковата молба клаузи. Посочено е, че се сключва за три месеца, считано от датата на подписването му. Посочено е, че договорът има качеството на приемо-предавателен протокол за предаване на наетата вещ. За условията за продължаване на договора се препраща към Общите условия, неразделна част от него, предадени на наемателя в писмен вид.

Съгласно чл.28 от Общи условия към договор за наем на медицински изделия, договорът се счита за продължен за неопределено време в случай, че наемателят плати нов месечен наем преди датата на изтичане на наемния срок при договор, сключен за определен срок.

Ищецът е представил и две фактури от 30.12.2016 г. и 02.06.2017 г., първата за сумата от 500 лв., включваща и наем в размер на 250 лв. без ДДС, а втората –за 300 лв.- наем от 250 лв. и 50 лв. ДДС.

От заключението по счетоводната експертиза се установява, че наемът по първата фактура от 30.12.2016 г. е платен в брой с касов бон, а по втората-от 02.06.2017 г.- по банков път с платежно нареждане от 02.06.2017 г., като не е записано за кой месец се отнася. Фактурите са осчетоводени от ищеца. Останалите неплатени наемни вноски не са осчетоводени като вземания на дружеството. Мораторната лихва върху претендираната главница за периода от 28.02.2017 г. до подаване на исковата молба е 1235,06 лв.

Представени са Покана за доброволно плащане от 03.12.2018 г. и Покана за доброволно плащане от 21.11.2018 г., двете до първоначалния ответник, за които няма данни да са му връчени.

Не се спори, а и от Удостоверение за наследници № ***/28.02.2020 г. на Община Т. се установява, че ответниците са наследници на Г.С.А., починал на 11.08.2019 г. Същите са направили откази от наследството му, вписани в специалната книга на съда, видно от Съдебни удостоверения с изх.№ ***/22.03.2021г., № ***/22.03.2021г., № ***/22.03.2021г., № ***/22.03.2021г. и № ***/22.03.2021, всички на ЯРС.

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

При тази фактическа обстановка ЯРС прави следните правни изводи:

 Предявени са първоначално обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. 232 ал.2, вр. чл. 236 ал.2 и чл. 86 от ЗЗД.

Исковете са неоснователни.

Съгласно чл. 232 ал.2 наемателят е длъжен да плаща наемната цена.

Не е спорно сключването на договора за наем, предаването на вещта за ползване, възникването на задълженията на първоначалния ответник за заплащане на наемната цена в рамките на тримесечния срок на договора.

Относно продължения срок на договора, в случая е приложима клаузата в общите условия, уреждаща условията за такова продължаване. Същата изисква наемателят да е платил нов месечен наем преди датата на изтичане на наемния срок. В случая няма такова плащане в релевантния момент- преди изтичане на срока на 31.03.2017 г. Плащането е направено през юни и не може да породи уговорените с общите условия правни последици. Доколкото е налице уговорено друго, е неприложима диспозитивната разпоредба на чл. 236 ал.1 от ЗЗД, на която се позовава ищецът в допълнителната молба, изискваща само продължило ползване на вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателя. Следователно искът за заплащане на наем за периода след изтичане на първоначално договорения срок е неоснователен, а възражението на ответницата Р.В.А. следва да се сподели.

Основателно е и възражението й, че плащането през юни не следва да се отнесе към задължението за наемна вноска за този месец, тъй като длъжникът не е изразил такава воля, както е установило вещото лице по счетоводната експертиза, а следва да се отнесе към най-старото задължение по см. на чл. 76 ал.1 от ЗЗД –за февруари 2017 г.  Следва същото да се счита за погасено чрез плащане.

Същевременно, за да се ангажира отговорността на ответниците за неплатеното задължение на наследодателя им, е необходимо същите да са приели наследството му, съгласно чл. 48 изр.1 от ЗН. В случая ответниците са се отказали от наследството му по реда на чл. 52 вр. чл. 49 ал.1 от ЗН. Няма данни да са приели наследството преди извършването на отказите- да са осъществили действия, които съгласно чл. 49 ал.2 от ЗН несъмнено предполагат намерение да го приемат, в който случай отказите биха били недействителни съгласно чл. 54 ал.1 от ЗН. Поради това задълженията на наследодателя не са преминали в патримониума на ответниците.

Ето защо исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Мотивиран от горното, ЯРС

 

                                                           РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Адапт БГ” ЕООД –гр.София, бул ***, ЕИК ***, представлявано от управителя И. С. Т., чрез адв. А.Б. от САК, искове - да бъде прието за установено, че Г.С.А. ***, ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен от Р.В.А. ***, С.Г.С. ***, К.Г.А. от А. ***, В.Г.С. ***, и А.Г.А. ***, му дължи сумата от 7200 лв., представляваща неплатени наемни вноски по Договор за наем на медицинско изделие от 30.12.2016 г., както и мораторна лихва в размер на 690,97 лв., и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по заповедното производство -25.04.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: