РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Бургас, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20232120105053 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415 ГПК и е образувано по исковата молба на
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ......................, със седалище и адрес на
управление ............................ представлявано от всеки двама измежду С.Н.Н., Я.К.Ч. и
Н.М.Л., пълномощник юрисконсулт Г.П.А. срещу Т. Н. Н. с ЕГН **********, с адрес:
..................................., с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 300 лева - главница за неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст
по договор за потребителски кредит Профи кредит № ..................... от 02.03.2022 г., ведно
със законната лихва върху претендирамната главница за периода от 30.03.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, както и да бъде прието за установено
съществуването на вземането на ищеца за сумата от 143 лв. - лихва за забава върху
главницата по договора за кредит в размер на 600лв., начислена за периода от 11.04.2022г.
до 10.02.2023г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1929/2023 г. на БРС.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че на 02.03.2022г. е бил сключен
между страните договор за потребителски кредит № ....................., по силата на който
длъжникът е следвало да върне предоставената в заем парична сума от 600 лв., която е била
преведена от кредитора по посочена от длъжника банкова сметка, ведно с уговореното
договорно възнаграждение, съгласно погасителен план за срок от 11 месеца с месечна
вноска в размер на 66,32 лева с падежна дата 10-то число. Длъжникът не е изпълнил поетите
задължения по договора, като не е заплатил нито една вноска и е изпаднал в забава, за което
от страна на кредитора е начислена лихва в размер на 143 лв. Отделно от това длъжникът е
закупил и пакет от допълнителни услуги със сключено споразумение към договора, които
касаят приоритетното разглеждане на искането за отпускане на кредит. Услугата е била
предоставена на длъжника, но нейната цена е останала незаплатена. Тъй като подаденото
заявление по чл. 410 ГПК е било отхвърлено от съда се иска осъждане на длъжника да
заплати това задължение. Ангажирани са писмени доказателства.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е подадена молба, която съдът приема за
1
писмен отговор от ответника, с който задълженията се оспорват като недължими по
договора.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ал., 1 във вр.
чл. 240 ЗЗД - по отношение на претендираните главница и чл. 86 ал.1 ЗЗД по отношение на
претендираната лихва за забава.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 1929/2023 г. по описа на БРС, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за дължимата по
договора за кредит главница и договорна лихва, както и за претендираната в настоящото
производство лихва за забава в размер на 143 лева, начислена върху главницата за периода
от 11.04.2022г. до 10.02.2023г. С възражение, подадено в срок, ответникът е оспорил
дължимостта на лихвата за забава. Също така, с разпореждане от 31.03.2023г. е било
отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в
частта относно сумата от 300 лева - главница за неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст по договор за потребителски кредит. С оглед изложеното и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК съдът намира предявените искове за допустими.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С договор за потребителски кредит № ....................., сключен между страните на
02.03.2022 г., същите са постигнали съгласие за предоставяне на кредит в размер на 600 лв.,
за срок от 11 месеца, с месечна погасителна вноска от 66,32 лв., при годишен процент на
разходите от 46.84 % и годишен лихвен процент от 40.90 %. Съгласно така постигнатите
уговорки дължимата сума по кредита е в размер на 729,54 лв. Видно от представения
договор за потребителски кредит и общите условия към него, страните са уговорили
предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора Фаст - приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т. 15.1 от ОУ/. Към договора за кредит
е приложен и подписан от страните погасителен план, който включва плащане както по
договора за кредит, така и по т.нар. допълнителни услуги. Уговорено е заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 300 лв., като се дължи
и допълнителна месечна погасителна вноска от 27,27 лв., дължима заедно с вноската по
кредита. При това общите плащания по договора възлизат на 1029,54 лв., като месечна
погасителна вноска възлиза на 93,59 лв. Падежът на първата вноска е на 10.04.2022 г., а на
последната такава на 10.02.2023 г.
Сумата от предоставения заем в размер на 600 лв. е преведена по клиентски
идентификационен номер (КИН) на ответника в EasyPay, съгласно разписка №
......................... от 02.03.2022 г. От извлечение по сметка, представена по делото, се
установява, че ответникът не е заплатил нито една от уговорените погасителни вноски.
Същият не е оспорил дължимостта на главницата и уговорената възнаградителна лихва, а и
от представения от ищеца договор за потребителски кредит се установява възникването на
валидно облигационно правоотношение между страните с твърдените от ищеца параметри.
При тези факти, съдът приема, че по делото е установено изпадането на ответникът в
забава, поради неплащане на нито една от погасителните вноски на падежа, поради което и
на основание чл. 84 вр. чл. 86 ЗЗД същият дължи лихва върху главницата по всяка
просрочена вноска за заявения период, респ. от датата следваща падежа на вноската до
10.02.2023г. Ето защо предявеният установителен иск се явява доказан по своето основание.
Изчислен съгласно чл. 162 ГПК (посредством calculator.bg), размерът на лихвата за забава
върху просрочените месечни главници по погасителния план /без стойността по закупени
допълнителни услуги/ за процесния период, възлиза на общо 24,69 лв. Следователно,
предявеният иск следва да бъде уважен до размера на посочената сума, като за горницата до
пълния заявен размер от 143 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на осъдителната претенция за заплащане на сумата от 300 лева,
представляваща главница за предоставена допълнителна услуга „Фаст“, съдът приема
следното:
2
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената допълнителна
цена на услуги по пакет Фаст е налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП, като
същите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност
и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика
и потребителя. Видно от представения договор за потребителски кредит и от общите
условия към него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги
от кредитора „Фаст“ - приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на
потребителски кредит, преди да бъде закупена услугата и в рамките на един час, считано от
постъпване на искането за потребителски кредит в системата /т. 15.1 от ОУ/. Към договора
за кредит е приложен и подписан от страните погасителен план, който включва плащане,
както по договора за кредит, така и по т.нар. допълнителни услуги. Макар и оформени като
допълнителни услуги, по съществото си предвижданията касаят действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита, респ. неговото погасяване, тоест уговорени
възможности за длъжника да оперира гъвкаво в отношенията си с кредитора по повод на
искането за получаване на паричен заем. Тези "допълнителните услуги" представляват общ
разход по кредита и нямат характера на допълнителни такива, поради което е налице
нарушение на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит,
което налага извод за нищожност на клаузата. Това е така, защото уговорката води до
нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето и заобикаля
забраната за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, каквито несъмнено са “услугите” по допълнителния
пакет. Отделно от изложеното, видно от съдържанието на договора, в посочения размер на
ГПР от 46.84 % не е включено възнаграждението за закупените допълнителни услуги, с
което се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, който
забранява ГПР да бъде по - голям от петкратния размер на законната лихва.
По изложените съображения, осъдителният иск за сумата от 300 лева,
представляваща главница за неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст по договора за потребителски кредит е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание 'чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно
- деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете. Съдът, като взе предвид
ниската правна и фактическа сложност на делото, приключило е в рамките на едно
заседание, на което процесуалният представител на ищеца не се е явил, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Затова, съобразно уважената част от
исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от
9,75 лева, за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като в заповедното производство е издаден изпълнителен лист за неоспорените
вземания и за всички сторени разноски в настоящия процес съдът не следва повторно да
присъжда такива, извършени по ч.гр.д.№ 1929/2023г. на БРС
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Н. Н. с ЕГН **********, с адрес:
..................................., че в полза на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК
......................, със седалище и адрес на управление ............................ представлявано от всеки
двама измежду С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., съществува вземане за сумата в размер на 24,69
3
лева (двадесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща сборна сума от
дължимото обезщетение за забавено плащане, начислено върху главницата по сключения
между страните договор за потребителски кредит № ...................../02.03.2022 год., от датата
следваща падежа на всяка погасителна вноска, за периода от 11.04.2022г. до 10.02.2023г.,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в частта за разликата над уважения размер от
24.69 лв. до претендираната сума от 143 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1929 от 2023 г. по описа на Бургаски
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск за осъждане на Т. Н. Н. с ЕГН **********,
с адрес: ................................... да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК
......................, със седалище и адрес на управление ............................ представлявано от всеки
двама измежду С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л. сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща
непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги Фаст по договор за
потребителски кредит № ...................../02.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
30.03.2023г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т. Н. Н. с ЕГН **********, с адрес: ..................................., да заплати на
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООДс ЕИК ......................, със седалище и адрес на
управление ............................, представлявано от всеки двама измежду С.Н.Н., Я.К.Ч. и
Н.М.Л. сумата от 9,75 лв. (девет лева и 75 стотинки), представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4