Мотиви към присъда по ВНОХД № 1472/18 по описа на
СГС, НО, XVII въззивен състав
С присъда от 28.10.2016г. по НОХД № 10588/2015г. по описа на
СРС, НО, 9-ти състав, е признал подсъдимият Д.К.Т. за невиН.ен за това, че на
21.03.2009 г., около 17.30 ч., в гр. София, ул. „********офис на „О.“ ООД,
принудил Н.П.Г. да извърши нещо, противно на волята му - да напише на компютър
текст, съдържащ признание на Н.Г. за копиране на фирмена и друга информация от
служебен компютър на личен такъв, с цел предаването и на друго лице, за
отношенията на Н.Г. със същото, по повод копирането и предоставянето на тази
информация, както и декларация за неправомерно взето от Н.Г. възнаграждение от
фирма „О.“ и обещание да го върне, като употребил за това сила - нанесъл удари
с ръце по главата и с крака в тялото, в областта на ребрата, и заплашване - че
негови - на Д.Т. - приятели ще го качат на Витоша и ще го оставят там гол,
поради което и на осН.ание
чл.304 от НПК го оправдавал по повдигнатото обвинение по чл. 143, ал. 1, пр. 1
от НК.
С присъдата съдът се е разпоредил с
приобщения по делото в качеството на веществено доказателство – един брой
настолен компютър с надпис „Intel inside“, запечатан с
картон серия А 214298 и СП 101 НЕКД – СДВР, предаден с приемо-предавателен
протокол от 04.06.2015 г., да бъде върнат на „О.“ ООД, гр. София.
С атакувания съдебен акт съдът е оставил
направените по делото разноски в тежест на Държавата.
В законоустаН.ения срок срещу присъдата е постъпил протест от прокурор
при СРП, който впоследствие е бил оттеглен, както и въззивна жалба и допълнение
към нея от повереника на ЧО– Н.П.Г. – адв. К.Г.. С последните се иска първоинстанционната присъда
да бъде отменена, като на нейно място бъде постаН.ена Н.а такава, с която подсъдимият Т. да бъде признат за виН.ен за престъплението, за
което е предаден на съд, а именно такова по чл.143 от НК. Твърди се, че съдът не
е изложил ясна и обосН.ана
фактическа обстаН.ка, като
се оспорва и преюдициалното обсъждане на правоотношенията между страните преди
инкриминираната дата от страна на първия съд, доколкото последните са
неотносими към спора. Посочва се също така, че в обжалвания съдебен акт съдът
практически не е направил анализ на доказателствата и на доказателствените
средства, като е изградил изводите си на предположения. Оспорва се и
заключението на първата инстанция, че показанията на св. Г. са останали
изолирани, като се твърди, че посоченото от пострадалия свидетел намира
подкрепа в показанията на св. Ц., св.В.Т.
(в по-голямата им част). Според повереника на частния обвинител неосН.ателно е останало
неотчетено съдържанието на медицинското свидетелство, на протокола за
претърсване и изземване, както и заключението на СТЕ. С оглед горните
съображения се застъпва стаН.ище,
че постаН.ения съдебен акт,
предмет на въззивно обжалване е необосН.ан, неправилен и процесуално и материално порочен, поради
което се иска последният да бъде отменен като на негово място бъде постаН.ен Н., с който подсъдимият
Т. да бъде признат за виН.ен
в извършване на престъпението, за което е предаден на
съд, с всички произтичащи от това последици. Иска се присъждане на направените
от частния тъжител Г. разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения договор за правна помощ и съдействие, депозиран с иницииращата
въззивното производство жалба.
В жалбата и допълнението към нея не се
съдържат доказателствени искания.
В
съдебно заседание пред въззивния съд е проведено съдебно следствие, в
рамките на което са разпитани свидетели, изслушано е вещото лице, изготвило в
д.п. техническа експертиза, по повод състоянието, в което е бил предаден обекта
на експертизата (запечатан ли е бил последният, или не), извършен е оглед на
веществено доказателство, приобщени са към доказателствения материал
представените пред въззивния съд писмени доказателства, в това число писма от
МВР и ИКТ относно движението на приобщения по делото в качеството на веществено
доказателство – настолен компютър.
В хода на съдебните прения представителят
на СГП изразява стаН.ище,
че жалбата на повереника на частния обвинител е осН.ателна и като такава следва да бъде уважена. В тази връзка
се сочи, че в последната са изложени подробни съображения и аргументи за това,
защо показанията на пострадалото лице следва да бъдат кредитирани като
достоверни, като се твърди, че от последните може да се направи извод, че инкриминираното
престъпно деяние е извършено от подсъдимия. В заключение се предлага въззивната
жалба да бъде уважена.
Повереникът на ЧО Г. – адв. Г. поддържа въззивната жалба. Застъпва тезата, че по
делото се устаН.ява, че процесното веществено доказателство е иззето по надлежен
ред, като не е нарушена връзка от момента, в който е иззето, до то този, в
който процесното веществено доказателство било предадено на вещото лице за
изготвяне на експертиза. Изразява стаН.ище, че поддържа изложеното в пледоарията си пред първия
съд, както и в допълнението на въззивната жалба, в което е направен подробен
анализ на доказателствата.
Частният обвинител Г. поддържа
изложеното от своя повереник.
Защитникът на подсъдимия Т. – адв. Л. моли жалбата на частния обвинител Г. да бъде
оставена без уважение, а присъдата на СРС, с която подзащитният му е признат
изцяло за невиН.ен по
повдигнатото му обвинение, да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обосН.ана. Изразява стаН.ище, че от разпитите на
тримата свидетели Ц., П., В. и У. не може да се устаН.и
по безспорен начин, че подсъдимият е участник в инкриминираното деяние. Според
защитата на подсъдимото лице не се устаН.ява по категоричен начин, че приобщеното по делото
веществено доказателство е било иззето по надлежния, предвиден в закона начин.
В тази връзка се посочва, че двете
поемни лица, които са записани в протокола за претърсване и изземване нямат
спомен да са участвали в такова действие по разследването, както и че
разпитаното в съдебно заседание поемно лице У. въобще
не можа да разпознае своя подпис. От друга страна, се твърди, че независимо от
проведения разпит на вещото лице в съдебно заседание пред настоящата, не се
доказва по безспорен начин отсъствието на възможност за манипулация на процесното
веществено доказателство, доколкото пред съда вещото лице дава сведения относно
това по принцип как се изготвят експертизите, без обаче да представя каквато и
да било конкретика, как е извършена процесната експертиза. Обръща се внимание,
че от протокола за оглед на веществени доказателства и албума към него от
26.05.2015 г е видно, че въпросният картон, който би трябвало да се намира
върху чувала и да препятства достъпа до компютъра, е бил залепен непосредствено
към тялото на компютъра, като не е запазена оригинална опаковка, за да се устаН.и дали в действителност е бил запечатан по надлежния
ред. Изразява се стаН.ище,
че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, като последното
се явява сериозно разколебано от начина по който е водено досъдебното
производство. Сочи се също така, че нито един от свидетелите, които са
разпитани пред първоинстанционния съдебен състав, нито разпитаните пред
въззивната инстанция, успява по някакъв начин да потвърди, дори в минимална
степен, твърденията на частния обвинител. Според защитата действително по делото
има съдебномедицинско удостоверение, което е издадено 48 часа след
инкриминирана дата, но в него не са отразени травматични увреждания, в
съответствие с описаните от пострадалия. От друга страна, се твърди, че няма
никаква яснота, кога е набиран текстът на компютъра, има бекъп
файлове без достоверна дата, без цялостно съдържание на каквото и да било.
Оспорват се показанията на пострадалия свидетел, застъпвайки се тезата, че последните
са противоречиви, с оглед на което се моли последните да бъдат приети за
недостоверни, а подсъдимият да бъде признат за невиН.ен по повдигнатите му обвинения. Моли се да бъде постаН.ено решение, с което първоинстанционната
присъда да бъде потвърдената. В заключение се настоява, че приложеното по
делото веществено доказателство е силно компрометирано, а обвинението
недоказано, доколкото няма нито едно гласно или каквото и да било друго
доказателство в подкрепа на тезата на пострадалия Г..
В предоставената му възможност за лична
защита и последната дума подсъдимият Т. поддържа доводите на защитата му, като
изразява стаН.ище, че не е
извършил нищо, с оглед на което моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
Софийски градски съд, проверявайки изцяло правилността и законосъобразността
на обжалваната присъда, във връзка с направените оплаквания и съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, счете жалбата, подадена от
процесуалния представител на частния обвинител Г., за процесуално допустими, а
по същество – за осН.ателна.
За да постаН.и
присъдата си контролираната инстанция е провела прецизно съдебно следствие,
като е положила значителни усилия за изясняване на правнозначимите
обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото. Настоящият съдебен
състав обаче счита, че първоинстанционната присъда е постаН.ена при превратно
тълкуване на така събраните доказателствата, без последните да са обсъдени
съвкупно, в съответствие със закона и с правилата на правната и житейска
логика.
След самостоятелен анализ на
доказателствата по делото, в това число ангажираните в хода на развилото се
пред въззивния съд съдебно следствие, настоящият съдебен състав намира, че са
налице осН.ания за
изменение на фактическата обстаН.ка,
като в този смисъл упражни правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК.
Въз осН.а
на доказателствените материали събрани в хода на производството
и след цялостен техен анализ, въззивният съд намира за безспорно устаН.ена и съответно възприема
следната относима към предмета на делото фактическа обстаН.ка :
Подсъдимия Д.К.Т., с ЕГН ********** е
роден на *** ***, българин, българско гражданство, постоянен адрес:***, с настоящ
адрес:***, неженен, със средно образование.
Последният е неосъждан към датата на
инкриминираното деяние
В началото на 2009 г. от фирма „О.” ООД
се обърнали към управителя на маркетингова агенция „Н.“- св. В.Б.с молба да
потърси служител за работа във фирмата. Св. Н.Г. бил едно от интервюираните
потенциални лица, като след одобрение му било възложена работа като търговски
представител в дружеството „О.” ООД. Последният не сключил договор с
дружеството, като му било съобщено, че е на изпитателен срок. Св. Г. нямал точно
устаН.ено място, на което
да извършва трудовата си дейност си, като докато бил на работа често ползвал и личния си преносим компютър.
След изпращането му като търговски
представител в „О.” ООД св. Н.Г. и св. В.Б.(управителя на маркетингова агенция
„Н.“) продължили да поддържат контакт, като се срещали в офиса на маркетинговата
агенция „Н.” ООД и провеждали периодични телефонни разговори, относно работата
на Г. в „О.” ООД. Впоследствие св. В.Б.обяснил на св. Н.Г. в телефонен
разговор, че „О.” ООД и „Н.” ООД имат неуредени финансови отношения, като му
казал да вземе каквато и да е информация, която е ценна за конкурентите на „О.”
ООД.
На 21.03.2009 г., св. Н.Г. се намирал временно
в офиса на „О.” ООД, находящ се в гр. София, ул. „*******,
в който бил извикан за малко. Междувременно свидетелят Г. оставил личния си
преносим компютър в офиса на дружеството на ул. „*******, доколкото св.В.Т.
(сестра на подсъдимия Т.) го помолила да ползва компютъра му за малко. Докато
св.В.Т. ползвала горепосочения компютър последната устаН.ила, че на него има информация, касаеща покупките и
продажбите на „О.“ ООД. Процесната информация св. Г. бил копирал от служебния
компютър, до който всички имали достъп (с оглед показанията на св. Ц..а), като
възнамерявал да я предаде на св. В. Б., съгласно договорката помежду им,
доколкото имал представа, че работи именно за маркетинговата агенция.
След като устаН.ила наличието на такава фирмена информация на личния
компютър на св. Г., св.В.Т. уведомила подс. Т. за
това обстоятелство. В резултат на горното на същата дата (21.03.2009 г.) св. Г.
бил извикан да се върне в офиса на дружеството, намиращ се ул. „*******. При
завръщането си св. Г. бил посрещнат от подс. Т., св.В.Т.
и св. Д.Б. (приятел на св. Т.). Подс. Т., бил ядосан
от наученото, като поискал от св. Г. обяснение поради каква причина е копирал
фирмена информация на личния си преносим компютър. Св. Г. признал, че е копирал
данните по поръчение на св. Б., като уверил подсъдимото лице, че към този
момент не е ползвал данните по никакъв начин, както и че не ги е предавал на
никого. Независимо дадения му отговор подсъдимия Т. започнал да рита св. Г. в
ребрата, както и да му нанася удари с ръце по главата, като същевременно го
заплашил, че ще извика негови приятели, който да го заведат на Витоша и да го
оставят там без дрехи. В резултат на упражненото над него физическо насилие и
отправени заплахи, свидетелят Г. бил принуден да напише на служебния компютър
текст, съдържащ признание за копираната от него информация от служебния на
личния си компютър, конкретно, че е копирал фирмената информация по поръчение
на св. Б., както и обяснения по повод възникналите и развилите се отношенията
между него и поръчителя Б. по повод процесната информация, неистинското
обстоятелство, че информацията е била изпратена на служебния имейл на св. Б.,
както декларация по повод взето от него неправомерно възнаграждение от „О.“ ООД
(с оставено празно място за точния размер на възнаграждението) с обещание да го
върне на дружеството.
Непосредствено след случилото се,
още същия ден – 21.03.2009г., св. Н.Г. подал оплакване по повод случилото му се
в 01 РУ- СДВР, което обстоятелство дало повод за образуване на настоящото
наказателно производство.
В хода на досъдебното производство на
27.03.2009 г. било извършено претърсване и изземване в магазин находящ се на ул. „******* в гр. София, стопанисван от „О.“ООД,
при което процесуално-следствено действие в присъствието на поемни лица бил иззет
настолен/персонален/ компютър с лепенка на предната страна „Intel
inside“, запечатан с картон А№ 0022400 и ЧВП № 102
НЕКО- СДВР, намиращ се в помещение оформено като офис в задната част на
магазина.
От заключението на приетата по
делото техническа експертиза се устаН.ява, че при прегледа на съдържанието в твърдия диск от
иззетия настолен компютър не са открити файлове, включително изтрити такива, в
които Н.П.Г. поема материални, парични или други задължения. Фрагменти от
такива са намерени обаче в системен файл с наймеН.ание pagefile.sys., който файл се използва от операционната система като виртуална памет, като по този
начин в него може да останат автоматично записани цели файлове или части от файлове,
които са били отваряни или редактирани от потребителите на съответния компютър.
Намерените текстове по време на
провеждането на процесното заключение били записани върху приложен към
експертизата оптичен носител във файл с наимеН.ание pagefile.doc.
Впоследствие съдържанието на файл с наимеН.ание pagefile.doc., находящ се в оптичен
носител Verbatium DVD-R, с надпис 1022/2009 (приложен към
техническата експертиза) било разпечатано
и приложено по делото (л.138-144 от ДП).
Изложената фактическа обстаН.ка
въззивният съд възприе след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите – св. Н.Г., дадени пред първия съд, допълнение частично с дадените
от свидетеля показания на досъдебното производство (л.20, 132 и л.153-154 от ДП
в прочетените части) св. В. Б., св.В.Т., св. Д.Б., св. М.Ц. дадени в пред
първия съд, прочетените (в цялост) на осН.ание чл.281, ал.5 вр. ал.1,т.1 и
т.2 от НПК показания на свидетелката от досъдебното производство, както и
показанията на свидетелката пред въззивната инстанция, показанията на свидетелките
В.П., в качеството ѝ на поемно лице, очни ставки между св. Г. и Б. и
между Г. и Бонев; съдебномедицинско удостоверение (СМУ) №84.03/2009г. (л.11 от ДП),
писмо от 01 РУ-СДВР, ведно с приложение относно веществено доказателство
приобщено към 01-РУ – СДВР, писмо от Научноизследователски институт по
криминалистика към МВР относно информация по изготвена експертиза в ИКТ,
справка за съдимост на
подсъдимия; заключението на техническата експертиза (л.73-75 от ДП), ведно с
приложения; веществено доказателство – един брой настолен компютър с надпис „Intel inside”, запечатан в плик с
картон серия А 214298 и СП 101 НЕКД – СДВР.
Така устаН.ената фактическа обстаН.ка само частично съвпада с
тази устаН.ена от първия
съд, както настоящата инстанция само частично възприема и изводите на
контролираната инстанция в резултат на направения от нея доказателствен анализ.
Подобно на
контролираната инстанция настоящият съдебен състав намира, че в доказателствата
са непротиворечиви относно обстоятелството, че в началото на 2009 г. св. Г. е
бил нает на длъжността търговски представител в дружеството „О.“ ООД посредством
маркетингова агенция „Н.“ с управител св. В. Б., с оглед на което Г. посещавал
офисите на дружеството, находящ се в гр. София, ул. „*******
и на ул. „********. По делото по безспорен начин се устаН.ява също така, че пострадалият Г. е копирал от служебния
компютър на дружеството (който бил използван от всички служители) информация,
касаеща продуктите и продажбите на „О.“ ООД, както и друга информация за
фирмата, на собствения си преносим компютър по молба на управителя на маркетингова
агенция „Н.“ – св. Б.. С оглед горното въззивният
съд в този му състав, намира за правилно решението на първия съд да се довери
на показанията на пострадалото лице – св. Г., конституиран в хода на
производството като частен обвинител, и на показанията на свидетелитеВ.Т.
и В. Б., в частите, в които дават сведения за горните обстоятелства. Подобно на
СРС, въззивният съд намира същите за логични, последователни и обективни,
кореспондиращи помежду си.
За разлика от
районния съд настоящата инстанция намира, че следва да бъдат кредитирани с
доверие показанията на пострадалото лице – св. Г. и в останалата им част, а
именно относно случилите се на
инкриминираната дата в офиса на дружеството, находящ
се в гр. София, ул. „*******, събития с участието на подсъдимото лице.
В съдебно заседание
пред първоинстанционния съд св. Г. е категоричен, че на инкриминираната дата (21.03.2009г.)
е бил извикан в офиса на дружеството,
намиращ се ул. „*******, където е бил посрещнат от подс.
Т., св.В.Т. и св. Д.Б. (приятел на св. Т.), както и че му е поискано обяснение
поради каква причина е копирал фирмена информация на личния си преносим
компютър. Пред съда св. Г. дава сведения и за упражненото над него сила от страна
на подс. Т., включваща нанасяне на ритници в ребрата
и удари по главата, придружена с отправяне на заплахи, че ще бъде заведен от
приятели на подсъдимия на Витоша, където ще бъде оставен без дрехи. От показанията
на свидетеля Г. се устаН.ява
и обстоятелството, че именно посредством така описаните действия на подсъдимия,
е бил принуден последният напише на компютъра в офиса текст, съдържащ
признание, че е копирал фирмена и друга информация от служебния компютър на
личен такъв, с цел за предаването на друго лице (св. Б.), за отношенията му с
това лице по повод предоставянето на тази информация, както и декларация за
неправомерно взето възнаграждение от фирма „О.“ООД, с обещание да го върне.
При анализирането на
показанията на св. Г., следва да се има предвид, че за пострадалото лице (без
значение дали е придобило или не качеството на акцесорна страна в
производството) не съществува забрана да депозира свидетелски показания. Вярно
е, че същите, подобно на обясненията на подсъдимия, следва да бъдат ценени
внимателно от решаващия съд и то при преценка за корелацията им с останалите
доказателствени материали, но в конкретния случай настоящият въззивен състав
счита, че не съществува осН.ание
да изключи депозираните показанията на пострадалото лице (в това число и в частта,
в която същият описва случилите се събития на инкриминираната дата с участието
на подсъдимото лице) от доказателствената осН.а, върху която изгражда своите изводи и да отрече достоверността
им, само поради факта, че същото до известна степен е заинтересовано от изхода
на процеса. Подобно дефинитивното изключване на достоверността на свидетелските
показания на пострадалото лице би довело до принципна недоказуемост на редица
деяния, които са се осъществени без наличието на други очевидци, освен
пострадалите лице.
За да стигне до
горния извод, независимо от соченото от защитата обстоятелство, че заявеното от
пострадалия не се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели,
въззивният съд отчете факта, че показанията на пострадалото лице намират подкрепа
в останалите ангажирани по делото доказателствени източници.
Във връзка с горното въззивният
съд намира за съществено при проверка на достоверността на показанията на пострадалия
свидетел, че на съобщените от него обстоятелства относно механизма на
извършване на деянието – конкретно по отношение на нанесените му от страна на
подсъдимия ритници в ребрата на инкриминираната дата, кореспондира вписаното в
съдебномедицинското удостоверение, издадено на 23.03.2009г., по-малко от два
дни след инкриминираните събития, както и съдържанието на изготвената в хода на
досъдебното производство техническа експертиза с обект на изследване иззетия от
офиса на фирма „О.“ООД, настолен компютър.
По повод приложеното
по делото като писмено доказателство СМУ № 84.03/2009 г. следва да се отбележи,
че въззивната инстанция намира за несъстоятелно изтъкнатите от защитата на
подсъдимия доводи, че въпросното медицинско удостоверение не следва да се
кредитира като подкрепящо обвинението, доколкото е издадено 48 часа след
инкриминираната дата, като не отразява травматични увреждания такива, каквито
са описани от пострадалия. Видно от процесното СМУ прегледът на пострадалият
свидетел е извършен в първия работен ден след инцидента 23.03.2009 (доколкото
21.03.2009г. е било събота), от компетентен лекар със специалност по съдебна
медицина, гл. асистент в Катедрата по съдебна медицина и деонтология
при Медицински университет – София, като в последното са констатирани тъмно
морави зеленикави кръвонасядания в областта на гръдния кош, по мишничната линия на ребрената дъга, по лявата повърхност на
гръдния кош, на нивото на предна задна мишнични линии
и прилежащо в поясната област, които наранявания напълно
съответстват на посоченото от пострадалия, че осН.но
са му били нанесени ритници в областта на ребрата, поради което настоящата
инстанция, не намери осН.ание
да приеме, че констатираните при пострадалия увреждания нямат връзка с
процесния инцидент.
По повод твърденията
на защитата за налични противоречия в показанията на св. Г. в двете фази на
процеса, конкретно относно обстоятелството дали пострадалият се е задължил за
хиляди левове или е оставил многоточие на мястото на размера на неправомерното
изплатеното възнаграждение, за което се е задължил да възстаН.и
на дружеството, следва да се отбележи, че по време на разпита на свидетеля пред
първия съд несъответствията
в показанията на свидетеля законосъобразно са били отстранени от страна на СРС
чрез приобщаване по реда на чл. 281 от НПК на показанията на свидетеля, дадени трикратно
пред орган на разследването след изрично
искане на прокуратурата и защитата на подсъдимия. След анализ на показанията на
пострадалия свидетел (в приобщените към материалите по делото части) въззивната
инстанция не констатира съществени противоречия, разколебаващи
доказателствената стойност на обсъжданите гласни доказателствени източници, с
оглед на което, противно на доводите на защитата, кредитира последните с
доверие.
Въззивният съд прие за съществен
коректив при преценка на достоверността на показанията на пострадалия свидетел
заключението на приетата по делото техническа експертиза, имаща за обект на
изследване иззетия от офиса на фирма „О.“ООД, настолен компютър. От процесното
заключение, ведно с наличните към нея приложения (разпечатани на л.138-144 от
ДП) се устаН.ява, че в системен
файл с наимеН.ание pagefile.sys. (който файл съгласно
експертното заключение се използва от операционната система като виртуална памет,
като по този начин в него може да останат автоматично записани цели файлове или
части от файлове, които са били отваряни или редактирани от потребителите на
съответния компютър) са намерени и възпроизведени варианти на текстове с
твърдяното от пострадалия съдържание. Независимо от обстоятелството, че според
експерта, датата на която са отваряни файловете, не може да бъде устаН.ена, доколкото намерените
във виртуалната памет на иззетия от стопанисвания от дружеството офис настолен
компютър, пресъздават с точност посочените от пострадалия свидетел обстоятелства,
настоящият съдебен състав, в съответствие с посоченото от пострадалия свидетел,
прие, че последните са изписани на инкриминираната в обвинението дата, и то в
резултат на упражненото над пострадалия физическо и психическо въздействие от
страна на подсъдимото лице.
Настоящата въззивна инстанция намира за неосН.ателни доводите на защитата
в посока изключване на процесното веществено доказателство от материалите по
делото, с оглед неприобщаването му по предвидени в закона ред. Видно от
материалите по делото процесният настолен компютър, станал обект на изследване
на назначената техническа експертиза, е приобщен с протокол за претърсване и
изземване като процесуално-следственото действие е извършено след предварително
съдебно разрешение, като протокола е подписан
от две поемни лица и от св. М.Ц., като лице, което е присъствало на изземването
от страна на фирмата, стопанисвала процесния офис – „О.“ООД. Според настоящия
съдебен състав процесният протокол е изготвен съобразно изискванията на НПК,
като представлява годно доказателствено средство за отразените в него
обстоятелства. В подкрепа на горното са и показанията на св. М.Ц., дадени от
нея пред въззивната инстанция, в които последната признава, че в офиса, находящ се на ул. „*******, след като св. Г. е спрял да
идва на работа, са дошли полицейски служители, които са търсели нещо (макар и
да не може да посочи, какво е било иззето, лесно обяснимо с оглед изминалия
дълъг период от време от процесните събития до разпита на свидетелката в
съдебно заседание – ), като разпознава и подписа си в процесния протокол.
Противно на доводите на защитата доказателствената стойност на процесния
протокол не се явява разколебана и от показанията на св. В.П. (дадени пред
настоящата инстанция), която съгласно протокола е присъствала по време на
извършването на въпросното процесуално-следствено действие в качеството си на
поемно лице. Независимо от обстоятелството, че последната изразява стаН.ище, че няма спомени да е участвала
на такива действия, то доколкото дава
сведения, че познава другото поемно лице –В.В., двете са били приятелки, като изразява стаН.ище, че подписът в
предявения ѝ протокол за претърсване и изземване под № 2 на поемно лице
прилича на нейния, то въззивният съд отдава липсата на спомен за проведеното
следствено действие на изминалия дълъг период от време от датата на събитията
до разпита на свидетелката в съдебно заседание, като прие, че последната е
участвала в него в качеството си на поемно лице.
Настоящият съдебен състав не споделя
тезата на защитата на подсъдимото лице, че изводите обективирани в експертното
заключение с обект на изследване процесния настолен компютър, не следва да се
приемат като подкрепящи обвинението, доколкото с оглед неяснота около обстоятелството,
как точно е било иззето процесното веществено доказателство, не е изключена
възможност, последното да е станала обект на външно въздействие. В подкрепа на
тезата си защитата акцентира върху приложения по делото протокол за оглед на
веществено доказателство от 26.05.2015г., видно от който въпросният картон, с
който съгласно протокола за претърсване и изземване е бил запечатан настолния
компютър, е залепен директно към тялото на компютъра, като не е имало чувал
който да препятства достъпа до процесното веществено доказателство. Въззивната
инстанция след като положи усилия, за да проследи предвижването на вещественото
доказателство от органите на разследването до вещото лице, изготвило
експертизата, констатира, противно на доводите на защитата, че редът за изземване на процесния настолен
компютър, е бил спазен. За да стигне до този извод въззивният
съд отчете факта, че от постаН.лението
за назначаване на техническата експертиза (л.77 от ДП), както и от самото
експертно заключение (л. 73 – 75 от ДП) се устаН.ява, че предмет на изследване е бил настолен компютър,
запечатан в найлоН. чувал с картон серия А № 0022400
и черен восъчен печат 102 НЕКД-СДВР. Горното обстоятелство се потвърждава по
категоричен начин и от посоченото от вещото лице К. (изготвила процесната
експертиза) по време на изслушването ѝ пред въззивната инстанция. Последната
заявява пред съда, че обекта е бил приет
в найлоН. чувал, запечатан с картон, на който има
номер, име на поемни лица, подписи и восъчен печат. Вещото лице е категорично,
че след приемането на веществено доказателство, последното се преглежда, за да
се сравни дали това което се предава, отговаря на посоченото в постаН.лението за назначаване на
експертизата, след което се съхранява в специален склад, до който достъп имат
единствено хората от отдел компютърни експертизи. Последното обстоятелство се
потвърждава и от наличното по делото стаН.ище от началник сектор „КСМУ“, НИК – МВР, видно от което за
времето от постъпването на вещественото доказателство на 23.11.2009г. до
изготвянето на експертизата – на 13.08.2010г., вещественото доказателство е
съхранявано в склад, съгласно вътрешните правила за съхранение на веществени
доказателства. Вещото лице посочва също така, че в самата експертиза се записва
вида, в който в прието процесното веществено доказателство, като с оглед
съдържанието на последната е видно, че процесният компютър в съответствие с
посоченото от самото вещо лице, е приет в найлоН.
чувал запечатан с картон серия А № 0022400 и черен восъчен печат 102 НЕКД-СДВР.
От експерта се устаН.ява
още, че вещественото доказателство се връща опаковано по подходящ начин, за да
не може да бъде оказано каквото и да е външно въздействие върху него. С оглед
горното настоящият съдебен състав намира, че процесното веществено доказателство
е иззето и приобщено по делото по съответния закоН.
ред, с оглед на което кредитира изводите на вещото лице, изготвило техническата
експертиза с доверие, като приема, че няма осН.ание за твърдения в посока, че процесното веществено
доказателство е компрометирано. Горният извод не се разколебава и от приложения
по делото протокол за оглед на веществено доказателство от 26.05.2015г., видно
от албума към който въпросният
картон, с който съгласно протокола за претърсване и изземване е бил запечатан
настолния компютър, е залепен директно към тялото на компютъра, доколкото протоколът
за оглед е изготвен много след изследването на тази вещ и изготвяне на експертното
заключение, респ. непосредствено преди предаването на вещественото
доказателство в деловодството на СРП, ведно с делото.
Въззивният съд не
намери осН.ание да се
съмнява в обективността, безпристрастността и наличието специалните познания на
експерта, изготвил и този който е поддържал експертизата, поради което се позова процесното заключение
при изграждане на фактическите и правните си изводи.
В тази връзка
настоящата съдебна инстанция намира за нужно да отбележи, че не могат да се
споделят изводите на първия съд, че доколкото пострадалият е имал достъп до
процесния компютър до инкриминираната дата, той по собствена воля е написал
откритите в резултат на извършената техническа експертиза текстови варианти.
Горното безспорно противоречи на житейската логика, с оглед процесните текстови
файлове, чието съдържание безспорно е в ярко противоречие с интересите на
пострадалото лице. От друга страна, в приложените към експертизата текстови
варианти прави впечатление, че фигурира ЕГН на св. Д.П.Б., с което пострадалото
лице не би имало възможност да разполага, като остава вариантът последното да
му е било продиктувано.
С оглед горните
уточнения показанията на пострадалото лице, настоящият съдебен състав намира за
обективни, конкретни и убедителни, подкрепени от останалия събран по делото
доказателствен материал. Частта от тях, в която последният описва случилите се
събития на инкриминираната дата с участието на подсъдимото лице, противно на
доводите на защитата не се явяват изолирани, доколкото намират подкрепа в
съдържанието на приетото по делото СМУ и в заключението на приетата по делото
техническа експертиза.
В обобщение на
гореизложеното, противно на доводите на първия съд, настоящата съдебна
инстанция, намира, че показанията на пострадалия свидетел представляват надеждна осН.а за устаН.яване на времето, мястото, механизма на извършване на
деянието, както и участието на подсъдимия в него.
Предвид горното
противно на изводите на първоинстанционния съд, настоящата инстанция отчита
показанията на свидетелитеВ.Т. (сестра на
подсъдимия), Д.Б. (приятел на сестрата на подсъдимия), с които последните
отричат обстоятелството подсъдимото лице да е участвало в извършването на
процесното инкриминирано деяние, за недостоверни, имащи за цел да изградят на
защитна версия, с която да бъдат оневинени действията на подсъдимото лице. Аргумент в подкрепа на горния
извод се явява обстоятелството, че показанията на свидетелите в частта, в която
се отрича, подсъдимият да е упражнил спрямо пострадалия физическо и психическо
въздействие, с цел изготвяне на текст, с посоченото в обвинителния акт съдържание,
се оборва по категоричен начин от останалите ангажирани по делото
доказателствени източници – показанията на пострадалото лице, съдържанието на
СМУ, както и от изготвената по делото техническа експертиза. С оглед горното
въззивният съд прие, че показанията на процесните свидетели, в посочената част,
не е достоверно отражение на действително случилото се събитие.
Въззивната инстанция
не подходи с доверие и към изложеното от св. В.Б.по време на извършения му
разпит пред първия съд, както и по време на проведената в съдебно заседание
очна ставка между него и пострадалия Г., в частта, в която последният отрича да
е поддържал отношения с Г. след като го е изпратил заедно с другите кандидати
във фирмата на подсъдимия по повод обява за работа, както и да е постигал
уговорка със св. Г., последният да му предостави фирмена информация, касаеща
покупките и продажбите на фирмата на подсъдимия „О.“ ООД. Горното обстоятелство
не променя извода на съда за достоверност на показанията на пострадалото лице,
доколкото отричането на подобни твърдения, който безспорно биха имали негативни
последици за свидетеля, се явява съвсем логично и предвидимо, с оглед
възможността от ангажиране на неговата отговорност.
Съдът кредитира
изцяло и възприема за достоверни данните, съдържащи се в прочетените и приети
по делото писмени доказателства и доказателствени средства. При служебната
проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати
съществени процесуални нарушения при събирането им, които от своя страна да обосН.ават изключването им от
доказателствения материал по делото. Освен това, събраните по делото писмени
доказателствени източници съответстват на кредитираните свидетелски показания и
служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават
изводите относно стеклите се събития.
Констатациите си за
съдебното минало на подсъдимото лице към датата на извършеното деяние, съдът
прави въз осН.а на приложената и приетата по делото,
справка за съдимост.
При така извършения
самостоятелен анализ и с оглед така възприетото от настоящата инстанция от
фактическа страна, въззивният съд намира, че с деянието си подс.
Д.К.Т. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението
по чл.
143, ал.1, пр. 1 от НК.
За това престъпление
е имало обвинение пред първата инстанция, като независимо от
обстоятелството, че подаденият от СРП протест е оттеглен, доколкото е
депозирана съответна жалба от частния обвинител, по смисъла на чл.336, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, на осН.ание чл.334, т.2 от НПК, присъдата на първата инстанция
следва да се отмени.
От обективна страна, в резултат на извършения
по-горе подробен доказателствен анализ се устаН.ява, че на посочените в
обвинителния акт време и място, подсъдимият Д.К.Т. е принудил Н.П.Г. да извърши нещо,
противно на волята му – да напише на компютър текст, съдържащ признание на Н.Г.
за копиране на фирмена и друга информация от служебен компютър на личен такъв,
с цел предаването и на друго лице, за отношенията на Н.Г. със същото, по повод
копирането и предоставянето на тази информация, както и декларация за
неправомерно взето от Н.Г. възнаграждение от фирма „О.“ ООД и обещание да го
върне, като употребил за това сила - нанесъл удари с ръце по главата и с крака
в тялото, в областта на ребрата, и заплашване –
че негови – на Д.Т. – приятели ще го качат на Витоша и ще го оставят там
гол.
Непосредствен обект
на престъплението принуда по чл. 143 ал.1 от НК, са обществените отношения,
които осигуряват на човека възможност психичните процеси, в резултат на които
се формира свободно волята му, да протичат нормално и в съответствие със
собствените му потребности. Това престъпление е типично резултатно увреждащо
престъпление, като престъпният резултат се изразява в поведението на
пострадалия, който извършва нещо, противно на волята си. Съществен елемент от обективната
страна на деянието е съдържанието на волята на пострадалия, тъй като той
предприема поведение, противно на нея.
Следващият момент от
обективната страна на престъплението принуда е, че пострадалият има ясна
представа за фактите и обстоятелствата от обективната действителност, но под
въздействие на дееца, осъществява поведение, което е противно на волята му,
противоречи на неговите интереси, но под страх, че ако не изпълни исканото от
дееца за него ще настъпят още по-неблагоприятни последици, осъществява това
поведение, което деецът изисква от него. Във всички случаи трябва да бъде устаН.ено съдържанието на волята
на пострадалия, за да може да се устаН.и дали
предприетото от него поведение е противно на волята му.
В конкретния случай
от съдържанието на разпечатаните приложения към техническата експертиза
(съгласно които се устаН.ява,
че пострадалият е изписал текст, с който признава, че е копирал и предал на
трето лице фирмена информация на „О.“
ООД, и в който е декларирал неправомерно взето възнаграждение от фирма „О.“ ООД
с обещание да го върне) се устаН.ява,
че извършените от пострадалия Г. действия, са в резултат на осъщественото над
него психическо и физическо въздействие от страна на подсъдимия, доколкото
последните са в ярко противоречие с неговите интереси.
Изпълнителното деяние
на престъплението по чл.143, ал.1 НК, се изразява в противоправно мотивиране на
пострадалия към поведение, което той не желае. Това въздействие се оказва
винаги върху психиката на пострадалия и може да се изрази в три форми – чрез
използване на сила, чрез заплашване или чрез злоупотреба с власт. В конкретния
случай, изпълнителното деяние е осъществено чрез използване на физическа сила,
за което свидетелстват не само показанията на пострадалото лице, според което
са подсъдимият му е нанесъл удари с ръце по главата и с крака в тялото, в
областта на ребрата, но и приложеното по делото СМУ, както и чрез заплашване.
Заплашването от своя страна, като форма на изпълнителното деяние се изразява в
застрашаване на пострадалия с бъдещо деяние, което е от естество да изложи на
опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго близко
на заплашения лице, към което той има положителни чувства. В конкретния случай,
изпълнителното деяние, осъществено от подсъдимия чрез заплашване, съгласно
показанията на пострадалото лице, се изразява в отправяне към пострадалия на заплахи, че приятели на подсъдимия ще го качат
на Витоша и ще го оставят там гол. Според настоящата инстанция подсъдимият е
използвал думи и изрази, които съпроводени с нанасянето на множество удари, са
били в състояние да предизвикат страх у пострадалия Г. за живота и здравето му,
като са били достатъчни да го мотивират да извърши определени действия,
противни на волята му, а именно описаните в обвинителния акт.
С оглед на горното, настоящият
съдебен състав намира, че по несъмнен начин от доказателствата по делото се устаН.ява, че подсъдимият Д.Т. е
осъществил от обективна страна, деянието, за което е предаден на съд.
От субективна страна
– деянието е осъществено от подсъдимия Т. с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
съдържанието на волята на св. Г., ясно е съзнавал, че упражнявайки сила върху
пострадалия и изричайки отправените към Г. заплахи, ще въздейства върху
психиката на последния по начин да го мотивира да предприеме поведение, което
не съответства на действителната му воля и пряко е целял да мотивира Г. да
извърши действие, противно на волята му, което се изразявало в това, частният
обвинител да напише на компютър текст, съдържащ признание на за копиране на фирмена и друга информация от служебен
компютър на личен такъв, с цел предаването и на друго лице, за отношенията му
със същото това лице, по повод копирането и предоставянето на тази информация,
както и декларация за неправомерно взето от възнаграждение от фирма „О.“ ООД и
обещание да го върне.
Законодателят е
предвидил в чл.143, ал.1 от НК, наказание лишаване от свобода до шест години.
При преценката за
конкретната обществена опасност на деянието и на дееца съдът отчете, като
отегчаващо отговорността обстоятелството, факта, че с действията си подсъдимият
е реализирал две от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл.
143 от НК, а именно – използване на сила
и заплашване.
Съдът прие за
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст (към дата на извършване на
деянието на 22 г.), както и продължителността на наказателното производство
производството – повече от десет години.
Съдът
счете, че изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства макар и да не
са от категорията на многобройните, то е налице изключително такова, което води
до промяна на баланса между смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Такова обстоятелство се явява дългият срок на наказателното
производство. Към момента на произнасяне на първоинстанционната присъда са
минали повече от 7 години, а към момента на приключване на въззивното
производство – повече от 10 години. При преценката дали срокът на наказателното
разследване е бил разумен винаги следва да се съобрази правната и фактическа
сложност на делото и процесуалното поведение на подсъдимия (дали той е правил
опити да осуети или забави разследването или винаги се е явявал, когато е бил
призоваван, злоупотребявал ли е с права и т.н.). В конкретния случай делото не
се отличава с голяма фактическата и правна сложност. Освен това настоящият
съдебен състав отчита и доброто процесуално поведение на подсъдимия. Същият не
се е укривал или правил опити да забави наказателното производство, явявал се е
редовно в съдебно заседание, като наказателното производство се е проточило
поради причини, за които подсъдимият няма вина. С оглед всички тези съображения
съдът прие, че срокът на наказателното производство е бил прекалено дълъг и в
този смисъл надхвърлящ стандартите за разумен срок. Поради това настоящият
съдебен състав счита, че това обстоятелство не може да се квалифицира само и
просто като смекчаващо отговорността, а следва да се отчете като изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство.
Отчитайки
наличието на изключително по своя характер смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство, младата му възраст, чистото му съдебно минало, както
тежестта на обществена опасност на извършеното и ниската степен на обществена
опасност на подсъдимия, обосН.аващи
извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание за престъплението по чл.
143, ал. 1 от НК („лишаване от свобода“ в размер от три месеца) би се оказало
несъразмерно тежко за подсъдимия Т., въззивната инстанция намери, че по
отношение на последния следва да бъде приложен смекчения режим на наказателната
отговорност по чл. 55, ал. 1, т. 2, бук. „б“ от НК, като му бъде наложено
наказание пробация за извършеното по чл. 143, ал.1 престъпление при двете
задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК, с продължителност от 6 /шест/ месеца.
Преценката
на съответствието на наказанието с престъплението мотивират настоящият съдебен
състав да счете, че за постигане на целите по чл. 36 от НК така определеното
наказание – „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти
седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи е пробационен
служител за срок от шест месеца, с оглед личността на подсъдимото лице, би
постигнало в достатъчна степен целите, както на генералната, така и на
специалната превенция, и би мотивирало същото за в бъдеще към спазване на устаН.ения в Република България закоН. ред.
Настоящият
съдебен състав намери, че приобщеното по делото веществено доказателство – един
брой настолен компютър с надпис „Intel inside“, запечатан в плик
с картон серия А 214298 и СП 101 НЕКД – СДВР, приобщено по делото с
протокол за претърсване и изземване от 27.03.2009 г., в магазин находящ се на ул. „******* в гр. София, стопанисван от „О.“ООД,
следва да бъде върнато на правоимащото лице, а именно това, от чието владение е
било отделено, в настоящия случай това се явява дружеството „О.“ ООД, гр.
София.
Така
мотивиран, въззивният съд постаН.и
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН.Е: 1 : 2.