РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Кърджали, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № 20215140201197 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по подадена от кмета на О.К. жалба против наказателно постановление
№ *******г. на директора на О.п.у. гр. Кърджали, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. "г" от Закона за пътищата, на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗП, на О.К. е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяването му, както и противоречието му с материалния
закон.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от ст.ю.к.
Б., който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата ОПУ гр. Кърджали се представлява от гл.ю.к. И., която моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
РП Кърджали, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не ангажира становище.
След като разгледа жалбата, изложените от страните доводи и като се запозна с
материалите по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.04.2021г. служители на РДНСК-Кърджали, в присъствие на кмета на с. Г.к.,
Общ. К., установили прокопаване на републикански път ****** „Ч.- Г.к.- С.-Ч.” при
1
км.*******. Прокопаването било с широчина 60 см. по целия габарит на пътното платно, с
цел включване във външна канализация. Съставен бил Констативен акт №*/28.04.2021г., в
който за възложител на прокопаването е посочена О.К., представлявана от кмета, а
изпълнителят бил неизвестен. Актът бил изпратен на председателя на УС на Агенция „П.и.”
както и на директора на ОПУ-Кърджали.
Предвид на това, че прокопаването било извършено без разрешение на ОПУ-
Кърджали, с което били нарушени разпоредбите на чл. 26 ал.2 т.1 б.”г” и чл. 54 ал.1 във вр. с
чл. 53 от Закона за пътищата, на 19.07.2021г. от ОПУ-Кърджали била изпратена покана до
кмета на Общ. К. да се яви на 26.07.2021г. за съставяне на АУАН. На посочените в поканата
дата и час не се явил кмета на общината или упълномощено лице, поради което АУАН бил
съставен в негово отсъствие. Въз основа на акта директора на ОПУ-Кърджали издал
процесното НП, в което при идентична фактическа обстановка е наложил на О.К.
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице с интерес да обжалва, а
разгледана по същество се явява основателна, поради следното:
Първо, по делото липсват доказателства, които да установяват по безспорен и
категоричен начин, че автор на нарушението е именно О.К.. Авторството на деянието е
базирано единствено и само на Констативен акт №*/28.04.2021г., издаден от РДНСК-
Кърджали, в който е посочено, че собственик на строежа „Прокопаване на път ****** „Ч.-
Г.к.- С.-Ч.” при км.***** на пътното платно и изграждане на канализационен клон в
участъка под пътя” е О.К., която е възложител на строежа, а изпълнителят е неизвестен.
Свидетелите П.Д., Ж. М. и Д.А.- служители ОПУ-Кърджали, заявяват пред съда, че са
констатирали прокопаване на републикански път, за което е нямало издадено разрешение за
специално ползване. Не могли да установят кой е направил прокопаването, поради което се
обърнали за съдействие към РДНСК- Кърджали, която им изпратила Констативен акт
№******г., в който за възложител на прокопаването е посочена О.К., представлявана от
кмета, а изпълнителят бил неизвестен. Въз основа на този констативен акт актосъставителят
приема, че нарушител е Общ. К.. В хода на съдебното следствие бяха разпитани в
качеството им на свидетели служителите на РДНСК- Кърджали-П.А. и В.Д.- автори на
горецитирания констативен акт, според които О.К. е възложител на обекта предвид на това,
че тя е собственик на канализационния клон. Свидетелят А. заявява, че се убедил в това, че
възложител е О.К. и от декларацията, подадена от кмета на с. Г.к.. По делото бе разпитан и
св. Т.Ш., кмет на с. Г.к., който заявява, че при него са дошли две момчета, които са го
помолили да им покаже къде е аварията, за да я отстранят. Не разбрал от коя фирма са и кой
ги е изпратил. Нищо по различно няма и в саморъчната му декларация, освен че е посочена
датата на прокопаването на пътя- 24.03.2021г.
Съгласно чл.148, ал.4 от ЗУТ разрешението за строеж се издава на възложителя, а
според чл.161, ал.1 от ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено
2
право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на
закон. В случая не са събрани категорични доказателства, че именно О.К. има качеството на
възложител на процесния строеж по смисъла на посочения текст от ЗУТ. Не се установи от
страна на Общината да е взето решение, да е разпоредено или допуснато извършване на
строежа. Освен това, не бяха ангажирани доказателства кога точно и от кого е изпълнен
обектът и какво отношение има към жалбоподателя, за да може да се провери дали той
действително е допуснал извършване на строежа или това е станало без неговото знание и
съгласие. В тежест на контролните органи и наказващият орган е било да проведат
разследване и да установят всички тези обстоятелства, но това не е сторено. В хода на
съдебното производство също не бяха ангажирани доказателства и представени документи
за възлагането и изпълнението на строежа, представляващ прокопаване на път ****** „Ч.-
Г.к.-С.-Ч.“ при км.****на пътното платно без разрешение на ОПУ Кърджали за специално
ползване на пътищата. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по
недвусмислен начин всички признаци на административното нарушение, а това в случая не
е направено. Ако се приеме тезата му би могло само да се предположи, че жалбоподателят
вероятно е извършил административното нарушение, но подобен извод би нарушил
принципа, че наказателната отговорност, в това число и административнонаказателната, не
може да почива на предположения.
От друга страна, посочената от кмета на селото дата 24.03-2021г. е напълно различна
с тази, посочена в АУАН- 28.04.2021г. Нещо повече, според свидетелят П.А.- един от
авторите на Констативен акт №*/28.04.2021г., към датата на съставянето му- 28.04.21г.,
строително-монтажните работи били изцяло завършени, включително е бил положен
асфалт. В писмо от директора на ОПУ от 14.04.2021г. до РДНСК-Кърджали се сочи, че в
деловодството на управлението е постъпил доклад с вх.№ ******/05.04.21г., в който
служители на ПУ-К-ли го информират за гореописаното прокопаване, поради което моли да
бъде извършена проверка за установяване на извършителя. Прилага 2 бр. снимки от
05.04.21г., на които е видно, че прокопаването е било завършило, но не е положен асфалт. В
горецитирания АУАН и в обжалваното НП въобще не е посочена дата на извършване на
нарушението. В чл. 42 от ЗАНН са предвидени всички реквизити, които трябва да съдържа
актът за установяване на административното нарушение. В т. 3 от посочената законова
разпоредба изрично е визирано, че в акта следва да се посочат датата и мястото на
извършване на нарушението.
Аналогична разпоредба ЗАНН съдържа и по отношение на съдържанието на
наказателното постановление - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от приложените към делото
доказателства, нито в акта за установяване на нарушението, нито в наказателното
постановление е посочено времето на извършване на нарушението. А това обстоятелство
има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител
да организира защитата си, така и предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно
която не се образува административно- наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
3
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Касае се за нарушение на императивни изисквания на чл. 42, т.3, пр.1 и чл. 57, ал.1,
т.5, пр.2 ЗАНН и е абсолютно недопустимо датата да бъде установявана по логически път.
Нарушението е съществено, защото пряко засяга правото на защита на наказаното лице и
прави невъзможна проверката за спазване на преклузивните и давностните срокове в
административнонаказателното производство.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че атакуваното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН следва на жалбоподателя да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, в които е взел участие процесуалният представител на жалбоподателя, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер на 120 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Д.н.с.к. със седалище град С.,
именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не
следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *******г., издадено от директора на О.п.у.
гр. К., с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "г" от Закона за пътищата, на основание
чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗП, на О.К. с административен адрес гр.К., бул.„Б.“ № **, ЕИК
**********, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
ОСЪЖДА О.п.у. гр. К., с административен адрес: гр. Кърджали, бул. „Б.” № **, да
заплати на О.К. с административен адрес гр.К., бул.„Б.“ № **, ЕИК *********, сумата от 120
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по
реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4