Решение по дело №46/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по жалба на „“ ООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адвокат В. К. от АК – Перник, пълномощник срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-159 от 12.01.2024 г. на и.д. началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) – [област], в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РДАА) – София (чл. 2, ал. 1 и чл. 17 от Устройствения правилник на ИАА, актуална редакция), към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), в частта по т. 1, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП – временно спиране от движение на МПС „ВОЛВО ФН12420 с рег. № [рег. номер], категория N3, с което се извършва превоз на товари без заверено копие към лиценза на Общността, чрез отнемане на свидетелство за регистрация част II № ********* и сваляне на предна регистрационна табела на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна – издадена при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби в несъответствие с целта на закона. По същество излага доводи, както следва: Счита, че в оспорения акт липсват описание на фактическите и правни основания за издаването му. Твърди, че липсва яснота, кой е адресатът на административния акт, че не са отразени всички данни, включително това, дали водачът е извършвал обществен превоз за собствена сметка или за сметка на дружеството. Смята, че позоваването в оспорения акт, на констатациите съдържащи се в АУАН № 02117 се неотносими, тъй като дружеството не е адресат по него, нито му е надлежно връчен. Твърди, че дружеството притежава лиценз и има издадени заверени копия, но на 10.01.2024 г. двигателят на МПС с рег. № [рег. номер], вписано в регистъра по чл. 6, ал. 2 от ЗАвтП, блокира и се налага изпълнението на поетите транспортни услуги да бъде извършено с процесното ППС, като на водача е предоставено копие на лиценз на Общността. В конкретния случай нарушението не би могло да се отстрани, ако не бъдат върнати регистрационните табели и свидетелството за регистрация на МПС, тъй като превозното средство няма валидно удостоверение за преминат технически преглед, а без последното не може да бъде подадено заявление по реда на чл. 8, ал. 2 от ЗАвтП, а в този смисъл в заповедта не са изложени мотиви. Моли съда да отмени административния акт в обжалваната част. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – началник на ООАА – [област], не застъпва становище по същата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат В. К. от АК – Перник, която поддържа жалбата по изложените в същата съображения, допълва ги с доводи, че актът за процесното нарушение е съставен на физическо лице, т.е. няма открито производство срещу „“ ООД, че в АУАН и ЗППАМ липсват фактически констатации за извършено нарушение по чл. 7а, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, изр. първо от ЗАвтП, както и липсва позоваването на конкретна правна норма, чието нарушение предполага прилагането на ЗППАМ. Претендира присъждане на съдебни разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – началник на ООАА – [област], редовно призован, се явява лично. Възразява срещу жалбата, моли съда да я отхвърли като неоснователна, поддържа становище, че ЗППАМ е връчена, както на собственика, така и на водача на процесното пътно превозно средство (ППС).

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, включително представените с административната преписка документи, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2024 г. Г. Г. – инспектор в РДАА – София, в присъствието на свидетеля Й. Г. – очевидец, присъствал и при установяване на нарушението, съставя на М. Г. К. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 02117 от 11.01.2024 г. (л. 7), за това, че на 11.01.2024 г., около 19:26 часа, на ПП I Е-79, км 356 при КПП „[населено място]“, в посока [населено място], управлява МПС – „***“, с рег. № [рег. номер], категория N3, с прикачено към него полуремарке „***“, с рег. № [рег. номер], категория О4, като извършва международен превоз на товар (вар) срещу заплащане, по маршрут от Република [държава] до Република България, видно от товарителница CMR от 11.01.2024 г., като към момента на проверката не представя заверено копие към лиценз на Общността, което трябва да се намира на борда на ППС. При справка в ИС на ИААА по електронен път е установено, че „“ ООД, [ЕИК], собственик на процесното ППС, притежава лиценз на Общността с № 22679/06.11.2020 г., с валидност до 05.11.2030 г., като за МПС с рег. № [рег. номер] няма издадено валидно заверено копие към лиценза. С цитирания АУАН е установено и друго нарушение – процесното ППС не е преминало периодичен технически преглед, като няма издадено валидно удостоверение за техническа изправност, нарушението е установено при проверка в ИС на ИААА по електронен път.

Съставеният акт за административно нарушение се цени от съда като официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, ползващ се с доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства до доказване на противното от лицето, спрямо което мярката е приложена.

С оспорената по т. 1 ЗППАМ № РД-14-159 от 12.01.2024 г., въз основа на така съставения АУАН, А. Й. Я., и.д. началник на ООАА – [област], в РДАА – София, при ИААА, прилага спрямо „“ ООД, [населено място], ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП – временно спиране от движение на МПС „*** с рег. № [рег. номер], категория N3, чрез отнемане на свидетелство за регистрация част II № ********* и сваляне на предна регистрационна табела на МПС – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с констатациите в съставения АУАН, а именно, че на 11.01.2024 г., около 19:26 часа, на ПП I Е-79, км 356 при КПП „[населено място]“, в посока [населено място], М. Г. К. управлява МПС – „***“, с рег. № [рег. номер], категория N3, с прикачено към него полуремарке „***“, с рег. № [рег. номер], категория О4, с което се извършва международен превоз на товар (вар) срещу заплащане, по маршрут от Република [държава] до Република България, видно от товарителница CMR от 11.01.2024 г., като към момента на проверката не представя заверено копие към лиценз на Общността. При справка в ИС на ИААА по електронен път е установено, че „Д. и СИН ТРАНС“ ООД, [ЕИК], притежава лиценз на Общността с № 22679/06.11.2020 г., с валидност до 05.11.2030 г., като за МПС с рег. № [рег. номер] няма издадено валидно заверено копие към лиценза. Изрично разпоредено е в заповедта, същата да се доведе до знанието на собственика на МПС с рег. № [рег. номер] - „“ ООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с управител М. Г. К. – водач към момента на проверката. Заповедта е връчена на М. Г. К. на 12.01.2024 г.

По делото се представиха и приобщиха и следните писмени и гласни доказателства:

Заповед № РД-01-553 от 23.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИААА (л. 23), видно от която, в т. 7, оправомощени да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ, вкл. по чл.106а от ЗАвтП, са началниците на ООАА в РДАА.

Заповед № 378 от 01.09.2023 г. на изпълнителния директор на ИААА (л. 24), с която е разпоредено А. Й. Я. – инспектор в Отдел „Контрол“ към РДАА – София, да съвместява свободната длъжност началник на ООАА – [област], в РДАА – София, считано от дата на връчване на заповедта (04.09.2023г.) до назначаване на служител на незаетата длъжност, но за не повече от шест месеца.

Справки от ИААА – отдел „Лицензи“, за МПС с рег. № [рег. номер] (л. 13, 14 и 15), от които се установява, че за МПС с регистрационен номер рег. № [рег. номер] няма издадено заверено копие на лиценз на Общността.

Протокол от 11.04.2024 г. (л. 16), съставен от Г. Г. – инспектор в ООАА – София, за сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на документи за МПС с регистрационен № [рег. номер].

Свидетелство за регистрация на МПС, част II, № ********* (лист 21), от което е видно, че автомобил с рег. № [рег. номер] е собственост на „Д. и СИН ТРАНС“ ООД, [ЕИК].

Разпечатка с данни от Търговския регистър за актуално състояние към 12.01.2024 г. (л. 19), видно от която управител на „Д. и СИН ТРАНС“ ООД, [ЕИК], е М. Г. К.. Въз основа на извършена служебно справка се установява, че считано от 16.02.2024 г. дружеството е с променена правна форма – ЕООД, съответно с едноличен собственик на капитала и управител М. Г. К..

Жалбоподателят представи като доказателства в подкрепа на жалбата: стокова разписка с дата 10.01.2024 г. за приемане на МПС с рег. № [рег. номер], различен от процесния, за ремонт (л. 5); CMR от 10.01.2024 г. за извършен на същата дата международен превоз на товар – пшеница, с направление от Република България до Република [държава] (л. 5, гръб); заверено копие № **********, перфориран № 303605, на лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на „“ ООД, валиден от 06.11.2020 г. до 05.11.2030 г. (л. 6).

Изслушаха се показанията на свидетеля Г. Г. - съставил АУАН № 02117 от 11.01.2024 г. Относимо към предмета на спора, свидетелят потвърждава отразеното в съставения АУАН, че процесното МПС не е вписано, като такова, с валидно издадено заверено копие към лиценза Общността в регистъра към ИС на ИААА. Съдът не кредитира изложеното от свидетеля, че не е извършвал проверка на дружеството и не знае, дали такава е извършване, доколкото счита, че същият не е разбрал правилно поставения му въпрос. От доказателствата по делото и показанията на същия свидетел, дадени непосредствено преди заседанието, пред настоящия съдебен състав, по адм. дело № 45/2024г., по описа на А. съд-Перник, безпротиворечиво се установява, че той е лицето извършило проверката на процесното МПС, при описаните в АУАН обстоятелства, на посочената дата, място и час.

С оглед така установеното от фактическа страна, А. съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу акт подлежащ на основание чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИААА или упълномощени от него длъжностни лица.

Оспорваната ЗППАМ от 12.01.2024 г. е издадена в хипотезата на предл. второ на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП – от А. Й. Я., инспектор в Отдел „Контрол“ към РДАА – София, съвместяващ към този момент и за не повече от шест месеца, считано от 04.09.2023 г., свободната длъжност началник на ОААА – [област], въз основа на заповед № 378 от 01.09.2023 г. на изпълнителния директор на ИААА, т.е. от длъжностно лице – началник на ООАА, упълномощено от изпълнителния директор на ИААА с т. 7 на заповед № РД-01-553 от 23.11.2021 г. да прилага с мотивирани заповеди ПАМ, включително по чл.106а от ЗАвтП.

С оглед изложеното, не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

По отношение на съответствието на акта с установената от закона форма съдът съобрази следното:

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП във вр. с чл. 59, ал. 2. т. 4, във вр. с ал. 1 от АПК, както и има съдържанието, установено в чл. 59, ал. 2, т. 1 – 3, 5, 7 и 8 от АПК.

Без основание са доводите в жалбата, свързани с неяснота относно адресата на ЗППАМ в оспорваната ѝ част. Приложена с оспорваната заповед, по т. 1, е ПАМ по чл. 106, ал. 1, т. 1, б. „а“, във вр. с ал. 2 от ЗАвтП, а именно: временно спиране от движение на МПС, с което се извършва превоз на товари без заверено копие към лиценз на Общността, чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство. Адресат на този вид ПАМ във всички случаи е собственикът на превозното средство, с което нарушението е извършено, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от друго лице. Съответно, за да приложи ПАМ в процесната хипотеза законът изисква от административния орган да установи и посочи в заповедта извършването на обществен превоз на товари с конкретно МПС, в нарушение на нормативните изисквания, и собственика на това МПС. Действително, в процесната заповед не е изрично формулирано, че ПАМ се прилага спрямо жалбоподателя. Но са посочени и приети за установени, както управлението на конкретно МПС, от конкретно лице, така и извършването на международен превоз на товари срещу заплащане с МПС с № рег. [рег. номер], без заверено копие на лиценз на Общността за това МПС, а също е посочен и собственикът на МПС – „“ ООД, [ЕИК]. Тези факти се съдържат подробно в обстоятелствената част на оспорената заповед, по част 1. Посочени в заповедта в тази връзка са и резултати от извършената справка в ИС на ИААА, съгласно която „Д. и СИН ТРАНС“ ООД, [ЕИК], притежава валиден лиценз на Общността с № 22679/06.11.2020 г., но не притежава заверено копие на този лиценз за МПС с рег. № [рег. номер]. Последното кореспондира с данните в приложеното по делото заверено копие на лиценз на Общността (л. 6), издаден на същото дружество. Изрично обективирано в заповедта е и разпореждане актът да се доведе до знанието на собственика на МПС с рег. № [рег. номер] – фирма „“ ООД, [ЕИК], с управител М. Г. К.. Последното кореспондира с вписаните към този момент актуални данни в Търговския регистър. АУАН, както и оспорваната заповед са връчени на М. Г. К., който е както физическото лице – водач на процесното МПС, така и законен представител – управител на „“ ООД, [ЕИК], собственик на МПС с рег. № [рег. номер]. От изложеното следва безпротиворечив извод, че адресат на ПАМ по т. 1, от оспорвания акт е именно дружеството-жалбоподател.

С оглед изложеното не са налице основаният по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на оспорвания акт.

По отношение на спазването на административно- производствените правила при издаване на оспорения акт.

При извършената служебна проверка, не се констатираха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби на закона съдът съобрази следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност обхваща преценката налице ли са приетите за установени от административния орган юридически факти, изложени в мотивната част на акта и доколко същите се субсумират в посочената, като правно основание за издаването му, правна норма, респективно следват ли се разпоредените с акта правни последици. Т.е. фактическите основания, визирани в индивидуалния административен акт трябва да са съответни на приложената правна норма.

Заповедта в обжалваната ѝ част е издадена на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП, в хипотезата на предл. второ – извършване на превоз на товари с МПС без заверено копие на лиценз на Общността. Фактическите основания на които се базира същата са, както следва – извършване с процесното МПС с рег. № [рег. номер], собствено на фирма „“ ООД, [ЕИК], с управител М. Г. К., на международен превоз на товар (вар) срещу заплащане, по маршрут – Република [държава] до Република България, без валидно заверено за това МПС копие на лиценз на Общността № 22679 от 06.11.2020 г., валиден до 05.11.2030 г., издаден на „“ ООД, [ЕИК].

Съгласно цитираната и приложена норма на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ – временно спиране от движение за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, на МПС, с което се извършва превоз на товари без заверено копие на лиценз на Общността. Мярката, съгласно чл. 106а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП, се реализира чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвтП, „международен“ е всеки превоз на товари, при който се преминава държавна граница. Съответно „превоз на товари“ е превоз на товари с МПС, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с МПС, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза (§ 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП).

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, свързано с легалната дефиниция на § 1, т. 14, във вр. с т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвтП, международен обществен превоз на товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на международен превоз на товари – лиценз на Общността. Съгласно изр. второ. предл. първо на цитираната разпоредба, ИААА води регистър включително на лицензите на Общността, който съдържа № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, броя копия към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.

Съгласно чл. 7, ал. 1 във вр. с § 1, т. 14 от ДР на ЗАвтП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават лицензите по този закон, като за всяко МПС, с което се извършва дейността издават заверено копие на лиценза на Общността. Завереното копие се издава, ако МПС е с българска регистрация, има документ за извършена проверка на техническата изправност на ПС, чийто срок на валидност не е изтекъл, а превозвачът е доказал финансова стабилност за него по реда, определен с наредбата по ал. 3.

На свой ред разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвтП регламентира, че лицензираните превозвачи (т.е. тези, притежаващи лиценз по чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП) могат да осъществяват превоз на товари на територията на Република Българи само с МПС, за които има издадено заверено копие на лиценз на Общността.

Анализът на цитираните норми обосновава извод, че за да бъде приложена ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1) да е извършен обществен международен превоз на товари и 2) превозът да е осъществен с МПС, за което няма издадено заверено копие на лиценз на Общността.

По отношение наличието на първата, положителна по своя характер предпоставка:

Установява се, от съвкупната преценка на доказателствата, че на 11.01.2024 г. с МПС с рег. № [рег. номер], собствено на „“ ООД, [ЕИК], е осъществяван международен превоз на товари – вар, срещу заплащане, по маршрут от Република [държава] до Република България. Безспорно е, каквото се приема и в оспорваната заповед въз основа на извършена справка в ИС на ИААА, че превозът е извършван от лицензиран превозвач – „“ ООД, [ЕИК], притежаващ лиценз на Общността № 22679 от 06.11.2020 г., валиден до 05.11.2030 г.

Неоснователни са доводите в жалбата за непосочване в заповедта, дали с процесното МПС водачът е извършвал превоз за собствена сметка или за сметка на дружеството. Както в АУАН, така и в ЗППАМ, е посочено, че превозът се извършва срещу заплащане, основано в приложени по преписката три броя копия на международна товарителница (CMR) от 11.01.2024 г. с превозвач по същата „“ ООД. Съгласно чл. 49 от ЗАвтП, с договор за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава. Според чл. 50, ал. 1 от същия закон, договорът за превоз се установява с товарителница. Независимо от липсата на посочване в приложения документ на превозна цена, доколкото съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗАвтП действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността и загубването на товарителницата и доколкото жалбоподателят е търговец, който по занятие извършва транспортни услуги (видно от данните в ТР). От друга страна по делото не се представят доказателства превозът да покрива характеристиките на „превоз за собствена сметка“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП.

Основен спорен по делото въпрос e дали дружеството притежава към 11.01.2024 г. заверено копие на така издадения лиценз на Общността конкретно за МПС с рег. № [рег. номер], с което е осъществяван международният превоз на товари, т.е. спорът е относно наличието на втората, отрицателна по своя характер предпоставка.

Осъществяването на този релевантен факт на първо място се установява от фактическите констатации, обосновали АУАН, въз основа на който е издадена и процесната ЗППАМ. Съставеният акт за административно нарушение се цени от съда като официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, ползващ се с доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства до доказване на противното от лицето, спрямо което мярката е приложена.

Без основание са доводите на защитата на жалбоподателя, че в АУАН и заповедта липсват фактически основания, които да обосновават нарушение по чл. 7а, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1, изр. трето от ЗАвтП. Както в АУАН, така и в оспорваната заповед ясно се сочи, че на база на извършена проверка в ИС на ИААА, е установено, че за МПС, с което се извършва превоза, няма издадено валидно заверено копие към лиценза на Общността, който дружеството притежава. Така посочените фактически основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на посоченото правно основание за издаване на заповедта – чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП.

Що се отнася до доводите, свързани с непозоваване в АУАН, съответно в оспорената заповед, на правната норма на чл. 7а, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, този пропуск не може самостоятелно да обуслови отмяна на заповедта единствено на това основание. Относими към проверката за законосъобразността на административния акт са основно фактите, посочени от органа като основание за издаването му. В тази връзка не опорочава съществено производството и посочването в АУАН на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, отнасяща се до изискването при извършването на международен превоз на товари завереното копие на лиценза на Общността да се намира в превозното средство. Така дадената в АУАН правна квалификация не следва да се определя като особено съществено порок на производството. Както вече се посочи, както АУАН, така и ЗППАМ съдържат фактите, съставляващи диспозицията на приложената правна норма на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП – извършване на международен превоз на товари с МПС, за което няма издадено валидно заверено копие към лиценза на Общността. Тези факти са известни на адресата на ЗППАМ, като именно срещу тях са и доводите по същество, изложени в жалбата му.

В жалбата се твърди, че дружеството „има издадени заверени копия“ на лиценза на Общността, но от представеното като доказателство по делото заверено копие на лиценз с перфориран № 303605, не може да се установи, същото да се отнася конкретно до МПС с рег. № [рег. номер].

Административният орган на свой ред, във връзка с фактическите констатации, обосновали ЗППАМ, съдържащи се и в АУАН, представи по делото разпечатки на справки от база данни „Лицензи“ на ИААА (л. 13, 14 и 15). От същите е видно, че „“ ООД, [ЕИК], въпреки, че безспорно е лицензиран превозвач по смисъла на чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП, във вр. с § 1, т. 14 от ДР на ЗАвтП за осъществяване на международни превози, не разполага съобразно изискването на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвтП със заверено копие на лиценз на Общността № 22679 от 06.11.2020 г., валиден до 05.11.2030 г., конкретно за МПС с рег. № [рег. номер], с което е осъществяван международният превоз на товари на процесната дата.

Във връзка с изложеното, съдът приема, че по делото е доказано, както наличието на първата, положителна, така и наличието на втората, отрицателна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“а“ от ЗАвтП – на 11.01.2024 г. с МПС с рег. № [рег. номер], собствено на „“ ООД, [ЕИК] – лицензиран превозвач, разполагащ с лиценз на Общността № 22679 от 06.11.2020 г., валиден до 05.11.2030 г., за извършване на международен превоз на товари, е осъществен международен превоз на товари без за това МПС, с което превозът е извършван, да е издадено заверено копие на лиценза на Общността. При констатация за осъществяване на предвидените в хипотезата на правната норма на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП юридически факти административният орган разполага с една възможност за законосъобразно произнасяне, т.е. действа в условията на обвързана компетентност – да приложи предвидената ПАМ и за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Каквото е и сторено.

Не е налице основание за отмяна на акта в условието на чл. 146, т. 4 от АПК.

Не са налице основания за отмяна на акта в условието на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Относно срока на приложената ПАМ и целта на закона:

Мярката е приложена за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, каквото именно предвижда разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП. Обратно на застъпената в жалбата теза, че така определеният срок на мярката е немотивиран, а административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, преобладаващата актуална съдебна практика при тълкуването и прилагането на визираната разпоредба приема, че при проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на цитираната норма органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията разпоредбата мярка, за посочения срок, независимо относително определен, но не и неопределен и чрез посочените способи, тъй като така формулирана, разпоредбата не предоставя на административния орган възможност за преценка. В тази връзка за последния не съществува задължение да мотивира нито вида, нито срока на прилагане на принудителната административна мярка. Съответно неизлагането на мотиви в хипотеза на упражнено в условията на обвързана компетентност властническо правомощие не опорочава съдържанието на издадения акт.

На следващо място, с това нормативно разрешение от една страна законодателят предоставя на нарушителя 12 месеца да отстрани нарушението, като при предсрочно снабдяване с валидно заверено копие на лиценза на Общността за процесното МПС, ще настъпи прекратяване на действието на приложената мярка. Т.е. в рамките на този срок от волята на адресата на мярката зависи и момента на прекратяването ѝ. Следва да се посочи във връзка с доводите в жалбата за невъзможност за отстраняване на нарушението предвид безспорното, а в случая и служебно известно на административния орган обстоятелство, че процесното МПС не разполага с валидно удостоверение за преминат технически преглед, без което не може да бъде издадено заверено копие на лиценза на Общността, че застъпваната теза не почива в действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 30, ал. 8 (нова – ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г.) от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, при периодичен преглед на ППС, на което е наложена ПАМ включително по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и т. 3, б „а“ от ЗАвтП се представят: 1. свидетелство за регистрация част I в оригинал или ясно и четливо копие; 2. копие на заповедта за налагане ПАМ; 3. документите по ал. 1, т. 3 и 5. Следователно пред собственика на временно спряното от движение МПС не съществува пречка да представи ППС за технически преглед, съответно да инициира процедура по издаване на заверено копие на лиценза на Общността по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП при наличието на останалите нормативно изисквани предпоставки за това.

Същевременно, за да се гарантира, че мярката няма да засегне нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, е определен и 12-месечен краен срок, с чието настъпване, независимо от неотстраняване на нарушението, се прекратява и неблагоприятното въздействие върху адресата на мярката.

За пълнота на изложеното по-горе ще посочи, че въпросът относно справедливостта, обосноваността и пропорционалността на предвидените в ЗАвтП принудителни административни мерки е в компетентността на законодателя. Съответно негова е преценката, че към настоящия момент с оглед вида на регламентираните обществени отношения разумно се засяга правната сфера на адресатите за посочения период, включително в хипотеза на липса на намерение на конкретното лице – лицензиран превозвач за извършване на международен превоз на товари, да извършва международен превоз на товари именно със спряното от движение МПС. Административният орган е длъжен да се съобрази с тази предварително определена като интензивност и време на действие държавна принуда, съответно да я приложи така, както тя е определена по нормативен ред в случай на доказване на правопораждащия прилагането ѝ фактически състав.

Във връзка с горното оспорваният административен акт е съответен и на целта на закона – да се преустанови неправомерното и нерегламентирано използване на процесното моторното превозно средство за международен превоз на товари.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Заповедта в оспорената ѝ част по т. 1 – за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП, е издадена от компетентен орган, в изискваната форма, в производство без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, основана в приложимия материален закон и съответна на неговата цел, поради което същата е законосъобразна.

Относно разноските:

Право на разноски с оглед изхода на делото има ответникът. Такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, А. съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д. и СИН ТРАНС“ ООД [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-159 от 12.01.2024 г. на и.д. началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“– [област], към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта по т. 1, с която спрямо „“ ООД, с променена към момента правна форма ЕООД, [населено място], [ЕИК], е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за автомобилните превози – временно спиране от движение на МПС „**** с рег. № [рег. номер], категория N3, с което се извършва превоз на товари без заверено копие към лиценза на Общността, чрез отнемане на свидетелство за регистрация част II № *********, и сваляне на предна регистрационна табела на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, К. Н..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.